О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №…..
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, в закрито заседание на единайсети ноември през две хиляди и двайсета
година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА,
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
като изслуша
докладваното от съдия Ангелова, ч.гр.д.№
551/2020г.,за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.274,във вр.с чл.78 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в
гр.София,ЖК“Младост-4“-Бизнес Парк София,сграда 6, чрез адвокат Виолета Герова-
САК, съдебен адрес ***, срещу Разпореждане № 809/14.09.2020г., пост. по
ч.гр.д.№ 427/2020г. по описа на РС-Луковит, в частта, в която е отхвърлено
искането за присъждане на съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение
в размер на 120лв. Не се съгласява с извода на районния съд,че представеният
договор за правна защита и съдействие не доказва реално плащане,в съответствие
с императивните законови изисквания, регламентирани със ЗДДС. Не споделя и
тезата,че непредставянето на фактура към договора за правна защита и съдействия
следва да се приема за липса на доказателства за реално извършване на разход от
страна на „Теленор България“ЕАД. Счита,че такъв извод противоречи на
ТРеш.№6/2013г.на ОСГТК на ВКС и на чл.113,ал.1 от ЗДДС. Твърди,че фактура е
издадена-с №391/20.07.2020г. на „Теленор България“ЕАД в 7-дневен срок след
сключването на договора за правна защита и съдействие. Несъответствието в
сумите по фактурата се дължи на обстоятелството,че в нея са включени адвокатските
хонорари по множество дела,заведени от адвокатското дружество, съгласно
приложен към жалбата опис. Твърди,че всички вписани хонорари са както
заплатени, така и обложени с съответстващия ДДС. Потвърждава,че към заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е представен само договорът, без
фактурата,но счита, че ако съдът приема това е недостатъчно за обосноваване на
реалния разход, е следвало по реда на чл.411,ал.1,т.1 от ГПК да даде указания
за отстраняване на нередовност в 3-дневен срок. С отказа на съда дружеството се
ощетява, тъй като не му се присъждат реално сторени,заплатени и обложени с
данък разноски. Твърди,че са спазени всички изисквания на данъчното
законодателство,като е издадена фактура и е спазен срокът по чл.113,ал.4 от ЗДДС
По изложените съображения моли да се отмени разпореждането в частта,с която
заявлението е отхвърлено по отношение претенцията за присъждане на разноските
за адвокатски хонорар в размер на 120лв. и се дадат задължителни указания на
районния съд да издаде заповед и за тази претенция.
Към частната жалба прилага Фактура №391/17.07.2020г.и Опис към
фактурата,където към името на С.М.А. е отразен адвокатски хонорар от 120лв.,по
договор за хонорара с №87832.
Въззивният състав,като съобрази
изложеното в частната жалба и доказателствата по ч.гр.д.427/2020г. по описа на
РС-Луковит, намира за установено следното:
По допустимостта.
Частната жалба е подадена своевременно.
Жалбоподателят е уведомен за атакувания съдебен акт на 23.09.2020г.,а частната
жалба е подадена на 30.09.2020г.-т.е.в рамките на едноседмичния срок. Подадена
е от легитимирана да атакува съдебния акт страна,поради което съдът приема,че е
допустима.
Разгледана по същество частната жалба е
неоснователна.
Установява се,че от „ТЕЛЕНОР
България”ЕАД с ЕИК *********,чрез адв.Виолета Герова-САК, е подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, срещу С.М.А. ***. Образувано е
ч.гр.д.№427/2020г.по описа на съда. Предмет е вземане в общ размер на 440.28лв.,от
която сума-308.33лв.- дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги и 131.95лв.-незаплатени лизингови вноски. В
заявлението са уточнени сключените от А. договори за мобилни услуги и договори
за лизинг,по които са налични тези задължения. Претендира се също и законната
лихва върху общодължимата сума с начало от подаване на заявлението до
окончателното й изплащане.
Отправена е молба да се присъдят и
направените разноски от държавна такса от 25лв. и адвокатски хонорар от 120 лв.
Като доказателства за ангажираното представителство е приложен Договор за
правна защита и съдействие с изх.№88520 от 16.07.2020г.,между „ТЕЛЕНОР
България”ЕАД и Адвокатско дружество „Герова и Петкова“ с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление в гр.София,бул.“България,№81,вх.“В“,ет.8,ап.22,
изразяваща се в подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу С.М.А.. Отразено е, че е договорено възнаграждение в размер на 120лв. с
включен ДДС, платимо в брой. Отбелязано е, че е внесена сумата 120лв. с включен
ДДС. Представителната власт е обоснована и с Пълномощно от представителите на
„Теленор България“ЕАД към Йоанна Валериева Илчовска-юрисконсулт,с права да
извършва самостоятелно или чрез преупълномощени лица, действия свързани с
юридическо обслужване на дружеството. Приложено е и пълномощно от Йоанна
Валериева Илчовска към Адвокатско дружество „Герова и Петкова” и адв.Виолета
Петкова Герова-САК, за процесуално представителство на „ТЕЛЕНОР България”ЕАД.
