Определение по дело №43/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 131
Дата: 16 март 2020 г.
Съдия: Михаела Христова Буюклиева
Дело: 20205000600043
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 131

гр.Пловдив, 16.03.2020г.

           
В ИМЕТО НА НАРОДА

        

Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ  ГАТОВ 

                            ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА  РАНГЕЛОВА    

                                                   МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА                                                                                                         

 

при секретаря Мариана Апостолова и прокурора Марина Белчева, като разгледа докладваното от съдия Буюклиева ВЧНД № 43 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XХІ от НПК.

С определение  № 53/14.01.2020г., постановено по ЧНД № 91/2019г. по описа на Окръжен съд гр.Смолян, е заменено отчасти, на основание чл.43а, т.2 от НК, наказанието пробация, наложено на осъдения Д.А.Б. с присъда № 5/12.03.2019г., постановена по НОХД № 51/2019г. по описа на Районен съд  гр.Смолян, с наказание лишаване от свобода за срок от два месеца и седемнадесет дни, които съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да се изтърпят при първоначален „общ” режим.

В тежест на осъдения са възложени направените разноски по делото в размер на 384 лв.

Съдебният акт на първоинстанционния съд се обжалва от адв.И.А., служебен защитник на осъдения Д.Б., като неправилен и необоснован. Излагат се съображения, че не са налице предпоставките на чл.43а, т.2 от НК за замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода. Прави се искане за отмяна на определението на Окръжен съд  гр.Смолян.

Постъпило е възражение от председателя на ПС гр.С., с което се моли да се остави без уважение жалбата и да се потвърди атакувания съдебен акт.    

Пред въззивния съд осъденият Д.Б. не се яви и не  упражни лично правото си на защита. Служебният му защитник поддържа жалбата с изложените в нея оплаквания.

Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив  счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.  

Представителят на председателя на ПС гр.С. поддържа подаденото възражение. Пледира да се остави без уважение жалбата и да се потвърди съдебния акт на първоинстанционния съд.

Пловдивският  апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакуваното определение изцяло съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови съдебния си акт, Окръжен съд гр.Смолян правилно е приел, че е налице основанието на чл.43а, т.2 от НК за замяна на остатъка от наказанието пробация, наложено на осъдения Д.  Б., с лишаване от свобода.

С присъда № 5/12.03.2019г., постановена по НОХД № 51/2019г. по описа на Районен съд гр.Смолян, влязла в сила на 28.03.2019г., за престъпление по чл.216, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК му е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки -  задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК при изпълнение на горното наказание пробация е приспаднато времето, през което е бил задържан по ЗМВР и НПК от 31.08.2018г. до 03.09.2018г., като един ден задържане се зачита за три дни пробация. 

Съдебният акт е приведен в изпълнение с начало 03.04.2019г.

С протокол от същата дата на осъдения са разяснени правата и задълженията по време на изпълнение на наложените пробационни мерки. Въпреки това не е спазвал пробационните мерки и е допускал нарушения по изпълнението им. 

Не е изпълнявал стриктно пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес. Не се е явил за регистрация на 08.04.2019г. и 11.04.2019г. За допуснатите нарушения са съставени констативни протоколи рег. № 14/10.04.2019г., № 15/12.04.2019г. и № 16/12.04.2019г. В снетите обяснения осъденият Д.Б. е посочил, че има здравословни проблеми. Не е потърсил медицинска помощ, тъй като не е здравно осигурен и не разполага със средства да плати прегледа.

На 25.04.2019г. и 30.04.2019г. отново не се е явил за регистрация, за което са съставени констативни протоколи рег. № 19/30.04.2019г. и № 20/02.05.2019г. Не сочи обективни причини за неявяването си, поради което със Заповед № ЗН-44/08.05.2019г. на Началника на ОС „ИН” П., на основание чл.227, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, е наказан със „забележка”.

На 27.05.2019г. не е изпълнил пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес. На 30.05.2019г. е нарушил и двете пробационни мерки, за което са съставени констативни протоколи рег. № 21/28.05.2019г., № 22/31.05.2019г. и № 23/31.05.2019г. В обясненията си изтъква, че е бил извън града по лични причини, но не е уведомил за това пробационния служител и не е поискал разрешение за освобождаване от подпис. За тези нарушения на основание чл.227, ал.1, т.2 от ЗИНЗС му е наложено наказание „писмено предупреждение за предложение за замяна на пробацията с лишаване от свобода” със Заповед № ЗН-54/06.08.2019г. на Началника на ОС „ИН” П..

На 10.06.2019г., 24.06.2019г., 27.06.2019г и 01.07.2019г. отново не се е явил в Пробационната служба и е допуснал нарушение и на двете пробационни мерки. Според обясненията му има лични мотиви и причини, които касаят неговото ментално състояние.

