№ 170
гр. Стара Загора, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христо Ангелов
при участието на секретаря Веселина Н. Станчева
като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно
наказателно дело № 20245530203113 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на Т. Г. Т. чрез упълномощения
процесуален представител - адв. С. П. от АК - Пловдив против електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение установено с АТСС, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал.2, във вр. с чл. 21, ал.1 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева.
Жалбоподателят намира атакувания електронен фиш за незаконосъобразен и
неправилен и като такъв иска неговата отмяна. Твърди, че е издаден в нарушение на
материалния и процесуалния закон, като излага подробни съображения в тази насока. Моли
за съдебен акт за отмяна на електронен фиш. Претендира разноски. В съдебно заседание,
редовно призован, не се явява, като с депозирана молба, чрез адв. П., сочи допълнителни
съображения за незаконосъобразност на електронния фиш.
Въззиваемата страна ОД на МВР, гр. Стара Загора счита, че издаденият електронен
фиш е законосъобразен, правилен и обоснован и като такъв моли да бъде потвърден.
Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на
жалбоподателя. В съдебно заседание не изпраща представител.
Районна прокуратура – Стара Загора, не вземат становище по жалбата и не изпращат
представител за съдебно заседание.
Съдът след преценка на събраните доказателства и след като се съобрази със
становищата на страните приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, Серия К № 9507619, издаден от ОДМВР - Стара Загора е
констатирано, че на 06.06.2024 г. в 11:02 часа в гр. Стара Загора, по бул. „Св. П. Евтимий“ на
кръстовището с ул. „Радост“ до фирма „Ел контрол“, с посока на движение към изхода на
1
града, при ограничение на скоростта от 50 км/час за населено място, жалбоподателят
управлява лек автомобил „********** с ДК № **********, като се движи със скорост 68
км/ч, при превишена стойност на скоростта – 18 км/ч. Скоростта измерена, фиксирана и
заснета с АТСС (ARH CAM S1) и отчетен скоростен толеранс от - 3 км/ч. Деянието е
квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
Електронният фиш е издаден на жалбоподателя Т. Г. Т., в качеството му на законен
представител на собственика на превозното средство, като на основание чл. 189, ал.4, във
вр. с чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП е наложено предвиденото в закона административно наказание за
това нарушение – „глоба” в размер на 50 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви
в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприета от съда.
От приложените по делото снимки № 120ССА6/0257317, № 120ССА6/0257314, №
120ССА6/0257318, № 120ССА6/0257316, № 120ССА6/0257315, заснети на 18.10.2024 г. с
АТСС (ARH CAM S1 120ССА6) е видно, че на 06.06.2024 г. в 11:02 ч., лек автомобил с рег.
номер ********** е засечен със скорост 71 км/час при ограничение: 50 км/час. Посочени са
GPS координати: 42.401800, 25.643100.
Във връзка със собствеността на заснетия лек автомобил е представена справка от
Централна база КАТ, от която се установява, че собственик на лек автомобил „**********, с
рег. № ********** е ********** със законен представител Т. Г. Т..
Във връзка с представителната власт на жалбоподателя е представена справка от
Агенция по вписванията - Търговски регистър, от която е видно, че едноличен собственик и
управител на ********** е Т. Г. Т..
Относно техническата изправност на радарния скоростомер са представени:
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017 г. и протокол
от проверка № 030-СГ-ИСИС/11.03.2024г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол
ARH CAM S1 за проверено средство за измерване 120ССА6.
От приложения преглед в АИС АНД на фиш серия К №9507619 на ОДМВР - Стара
Загора е видно, че същият е издаден на 09.08.2024 г. и е връчен на нарушителя на 14.10.2024
г., като към 04.11.2024 г. няма отразено плащане по него.
Във връзка със съдържанието на електронния фиш е предоставена заповед № 8121з-
172/29.02.2016 г. на Министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образци на
електронни фишове, ведно с одобрения образец.
Във връзка с компетентността на длъжностните лица от МВР за издаване на АУАН,
НП, за използване на технически средства и измервания за контрол и налагане на глоби е
предоставена заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
За позиционирането на системата за контрол на скоростта е представен протокол рег.
№ 3432/07.06.2024г., съставен съгласно изискванията на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г.