С Разпореждане №809/14.09.2020г.
РС-Луковит е уважил заявлението за вземането по договора за лизинг в общ размер
на 440.28лв. и разноски за държавна такса от 25лв., но е отхвърлил претенцията
за присъждане на адвокатския хонорар от 120лв. Съдът е приел,че не е обосновано
реалното плащане на хонорара,с оглед липсата на приложена фактура, съгласно
изискването на чл.113 от ЗДДС и обявената като облагаема по този закон услуга
по процесуално представителство. Приел е,че при липсата на фактура договорът за
правна защита и съдействие не може да служи за разписка за извършено плащане.
Окръжен съд Ловеч споделя приетото от
РС-Луковит.
Съставът, като съобрази обстоятелството, че
упълномощеният адвокат е регистриран по ЗДДС, намира,че за обосноваване на
реално извършен разход, освен правилата на чл.78 от ГПК, са приложими и
специалните изисквания на ЗДДС,съотв.на ЗСч. Съгласно чл.113 от ЗДДС данъчно
задълженото лице-доставчик следва да издаде фактура за всяка извършена от него
доставка на услуга. В чл.112 от ЗДДС са изброени документите,с издаването на
които се удостоверява осъществяването на данъчното събитие- фактура, известие
към фактура и протокол. Липсата на някой от тези документи опровергава
твърдението за извършване на облагаемата сделка. В случая към заявлението не е
представена фактура по чл.113 от ЗДДС,с оглед на което правилно
първоинстанционният съд е приел, че няма доказателства за реално извършено
плащане. Приложената към частната жалба на Фактура №391/20.07.2020г. и Описа
към нея също не може да се приеме за относима към вземането,за което е подадено
настоящето заявление,тъй като за основание е вписан „Договор за хонорара с
№87832“, който е различен от приложения към заповедното производство- Договор
за парван защита и съдействие №88520 от 16.07.2020г.
При липсата на този основен реквизит,не би могло да се
приеме,че реалното плащане е обосновано и с представения договор за правна
защита и съдействие. Вписването в него като текст в договора на извършено
плащане в брой, също не е достатъчно,тъй като е нужно да се посочи как е
внесена сумата. Ако е преведена по банков път, следва да се представи
преводното нареждане. В случай,че е платено в брой-да се представи издаденият
касов бон. При отсъствието на посочените реквизити, не може да се приеме,че
договорът за правна защита и съдействие покрива изискванията на чл.6 от ЗСч.
Касае се за изпълнение на счетоводни стандарти за удостоверяване на реално
полученото плащане от данъчно задълженото лице. След като се твърди,че такъв
разход/приход е направен,той следва да е доказан с приложимите за плащането
реквизити,съгл. ЗДДС и ЗСч. В този смисъл е прието и в
ТРеш.№6/06.11.2013г.,пост.по т.д.№6/2012г.на ОСГТК на ВКС, в т.1, където е
изложено,че договорът за правна помощ може да служи за разписка за извършеното
плащане,с изключение на случаите,когато по силата на нормативен акт е указан
специален начин на плащане. За адвоката-регистриран по ЗДДС, е поставено
допълнително изискване за удостоверяване на извършеното в негова полза плащане.
Не може да се сподели и възражението за наличие на
задължение на заповедния съд да дава
указания за отстраняване на нередовности във връзка с обосноваване плащането на
претендирания адвокатски хонорар. Такива ангажименти съдът има само при неясноти
по отношение на претендираното вземане-по арг.от нормата на чл.410,ал.2,във
вр.с чл.127,ал., ал.3 и чл.128,т.1 и т.2 от ГПК. Този вид документ не е и сред
изрично изброените в чл.410,ал.3 от ГПК писмени доказателства,за прилагането на
които заповедният съд следи. Страната е длъжна да ангажира всички доказателства
във връзка с претенцията си при сезиране на съда и до издаване на съдебния акт.
Съгласно чл.80 от ГПК и т.11 от ТРеш.№6/06.11.2013г.,пост.по т.д.№6/2012г.на
ОСГТК на ВКС искането за разноски,макар и да е акцесорно, е свързано със спорния предмет и затова следва да е
заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред
съответната инстанция. С оглед
спецификата на заповедното производство подаването на заявлението е крайният
срок за ангажиране на такива доказателства.
По изложените съображения съставът намира,че правилно
РС-Луковит е отказал да уважи претенцията за адвокатски хонорар и е отхвърлил
заявлението в тази част.Разпореждане №809/14.09.2020г.,пост.по ч.гр.д. №427/2020г. на
РС-Луковит, следва да се потвърди в обжалваната част.
По изложените съображения и на
основание чл.274,във вр.с чл.78 от ГПК, Окръжен съд-Ловеч
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №809/14.09.2020г.,постановено по
ч.гр.д.№427/2020г. на РС-Луковит,в частта,с която е отхвърлено искането за
присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 120 лв.,като правилно
и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.