Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 101 25.10.2022 год. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в публично заседание на двадесет и седми септември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Пламена Михайлова, с
участието на прокурора Емил Енчев, разгледа докладваното от съдията-докладчик Марин
Маринов КАН дело № 91 по описа за 2022 год. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Областна
дирекция на МВР – Разград против Решение № 86 от 11.05.2022 год., постановено
по АНД № 149 по описа за 2022 год. на Районен съд – Разград. С него съдът е
отменил НП № 21-1075-001439 от 10.02.2022 год., издадено от Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР – Разград, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на Й. Н. Й. от гр. Р. са наложени глоба в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от същия закон. В жалбата и по същество се твърди, че решението
е неправилно и незаконосъобразно, за което се излагат подробни съображения.
Касаторът счита, че при постановяване на решението са допуснати нарушения на
закона и нарушение на процесуалните правила във връзка с оценката на
доказателствата, довели до формиране на необосновани фактически изводи и
неправилно приложение на материалния закон. Счита изводите на въззивния съд за
липса на виновно поведение от страна на водача поради незнание на факта на
прекратената регистрация за неправилни. От съда се иска да отмени оспореното
решение, като потвърди наказателното постановление, както и да присъди
юрисконсултско възнаграждение в полза на касатора.
Ответникът по касационната жалба – Й. Н. Й. от гр. Р., счита
същата за неоснователна, а въззивното решение за правилно и законосъобразно,
поради което моли да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Разград дава становище, че жалбата е основателна и предлага оспореното решение
на районния съд да бъде отменено, като бъде постановено такова по същество, с
което да бъде потвърдено наказателното постановление.
Административен съд – Разград, като
обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на
страните, и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу
акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.
За да постанови решението си
районният съд e приел от фактическа страна, че на 02.12.2021 год. около 10.00 ч., в гр.
Разград, по ул. „Дунав”, в посока ул. „Венелин“, до пощата, Й. Н. Й. управлявал лек автомобил „Дачия
Логан“ с рег. № ********, когато бил спрян за проверка от служители на сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР – Разград. При проверката било установено, че
автомобилът е собственост на Е. А. Н. от гр. Р. – майка на водача, и че същият не е
регистриран по надлежния ред, тъй като е със служебно прекратена регистрация на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП поради нерегистрирането му от приобретателя в
законоустановения двумесечен срок от придобиването му. Видно от представения договор
за покупко-продажба № 2340 от 22.06.2021 год., Е. А. Н. е придобила процесното превозно
средство „Дачия Логан“ с рег. № ******** на 22.06.2021 год., като
регистрацията му е била прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на
24.08.2021 год. съгласно представената справка – история на регистрацията на
МПС. Въз основа на горните констатации на Й. бил съставен АУАН серия GА № 479256
от 02.12.2021 год. за това, че управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Той подписал акта без
възражения. По случая била образувана преписка № 330р-31804/2021 год. по описа
на ОДМВР – Разград, в хода на която били събрани данни за евентуално извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Материалите по преписката
били изпратени на РП – Разград като преписка вх. № 3817/2021 год. по описа на
РП – Разград, която приключила с Постановление от 27.01.2022 год. за отказ да
се образува досъдебно производство поради несъставомерност на деянието от
субективна страна. Постановлението било изпратено на Началника на сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – Разград за приключване на административнонаказателната
преписка по съставения АУАН. Въз основа на акта било издадено и обжалваното
пред районния съд НП № 21-1075-001439 от 10.02.2022 год.
При така установените факти
районният съд е приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в предвидените от закона срокове и при спазване на изискуемите за
тяхната валидност форма и съдържание. Приел е за безспорно установено, че на
процесните дата и място Й. е осъществил от обективна страна
състава на нарушението по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – управлявал е МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред, но тъй като не е знаел за служебно прекратената
регистрация, липсва виновно поведение от негова страна. Счел е, че при
положение, че водачът не е собственик на автомобила и същият е с поставени
регистрационни табели, той не е имал основание да предполага, че регистрацията
му е прекратена и да проверява това. При тези правни изводи районният съд е
отменил наказателното постановление.
Разградският административен съд
намира решението на районния съд за валидно и допустимо, но неправилно.
Решаващият съд е изяснил
фактическата обстановка, след като е събрал относимите към правния спор гласни
и писмени доказателства. Несъмнено е, че на инкриминираните дата и място, при
управление на МПС по път, отворен за обществено ползване, ответникът по
касацията е спрян за проверка от органите по контрол на движението.
Управляваният от него автомобил е бил със служебно прекратена регистрация на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 24.08.2021 год., тоест към
момента на проверката същият не е бил регистриран по надлежния ред за движение
по пътищата. Неправилни обаче са изводите на съда за липса на виновно поведение
от страна на водача поради незнание от негова страна на факта на прекратената
регистрация.
Съгласно разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. С разпоредбата
на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП са предвидени наказания лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до
500 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели
с регистрационен номер. Според чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, ако в двумесечен срок
от придобиването на превозното средство, собственикът не изпълни задължението
си да го пререгистрира на свое име, регистрацията му се прекратява служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система. При изменение на
данните за собственика на превозното средство, посочен в свидетелството за
регистрация, новият собственик подава заявление в съответното звено „Пътна
полиция“ при ОДМВР по постоянния си адрес и представя съответните документи,
въз основа на които се подменя свидетелството за регистрация на МПС.
Извършването на промени в регистрацията на превозните средства е регламентирано
в чл. 14 – чл. 17 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства. Съгласно чл. 18б, ал. 1, т. 10 от наредбата служебно се прекратява
регистрацията по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство, като по аргумент на
противното от чл. 18б, ал. 2 от наредбата собственика на превозното средство не
се уведомява за това.
Предвид установената и приета по
делото фактическа обстановка действително ответникът в настоящето производство
е осъществил от обективна страна състава на чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. В разглеждания случай е установено управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред от новия му собственик в законоустановения
двумесечен срок от придобиването му. Последица от това е служебното
прекратяване на неговата регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Действително, той не е собственик на
превозното средство, но това не го освобождава от задължението да управлява
това превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, само ако
същото е регистрирано. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 във вр. с ал. 1
от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН незнанието на фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на нарушението, изключва вината и за непредпазливите
деяния, но само когато незнанието на фактическите обстоятелства не се дължи на
непредпазливост. В настоящия случай незнанието на факта, че управляваният от
него автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от
водача непредпазливост под формата на небрежност, като същият не е съзнавал и
не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е
могъл да го предвиди. За разлика от разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от НК,
съгласно която непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от
закона случаи, съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи.
Като водач ответникът Й. е приел да
управлява лек автомобил, на който не е бил собственик, но е бил длъжен именно в
качеството си на водач да се осведоми от собственика или от лицето, което му го
предоставя за управление, дали автомобилът има валидна действаща регистрация.
На практика е следвало да провери предадените му с автомобила документи и
конкретно за случая – свидетелството за регистрация на процесното МПС, като
установи и си изясни вписаните данни относно собствеността на автомобила. При
различие между вписания в свидетелството за регистрация собственик на
автомобила и лицето, което му го предоставя, да се увери на какво се дължи това
несъответствие и да прецени до какви евентуални законови последици може да води
то. Като не е сторил това, водачът е проявил непредпазливост, а това обосновава
и вината му.
От събраните по делото доказателства
се установява, че той е представил пред контролните органи, респективно е
разполагал с договора за покупко-продажба на процесното МПС, съответно е знаел
датата, на която то е било придобито от неговата майка. Независимо, че не той е
собственик на автомобила, а само го е управлявал, като правоспособен водач Й. е длъжен да
знае предвидените в ЗДвП последиците при бездействие от страна на новия
собственик да регистрира новопридобитото МПС в законоустановения двумесечен
срок. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че в случая Й. е
осъществил състава на нарушението по чл.
175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП и от субективна страна. Същото е извършено
виновно от ответника по касацията, поради което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Следователно обжалваното пред
районния съд наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
Като е приел обратното, въззивният
съд е постановил оспореното решение в нарушение на закона, поради което същото
следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с
което наказателното постановление да се потвърди.
Ща се касае до твърдението на ответника по касацията, направено пред
въззивния съд, че в случая е налице маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира също за неоснователно. Извършеното нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от същия вид
Предвид изхода
на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал.
1 от АПК в полза на касатора следва да се присъдят разноски за настоящата
инстанция. Същите са своевременно предявени и доказани в размер от 80 лева –
дължимо юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим от горното
и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Разградският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 86 от 11.05.2022 год.,
постановено по АНД № 149/2022 год. по описа на Районен съд – Разград, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 21-1075-001439 от 10.02.2022 год. на Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Разград,.
ОСЪЖДА Й. Н. Й. от гр. Р. да заплати на
ОДМВР – Разград юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. /осемдесет
лева/.
Решението е
окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/