Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Добрич, 10.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на единадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: ВАЛЕНТИНА
ПЕТКОВА
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 875/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр.
дело № 5089/2018 г. Добричкият районен съд със заповед № 2864/14.12.2018 г. и
определение № 144 от 15.01.2019 г. по чл. 247 от ГПК е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ М.И.К.
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация – Добрич” АД
ЕИК *********, гр. Добрич бул.”Трети март” № 59, по банкова сметка ***; IBAN ***,
BIC:***: 387,09лв. /триста осемдесет и седем лева 9 ст./ - неплатена цена за
предоставени от „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД услуги за обект в гр. Добрич, *** за периода
05.07.2017 г. – 08.10.2018 г., заедно със законната лихва от датата на заявлението – 13.12.2018 г. до
окончателното плащане; 22,34 лв. /двадесет и два лева 34 ст./ - обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода, считано от 30-дневния срок за
плащане от датата на фактурирането за всяко непогасено месечно задължение до
датата на заявлението: 03.09.2017 г. – 13.12.2018 г.; 25 лв. /двадесет и пет лева/
- платена държавна такса; 50 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско
възнаграждение.
Съобщение до длъжника е изпратено до регистрираните
постоянен и настоящ адрес. Тъй като длъжникът не е открит и не се е намерило
лице от домашните му, съгласно да получи съобщението, длъжностното лице по
призоваването е залепило уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК с указания
до длъжника, че в двуседмичен срок от залепването следва да се яви в
канцеларията на ДРС, за да получи книжата по делото. На основание чл. 47, ал. 5
от ГПК заповедта за изпълнение се счита за връчена на длъжника с изтичане на
срока за получаването й от канцеларията на съда.
При служебна проверка в ТД на НАП Варна, офис Добрич, е
установено, че длъжникът няма регистрирани трудови договори към настоящия
момент. В изпълнение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /изм. ДВ,
бр. 86 от 2017г./ съдът с разпореждане от 28.01.2019 г. е указал на заявителя,
че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса.
В изпълнение на посочените указания кредиторът е завел
искова молба /предмет на настоящото гр. дело № 875/2019 г./ срещу длъжника
искове за установяване съществуване на вземането му относно процесните суми.
Според изложените в исковата молба твърдения между страните
е налице сключен при Общи условия договор за предоставяне на В и К услуги, по
силата на който М.И.К. е ползвал услугите на ищцовото дружество за
водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води. Ищецът сочи, че за
предоставените през периода от 05.07.2017 г. – 08.10.2018 г. за обект в гр.
Добрич, ж.к. ***, услуги не са заплатени дължимите суми, възлизащи общо на 387,09
лв. Поради това, че ответникът не е заплатил в срок предоставените му В и К
услуги, за ищеца е налице правен интерес от търсената искова защита, доколкото
срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено възражение
в срока и по реда на чл. 414 от ГПК. В исковата молба се претендира и
обезщетение за забавено плащане на главното задължение, определено по размер на
законната лихва за времето на забава от 03.09.2017 г. до 13.12.2018 г.,
равняващо се на 22,34 лв.
След справка с книжата се установява, че в сроковете и по
реда на чл. 131 от ГПК ответникът, чрез особения представител адвокат Б. С. ***,
е представил
отговор на исковата молба, според който предявените искове са допустими и
основателни. Сочи се, че ищецът не е изпълнил
задължението си по договора, предвидени в ОУ, според което при неплащане в срок
на дължима сума по издадена фактура, ВиК операторът следва да преустанови
временно предоставянето на ВиК услугата.
С оглед изясняване
фактическата обстановка по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице, по която Дарина Д. дава заключение, според което от
приложените по делото и предоставените от ищеца счетоводни документа и
регистри, относно процесните фактури експертизата счита, че счетоводството
на ищеца е водено редовно, като същите са намерили отражение в
счетоводните регистри на дружеството.
Осчетоводените задължения на
ответника към ищеца по счетоводните книги на ищеца за предоставените услуги на
обекта на ответника с
адрес: гр. Добрич, ж.к. ***,
за периода от 05.07.2017 г. до 08.10.2018 г. са на стойност 395,61 лв. за потребени 129,98 куб.м. вода.
Установено е от в.л., че М.И.К. е извършено плащане на
12.11.2018 год. на стойност 8,52 лв., което е покрита част от задължението по фактура № *********/04.08.2017
год., като остатъкът от задължението е в размер на 387,09 лв.
Вещото лице сочи, че за забавените плащания са издадени
фактури за начислени лихви в размер на 22,43 лв., по които няма извършени плащания. Ексепритизата
е изчислила размера на обезщетението за забава в изплащането на главното задължение,
за периода от 03.09.2017год, до датата на подаване на заявлението 13.12.2018 год.
В размер на 25,79 лв.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Според разпоредбата на чл. 11, т.
1 от Закона за водите водата в Република България е публична държавна
собственост, а водно-стопанските оасистеми и
съоръжения на територията на общините са собственост на търговските дружества,
когато са включени в тяхното имущество – чл. 19, т. 4 от същия закон. Услугите
водоснабдяване и/или канализация се предоставят на потребителите от търговски
дружества с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и/или пречистване на
води, наричани за краткост „оператори”. В обсъжданата хипотеза не се спори по
делото, че ответното дружество е оператор
по смисъла на подзаконовия нормативен акт. В това свое качество то
поддържа и експлоатира водопроводната и
канализационна системи на територията на Област – гр. Добрич.
Съгласно чл. 203 от Закон за
водите (Нов - ДВ, бр. 81 от
В полза на ищеца е издадена цитираната
по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410, ал. 1
от ГПК и тъй като длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед, то за „Водоснабдяване
и канализация” ООД – гр. Добрич е налице правен интерес от завеждане на предявените
искове, с предмет установяване дължимостта на
процесните суми.
В настоящия случай
взаимоотношенията между страните следва да се регулират от разпоредбите на
договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на
разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Договорът е
двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален /освен в
предвидените от закона случаи/, с вещно-облигаторно
действие. От договора възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от
страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално
обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на
продавача е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води от имота на
ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа. С извършеното на
всички посочени по-горе действия ищецът следва
да се приеме, че е изпълнил задължението си по договора. Задължение на купувача,
който е получил услугата е да заплати цената й. Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника
възражения по чл. 414 от ГПК нямат характера на правоизключващи,
правоунищожаващи, правопогасяващи,
правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се
противопоставят на вземането на кредитора.
В обсъжданата хипотеза безспорно
е установено, че ищецът в качеството му на „В и К” оператор, е предоставял на М.И.К.
в качеството му на потребител, услуги – водоснабдяване, отвеждане и пречистване
на отпадни води за обект, представляващ жилище, находящо се в гр. Добрич, ж.к. ***,
за периода от 05.07.2017 г. – 08.10.2018 г., в общ размер от 387,09 лв., поради
което предявеният иск следва да бъде уважен в претендирания от ищеца размер.
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ищеца възражения
нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи,
правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се
противопоставят на вземането на кредитора. В този смисъл възражението на
ответника, че ищецът е нарушил задължението си по цитираните ОУ са неоснователни.
В случая от данните по делото /виж заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза/ ответникът е допуснал нарушение на чл. 6, т. 2
от ОУ, касаеща задължението за заплащане на ползваните В и К услуги.
На уважаване подлежи и акцесорната претенция за установяване дължимостта
на сумата от 22,43 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главното задължение, определено по размер на законната лихва за времето на
забава от 03.09.2017 г. до 13.12.2018 г. (съобразно заключението на в.л. по
приетата съдебно-счетоводна експертиза).
На основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца трябва да бъдат присъдени и сторените от него съдебно-деловодни
разноски в размер на 625 лв. /шестстотин двадесет и пет лева/. По отношение на
съдебно-деловодните разноски, дължими по заповедното производство, същите
възлизат на сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 и чл. 415 от ГПК, че М.И.К. ЕГН ********** ***, в
качеството му на абонат на открита партида за ползване, отвеждане и пречистване
на вода, ДЪЛЖИ по издадената от Добричкия районен съд заповед № 2864/14.12.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и определение № 144 от
15.01.2019 г. по чл. 247 от ГПК по ч. гр. дело № 5089/2018 г. в полза на
кредитора и ВиК оператор по сключен при Общия условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите – „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети март” №
59, представлявано от изпълнителния директор *, следните суми: 387,09 лв. /триста осемдесет и седем
лева и девет стотинки/, представляваща неплатена цена за предоставени от
„Водоснабдяване и канализация Добрич” АД
услуги за обект в гр. Добрич, *** за периода 05.07.2017 г. – 08.10.2018
г., заедно със законната лихва от датата
на заявлението – 13.12.2018 г. до окончателното плащане; 22,34 лв. /двадесет и два лева и тридесет и четири стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода,
считано от 30-дневния срок за плащане от датата на фактурирането за всяко
непогасено месечно задължение до датата на заявлението: 03.09.2017 г. –
13.12.2018 г.
ОСЪЖДА М.И.К. ЕГН ********** *** да
заплати на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59,
представлявано от изпълнителния директор *, следните суми: 625 лв. /шестстотин двадесет и пет лева/, представляваща сторените
по гр. дело № 875/2019 г. по описа на Добричкия районен съд съдебни разноски, както
и сумата от 75 лв. /седемдесет и пет
лева/, представляваща сторените по ч. гр. дело № 5089/2018 г. по описа на
Добричкия районен съд съдебни разноски – изчислени съразмерно на уважената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: