№ 5627
гр. София, 31.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.С.С.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от И.С.С. Административно наказателно дело №
20241110210499 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от Н. В. М. срещу
Наказателно постановление (НП) № ***/06.06.2024 г., издадено от Заместник-
кмета на Столична община, направление “Транспорт и градска мобилност”, с
което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 5000,00 лева за
нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 17 от Наредбата за организация на движението
на територията на Столична община и на основание чл. 154а, ал. 2 от същата
наредба.
В жалбата са изложени оплаквания, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон и
като такова следва да бъде отменено. На първо място се оспорва
компетентността на административнонаказващия орган, като се изтъква, че в
чл. 137, ал. 2 от Наредбата не е предвидена възможност за делегиране на
правомощията на наказващ орган от страна на кмета на Столична община. На
следващо място се твърди, че АУАН и НП не отговарят на изискванията за
задължително съдържание (реквизити) по чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и
чл. 57, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като липсвало посочване на времето,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Изтъква се,
1
че в наказателното постановление било посочено, че АУАН № *** от
13.03.2024 г. е бил предявен на нарушителя на 13.03.2024 г. Поддържа се, че
фактическото описание на нарушението не отговаря на дадената му правна
квалификация по чл. 29а, ал. 1, т. 17 от Наредбата, тъй като в нея не се
изисквало изграждане на устройство за измиване на ходовата част на
строителните машини, излизащи от строителният обект. Излагат се
съображения за недоказаност на нарушението и неговото авторство. Твърди се
неправилно приложение на закона, понеже наложеното наказание било явно
несправедливо и несъобразено с материалния закон, като индивидуализацията
му не била съобразена с обстоятелството, че нарушението било наложено за
първи път. По изложените съображения се иска отмяна на НП, а в условията
на алтернативност – намаляване на наложената глоба.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се е явил лично и е заявил,
че от представените по делото доказателства е видно, че към датата на
извършената проверка е имало устройство за измиване на ходовата част на
излизащите строителни машини.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и
административнонаказващ орган, представляван от процесуален
представител, е направила искане за потвърждаване на обжалваното НП.
Възразява се, че законовите изисквания са били спазени с оглед твърденията
на жалбоподателя за подсигуряване на услугата водоноска, тъй като
последната не представлявала устройство за измиване на ходова част,
включително каломаслоуловител, който да е закрепен трайно към
канализационната шахта с цел утаяване вътре в шахтата на калта при
преминаване на тежка, товарна, строителна механизация. Направено е искане
за присъждане на разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 12.03.2024 г. свидетелите Ю. Д. Д. и К. К. В. – инспектори в
Столичен инспекторат към Столична община, посетили строителен обект
„Проектиране и строителство на участък от трета метролиния от км. ***+***“,
находящ се в гр. ***, район „***“, Метростанция ***, кръстовището между ул.
„***“, ул. „***“ и ул. „***“. Технически ръководител на обекта бил
2
жалбоподателят Н. М.. В хода на проверката инспекторите констатирали, че в
обекта се извършвали строително-монтажни работи без налично устройство за
измиване на ходовата част на излизащите строителни машини. На място
свидетелите възприели следи от кал, излизащи от обекта и замърсяване в
областта на околните улици и блоково пространство. В обекта се намирали
камиони, които излизали с непочистена ходова част, което било възприето от
свидетелката Д..
При тези констатации свидетелката Д., в присъствието на колегата й –
свидетеля В. и жалбоподателя М., съставила срещу последния АУАН №
***/12.03.2024 г. за нарушение на разпоредбата на чл. 29а, ал. 1, т. 17 от
Наредбата за организация на движението на територията на Столична община,
за това, че в качеството на технически ръководител на обекта е допуснал
извършването на СМР без устройство за измиване на ходовата част на
строителните машини, излизащи от строителния обект. Жалбоподателят М.
подписал предявения му АУАН. Като възражение същият вписал, че
строително-монтажните работи (СМР) в обекта се извършвали съгласно
одобрен проект, като почистването на гуми се извършвало с помощта на
водоноска и двама строителни работници. Към АУАН бил приложен и
снимков материал. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени
възражения срещу АУАН от страна на жалбоподателя.
Въз основа на така съставения АУАН, при пълна идентичност на
описаното нарушение и дадената му правна квалификация, на 06.06.2024 г.
Заместник-кметът на Столична община, направление „Транспорт и градска
мобилност“, издал обжалваното наказателно постановление, с което на
основание 154а, ал. 2 от Наредбата за организация на движението на
територията на Столична община на жалбоподателя било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 5000,00 лева за нарушение на
чл. чл. 29а, ал. 1, т. 17 от същата Наредба.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства
– представените с преписката актове, показанията на свидетелите Ю. Д. и К.
В.; снимков материал, заповед № СОА24-РД09-2149/20.02.2024 г. на кмета на
Столична община, длъжностна характеристика за длъжността „старши
инспектор“ при Столичен инспекторат към СО, приобщени по реда на чл. 283
3
от НПК. Същите са непротиворечиви помежду си и налагат еднопосочни
изводи в горепосочения смисъл, тълкувани поотделно и съвместно.
Що се отнася до Фактура № **********/30.03.2024 г. и протоколи за
извършени услуги, находящи се от л. 37 до л. 57 от делото, от същите е видно,
че касаят предоставяне на „услуга с водоноска“. От вписаното като
съдържание в графа наименование на стока/ услуга и наименование на
продукта в посочените писмени доказателства не може да бъде направен
еднозначен извод, че услугите са били насочени именно към почистване на
ходовата част на строителните машини, излизащи от конкретния строителния
обект, на който е извършена проверката, още повече, че по делото са събрани
гласни и веществени доказателства – показанията на извършилите
констатациите на място свидетели и съставения снимков материал, че на място
е заварена от свидетелите тежкотоварна строителна техника, излизаща от
обекта, при налични следи от кал, следващи именно от обекта, като не са били
налице почистващи съображения. Тук следва да се посочи, че съдът изцяло
кредитира показанията на разпитаните свидетели, доколкото разказаното от
тях се явява логично, подробно и в синхрон със събраната доказателствена
маса, което изключва и възможността от тенденциозност на същите. Що се
отнася до коментираните фактура и протоколи, съдът счита същите за
изолирани и недостатъчни за извеждане с необходимия доказателствен
стандарт, че на място (вкл. и в деня на проверката) е било обезпечено чрез
посочената услуга почистването на ходовата част на техниката в обекта,
доколкото доказателствата се явяват косвени и се оборват от посочените по-
горе други доказателства. Свидетелят Д. изрично посочва, че на място,
излизайки от обекта, са били замърсени прилежащите улици, като обектът се
намирал около две главни и една второстепенна. Свидетелят В. посочва, че е
имало кал покрай намиращия се наоколо блок със следи от минала
тежкотоварна техника.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва
4
да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и
съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това
административни органи, при спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН,
като е спазена и процедурата по връчване и обезпечаване възможността за
защита от нарушителя. Актовете за установяване на нарушенията на
Наредбата за организация на движението на територията на Столична община
се съставят от посочените в разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от Наредбата
длъжностни лица, сред които са и служителите на Столичен инспекторат,
каквото качество има актосъставителят. Наказателното постановление е
издадено от заместник – кмет на Столична община, който е оправомощен от
кмета на Столична община да издава наказателни постановления, видно от
приетата като писмено доказателство заповед и на основание чл. 137, ал. 2 от
Наредбата и съобразно правилото на чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА. Съгласно
посочената законова разпоредба наказателните постановления (за нарушения
на наредбите на общинския съвет) се издават от кмета на общината или от
негов заместник въз основа на акт, съставен от длъжностни лица, посочени в
наредбата. Поради това възраженията на жалбоподателя за липса на
компетентност на наказващия орган не се споделят от настоящия съдебен
състав.
АУАН и оспорваното наказателно постановление по форма и
съдържание отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, респ. чл.
57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като съдържат изчерпателно описание на
констатираното нарушение, включително мястото и времето на извършването
му, описание на обстоятелствата, при които е извършено, посочени са
нарушените законови разпоредби, които от своя страна съответстват на
словесното описание на нарушението. Предвид това и не се приемат за
основателни оплакванията на жалбоподателя за допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални
нарушения, в частност непосочване на времето, мястото и обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, тъй като посочените обстоятелства са
надлежно описани както в АУАН, така и в НП. Що се отнася до пропуска в
посоченото в НП ЕГН на нарушителя, съдът счита, че същото не е
5
съществено, доколкото трите имена и длъжност на нарушителя са правилно
изписани в АУАН и НП, а в АУАН е посочено и правилното му ЕГН. В този
смисъл недвусмислено се установява кой е бил нарушителят и нарушителят –
жалбоподател е имал възможността да разбере, че именно той е бил
санкциониран.
Ето защо съдът намери, че в случая не са допуснати съществени
нарушения при провеждането на процедурата по издаване на обжалваното
наказателно постановление, които да налагат неговата отмяна.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателствени източници се
доказа обективната страна на процесното нарушение - че на 12.03.2024 г. в
качеството на технически ръководител на строителен обект „Проектиране и
строителство на участък от трета метролиния от км. ***++***“, находящ се в
гр. ***, район „***“, Метростанция ***, кръстовището между ул. „***“, ул.
„***“ и ул. „***“, жалбоподателят М. е допуснал извършването на
строително-монтажни работи без в строителния обект да има устройство за
измиване на ходовата част на строителните машини, излизащи от същия.
С това е осъществен съставът на нарушение по чл. 29а, ал. 1, т. 17 от
Наредбата за организация на движението на територията на Столична община,
която разпоредба забранява извършването на строително-монтажни работи,
ремонтни дейности и премахване на строежи без устройство за измиване на
ходовата част на строителните машини, излизащи от строителният обект.
Както беше вече посочено, от представените от жалбоподателя Фактура №
**********/30.03.2024 г. и протоколи за извършени услуги, касаещи
предоставяне на „услуга с водоноска“, не може да бъде направен еднозначен
извод, че услугите са били насочени към почистване на ходовата част на
строителните машини, излизащи от строителния обект, още повече, че
посочената като нарушена разпоредба на чл. чл. 29а, ал. 1, т. 17 от Наредбата
вменява в задължение строителния обект да разполага с устройство с такова
предназначение. Изводът за липса на такова устройство, както и за липса на
почистване по друг начин на ходовата част на строителните машини, се
потвърждава и от гласните доказателства, възпроизвеждащи данни към
момента на извършване на проверката да е имало силно замърсяване на
прилежащите улици от излизащи строителни машини от обекта, което пък
съответства на приложения снимков материал..
6
От субективна страна М. е действал виновно, при форма на вината
евентуален умисъл, като е съзнавал всички елементи от обективната страна на
нарушението, въпреки което е допуснал настъпването на общественоопасните
му последици, а именно извършването на строително-монтажни работи без
налично устройство за измиване на ходовата част на строителните машини,
излизащи от строителният обект. В тази връзка съдът счита, че правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
тъй като в качеството си на технически ръководител на обекта не е следвало да
допуска извършването на нарушението.
Съдът намира, че случаят не може да бъде третиран като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са налице факти и обстоятелства,
които да занижават обществената опасност на извършеното в сравнение с
обичайното проявление на нарушенията от съответния вид. Напротив, видно
от показанията на свидетелите Д. и В., както и приложения снимков материал,
към момента на извършване на проверката е имало замърсяване на
прилежащите улици от излизащи строителни машини от обекта, което
изключва извода за маловажност на случая. В допълнение следва да се посочи,
че вследствие на нарушението е допуснато замърсяване на пътни участъци в
центъра на един от най-оживените квартали на столицата.
Предвидената съгласно санкционната разпоредба на чл. 154а, ал. 2 от
Наредбата глоба за физически лица е в размер от 100,00 до 5000,00 лева, като
на жалбоподателя е наложена глоба в максималния размер от 5000 лева. Като
аргументи, обуславящи индивидуализацията й, наказващият орган е изтъкнал
целите на Наредбата, насочени към ограничаването на източниците на
замърсяване и намаляване на емисиите на фини прахови частици, превенцията
на ПТП и цялостната програма на Столична община, насочена към
предотвратяване на нерегламентирани замърсявания и опазване на чистотата
на атмосферния въздух и градската среда. Посочвайки това, органът е приел,
че деянието се отличава с по-висока степен на обществена опасност, което
обуславя налагането на глоба в максимален размер. Липсват обаче реални
мотиви от кои точно конкретни особености на нарушението се извежда по-
високата степен на обществена опасност на деянието, за да се наложи именно
максимумът на санкцията.
Следва да се посочи, че по делото се установява, че вследствие на
7
нарушението е предизвикано реално замърсяване на намиращите се наоколо
улици. Това потенциално може да доведе до затруднение в движението на
автомобили и граждани, но такива конкретно не се доказаха, поради което
следва да се вземе предвид обикновения дискомфорт, който подобно
замърсяване може да причини неминуемо. Следва обаче да се отчете, че това е
и първо нарушение на жалбоподателя, което наказващият орган не е взел
предвид. Поради това съдът счита, че следва да бъде определено наказание в
средния размер, като размерът на наложената глоба бъде намален до размер от
2500,00 лева, който ще се яви справедлив, в съответствие с тежестта на
нарушението и последиците от него.
По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно
постановление е постановено при правилно приложение на материалния закон
и при съобразяване с процесуалните правила, и следва да бъде изменено
единствено в частта относно размера на наложената глоба, като последната
бъде намалена до размер от 2500,00 лева.
С оглед изхода на спора разноските по делото следва да бъдат
определени по правилата на съразмерното уважаване и отхвърляне на
исковите претенции по ГПК, доколкото по въпросите на разноските по ЗАНН
се препраща към АПК, а за неуредените в АПК въпроси по разноските се
прилага ГПК по аргумент чл. 143, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 1 и чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Това е така, тъй като в
чл. 143 от АПК е регламентирана отговорността за разноски, но не са уредени
случаите на частично уважаване на жалбата. Административното наказание
„глоба“ в случая се намалява от 5000,00 лева на 2500,00 лева. По делото не са
представени доказателства за направени от жалбоподателя разноски, нито е
направено искане от негова страна за присъждане на такива, поради което и
такива не следва да му се присъждат. На основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в
полза на Столична община следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение, тъй като административнонаказващият орган в съдебното
производство е бил защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл.
63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, както и предвид ниската фактическа и правна сложност
на делото, съдът счете, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80,00 лева. Съразмерно на неоснователната част от жалбата в
полза на страната следва да се присъди сумата в размер на 40,00 лева.
8
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ***/06.06.2024 г., издадено от
Заместник-кмета на Столична община, направление „Транспорт и градска
мобилност“, с което на Н. В. М. е наложена глоба в размер на 5000,00 лева за
нарушение на чл. 29а, ал. 1, т. 17 от Наредбата за организация на движението
на територията на Столична община и на основание чл. 154а, ал. 2 от същата
наредба, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 5000,00 лева на 2500,00
лева.
ОСЪЖДА Н. В. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплати
на Столична община, Код по БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 33, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН сума в размер на 40,00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното съдебно производство, съобразно неуважената част от
жалбата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9