Р
Е Ш Е
Н И Е
15.03.2018г.,
гр.Кюстендил
В И
М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в публично заседание, проведено на петнадесети февруари, през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:Галина Мухтийска
Членове:Ваня Богоева
Евгения Стамова
С участието на секретаря:Галина
Кирилова, след като разгледа докладваното от съдия Стамова, гр.д.№565/2017г. и,
за да се произнесе взе предвид:
С решение №509/09.08.2017г. КнРС е
отхвърлил, като неоснователни предявените от В.С.З.
срещу „Райфайзенбанк България” ЕАД, ЕИК ********* обективно комулативно
съединени искове, както следва:
1) иск с правно основание чл.124 ал.1
от ГПК във вр. с чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.146 във вр. с чл.143 и чл.147
от ЗЗП за признаване за установено по отношение на ответника „Райфайзенбанк
България” ЕАД, че клаузи от сключен между страните договор за банков кредит от
29.01.2008г., са нищожни, като противоречащи на добрите нрави и на закона, като
сключени при злоупотреба с влияние от страна на банката и представляващи
неравноправни такива, а именно: „Чл.3.3. При промяна на пазарните условия Банката може едностранно да променя
лихвата в частта СБР (дефиниция по-горе).“; „Чл .3.10. При забава в плащането на дължими, съгласно настоящия договор
суми, Кредитополучателят дължи на банката наказателна лихва за забава в размер
на договорената лихва, увеличена с 8 (осем) пункта надбавка годишно върху
неизплатената част от главницата (в т.ч. и непадежиралите вноски) за времето
на забавата до окончателното погасяване на забавените вноски (наказателна лихва)“, „Чл.9.2. Банката
има право да начислява наказателна лихва в случай, че кредитополучателя
просрочи плащане на която и да е било вноска или част от вноска по настоящия
договор, върху цялата усвоена и непогасена главница, без да обявява
предсрочна изискуемост по реда на чл.9.3 по-долу“; „Чл.10.1. при неплащане от страна на
Кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично задължение по
Договора в продължение на 150 дни от падежа на това задължение, считано от 151
– вия ден Кредитът /непогасената главница, ведно с дължими такси, разноски, лихви и наказателна лихва/ става
автоматично предсрочно изискуем.“; „Чл.10.2. В случаите на предходната
разпоредба банката има право да пристъпи към събиране на всички дължими суми по
предвидения в закона ред, без да е длъжна да спазва поредност на способите
и/или имуществото, срещу което насочва изпълнение и без да уведомява за това
кредитополучателя.“; „Чл.11.6. Всички уведомления
и изявления във връзка с този договор следва да бъдат направени в писмена форма
и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане
по пощата или куриерска фирма с обратна разписка или с телеграма, достигнат до
адресите на страните, посочени по-долу“;
2) искове с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК във вр. с чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.146 във вр. с чл.143 и
чл.147 от ЗЗП за признаване за установено по отношение на ответника
„Райфайзенбанк България” ЕАД, че сключените между страните по договора за
банков кредит от 29.01.2008г. анекси от
датите 11.02.2008г., 07.07.2009г., 24.09.2010г. и 16.12.2011г., са
нищожни, като противоречащи на добрите нрави и на закона, като сключени при
злоупотреба с влияние от страна на банката, а евентуално – искове с правно
основание чл.27 от ЗЗД за унищожаване на горепосочените анекси, като сключени
от ищеца, в резултат на оказана от страна на служители на „Райфайзенбанк
България” ЕАД принуда и натиск, както и
3) частичен иск с правно основание
чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на „Райфайзенбанк България” ЕАД да заплати на
ищеца сумата от 11 602.10 лева, представляваща част от подлежаща на
връщане сума, цялата в размер на 29 000 лева, като дадена без основание, а
евентуално – на отпаднало основание, получена неоснователно от дружеството,
като разлика от лихвите в предварително договорените анюитетни вноски и реално
заплатените по договора неоснователно завишени такива в периода от 25.02.2008г.
до 05.08.2013г., включително, поради завишен размер на редовната лихва, поради
олихвяване с редовна лихва на незаконосъобразно завишен размер на остатъчна
неиздължена главница и поради начисляване на наказателна лихва за просрочени
вноски върху цялата остатъчна главница, включително и върху непадежирали
вноски, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска
– 13.06.2014г., до окончателното изплащане.
ОСТАВЕНО Е БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
адв.Д.Ф. ***, в качеството й на пълномощник
на В.С.З. за отправяне на преюдициално
запитване до съда на ЕС за извършване тълкуване на Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 на вътрешния пазар и на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април май 2005г. относно нелоялните търговски практики
от страна на търговци към потребители 1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
С.
обжалва решението.Заявява, че претенцията му представляваща кондикционна по
чл.55, ал.1 от ЗЗД, за вземания произтичащи от получени от банката без правно
основание, въз основа на неравноправни договорни клаузи и нищожни парични
престации е основателна.
В жалбата са коментирани като неясни и
непрозрачни, и като такива противоречащи на повелителни правни норми от
Българското право и на такива от Европейски директиви и регламенти, клаузи от
договора касаещи възможността за промяна на задължението респ. на дължимата
лихва, включително и Вътрешни правила на Банката, касаещи тези компоненти и
възможности, характера им – индивидуално
или неиндивидуално определени, а като резултата от последното и възможността,
за атакуването им, като неравноправни.
Поддържа се становище за нищожност на
анексите към договора за кредит от 11.02.20008г., 07.07.2009г.,24.09.2010г. и
16.12.2011г., като подписани в условията на оказано от Банката по агресивен
начин въздействие, както и предвидени с тях възможности за капитализиране на
лихви.
Посочени са конкретни суми като
недължимо платени, като резултат от капитализиране - 58.33 лв главница, 1034.28 лева –
възнаградителна лихва и 0.44 лева – наказателна лихва.
Спомената е сумата от 1076.25 лева,
капитализиране с анекси от 07.0.2009г. и 2.09.2010г., вместо извърените
плащания да бъдат отнасяне за погасяване на дължимите месечни вноски по
първоначално договорения погасителен план.
На 29.01.2008г. между „Райфайзенбанк
България“ ЕАД и В.С.З. *** е бил сключен договор за банков
кредит, по силата на който банката е предоставила на З.,
в качеството му на кредитополучател, кредит в размер на 100 000 лева за
закупуване на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.София, и ремонт на
същия. Крайният срок за погасяване на
кредита е бил договорен на 25.01.2033г., като е била предвидена опция
кредитополучателят да усвоява суми по кредита наведнъж или на няколко пъти в
срок от 1 месец от датата на подписване
на настоящия договор, след като отправи двудневно писмено предизвестие до
банката за точния размер на необходимата сума и след като договореното
обезпечение бъде надлежно учредено и документално удостоверено. Задължението на
кредитополучателя е било обезпечено с договорна ипотека върху недвижимия имот,
за чието закупуване и ремонт кредитът е бил отпуснат.
Договорната ипотека, видно от
нотариален акт №25, том I,
дело №20/2008г. по описа на нотариус с рег.№187 на НК, с район на действие
РС-София, е била учредена на 04.02.2008г.
Според сключения и представен по
делото договор за банков кредит, кредитополучателят следвало да заплаща на
банката годишна лихва в размер на 9.5 %, представляваща СБР за лева (Стойност
на банковия ресурс, определен от банката) + 4.5 пункта надбавка годишно. Според
дефиницията в договора, СБР е лихвеният процент по междубанковите депозити за
съответния период и валута по котировка „предлага“, плюс законоустановените
разходи на банката, в т.ч. за поддържане на ЗМР и свързаните с фонда за
гарантиране на влоговете, изчисляван текущо от отдел „Ликвидност и инвестиции“
при банката. В чл.3.3. от договора е предвидено, че при промяна на пазарните условия Банката може
едностранно да променя лихвата в частта СБР, с дадената дефиниция по-горе.
Договорът съдържа и следните клаузи: чл .3.10., според който, при
забава в плащането на дължими, съгласно договора суми, кредитополучателят
дължи на банката наказателна лихва за забава в размер на договорената лихва,
увеличена с 8 пункта надбавка годишно върху неизплатената част от главницата (в
т.ч. и непадежиралите вноски) за времето на забавата до окончателното
погасяване на забавените вноски (наказателна лихва); чл.9.2., според
който банката има право да начислява наказателна лихва в случай, че
кредитополучателя просрочи плащане на която и да е било вноска или част от
вноска по настоящия договор, върху цялата усвоена и непогасена главница,
без да обявява предсрочна изискуемост по реда на чл.9.3 по-долу; чл.10.1. предвижда, че при неплащане
от страна на кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично
задължение по договора в продължение на 150 дни от падежа на това задължение,
считано от 151 – вия ден кредитът /непогасената главница, ведно с дължими такси, разноски, лихви и наказателна лихва/
става автоматично предсрочно изискуем; чл.10.2., съобразно който в случаите на
предходната разпоредба банката има право да пристъпи към събиране на всички
дължими суми по предвидения в закона ред, без да е длъжна да спазва поредност
на способите и/или имуществото, срещу което насочва изпълнение и без да
уведомява за това кредитополучателя и чл.11.6, предвиждащ, че всички уведомления
и изявления във връзка с договор следва да бъдат направени в писмена форма и ще
се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по
пощата или куриерска фирма с обратна разписка или с телеграма, достигнат до
адресите на страните, посочени в договора.
На 11.02.2008г., между страните е бил
подписан анекс, с който страните са се споразумели за следните изменения в
условията на договора от 29.01.2008г. – в чл.3.1., като за ползвания кредит
кредитополучателят да заплаща на банката годишна лихва в размер на 10.65 % за
целия срок на кредита, която лихва представлява СБР за лева, определен от
банката + 4.40 пункта надбавка годишно; в чл.3.10., като надбавката за
наказателната лихва от 8 пункта по първоначалния договор е увеличена на 10
пункта, както и в чл.4.2., като месечната погасителна вноска е увеличена от
873.70 лева на 954.92 лева.
По повод подписването на горния анекс,
свидетелите Инна Златанова, майка на ищеца, и Силвия Златанова, негова съпруга,
твърдят, че ищецът е бил извикан в клона на банката в гр.Дупница, за да подпише
документ, който бил забравен при сключването на договора, а по-късно се
оказало, че е анекс за увеличаване на лихвата и на вноската. З.
обяснил, че го е подписал, за да му отпуснат кредита, като според свидетелката
Силвия Златанова, той не би сторил това, ако знаел, че вноската ще се увеличи,
тъй като съобразявал своите възможности.
По делото е представен и анекс от
07.07.2009г. към договора за банков кредит.В същия се съдържа определение на
понятието „Стойност на банковия ресурс“, съгласявайки се, че към момента на
подписване на анекса, същият е в размер а 8%. Според чл.1.т.1 от Анекса, СБР се
определя от Комитет по управление на активите и пасивите на банката (ALCO) и може ежемесечно да бъде
преразглеждан и променян. Според чл.1.2., при промяна на пазарните условия,
представляваща изменение в едно или повече от посочени по-долу условия, които в
своята съвкупност влияят върху СБР, банката може едностранно да променя лихвата
в частта СБР, а именно: 1. Изменение с минимум 5 % за месец на стойностите на
средните годишни лихвени нива по привлечените срочни депозити от нефинансови
предприятия и домакинства, обявени в статистиката на Централната банка, или
изменение с минимум 9 % кумулативно за три месеца; 2. Изменение с минимум 5 %
за месец на основния пазарен измерител за кредитен риск на Република България
/понастоящем Credit Default Swap/CDS/ за периоди между 1 и 5 години; 3. Промяна
на кредитния рейтинг на Република България според някоя от основните рейтингови
агенции /S&P, Moody,s, Fitch и др./; 4.Изменение с минимум 1 % за месец на
общоприетите индекси на паричните пазари за съответната валута /SOFIBOR,
EUROBOR, LIBOR и др./; 5. Промени в нормативната база и/или регулациите на
Централната банка, засягаща функционирането на банките и изискванията към тях,
в това число и въвеждане на рестрикции; 6.Промяна в падежната структура на
пасивите спрямо падежната структура на активите, влияеща върху разходите на
банката за управлението им. В чл.1.3 от анекса е предвидено, че банката
информира кредитополучателя за промяната на СБР чрез публикация в своя интернет
сайт, на видимо място в офисите си или по друг подходящ начин, като в този
случай не е необходимо подписване на анекс. С разглеждания такъв страните са
постигнали съгласие относно размера и компонентите на задължението на З.
към момента на подписването му; променили са падежната дата на погасителните
вноски от 25-то на 5-то число на съответния месец и са се съгласили за намаляване
на надбавката към наказателната лихва на
8 пункта годишно. Преуредили са и други отношения.
На 24.09.2010г. между страните се
подписал нов анекс към договора, с който се договорили промени в няколко
направления: 1/ Инна Ангелова Златанова поръчителствала за дълга на В.З.,
за което бил сключен и договор за поръчителство; 2/ страните се съгласили, че
всички задължения на кредитополучателя по договора възлизат общо на
101 735.71 лева, от които редовна главница, просрочена главница, лихви,
както и, че всички задължения в своята съвкупност стават редовна главница,
която да бъде погасявана от кредитополучателя, при условията на сключения
анекс, при годишна лихва – СБР от 8 % към датата на сключването + 4.40 пункта; 3/ срокът на погасяване е
продължен до 05.03.2034г.; 4/ предоставен е 9-месечен гратисен период относно
лихвата, през който да се погасява само главницата на месечни вноски от по
700.00 лева. Надбавката на наказателната лихва не е увеличена; СБР е дефиниран
по идентичен на това в предходния анекс начин.
Според разпитаните по делото
свидетели, поради увеличаване на месечната погасителна вноска с около 400 лева
спрямо първоначалния размер и достигане на нива от 1 400 – 1 500 лева
месечно, ищецът изпаднал в състояние на затруднение и невъзможност да изплаща
задълженията си. От погасителния план към анекса от 24.09.2010г. е видно, след
гратисния период размерите на някои погасителни вноски надхвърлят 1 400
лева, но след месец 08.2012г. са с тенденция към трайно намаляване от порядъка
до 600 лева месечно.
На 16.12.2011г. между банката,
кредитополучателя и поръчителя е подписан нов анекс, от който е видно, че към
момента на подписването, СБР е 7.50%. Страните са се съгласили относно общия
размер на дълга на З. – 101 482.63 лева и относно
това, че тази сума ще бъде изплащана на 267 вноски от по 1 084.15 лева
всяка за времето от 05.01.2012г. до 05.03.2034г., по погасителен план и при
наказателна лихва, със завишена надбавка от 10 пункта годишно.
От страна на ответното дружество по
делото са представени няколко извлечения от протоколи от заседания на Комитета
по управление на активите и пасивите на банката – вж.л.298-л.310 от делото. От
тези документи, представени, както на чужд език, така и в превод на български
език, се установява, че до 25.01.2008г. СБР е бил 5.00 %. Считано от
25.01.2008г., същият е бил увеличен на 6.25 %. Считано от 23.07.2008г. СБР е
увеличен на 7.00 %. От 29.10.2008г. СБР е 8.00 %. Считано от 17.01.2011г. СБР е
намален на 7.50 %, а от 17.09.2012г. същият е намален на 6.65 %.
Вещи лица из областта на икономиката и
счетоводството. От заключение с вх.№ 13439/13.06.2016г. на в.л.Иван Дермански,
освен друго, се установява и, че лихвеният процент през процесния период е бил
формиран, начисляван и удържан правилно, текущо хронологично, в съответствие с
подписания договор и анексите към него, съобразно решенията на Комитета по
управление на активите и пасивите на банката, като фактически приложени са били
договорените лихвени нива, при спазване стъпките при нарастващ/спадащ пазарен
тренд.
От заключение с вх.№ 4048/16.02.2017г.
на в.л.Юлия Христова се установява, че с анекса от 07.07.2009г. е била
капитализирана сума в размер на 58.33 лева, представляваща сумата на
непогасената главница, дължима на падежна дата 25.06.2009г. Към датата на този
анекс от страна на З. са били просрочени и плащания за
редовна и наказателна лихва, които не са били капитализирани към главницата,
общо в размер на 1 034.72 лева, като считано от 07.07.2009г. олихвяемата
главница по кредита е била 98 986.32 лева, в т.ч. и капитализираните 58.33
лева. С анекса от 24.09.2010г. е била капитализирана сума общо в размер на
3 671.84 лева, в т.ч. две вноски за главница на падежни дати 05.08.2010г.
и 05.09.2010г. – 134.91 лева; част от
редовната лихва на падежна дата 05.08.2010г. – 844.81 лева; редовна лихва на
падежна дата 05.09.2010г. – 1 014.03 лева; част от текущо начислена
редовна лихва – 641.77 лева; част от наказателна лихва на падежна дата
05.08.2010г. – 0.05 лева и част от наказателна лихва на падежна дата
05.09.2010г. – 1.55 лева; редовна и наказателна лихва към 07.07.2009г. – 1 034.72 лева. Считано от 24.09.2010г.
олихвяемата главница по кредита е станала 101 735.71 лева. На 05.07.2011г.,
на основание чл.6.2. от същия анекс е била капитализирана и сумата от
8 332.02 лева – редовни лихви, начислени за 9-месечния период. Според
заключението, към датата на сключване на анекса от 16.12.2011г. не е имало
просрочени плащания за главница и лихви по кредита и не са били капитализирани
задължения към главницата. Вещото лице е посочило, че за периода от
25.02.2008г. (първата падежна дата за погасяване на месечна вноска) до
10.10.2013г. (датата на подаване на заявление в съда за издаване на заповед за
изпълнение на основание обявена предсрочна изискуемост на задълженията по
договора) главницата по кредита е била олихвявана с лихвените проценти,
уговорени в четирите анекса, както за годишна лихва за редовна главница, така и
за просрочена главница.
От допълнително заключение с
вх.№13561/09.06.2017г., коригирано със заключение с вх.№15804/03.07.2017г.,
двете на в.л.Юлия Христова, се установява, че общо платената от Вл.З.
сума за погасяване на задължения по договора за банков кредит възлиза на
59 434.88 лева, с която е погасена лихва в размер на 48 484.77 лева,
при годишен лихвен процент, съобразно измененията на същия след първоначалното
сключване на договора. От изявлението на вещото лице в съдебно заседание става
ясно, че към 29.06.2012г. – датата, на която последно е постъпила сума по сметката,
обслужваща погасяването на кредита, начислената дължима лихва, при лихвен
процент от 9.50 % за целия период от първата погасителна вноска, е
40 684.22 лева. За същия период, съобразно увеличенията в лихвения
процент, начислената и дължима лихва е станала 52 250.32 лева, или с
11 602.10 лева повече. Според заключението, за периода от 25.03.2008г. до
05.08.2013г. банката е начислявала наказателна лихва в размер на договорения
лихвен процент плюс 10 пункта наказателна надбавка за дните на забава в плащанията
на падежиралите просрочени вноски за главница и за този период няма начислени
наказателни лихви върху главница с ненастъпил падеж за плащане. Такава лихва е
била начислявана за периода от
06.08.2013г., когато банката е обявила предсрочна изискуемост на целия дълг до
09.10.2013г., включително – датата, на която е било изготвено извлечението от
счетоводните книги на банката за целите на заповедното производство. Тази лихва
е била начислявана върху главница в размер на 99 656.83 лева и е възлизала
на 3 787.67 лева.
Свидетелски показания - И.Златанова в показанията си е заявила, че
всички анекси към договора са подписани при условия на спешност, в ситуации,
непозволяващи да бъдат прочетени, извън офиса на банката. Свидетелката е
посочила, че поради високата месечна вноска и свързаните с това затруднения за
плащане, системно към банката са били отправяни искания за намиране на решение;
получавани са някакви уверения, но наместо това лихвата е ставала още
по-висока, без договаряне и без разясняване. Свидетелката твърди относно
първоначалния договор, че същият е бил поднесен на сина й и той го е подписал
без някой да го пита съгласен ли е или не, без договора да се предостави
предварително за запознаване със съдържанието му.
При
тези факти, районният съд е постановил обжалваното решение.
Решението
е правилно.
Неоснователен
е доводът в жалбата, че първоистанционният състав неправилно е приел, че липсва
неяснота, досежно съдържанието и компонентите
на договорения лихвен процент, неговата структура, методика за изчисляване и
обстоятелствата, чието настъпване предпоставя изменение на лихвения процент и
оттук е формирал извод за равноправност на договорните клаузи, даващи право на
банката да увеличава едностранно цената на кредитния ресурс.
При
липса на категорични данни за идентичност на всички факти и обстоятелства,
досежно казусите на които се позовава жалбоподателя то и решенията на които се
позовава, не могат да бъдат зачетени в конкретния случай.
Не
може да се приеме, че клаузите са неясни.
Доводите
основаващи се на решения на Съда на ЕС и всички останали доводи в жалбата, са неоснователни по следните мотиви:
-
една от страните е Банка – правен субект, чиято дейност подлежи на сериозен
административен контрол вкл. и международен.
-възможно ли е ищецът да влияе върху
цената на която ПРОДАВАЧЪТ продава стоката си – в случая цената на която
частноправен субект Банка предоставя
заем.
- ищецът от правилния път за защита ли
се е възползвал – предвид установената в чл.300 ТЗ възможност за допълване на
договора от съда, при непостигане на съгласие.
-възможно ли е било ищецът да сключи
договор за заем с друга Банка при желаните от него условия.
Липсват доказателства по делото, от
които да се направи извод, че спрямо З. е бил оказван натиск или принуда в
каквато и да било форма, за да подпише договора и/или анексите, за да се
разсъждава дали е налице такъв порок във волята, който обуславя унищожаемостта
на сделката и попада в приложното поле на чл.27 от ЗЗД.
Не са доказани действия, довели до
неправомерно събиране на лихви и начисляване на такива върху неоснователно
завишена главница, поради което не може да се постави въпросът за връщане на
дадено без основание или на отпаднало основание.
Няма доказателства банката да е
начислявала наказателни лихви върху главница с ненастъпил падеж за плащане.
Такава лихва е била начислявана за периода от 06.08.2013г., когато банката е
обявила предсрочна изискуемост на целия дълг до 09.10.2013г., включително –
датата, на която е било изготвено извлечението от счетоводните книги на банката
за целите на заповедното производство, което действие при данните по настоящото
дело не може да се счете за неоснователно.
Страните са договорили параметри,
свързани с изпълнението на сключения договор, и са предвидили санкции при
неизпълнение на поетите договорни задължения и никоя от процесните клаузи не
влиза в противоречие с понятието за добри нрави.
Жалбоподателят няма право на
разноски.Ответникът има право на разноски – но не е представител доказателства
за платено адвокатско възнаграждение, каквото претендира.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №509/09.08.2017г. на КнРС по гр.д.№74/2015г.
Решението подлежи на обжалване от
страните пред Върховния касационен съд на Република България в 1 – месечен срок
от връчването му на страните.
Председател:
Членове:1 2.