Р Е Ш Е Н И Е
№…….…/28.07.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание,
проведено на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6048 по описа за 2020 година
на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по повод молба на Р.Р.Р. с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР за
допускане на промяна на собственото,
бащиното и фамилното му имена от Р.Р.Р. на Радослав Руменов Радославов, поради
наличието на важни обстоятелства, налагащи промяната изразяващи се в това, че
молителят не познава дядо си Р., а с баща си не поддържа контакт, тъй като го е
изоставил, когато е бил 3-4 годишен. Счита за неприемливо да носи имената на лица,
които не познава. Допълнително излага, че често е ставал обект на присмех, тъй
като името Р. се среща често при ромската общност, към която молителят не
принадлежи. Излага, че приятелите му се обръщат към него с малкото име Радо.
Намира, че така изложените доводи съставляват важна причина по смисъла на
закона за допускане на исканата промяна.
В хода на проведеното
по делото съдебно заседание молителят Р.Р.Р.,
чрез процесуалния си представител поддържа предявената молба и моли същата да
бъде уважена изцяло или при условията на евентуалност да се допусне
промяна единствено довежно собственото име на лицето.
Заинтересованата
страна - Община Варна, уведомена за образуваното съдебно производство, не изразява
становище.
Районна прокуратура, гр. Варна,
редовно призована не изпраща представител.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № 2011/12.06.1992 г. na Община Варна, молителят е роден на ***г. с имената Р.Р.Р..
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите Мария Харизанова и Джингиз Шабанов Мехмедов, които показания
еднопосочно сочат, че молителят се представя в обществото с името “Радослав” и
така е наричан включително от майка си- свидетеля Мария Харизанова. Името “Р.”
е избрано от бащата на молителя при неговото раждане, тъй като такова е било
името на баща му( дядото на Р.). Установи се по делото, че бащата на молителя е
напуснал семейството, когато Р. е бил в ранна детска възраста и оттогава
двамата не поддържат контакт. Отношения молителят не поддържа и със семейството
на баща си.
Предвид
така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно
име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато
то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите,
когато важни обстоятелства налагат това. Върховният касационен съд
последователно приема в практиката си, че промяната на името е регламентирана
като потестативно право, което възниква при точно определени от закона
основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред. То се допуска по изключение и
не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни
предпоставки, които са налагащи обществено и лично значими обстоятелства, които
законът квалифицира като "важни". В закона не са посочени
обстоятелствата, които следва да се преценяват като важни по смисъла на чл. 19,
ал. 1 ЗГР, но съдът следва да съобразява общите принципи на гражданското право
и обществения морал, като такива са обстоятелствата, направили лично и
обществено неудобно и неподходящо за ищеца името, чиято промяна се иска.
Значимостта им следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Такива обстоятелства са например:
известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от
лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не
по волята му промяна и др. Тази преценка, обаче, винаги трябва да бъде обвързана
с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР /и посочените в тях
възможни отклонения/ относно начина на образуване на бащиното и фамилно име на
физическото лице. Името носи информация за произхода на лицето и е един от
основните идентификационни белези на всяко едно физическо лице. /В този смисъл
са Решение № 256 от 29.04.2004 г. по гр.д. № 513/2003 г., II г.о. на ВКС,
Решение № 77 от 16.02.2012 г. по гр.д. № 344/2011 г., IV г.о. на ВКС,
Определение № 1253 от 15.10.2009 г. по ч.гр.д. № 1181/2009 г., III г.о. на ВКС,
Определение № 708 от 17.05.2012 г. по гр.д. № 23/2012 г., Определение № 340 от
09.02.2012 г. по гр.д. № 1049/2011 г. на ВКС, Решение № 507 от 22.10.2010 г. по
гр.д. № 227/2010 г. на ВКС, Определение № 215 от 05.03.2010 г. по гр.д. № 227/2010
г. на ВКС, Решение № 434 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 712/2009 г. на ВКС и др./
В случая от събраните по
делото гласни доказателства се установи, че молителят се представя в обществото
със собственото име „Радослав“ и така е познат. С името „Радослав“ се обръщат
към него най-близките му хора, включително неговата майка.
Ето защо при тази
доказателствена установеност, съдът достига до извода за наличие на важни обстоятелства,
по смисъла на чл. 19 от ЗГР, които оправдават промяна на първото име на молителя.
Имената на едно лице, особено фамилното
име определят принадлежността му към семейството - към
фамилия с определен произход. От анализа на разпоредбата на чл.
14 от ЗГР може да се направи извод, че законодателят е придал на фамилното име
функция да удостовери произхода на лицата. В тази връзка законът изрично
съдържа правило за образуване на фамилното име, а изключенията от правилото са
изчерпателно уредени се свеждат до причини, свързани със семейните,
етническите или религиозните традиции на родителите. Разпоредбата на чл. 14 от ЗГР е
създадена в обществен интерес, поради което е от императивен характер и не може
да бъде заобиколена по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗГР.
В разглеждания случай
молителят не се позовава на причини, свързани с определени смейни или
религиозни традиции, които да налагат лицето да носи различни от дадените му
при раждането фамилно и бащино име. Не се установи и страната да е известна в
обществото с въпросните имена.
На следващо място
настоящият състав намира, че следва да се акцентира особено на обстоятелството,
че имената са част от индивидуализиращите признаци, по които лицата се
различават едно от друго. Освен, че са признаци на произход, имената служат за
идентификация на лицата в гражданския оборот, вкл. и пред държавни и
административни органи. Следователно промяната в имената на лицето и особено
когато се касае за две имена, е от естеството да препятства или да затрудни
идентификацията на лицето, вкл. и за целите на наказателно преследване. Вярно
е, че имената не са единственият идентификационен признак, но са съществен
такъв, поради което тяхната промяна със сигурност не е в обществен интерес.
По изложените
съображения, съдът намира, че молбата следва да се уважи само по отношение искането за промяна
на собственото име и да отхвърли касателно бащиното и фамилното имена.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненския районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА промяна в
собственото името на Р.Р.Р., ЕГН ********** от „Р.“ на „Радослав“, на основание чл.19, ал.1 ЗГР.
ОТХВЪРЛЯ молба на Р.Р.Р., ЕГН **********
с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР за допускане на промяна на бащиното и фамилното му имена.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
След влизане на решението в законна сила копие от същото да се изпрати на
длъжностното лице по гражданското състояние при Община Варна за отбелязване на
промяната в регистъра на населението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: