ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 343
гр. Силистра, 27.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Ив. Краева
Членове:Десислава Г. П.
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. П. Въззивно частно гражданско
дело № 20233400500180 по описа за 2023 година
Производството е образувано по възражение на „МЕСНА
КОМПАНИЯ ЕЛТЕКС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Силистра, бул. „Генерал Попов“ №17 срещу Заповед
№5/06.01.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК по ч.гр. д. № 1631/2020г. на РС- Силистра.
С подадена молба вх. № 5984/12.08.2022г., уточнена с молба вх. №
7124/30.09.2022г. длъжникът релевира, че за заповедта за незабавно
изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист е узнал с
връчване на Призовка за принудително изпълнение изх. №6667/11.07.2022г.
по изпълнително дело №283/2022г. по описа на ЧСИ Диляна Илиева, рег. №
901. Основава искането си на ненадлежно връчване на заповедта за
изпълнение. За доказване на горното, обективира искане за ангажиране на
гласни доказателства и събиране на писмени такива.
„Лено“ АД е изразил становище по възражението по чл.423 ГПК, като
излага съображения за недопустимост на производството, доколкото е налице
производство по чл.64 от ГПК, в евентуалност неоснователност на искането.
В о.с.з. страните се представляват от процесуалните си представители.
Депозират се писмени бележки.
Съдът като съобрази изявленията на страните и прецени
доказателствата по делото приема следното от фактическа и правна
страна:
Производството пред РС – Силистра е образувано по подадено от
„Лено“ АД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК. Заповедният съд е уважил искането, като е издал срещу
длъжника по заявлението заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК № 5/06.01.2021г. и изпълнителен лист.
1
На 25.07.2022г. длъжникът „Месна компания Елтекс“ ООД подава
„възражение - частна жалба“, като заявява, че е получил заповедта на
19.07.2022г., без конкретизация на причините за това. Обективирани са
възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, частна жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение с твърдение за нищожност на
клаузите за неустойка и искане по чл.420 от ГПК.
С разпореждане №1720/28.07.2022г. съдът връща възражението и
частната жалба по чл.419 от ГПК. С определение №547/28.07.2022г.
прекратява като недопустимо производството за спиране на незабавното
изпълнение. Съобщения за горните са връчени на длъжника на 04.08.2022г. и
не са обжалвани. Постановените от РС – Силистра актове са влезли в сила,
поради което и не са предмет на настоящото производство.
На 12.08.2022г. /с п.к. от 11.08.2022г./ „Месна компания Елтекс“ ООД
подава молба за възстановяване на срок с вх. №5984, като за първи път
навежда твърдения за хипотезата на чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК, а именно
ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение.
В резултат на дадени от съда указания да уточни характера на
възражението, ЧЖ и молбата, молителят е уточнил с молба вх. №
7124/30.09.2022г., че подава възражение по чл.423 от ГПК, посредством което
съдът да разгледа депозираната по реда на чл.419 от ГПК жалба.
Същевременно препис от молбата за възстановяване на срок е
изпратена на насрещната страна, която излага становище за нейната
недопустимост.
С определение №205/22.03.2023г. РС – Силистра е отказал
възстановяване на срок за депозиране на възражение и частна жалба срещу
заповед за изпълнение №5/06.01.2021г. и изпълнителен лист, издадени в
производството по ч.гр.д. № 1631/2020г.
Настоящият състав намира, че заповедният съд неправилно е
квалифицирал молбата на „Месна компания Елтекс“ ООД като такава за
възстановяване на срок по чл.65 от ГПК. С чл. 423 от ГПК законодателят
изрично е предвидил възможност за страната, която е пропуснала
възможността да оспори вземането да стори това пред въззивния съд. В
конкретния случай твърденията покриват хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от
ГПК и поради съществуване на специално предвиден в закона ред за защита
на правата й, общата процедура по чл.64 от ГПК по отношение на срока по
чл.414 ГПК е недопустима /така Определение № 908 от 22.12.2011 г. по т.д. №
846/2011г., т.к., I, т.о. на ВКС, Определение № 619 от 15.07.2010 г. по ч.т.д. №
404/2010 г. на ВКС, І т.о./. С оглед горното, настоящият състав не е обвързан
с произнасянето на заповедния съд по молбата за възстановяване на срок по
чл.65 от ГПК.
За да е допустимо производството по чл. 423 от ГПК е необхоД.
възражението да е предявено в едномесечен срок от узнаване на заповедта за
изпълнение. Определеният в чл. 423, ал. 1 от ГПК срок е преклузивен. За
спазването му съдът следи служебно, тъй като с пропускането му се погасява
правото на възражение пред въззивния съд срещу издадената заповед за
изпълнение и производството по направено след този срок възражение е
2
недопустимо. Този срок тече от момента на узнаване на заповедта за
изпълнение, а моментът на узнаването подлежи на фактическа преценка,
съответно следва да бъде доказан от страната, която го твърди. Ако има
обективни данни за предхождащо узнаване, то трябва да се докаже от
кредитора.
Възражението е депозирано в едномесечния срок, считано от датата на
узнаване за заповедта, който при липса на други твърдения, респективно
доказателства следва да се приеме, че е 12.07.2022 г. в деня, в който е връчено
ППИ с изх. № 6667/11.07.2022г. на ЧСИ Даниела Янкова по изп. дело №
283/22г., а не както се твърди от молителя – 19.07.2022г.
Не се събраха доказателства за по-ранното узнаване на заповедта,
доколкото представеното от „Лено” АД вписване на възбрана в СВ – Добрич с
вх. № 3535/03.05.2022г. не е сведено до знанието на длъжника преди
12.07.2022г., на която дата всъщност ЧСИ Диляна Илиева е съобщила за
възбраната върху недвижимите имоти с връчване на горепосочената ППИ.
Предвид твърдението на „Лено” АД в писмената защита, че е налице
оттегляне на възражението с изрично изявление до заповедния съд и липсата
на такова, депозирано пред компетентния съд по чл.423 ГПК, ОС –Силистра е
направил справка по електронната партида на ч.гр.д. № 1631/2020г. на РС –
Силистра. Установява се, че е депозирана молба с вх. № 5253/18.07.2023г. по
описа на РС – Силистра /неизпратена понастоящем в ОС - Силистра/ от адв.
М. П., упълномощен от съдружниците, на основание чл.33, ал.1 от Устава на
„Месна компания Елтекс” ООД, в която излага, че отношенията между
страните по делото са доброволно уредени и оттегля както възражението по
чл.423 ГПК, така и представителната власт на адв. К..
Независимо, че молбата не е изпратена до компетентния съд /ОС –
Силистра/, то настоящия състав намира, че следва да изложи, че с тази молба
не е налице надлежно десезиране, предвид това, че волеизявяващият орган на
„Месна компания Елтекс” ООД и понастоящем се явява Г. Г., видно от
извършена справка в ТРРЮЛНЦ. Доколкото представителната власт на
дружеството е сред обстоятелствата, които подлежат на вписване в ТР, съдът
намира, че взетите решения на ОС са обвързващи за вътрешните отношения в
дружеството, но не и за трети лица.
По основателността на възражението по чл.423 ГПК ОС – Силистра
намира следното:
Разпоредбата на чл. 423, ал.1 ГПК предвижда длъжник, който е бил
лишен от възможност да оспори по реда на чл. 414 ГПК вземането по
издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде
възражение пред въззивния съд, ако е налице някое от следните изчерпателно
изброени основания: 1/ заповедта за изпълнение не му е била връчена
надлежно, 2/ заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на
връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на
Република България, 3/ длъжникът не е могъл да узнае своевременно за
връчването поради особени непредвидени обстоятелства, или 4/ длъжникът
не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени
обстоятелства, които не е могъл да преодолее, като в тежест на възразилия е
3
да установи твърдяното от него основание.
В представените като доказателство преписи от изп. дело № 94/2021г.
/л.63-70 от ч.гр.д. №1631/2020г. на РС - Силистра/ по описа на ЧСИ Ервин
Юсеин се установява, че на 14.04.2021г. длъжностното лице е посетило
адресата, на посочения към него момент в ТРРЮЛНЦ адрес на управление, а
именно гр.Силистра, ул. „Генерал Попов“ №17, представляващ къща с дворно
място. ЧСИ е обективирал констатациите си в КП, като е посочил, че
входната врата към двора е заключена, че няма достъп до пощенска кутия,
поради което е залепил уведомление по чл.47 от ГПК на входната врата на
имота. От съседи на улицата /без посочване на имена/ установил, че те не
знаят за такава фирма и няма обозначение за офис на такава. В двуседмичния
срок, който изтича на 27.04.2021г. не се е явило лице, което да получи
книжата, поради което ЧСИ Ервин Юсеин е приел, че на 01.06.2021г. същите
са връчени в хипотезата на чл.50, ал.4 от ГПК. Приложена е и снимка на
залепеното уведомление по чл.47 от ГПК.
Спорът се свежда до това дали заповедта за изпълнение е връчена
надлежно на длъжника – чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал.5 ГПК издадената по реда на чл.
417 ГПК заповед за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен
лист и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта, се
връчва от съдебния изпълнител. В случая видно от представена по делото
покана за доброволно изпълнение изх.№ 1450/14.04.2021г. по изп.дело №
94/2021г. по описа на ЧСИ Ервин Юсеин заповедта е отбелязана като връчена
на 01.06.2021г.
Разпоредбите на ГПК предвиждат специален ред за връчване на
съобщения и книжа на юридически лица, уредени в чл.50 ГПК. Съгласно
чл.50, ал.1 ГПК мястото на връчване на търговец е последния адрес, посочен
в Търговския регистър.
Задължението на търговеца да поддържа актуални общодостъпни – чрез
търговския регистър-данни за търговската си регистрация, включително
седалище и адрес на управление, за безпрепятствено осъществяване на
търговски контакти и кореспонденция, не е само формално изискване на
закона, а следва да обезпечи третите лица във възможността да осъществяват
такива контакти и да уведомяват надлежно търговеца за предприемани и
засягащи неговата или тяхна правна сфера. Неизпълнението му следва да
бъде санкционирано с приложението на чл.50, ал.2 от ГПК, защото при липса
на офис на търговското дружество на адреса по седалището му, функцията на
уведомлението по чл.47, ал.1 от ГПК по принцип е безпредметно.
В съдебната практика последователно се приема, че разпоредбата на
чл.50, ал.2 ГПК следва да намери приложение само когато търговецът е
напуснал адреса си, без да е изпълнил задължението си за вписване на това
обстоятелство в съответния търговски регистър. За да се приеме, че тези
предпоставки са налице обаче, връчителят трябва да е удостоверил, че на
адреса липсва название на фирмата на търговеца, означено с табела в сграда
или помещение, в които пребивават негови служители, както и да отрази
сведения, относно пребиваването на търговеца на адреса, времето на същото
4
пребиваване. НеобхоД. е връчителя да посочи в съобщението от кои лица е
събрал сведенията, да впише техните имена, адреси, или ако сведенията
изхождат от служители на други фирми, съответните техни имена, дали тези
сведения.
Доколкото в настоящия случай няма данни връчителят да е направил
опит за осъществяване на контакт с лице, обитаващо адреса и не е
удостоверил кои са лицата – съседи, които са изложили, че на този адрес няма
фирма, то настоящият състав приема, че правилно ЧСИ е предприел действия
по залепване на уведомление, обезпечавайки възможността представител на
дружеството да получи съобщението в двуседмичния срок.
Не се спори между страните относно залепване на уведомлението по
чл.47 от ГПК. Спорен е въпроса за времето на престояване на същото.
Премахването на уведомлението преди да изтече двуседмичния срок е
достатъчно да опорочи цялата процедура по връчване на заповедта доколкото
препятства узнаването и получаването на съдебните книжа от длъжника,
което е предпоставка да не може да упражни защитата си по чл. 414 ГПК
/така, Определение № 1168 от 28.03.2019 г. на ОС - Варна по в. ч. т. д. №
330/2019 г./.
Без значение от кого е отлепено уведомлението, като фактът, че
уведомлението не е било залепено на адреса в продължение на две седмици
подлежи на установяване с всички доказателствени средства.
Досежно това обстоятелството са събрани гласни доказателства, чрез
разпита на живущия на адреса св.Д. Д.. Свидетелят споделя пред съда, че
въпреки липсата на правоотношение с „Месна компания Елтекс” ООД е дал
съгласие адреса му, на който е личния му имот, да служи като седалище и
адрес на управление на дружеството. Излага, че само в началото е уведомявал
Г. за съобщенията, но пък уведомява самите призовкари да търсят
управителя. Категорично изключва възможността да има залепено
уведомление на входната врата на имота, което да не е видял. Ако го е видял е
щял да потърси съседката, която е призовкарка, “защото тя разбира на кого да
се обади”.
Свидетелят И В - син на управителя и бивш служител, чиито показания
съдът преценява при условията на чл.172 от ГПК, излага, че за съобщенията
до дружеството са разбирали или чрез св.Д., или минавайки лично да си ги
получат.
Представени са от страните писмени доказателства – съобщения,
адресирани до дружеството. Настоящият състав приема за релевантни към
настоящия спор тези от 2021г., доколкото са в близък период до процесното
съобщение.
Установява се, че на 14.04.2021г. /датата, на която е отбелязано
посещението на адреса от ЧСИ Еврин Юсеин/, на 22.09.2021г. и на
14.12.2021г. на дружеството са връчвани лично на управителя съобщение с
изх. № 14736/01.04.2021г., с изх. № 36362/09.09.2021г. и с изх. №
44003/13.11.2021г., всички по изп. дело №385/2016г. по описа на ЧСИ Лучия
Тасева.
„Лено” АД от своя страна също представя връчени на „Месна компания
5
Елтекс” ООД съобщения за релевантния период - на 22.09.2021г. с изх.
№36362/09.09.2021г. /л.222 и 246/, на 01.07.2021г. с изх. №25193/18.06.2021г.
/л.224 и 244/, като обръща внимание, че същите не са получени в гр.Силистра,
тъй като в този случай е следвало да има възлагане за това на ЧСИ Георгиев.
В част от разписките изрично е отбелязано, че са връчени в кантората на ЧСИ
/така например – изх. №42395/27.11.2019г./ или на място, различно от
седалището и адрес на управление. В останалите такова отбелязване няма,
единствено, че са предоставени на управителя Г.. В част от призовките са
обективирани констатациите на служители към „Български пощи” ЕАД, че
„получателят се е изместил на друг адрес” и че пратката е „отказана”.
Призовка за принудително изпълнение изх. №22774/09.06.2016г. е връчена на
Д. Д. на 10.06.2016г.
След съобразяване на всички събрани в хода на делото доказателства
настоящият състав намира, че по делото безспорно се доказва, че на
14.04.2021г. ЧСИ Ервин Юсеин е посетил адреса и седалището на управление
на „Месна компания Елтекс” ООД - гр.Силистра, ул. „Генерал Попов“ №17 и
предвид липсата на лице, което да получи съобщението е залепил
уведомление по чл.47 от ГПК.
От представените съобщения, свидетелски показания и след справка в
ТРРЮЛНЦ се установява, че от 2009г. личния адрес на св. Д. е бил седалище
и адрес на управление на „Месна компания Елтекс” ООД, като установена
практика е връчването на книжа за дружеството да се получават на този адрес
от управителя. Без значение за редовността на връчването е това дали
физическото получаване на книжата е именно на адреса в гр.Силистра или в
кантората на ЧСИ, в деловодството на съда или някъде другаде. От значение
в случая е именно дали на адреса има лице, което да предаде на управителя,
че има книжа за него и съответно откъде да ги получи. Съдът кредитира
показанията на св. Витанов, че живущия на адреса св.Д. е уведомявал
управителя при опит за връчване на книжа от страна на призовкари,
респективно не кредитира показанията на св. Д., че е правел това само в
началото, доколкото не кореспондира с останалия доказателствен материал.
В обобщение, съдът приема възражението на основание чл. 423, ал.1,
т.1 от ГПК, предвид това, че съобщението за издадената заповед не е било
надлежно връчено, предвид непрестояване на уведомлението в двуседмичен
срок, което е осуетило и възможността на длъжника да узнае за заповедта и
да подаде възражението си в срок.
Делото следва да се върне на РС- Силистра за извършване на
следващите се действия по чл.415, ал.1 от ГПК.
Разноски при този изход от спора не се следват в настоящото
производство.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражение от „МЕСНА КОМПАНИЯ ЕЛТЕКС“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Карапелит, общ.
6
Добрич, Свинекомплекс Карапелит срещу Заповед №5/06.01.2021г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по
ч.гр. д. № 1631/2020г. на РС- Силистра.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на РС - Силистра за даване указания на кредитора
да предяви установителен иск за вземането.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7