Предложена му е професионална помощ във връзка с установените депресивни състояния, която категорично е отказал.

На 12.08.2019г. осъденият отново не се е явил за „задължителна регистрация по настоящ адрес“, за което сочи лични причини.

За периода 19.09.2019г. - 23.09.2019г. е преустановено изпълнение на наказанието, тъй като лицето е задържано в поделенията на МВР за изтърпяване на наказание за дребно хулиганство, наложено с Решение № 381/14.09.2019г. на Районен съд  гр.Смолян, потвърдено с Решение № 372/16.09.2019г. на Окръжен съд гр.Смолян.

От 03.10.2019г. до 21.10.2019г осъденият Д.Б. се е отклонил от изпълнение на наложеното наказание пробация, за което са съставени констативни протоколи.

Въпреки наложените дисциплинарни наказания той не е коригирал поведението си. Продължил е да не изпълнява пробационните мерки.

На 22.10.2019г. на основание чл.228, ал.1 от ЗИНЗС изпълнението им е преустановено. От началото на наказанието, 03.04.2019г., до датата на приемане от ПС гр.С. на предложението за замяна на пробацията с лишаване от свобода, 22.10.2019г., осъденият е изтърпял шест месеца и двадесет и шест дни. Неизтърпяната част от пробацията към тази дата е пет месеца и четири дни.

Видно от справката за съдимост, той има три предишни осъждания за престъпления по чл.249 от НК, чл.195 от НК, чл.339 от НК, чл.269 от НК, чл.216 от НК, чл.325 от НК. Налагани са му наказания лишаване от свобода, които е изтърпял ефективно.  

От заключението на назначената по делото съдебнопсихологическа експертиза се установява, че Д.А.Б. не страда от същинско психическо заболяване, което може да бъде приравнено към продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Характеровите му особености се отнасят към характеристики на смесено личностово разстройство. Разполага с психическа годност да разбира свойството и значението на своите постъпки и да ги ръководи и е в състояние да участва адекватно и пълноценно в наказателното производство. Посредством диагностичното психологично интервю, към момента не се откриват депресивни симптоми, описващи състоянието на лицето като депресия. Очертава се лека депресивност, но едновременно се отчита преднамереност на отговорите, контрастиращи на дадените в полуструктурираното интервю. Открояват се недостатъчни маркери, симптоми за определяне на състоянието на лицето в лека депресия, поради несъответната продължителност на състоянието и силата на симптомокомплекса.

Въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че осъденият е показал пренебрежително отношение към изпълнение на задълженията, свързани с наложеното наказание пробация. Санкционирането му от органите на ОСИН гр.П., сектор „Пробация”, с цел да коригира поведението си, не е дало резултат. Не са налице основателни причини за неизпълнение на пробационните мерки от осъдения Д.Б.. Обясненията му за здравословни и лични проблеми не са подкрепени от съответните доказателства, оборват се от заключението на вещото лице. Установява се нежелание от негова страна да реализира осъществената спрямо него наказателна принуда.

Законосъобразен е изводът на Окръжен съд гр.Смолян, че е налице основанието на чл.43а, т.2 от НК за замяна на остатъка от наказанието пробация, наложено на осъдения, с лишаване от свобода.

Като се има предвид императивния характер на нормата на чл.43а, т.2 от НК и степента на неизпълнение на пробационните мерки, размерът на санкцията лишаване от свобода следва да се определи като два дни от неизтърпяната част от пробацията се замени с един ден лишаване от свобода. В случая остатъкът от пет месеца и четири дни се  равнява на два месеца и седемнадесет  дни.

По силата на чл.43а, т.2, пр.2 вр. чл.39, ал.1 от НК в подобни случаи законодателят допуска срокът на санкцията лишаване от свобода да бъде под предвидения минимум от три месеца.

Законосъобразно е  виждането на Окръжен съд  гр.Смолян, че наказанието лишаване от свобода трябва да се изтърпи ефективно, при първоначален „общ” режим съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Не са налице предпоставките за прилагане института на условното осъждане по чл.66 от НК с оглед съдебното минало на осъдения Д.Б..  

Въззивният съд намира, че така определеното по вид и размер наказание ще съдейства за поправянето и превъзпитанието на същия.

В съответствие с разпоредбата на чл.189 от НПК в тежест на осъдения са възложени направените разноски по делото в размер на 384 лв.

Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че не са налице основания за отмяна и изменение на атакуваното определение,  поради което трябва да се потвърди. Жалбата срещу него, като неоснователна, следва да се остави без уважение.

С оглед на изложеното и на основание чл.338 от НПК  съдът

 

        

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение  № 53/14.01.2020г., постановено по ЧНД № 91/2019г. по описа на Окръжен съд гр.Смолян.

 

Определението не подлежи на протест и обжалване.

        

               

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                    

                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                 2.