2
Във връзка с местоположението на техническото средство и мястото на извършване
на нарушението е предоставено писмо изх.№ 10-11-3521/24.02.2025 г. на Община Стара
Загора от което е видно, че попада в границите на гр. Стара Загора, като не се поддържа
регистър с данни за състоянието на пътна маркировка и пътни знаци по улици и пътища от
ОПМ.
Събраният по делото доказателствен материал е непротиворечив, поради което по-
подробното му обсъждане е ненужно - това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр.второ от
НПК, която норма следва да намери приложение съгласно чл.84 от ЗАНН. Не се налага
събирането на други доказателства, извън наличните, въз основа на които съдът изгради
своите изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалвания електронен
фиш, взе предвид становищата и доводите на страните съдът приема за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима, подадена е в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Издаденият електронен фиш отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП,
установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и същия съответства на
утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно посочената правна
норма електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. В тази насока съобразно чл.189, ал.5 ЗДвП, електронния фиш
правилно е бил изпратен на лицето по чл.188, ал.1 ЗДвП – собственика на лекия автомобил.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е управлявал
лек автомобил с ДК № ********** със скорост над допустимата за дадения пътен участък в
населено място. Несъмнено доказателство е представеният снимков материал от 06.06.2024
г. за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като са
налични пет снимки от конкретния клип № 120ССА6/0257314, № 120ССА6/0257315, №
120ССА6/0257316, № 120ССА6/0257317, № 120ССА6/0257318. От тях се установява, че е
заснет автомобил БМВ с ДК № ********** в процес на приближаване към мобилната
система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 71 км/ч (преди приспадане на
допустимата грешка от 3 км/ч) при разрешена такава от 50 км/ч. В противната насока
доказателства не се събраха.
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните работи служби имат право за установяване на
нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство, като според § 6, т. 65 от ДР на
ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закон за
3
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат, както стационарни – прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган, така и мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Именно
с такава мобилна радарна система е било установено и заснето конкретното нарушение.
Несъмнено техническото средство – преносима система за контрол на скоростта на
МПС тип ARH CAM S1 е притежавала необходимите и изискуеми документи по закон
документи за първоначален и последващ контрол. От приложените документи от Български
институт по метрология се установява, че преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации № 5126, с която е констатирано и
заснето процесното нарушение е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От
протокол за проверка № 030-СГ-ИСИС/11.03.2024 г се установява, че системата за
видеоконтрол с идент. № 5126, фабр. № 120ССА6 е преминала последваща проверка, като е
отговаряла на метрологичните изисквания по смисъла на чл. 4 от Наредбата 8121 з-532/2015
г., включително към датата на нарушение - 06.06.2024 г. е била със срок на валидност. Видно
е снижаване на наказуемата скорост с – 3 км/ч. /при измерена 71 км/ч - наказуемата 68 км/ч/,
което е в интерес на жалбоподателя и се избягва вероятността да бъде санкциониран за по-
висока скорост от тази, с която в действителност е управлявал МПС. Това е и посочената в
протокола максимално допустима грешка на системата при отчитане на скорост до 100 км/ч
в реални условия.
Необосновано и неоснователно е възражението на жалбоподателя, по отношение
„присъствието“ на контролен орган при установяване нарушението не е следвало да бъде
издаван електронен фиш. Установеният в чл. 189, ал.4 ЗДвП ред касае отсъствие преценката
физическо лице от състава на контролен орган само по отношение на установяване
обстоятелствата, елементи от фактическия състав на нарушението, а не цялостното му
физическо отсъствие въобще. В този смисъл следва да се разбира и цитираното в жалбата
легално определение, тъй като §6, т.65, б. „б“ от ДР на ЗДвП е посочено, че контролният
орган слага само началото и края на работния процес на автоматизираното техническо
средство, без да участва пряко в установяване определени елементи от административното
нарушение. Когато нарушението е установено с техническо средство, което има
техническите възможности едновременно да заснеме или запише датата, точния час и
регистрационния номер на МПС, както е описано в чл. 186 ал.4 ЗДвП, контролните органи
проверяват само собствеността върху средството, с което е извършено нарушението, но не и
обстоятелствата и съставомерните факти, като наказанието се налага с акт, издаден в
отсъствието на нарушител и орган, поради което и електронния фиш има за издател
съответното ведомствено подразделение на МВР. В случая законосъобразността на
електронния фиш не се опорочава от обстоятелството, че АТСС е поставено в работен
режим с участието на човешки фактор. С измененията на ЗДвП (ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.)
законът е съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС
4
становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на
ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е добавен терминът
„автоматизирано“ техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби
на ЗДвП – „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган и мобилни - прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя (преносими), установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“.
Общоизвестно е, че при използваните понастоящем АТСС ролята на човешкия фактор е
само да се постави в действие мобилната камера, като след това процеса по отчитане и
заснемане на нарушението и разпознаване на заснетия номер е изцяло автоматизиран. След
приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. забраната за издаване на електронен фиш
въз основа на заснемане с мобилни камери отпада, доколкото подробно и изчерпателно е
уреден на нормативно равнище редът и условията за използването им, като в този смисъл
посоченото Тълкувателно решение на ВАС в тази част е изгубило актуалност. В тази връзка
съгласно чл. 9, ал.2 от Наредба № 8121з-552 от 12.05.2015 г. „Служителят включва
автоматизираното техническо средство или система и извършва необходимите първоначални
настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес“,
а съгласно ал. 4: „След изтичане на времето за контрол служителят изключва
автоматизираното техническо средство или система, като информацията със запаметените от
уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за
издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се
отразява в протокола по чл. 10.“ Това означава, че контролният орган не се намесва директно
в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира,
включва, задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира, като за тези действия се съставя протокол. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. От тази гледна точка
нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган.
Неоснователни са и възраженията, че електронния фиш е издаден в нарушение на
разпоредбата на чл. 39, ал. 4, вр. с ал. 2 ЗАНН. Съгласно нормата на чл. 39, ал. 4 ЗАНН за
случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум
по ал. 2, за което се издава електронен фиш, но необжалваем минимум в текста на ал. 2 на
чл. 39 ЗАНН няма. Последната урежда реда за налагането на глоби на местонарушението
при маловажни случаи, когато нарушението е установено в присъствието на контролен
орган. Предвидена е възможност за налагане на глоба от 10 до 50 лв. с фиш, който няма
нищо общо с електронния фиш, която глоба, независимо от определения размер в диапазона
от 10 до 50 лв., става необжалваема, но само в случаите, когато нарушителят се съгласи да
5
плати глобата. Тоест, за да настъпи необжалваемост е предвидено условие да липсва спор и
да се постигне съгласие между нарушител и контролен орган, независимо от размера на
определената глоба в хипотезата на маловажен случай, но необжалваем минимум в смисъл
на невъзможност по принцип да се оспорва определен размер санкция няма. От своя страна,
необжалваемостта по смисъла на чл. 39, ал. 2 ЗАНН, след като бъде постигната, води до
приключване на административнонаказателното производство, защото с издаването на фиш
се постига ефекта на влязло в сила наказателно постановление. Моментът на настъпване на
необжалваемост в процедурата по чл. 39, ал. 2 ЗАНН изключва възможността за последващо
издаване на какъвто и да е акт за установеното вече и санкционирано с фиш нарушение. Към
момента на приемане на разпоредбата на чл. 39, ал. 4 ЗАНН, освен че е действала
разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗАНН, е приета и разпоредбата на чл. 189, ал. 4 и ал. 13 ЗДвП,
като според ал. 13 не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни
фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително. Същата е обявена за
противоконституционна от КС на РБ - бр. 20 от 2012 г., но съдейки по нейното съдържание,
изводът е, че необжалваем минимум според законодателя всъщност са глобите до 50 лв., до
какъвто размер могат да се санкционират маловажните нарушения по реда на чл. 39, ал. 2
ЗАНН с фиш. Това обаче не води до извод, че поради разписаното в чл. 39, ал. 4 ЗАНН с
електронен фиш не могат да се налагат глоби до 50 лв. тъй като и според приетата
едновременно с тази норма противоконституционна разпоредба на чл. 189, ал. 13 ЗДвП не се
изключва тази възможност, а напротив, изрично се споменава и издаването на електронни
фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. Тоест, законодателят не е изключвал никога тази
възможност. Още повече, разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗАНН, действаща към онзи момент,
не се изключва възможността за издаване на електронни фишове под 50 лв., вкл. и за глоби в
размер на 10 лв. Така, независимо, че чл. 189, ал. 4 ЗДвП, който въвежда института на
електронния фиш едновременно с приемането на чл. 39, ал. 4 ЗАНН, приемането в същото
време и едновременно с това и на чл. 189, ал. 13 ЗДвП изключва възможността разпоредбата
на чл. 39, ал. 4 ЗАНН да се тълкува в смисъл такъв, че издаването на електронен фиш да не е
предвидено за нарушения, за които глобата е до 50 лв. Необходимо е да се отбележи за
пълнота, че нормата на чл. 85а ЗАНН е приета също едновременно с посочените по-горе
разпоредби и също трябва да се тълкува едновременно с тях. На практика разпоредбата на
чл. 85а ЗАНН препраща към специален закон при липсата на правила в общия закон, което и
по правило според ЗНА е така. Отделно от това, според чл. 189, ал. 14 /предишна ал. 6/, за
неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на
наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените наказания се
прилагат разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания. Ето защо,
съдът намира, че не е възможно ЗАНН в частта си относно електронните фишове да се счита
за специален закон спрямо ЗДвП, а в останалите си части да е общ закон по отношение на
ЗДвП. Това, че чл.39, ал. 2, във връзка с ал.4 ЗАНН не въвежда ограничение в размера на
глобите, налагани с електронен фиш следва и от обстоятелството, че разпоредбата на ал.2
включва хипотезите на маловажен случай без да препраща към друга норма и друг закон,
поради което очевидно се имат предвид маловажните случаи по смисъла на чл.28 ЗАНН,
6
като в ЗДвП има самостоятелно легално определение за "маловажно нарушение" (§ 6, т. 32
от ДР на ЗДвП). Следва да се посочи, че единственото императивно въведено ограничение за
санкциониране на нарушения, заснети с АТСС, с електронен фиш е в случаите, когато за
нарушението е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки /чл. 189, ал. 4 ЗДвП/. Нелогично е и противно на
правната логика е по-усложненият ред да се прилага за по-леките нарушения след като
изрично този ред е предвиден за по-тежките.
По отношение на възражението, относно дадената в електронния фиш правна
квалификация на нарушението по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, съдът намира следното:
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП максималната разрешена скорост на движение за пътни
превозни средства от категория В в населено място е 50 км/ч, като в случай, че в конкретен
пътен участък е въведено различно ограничение на скоростта, то се сигнализира с пътен
знак. Следователно чл. 21, ал. 1 ЗДвП урежда общото правило, а разпоредбата на ал. 2 е
приложима, само когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е
различна от посочената в ал. 1 и е сигнализирана с пътен знак. Процесното нарушение е
квалифицирано като такова по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, а тази законова разпоредба е
приложима, само когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1 и това е сигнализирано със забраняващ движение със
скорост, по-висока от означената, пътен знак.
От отговора от Община Стара Загора, ведно с копие от Генерален план за
организация на движението в процесния пътен участък към 06.06.2024 г. се установява, че
максимално разрешената скорост на движение е 50 км/ч - предвидената в чл. 21, ал. 1 ЗДвП
за движение в населено място, тъй като няма друга задължителна скорост, въведена с пътен
знак В26. При описване на фактическата обстановка е посочено, че нарушението е
извършено на 06.06.2024 г. в 11:02 часа в гр. Стара Загора, по бул. „Св. П. Евтимий“ на
кръстовището с ул. „Радост“ до фирма „Ел-контрол“, с посока на движение към изхода на
града, при ограничение на скоростта от 50 км/час за населено място. Видно от протокола за
използване на АТСС за мястото на заснемане е въведено ограничение на скоростта с пътен
знак Д-11, който указва начало на населено място. От словесното изписване на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в
населено място - гр. Стара Загора, но неправилно е посочено, че ограничението е въведено с
пътен знак Д-11. Този пътен знак е от групата знаци със специални предписания и означава
„Начало на населено място“, като съдът намира, че с посочването му само допълнително е
пояснено обстоятелството, че автомобилът е заснет да се движи в населено място. Знак Д-11
не въвежда забрана в ограничение на скоростта, за да е относим към разпоредбата на чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП, като въпреки направеното словесно описание административнонаказаващия
орган е квалифицирал нарушението именно по чл. 21, ал. 2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Извършено е нарушението по чл. 21 ЗДвП, тъй като при избиране на скоростта си на
движение водачът не е трябвало да превишава скоростта от 50 км/ч - за ППС категория В в
населено място. Тази максимално допустима скорост за населено място е посочена в
7
електронния фиш, изготвеният протокол по чл. 10 от Наредба № 81213-532 от 12.05.2015 г. и
снимковия материал от АТСС. От друга страна в електронния фиш са посочени като
санкционни разпоредбите на чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, което е напълно
достатъчно и в съответствие отразената фактическа обстановка и санкционира
превишаването на скоростта в населено място.
Направеният извод, че в електронния фиш неправилно е посочена нарушената
материалноправна разпоредба, не налага неговата отмяна, а единствено изменение в частта
относно правната квалификация на нарушението. Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН съдът
изменя обжалвания акт, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В
настоящия случай такова изменение е допустимо, тъй като всички обстоятелства от състава
на нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП са подробно описани в електронния фиш, предявени са
на жалбоподателя, който е имал възможност да се защитава срещу тях. В този смисъл са и
разясненията, дадени с ТР № 8/16.09.2021 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСС на ВАС: „районният
съд разглежда спора по същество, т.е. представлява инстанция по същество, която, когато
установи, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния
закон при квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си да измени
издаденото наказателно постановление, а не да го отменя като незаконосъобразно. (...)
Обратното би значило нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на
извършено административно нарушение от фактическа страна, т. е. да остане ненаказано
противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в
наказателното постановление законова разпоредба, който резултат противоречи на целите на
административното наказание, регламентирани в чл. 12 ЗАНН. (...) при липса на съществено
изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл. 337,
ал. 1, т. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т. е. районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление.“ В настоящия
случай на жалбоподателя са били предявени и той се е защитавала срещу всички факти от
състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, поради което се касае за приложение на закон
за същото наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствената част на
нарушението.
Съдът, при спазване на принципа за разкриване на обективната истина по спора е
изискал доказателства за участъкът от пътя, където е установено нарушението по чл.21, ал.1
ЗДвП. Видно от писмо изх.№ 10-11-3521/24.02.2025 г. за процесния участък действително не
е въвеждано ограничение с пътен знак В-26 и към датата на извършеното нарушение
06.06.2024 г. ограничението на скоростта в процесния участък е била 50 км./ч. за населено
място. Понятието „населено място“, дадено в § 6, т. 49 от ДР на ЗДвП следва да се тълкува
във връзка с чл. 113, ал. 1 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с
8
пътни знаци, поради което пътните знаци от вида Д-11 и Д-12, освен за начало и край на
населено място, вменяват задължението на водачите на МПС да спазват предвиденото
ограничение на скоростта, регламентирано в чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Предвид изложеното съдът
намира, че се установява по категоричен и несъмнен начин извършването на нарушение по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Правилно е определена и санкционната норма за процесното нарушение - чл. 182, ал.
1, т. 2 ЗДвП, която предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост в
населено място от 11 до 20 км/ч - глоба в размер на 50 лв.
По изложените съображения и на осн. чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, съдът намира, че
обжалваният електронен фиш следва да бъде изменен в частта относно правната
квалификация на нарушението, чрез приложение на закон за същото наказуемо нарушение
без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като нарушението бъде
преквалифицирано от такова по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, в такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
като в останалата му част потвърди електронния фиш, включително и относно наложената
глоба в размер на 50 лева.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на
представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на ОД на МВР
разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, във вр. чл. 37
ЗПП, във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80
(осемдесет) лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и
количеството на извършената от процесуалния представител дейност.
Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба серия К № 9507619 на ОДМВР -
Стара Загора, с който на Т. Г. Т., ЕГН: ********** - законен представител на **********,
ЕИК ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 50 лева, за
извършено нарушение по чл. 21, ал.2, във вр. с чл. 21, ал.1, във връзка с чл. 189, ал. 4, във
връзка с чл. 182, ал.1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, в частта относно правната
квалификация на извършеното нарушение, като преквалифицира същото от такова по чл. 21,
ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП, в такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба серия К № 9507619 на
ОДМВР - Стара Загора, в останалата му част.
ОСЪЖДА Т. Г. Т., ЕГН: ********** с адрес: с. **********, обл. Стара Загора, общ.
Стара Загора, да заплати на ОД на МВР – Стара Загора сумата в размер на 80 (осемдесет)
лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Стара Загора в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10