Р Е Ш Е Н И Е
№ 1706
Гр. Перник, 02.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, Гражданско
отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти октомври
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00366/2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Банка
ДСК“ ЕАД срещу Ц.Н.К. кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 120,30 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за издаване и обслужване на
кредитна карта ***от
06.02.2009 г. и допълнително споразумение № 1 от 18.12.2012 г. към договора,
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване в съда на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 26.03.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 11,61 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 06.08.2017 г. до 25.03.2018 г., сумата от 5
лв., представляваща неустойка за забава за периода от 06.08.2017 г. до
25.03.2018 г. и сумата от 160 лв., представляваща стойност на годишна такса за
основна карта и на разходи при изискуем кредит, за които суми по ч. гр. дело № ***г.
по описа на Районен съд – Перник, ГО, IX-ти състав са издадени Заповед от
27.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист.
Ищецът твърди, че между
търговската банка, в качеството ѝ на кредитор и ответницата Ц.К., в
качеството ѝ на кредитополучател, е сключен договор за издаване и
обслужване на кредитна карта ***от 06.02.2009 г., по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД
отпуснала на К. кредитен лимит в размер на сумата от 1 000 лв. с месечна
падежна дата. Поддържа се, че кредиторът изпълнил основното си задължение по
договора и на 11.02.2009 г. предоставил на насрещната страна кредитна карта с №
*** срещу подпис на К.. Посочва се, че през периода от 06.02.2009 г. до 17.08.2017
г. кредитният лимит е напълно усвоен от кредитополучателя. Основно задължение
на К. е да внася минимални суми за револвиране на картата, което същата
системно забавяла. Предвид това, на 18.12.2012 г. между страните е сключено
допълнително споразумение към договора от 06.02.2009 г. с уговорен нов
погасителен план за връщане на общата дължима към този момент сума от 1 347 лв.
По силата на това споразумение кредиторът отпуснал на кредитополучателя кредит
за текущо потребление в размер на тази сума, с която е рефинансирано
задължението на К. по договора за кредитна карта, като срокът за връщане на
новата заемна сума е 18.12.2017 г. Ищцовото дружество твърди, че ответницата не
изпълнила задълженията си, като не погасила сума в общ размер на 371,91 лв.,
предмет на исковите му претенции. В последната са включени неплатените главница
и договорна лихва, както и наказателна такава, дължима на основание чл. 19.1 и
сл. от приложимите към правоотношението Общи условия. Начислени са и 40 лв. такса за обслужване на
кредитната карта, както и 120 лв. разноски при изискуем кредит. С тези доводи ищецът отправя
искане за уважаване на исковете и за присъждане на сторените разноски по
делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Ц.Н.К. не е подала писмен отговор. В производството по ч. гр.
дело № ***г. същата не е депозирала писмено възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК с
обосновани оспорвания на вземанията, като препис от заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист са и връчени по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2, чл. 92 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, при условията на
кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със
силата на присъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу
ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
Съдът, като съобрази, че
препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал.
4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното установяване.
По искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
Основателността на
исковете се обуславя от установяване наличието на твърдяното облигационно правоотношение,
породено от договор за потребителски кредит и допълнително споразумение към
него, предоставянето/респ. получаването от ответницата на кредитната карта,
отпускането/усвояването на сумата по кредитите, уговорения падеж за връщане на
сумите; наличието на валидно постигната
договореност между страните за връщане на кредита с надбавка лихва; неустоечна
клауза – наказателна лихва при забава на плащането, както на такса за
обслужване на кредитната карта и за събиране на просроченото задължение; размера
на вземанията.
В случая, посочените
по-горе предпоставки са налице, доколкото всички юридически факти, включени във
фактическите състави на вземанията, са установени по делото. За да достигне до
този извод, съдът съобрази липсата на оспорването от ответницата Ц.К. относно
възникването и размера им, което анализира във връзка с приетите по делото и
неоспорени от страните писмени доказателства – договор за издаване и обслужване
на кредитна карта ***от 06.02.2009 г., представляващ правопораждащият
облигационното правоотношение между страните юридически факт с твърдяното съдържание, допълнително
споразумение № 1 от 18.12.2012 г. към него, с което ответницата е признала
неточното изпълнение на задълженията си по същото, декларация за кандидатстване
от 06.02.2009 г., Общи условия към договор за издаване и обслужване на кредитни
***, Общи условия за предоставяне на кредит за текущо потребление, 2 броя
извлечения от сметка, както и изводите в констативната част на заключението по
съдебносчетоводната експертиза, която като компетентно и обективно изготвена
съдът кредитира. Ето защо, при липсата на оспорване относно релевантните за спора
факти съдът прие тяхното осъществяване за установено по делото. Нещо повече,
експертът изрично е отразил в изготвеното от него заключение, че Ц.К. е усвоила
лимита по кредитната карта в общ размер на 1 000 лв., като от страна на
ответницата са извършвани частични плащания, с което тя фактически е потвърдила
договорната си обвързаност с ищцовото дружество и получаването на сумите по процесния
договор за издаване и обслужване на кредитна карта ***от 06.02.2009 г. При
съблюдаване на извършените от кредитополучателя плащания експертизата е приела,
че общият размер на останалите непогасени суми възлиза на 307,42 лв., от която:
120,30 лв. – главница, 8,17 лв. – лихва за забава върху просрочена главница, 40
лв. - такса за обслужване на кредитната карта и 120 лв. – разходи при изискуем кредит.
От страна на ответницата не се твърди, а и не се доказва извършването на
последващи плащания по процесния договор за кредит, които да не са изследвани
от вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, поради което съдът приема, че
претенциите за главница в размер на 120,30 лв., за неустойка за забава за
периода от 06.08.2017 г. до
25.03.2018 г. в размер на 5 лв. (с оглед принципа за диспозитивното начало по
чл. 6 ГПК), както и за стойност на годишна такса за основна карта и разходи при
изискуем кредит в общ размер на 160 лв. са изцяло доказани по основание и
размер, поради което следва да бъдат уважени. Главницата следва да се присъди
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК –
27.03.2018 г. до окончателното плащане.
Не така стоят нещата
обаче по отношение на претенцията за възнаградителна лихва за периода от
06.08.2017 г. до 25.03.018 г. в размер на 11,61 лв., доколкото вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза изрично е заявило, че същата е изцяло погасена
от ответницата Ц.К., а това обуславя извод за нейната неоснователност, поради
което следва да бъде отхвърлена.
По отговорността за разноски:
Съгласно задължителните
за съда разяснения, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за
разноските в заповедното производство. С оглед изхода на спора право на
разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете, имат и
двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с
уважената част от исковите претенции, следва да бъде присъдена сумата от 72,07
лв. – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, както и сумата от 394,93 лв. – разноски за държавна такса,
депозит за вещото лице, и юрисконсултско възнаграждение в настоящия процес.
Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете съдебни
производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ,
бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата
за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение
в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, както и конкретната фактическа и правна
сложност на делото, приключило в рамките на едно съдебно заседание без събиране
на допълнителни доказателства. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, поначало има и
ответницата. Доколкото последната не е направила искане в тази насока, а и по
делото не са ангажирани доказателства за реалното им извършване, то и съдът не
следва да присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
от „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Московска“ № 19 срещу Ц.Н.К., ЕГН **********,***, *** и настоящ адрес:*** установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 79,
ал. 1, чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че Ц.Н.К. дължи на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 120,30 лв., представляваща непогасена главница по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта ***от 06.02.2009 г. и допълнително споразумение №
1 от 18.12.2012 г. към договора, законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване в съда на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение – 26.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 5 лв., представляваща неустойка за
забава за периода от 06.08.2017 г. до 25.03.2018 г., както и сумата от 160 лв., представляваща стойност на
годишна такса за основна карта и на разходи при изискуем кредит, за които суми
по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, IX-ти състав са
издадени Заповед от 27.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за
сумата от 11,61 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 06.08.2017 г. до 25.03.2018 г.
ОСЪЖДА Ц.Н.К., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, сумата от 72,07 лв., представляваща сторени разноски по ч. гр. дело № 01999/2017 г.
по описа на Районен съд – Перник, ГО, IX-ти състав, както и сумата от 394,93 лв., представляваща сторени
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд
– Перник, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
При влизане в сила на решението ч. гр. дело № ***г. по описа на
съда да се изпрати на съответния съдебен състав, като към същото се приложи
заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: