№ 862
гр. Бургас, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100501875 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод депозирана
Жалба с вх. № 14852 от 24.08.2021г. по описа на Частен съдебен изпълнител
Ивелина Божилова от „Сисп-Ин“ ЕООД със седалище гр. София против
действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в изготвяне на
Разпределение, предявено на 20.08.2021г. с Протокол от 20.08.2021г. по
изпълнително дело № 20108000400158 по описа на ЧСИ Божилова.
Атакуваното действие на съдебния изпълнител – предявяване на
разпределение подлежи на обжалване от страна на взискател, извършено е на
дата – 20.08.2021г. и жалбата е депозирана в преклузивния тридневен срок (от
извършена справка в сайта на дружеството-куриер по номера на пратката
5300319990456 се установява, че пратката е получена в офис на Еконт за
изпращане на 23.08.2021г. – получена от ЧСИ на 24.08.2021г.), дължимата
държавна такса е заплатена, поради което и жалбата е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
В жалбата се посочва, че извършеното от съдебния изпълнител
разпределение е на парична сума, получена от продажбата на недвижим имот,
представляващ УПИ ХІV-87 с площ от 21 500 кв.м., попадащ в кв. 150 по
1
плана на гр. Средец, заедно с всички построени в него сгради,
представляващи Складова база Средец, върху който имот длъжника по делото
– „Вайцман България“ ЕООД е учредил в полза на взискателя „Обединена
Българска Банка“ АД договорна ипотека върху гореописания недвижим имот.
В жалбата се посочва, че дружеството – жалбоподател – „Сисп
Ин“ ЕООД е присъединен взискател на основание чл. 456 от ГПК въз основа
на издадено Удостоверение от 22.06.2016г. по изпълнително дело №
20158030401532 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, което изпълнително дело
е образувано въз основа на проведеното търговско дело № 98/2014г. по описа
на Окръжен съд – Добрич, по което е постигната спогодба между страните по
делото, одобрена от страна на съда и издаден впоследствие изпълнителен
лист.
В жалбата се посочва, че дружеството – жалбоподател е кредитор
на „Вайцман България“ ЕООД в качеството си на влогодател в лицензиран
публичен склад за зърно въз основа на Договори за влог в публичен склад №
5 от 26.07.2008г. и № 6 от 05.12.2008г. (който факт е признат изрично от
двете дружества в сключената между тях спогодба, отразена в Протокол от
13.11.2014г. по търговско дело № 98/2014г. по описа на Окръжен съд –
Добрич) и от момента на лицензирането му, дружеството „Вайцман –
България“ ЕООД следва да се съобразява с ограниченията, предвидени Закон
за съхранение и търговия със зърно и да не предприема действия, с които да
уврежда влогодателите си и легитимираните държатели на складови записи. В
жалбата се посочва, че при учредяване на ипотека върху складовите
помещения, Управителят на публичния склад е задължен да подаде в
Национална служба по зърното и фуражите искане за разрешение да се
прехвърли право на собственост или да се учреди ипотека върху складовите
помещения и ипотека, учредена без съгласието на лицензиращия орган, няма
действие по отношение на влогодателите и легитимираните държатели на
складови записи. Твърди се в жалбата, че учредената в полза на „Обединена
Българска Банка“ АД ипотека няма действие по отношение на дружеството –
влогодател „Сисп Ин“ ЕООД и въз основа на специалния Закон за съхранение
и търговия със зърно, предвидената в чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД привилегия на
ипотекарния кредитор пред всички други не може да се приложи спрямо
влогодателя – „Сисп Ин“ ЕООД и вземането на банката следва да се
2
удовлетвори след вземането, което е възникнало от Договор за влог в
публичен склад.
В жалбата се посочва и обстоятелството, че при извършеното
разпределение, съдебният изпълнител е допуснал съществени нарушения,
като е разпределил суми в полза на първоначалния взискател, които са
неоснователно претендирани като разходи по охрана във връзка с пазенето на
имота. Отделно от това се посочва обстоятелството, че макар и определен от
самия съдебен изпълнител размер на месечно възнаграждение по делото са
представени множество фактури за суми, надхвърлящи този размер и които
са приети от същия съдебен изпълнител, въпреки, че не е одобрявал
изменение на определения от него размер.
В жалбата се отправя и изрично възражение за недължимост на
претендираните като платени за охрана на имота суми.
В подкрепа на изложеното, жалбоподателят представя пред
настоящата инстанция писмени доказателства.
Ответната страна по въззивната жалба – „Обединена Българска
Банка“ АД депозира по делото писмени възражения, в които сочи, че жалбата
е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а в случай, че съдът
приеме, че жалбата е допустима и я разгледа по същество, то същата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В писмения отговор се
посочва, че дружеството-жалбоподател никога не е твърдяло, че е влогодател
или легитимиран държател на складов запис и не са представени и
доказателства в този смисъл. Посочва се, че по силата на съдебното решение
„ОББ“ АД запазва своите ипотечни права по отношение на имота, който
продължава да обезпечава вземанията на Банката от двамата солидарни
длъжници, произтичащи от Договор за банков кредит № 118 от 15.05.2007г.,
за които е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
процесното изпълнително производство.
В подкрепа на своите твърдения, ответната страна по жалбата
представя писмени доказателства пред настоящата инстанция.
Ответните страни по жалбата – ТД „Държавен резерв и
военновременни запаси“, „Вайцман – България“ ЕООД, Община Средец и ТД
на НАП Бургас не изразяват конкретно становище по основателността на
3
жалбата и не депозират писмен отговор на жалбата.
По делото на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК е представено
Становище от страна на Частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова, в
което се посочва хронология на принудителните действия и се сочи, че
разпределението е извършено правилно, поради което и жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че производството по изпълнително дело
№ 20108000400158 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова е образувано по
молба на взискателя „Обединена Българска Банка” АД против солидарните
длъжници „Вайцман - България” ЕООД със седалище гр. София и „БМ
Трейдинг-2010” АД (старо наименование “Зърнобаза Шабла” АД) със
седалище гр. София, на основание Изпълнителен лист от 16.03.2010г.,
издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 100 от 16.03.2010г.,
постановена по частно гр. дело № 156/2010г. по описа на PC-Каварна,
съгласно който солидарните длъжници са осъдени да заплатят на „Обединена
Българска Банка” АД, сумите от 2 580 353,81 евро – главница и неплатени
договорни лихви за посочен период; законна лихва върху главницата от 2 496
571, 98 евро от датата на подаване на заявлението до изплащането й и
разноски – за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Вземането на взискателя „ОББ“ АД е обезпечено с договорна
ипотека, като с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № **/**.**.**** г., том *, рег. № 1351, дело № ****/**** г.
на Съдия по вписванията при РС-Средец, и.н.ф., за обезпечаване на всяка част
от кредита, отпуснат съгласно Договор за банков кредит № 118/15.05.2007г. в
размер на 1 500 000 евро, както за обезпечаване на всички вземания лихви,
неустойки, разноски и други, които произтичат от същия договор за кредит,
кредитополучателят и ипотекарен длъжник “Вайцман – България” ЕООД е
учредил в полза на кредитора „Обединена Българска Банка” АД договорна
ипотека върху собствения си недвижим имот, представляващ УПИ XIV-87, в
кв.150 по плана на гр. Средец, с площ 21 500 кв.м., заедно с всички построени
в него сгради, представляващи – Складова база „Средец”, описани в
4
нотариалния акт. Принудителното изпълнение е насочено върху
ипотекирания недвижим имот, който е описан и оценен, насрочени са
множество публични продани, които са обявени за нестанали, поради
неявяване на купувач.
Видно от приложеното изпълнително производство – на
22.06.2012г. е депозирана молба от ДА „Държавен резерв и военновременни
запаси“ с искане за присъединяване като взискател по изпълнителното дело.
Към молбата е представено удостоверение от 07.06.2012 г., издадено по
изпълнително дело № 30060/2012 г. по описа на ДСИ при РС-София,
образувано по молба на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“
против длъжниците „Хелиан грейн“ АД и Ж. Р. В., въз основа на
изпълнителен лист от 12.12.2002г., изд. по гр. дело № 1884/2002г. по описа на
Районен съд - Бургас, изпълнителен лист от 14.01.2003г. по гр. дело №
23/2003г., изд. от Районен съд – Бургас и изпълнителен лист от 10.08.2005г.
по търговско дело № 81/2004г. по описа на Окръжен съд - Бургас, за събиране
на парични суми, дължими по договор № 112/22.02.2001г. Към молбата е
представен и Нотариален акт № ***/**.**.****г., том ** дело № ***, рег.№
***/****г. на Нотариус с рег.№ 255 в района на Районен съд - Бургас, вписан
в СВп при РС-Средец под дв. вх. рег. № 315 (513) от 28.03.2001 г., том *, № 5,
дело № ***/**** г., с който за обезпечаване на част от вземанията на ДА
„Държавен резерв и военновременни запази“ към „Хелиан грейн“ АД,
произтичащи от договор № 112/22.02.2001г., до размер от 1 500 000 лв., в
полза на кредитора е учредена договорна ипотека от „Големи Български
Мелници“ АД върху собствените му недвижими имоти, а именно – Складова
база „Средец”, представляваща терен с площ от 21 500 кв.м., находяща се в
гр. Средец, парцел XIV-87, попадащ в кв. 150 по плана на гр. Средец, заедно с
построените в него сгради, подробно описани в нотариалния акт. С молба от
**.**.****г. е извършено подновяване на вписването на договорната ипотека
в СВп при РС-Средец под Акт № **, том *, дв. вх. рег. № 241/**.**.****г.,
нотариално дело № ***/****г. Предвид постъпилата молба и с оглед
вписаната ипотека върху процесния недвижим имот, с Постановление от
20.07.2012г. на ЧСИ Божилова жалбоподателят ДА „Държавен резерв и
военновременни запаси“ е присъединен като взискател по изпълнително дело
№ 158/2010г.
5
По отношение на имота е приключила успешно публична продан,
насрочена за времето от 17.06.2015г. до 17.07.2015г., като с Протокол за
обявяване на постъпили наддавателни предложения и на купувач от
20.07.2015г. за купувач на процесния недвижим имот е обявен „Дикс 94“
ЕООД, който е внесъл в срок предложената от него цена и имотът му е
възложен с Постановление за възлагане от 22.07.2015г. Последвали са
множество обжалвания от страните по делото на действия на съдебния
изпълнител, както и спиране на производството по отношение на процесния
имот на основание представена обезпечителна заповед по т.д. № 382/2015 г.
по описа на Окръжен съд - Бургас, като след разрешаване на спора и влизане
в сила на решението по посоченото търговско дело, изпълнителното
производство е възобновено, а след постановяване на съдебните решения
изготвеното Постановление за възлагане на недвижим имот е влязло в
законна сила на 03.10.2016г. и е вписано в Служба по вписванията при
Районен съд – Средец. Безспорно е и обстоятелството, че обявеният за
купувач – „Дикс 94“ ЕООД е внесъл цената от публичната продан на имота в
размер на 1 000 000 лева и именно тази събрана сума се разпределя в
предявеното на страните на 20.08.2021г. разпределение и атакувано в
настоящото производство.
По делото се установява и обстоятелството, че след учредяване на
ипотеката в полза на „Обединена Българска Банка“ АД със седалище гр.
София и безспорно след вписване на наложената възбрана от страна на
съдебния изпълнител от дата – 08.04.2010г., на дата – 05.11.2014г. лицето,
придобило имота – „Сисп-Ин“ ЕООД е сключило Договор за особен залог на
търговско предприятие, по силата на който в качеството си на залогодател е
учредил в полза на „Адм Енд Ко“ ЕООД със седалище гр. София залог върху
цялото търговско предприятие с наименование „Сисп-Ин“ ЕООД като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения, както и върху
отделни активи на заложеното търговско предприятие, между които е и
процесния недвижим имот. Впоследствие – по силата на сключения договор
за покупко-продажба с Нотариален акт № ** от **.**.****г., том VІІ, нот.
дело № ****/***г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд –
Средец е видно, че „Адм Енд Ко“ ЕООД чрез своя законен представител –
Петър Петров – управител, при условията и предпоставките на чл. 37 от ЗОЗ
от свое име и за сметка на залогодателя – длъжник – „Сисп-Ин“ ЕООД е
6
продал на „Нокс инженеринг“ ЕООД следния недвижим имот - складова база
„Средец“, състояща се от административна, производствена и други
нежилищни сгради – УПИ ХІV-87, попадащ в кв. 150 по плана на гр. Средец,
заедно с всички построени в него сгради, като имотът е продаден на
дружеството-купувач за сумата от 100 000 лева. От своя страна - „Нокс
инженеринг“ ЕООД по силата на сключен договор за покупко-продажба от
30.06.2015г., сключен с Нотариален акт № **, том **, нот. дело № ***/****г.
по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Средец „Нокс
инжинеринг“ ЕООД със седалище гр. София е продал на „Деф“ ЕООД със
седалище гр. София недвижимия имот, представляващ складова база
„Средец“, състояща се от административна, производствена и други
нежилищни сгради – УПИ ХІV-87, попадащ в кв. 150 по плана на гр. Средец,
заедно с всички построени в него сгради. По делото не се спори, че по силата
на Решение № 282/19.07.2016г., постановено по търговско дело № 330/2015г.
по описа на Окръжен съд – Бургас – влязло в законна сила на 12.09.2016г. е
прогласена нищожността на сключения по реда на ЗОЗ между „Адм енд Ко“
ЕООД и „Нокс инжинеринг“ ЕООД договор за покупко-продажба.
Пред настоящата инстанция са представени и Решение № 437 от
10.01.2019г., постановено по гр. дело № 382/2015г. по описа на Окръжен съд –
Бургас, Решение № 63 от 18.07.2019г., постановено по въззивно гр. дело №
117/2019г. по описа на Апелативен съд – Бургас и Определение № 58 от
27.01.2021г., постановено по търговско дело № 789/2020г. по описа на ВКС на
РБ, от които е видно, че с влязло в законна сила решение на 27.01.2021г. е
прогласена нищожността поради противоречие със закона по иск от „ДЕФ“
ЕООД против „Обединена Българска Банка“ АД, „Вайцман България“ ЕООД
и „БМ Трейдинг 2010“ АД с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
във връзка с чл. 10, ал. 1 от Закона за съхранение и търговия със зърно на
учредената с Нотариален акт №**, том *, РС – Средец договорна ипотека
върху складова база „Средец“, учредена за обезпечаване на вземането на
„ОББ“ АД спрямо „БМ Трейдинг 2010“ АД за част от усвоения кредит в
размер на 2 100 000 евро, предоставен в режим на кредитна линия по Договор
за кредит № 117 от 15.05.2007г. от общо 3 000 000 евро по сделката, заедно с
лихвата и е отхвърлен иска, предявен от „Деф“ ЕООД против „Обединена
Българска Банка“, „Вайцман България“ ЕООД и „БМ Трейдинг 2010“ АД за
прогласяване нищожността на учредената с Нотариален акт №**, том І, РС –
7
Средец договорна ипотека върху складова база „Средец“, учредена за
обезпечаване на вземането на „ОББ“ АД по сключения между последното и
„Вайцман България“ ЕООД в качеството му на кредитополучател и „БМ
Трейдинг 2010“ АД като съкредитополучател, по Договор за банков кредит №
118/15.05.2007г.
Пред настоящата инстанция е представен Изпълнителен лист от
01.12.2014г., издаден от Окръжен съд – Добрич по търговско дело №
98/2014г., по силата на който е осъдено „Вайцман – България“ ЕООД да
предаде на „Сисп-Ин“ ЕООД владеенето на 388 метрични тона пшеница,
представляващи остатък от 473 метрични тона пшеница по Договор за влог в
публичен склад и 640 метрични тона пшеница, частично от 2 500 тона по
Договор за влог в публичен склад № 6/05.12.2008г. От доказателствата се
установява, че въз основа на този Изпълнителен лист, дружеството – кредитор
– „Сисп – Ин“ ЕООД е образувал изпълнително дело № 20158030401532 по
описа на ЧСИ Таня Маджарова. В образуваното изпълнителното
производство е определена паричната равностойност на дължимата вещ –
пшеница, след което „Сисп – Ин“ ЕООД се е снабдило с Удостоверение с изх.
№ 38055/22.06.2016г. относно дължимите от длъжника „Вайцман – България“
ЕООД парични суми и на 23.06.2016г. е депозирало молба по настоящото
изпълнително производство да бъде конституирано в качеството му на
присъединен взискател и с Постановление от 04.07.2016г., съдебният
изпълнител е уважил молбата и е присъединил „Сисп – Ин“ ЕООД в
качеството му на кредитор за вземанията на дружеството към длъжника
„Вайцман – България“ ЕООД.
От представените по делото писмени доказателства се установява
и обстоятелството, че с Протокол от 18.12.2014г. на ЧСИ Ивелина Божилова е
освободен назначения с протокол за опис от 18.05.2010г. управител „Сисп-
Ин“ ЕООД - трето задължено лице-ипотекарен длъжник и е назначен нов
управител на недвижимия имот складова база „Средец“, а именно „ЮСИС“
ООД, като съдебния изпълнител е определила и възнаграждение в размер на
4 500 лева без ДДС, дължимо от взискателя „ОББ“ АД. По делото се
установява, че въз основа на така издадения от ЧСИ протокол Банката -
взискател е сключила на 05.01.2015г. договор с назначения от ЧСИ пазач за
охрана на складова база „Средец“, а впоследствие с Разпореждане от
8
23.05.2019г. на ЧСИ е допуснато увеличение на възнаграждението на пазача
на 5, 20 лева без ДДС за един отработен човекочас.
По делото с Разпореждане от 12.04.2021г. по описа на ЧСИ
Божилова са приети предявените от „ОББ“ АД разноски в общ размер от
493 715, 46 лева за периода от 05.01.2015г. до 24.03.2021г. – против това
разпореждане е депозирана жалба от „Сисп-Ин“, която е оставена без
уважение с влязло в законна сила Решение № 244 от 23.07.2021г.,
постановено по гр. дело № 1061/2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Видно от изготвения Протокол за разпределение от 20.08.2021г.,
по изпълнителното дело след извършената публична продан на недвижим
имот, собственост на третото задължено лице ипотекарен длъжник – „Сисп –
Ин“ ЕООД, представляващ складова база „Средец“, представляващ УПИ
ХІV-87, попадащ в кв. 150 по плана на гр. Средец, заедно с всички построени
в него сгради е сложена за разпределение общо сума в размер от 1 001 100
лева и на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД е разпределил в полза на
взискателя „Обединена Българска Банка“ сума в размер на 495 995, 70 лева,
представляваща платени авансово такси и разноски и направени разходи за
охрана, наем на техника във връзка с пазенето и управлението на процесния
недвижим имот, както и сума в размер на 682, 71 лева, представляващи такси
от ТТР към ЗЧСИ и е останала сума за разпределение в размер на 504 421, 59
лева.
На основание чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД е разпределена
пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 614, 50 лева с
ДДС и в полза на Община Средец сума в размер на 6 151 лева и остатък след
разпределението в размер на 497 656, 09 лева.
На основание чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, съдебният изпълнител
Ивелина Божилова е разпределила сума в размер от 24 258, 69 лева с ДДС,
представляваща пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, както и
сума в размер от 473 397, 40 лева в полза на първия взискател – „Обединена
Българска Банка“ АД и не е разпределила суми за останалите взискатели –
„Сисп Ин“ ЕООД, ТД „Държавен резерв и военновременни запаси“ и за
Държавата.
Безспорно е, че на основание чл. 460 от ГПК разпределението е
акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на
9
удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се
полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Редът за
удовлетворяване на вземанията се определя съобразно привилегиите по чл.
136 от ЗЗД, а степента на удовлетворяване – от правилото за съразмерно
удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред. Разпределението е специфична
функция, подлежаща на контрол за законосъобразност, който е специфичен,
извън този, предвиден за останалите изпълнителни действия и жалбата
против разпределението може да се основава на доводи, сочещи на погрешна
преценка на съдебния изпълнител относно взискателите и съответстващите
им привилегии.
В конкретния случай – основното оплакване на жалбоподателя е
свързано с обстоятелството, че неправилно е зачетена от страна на съдебния
изпълнител привилегия на кредитор, който е обезпечил вземането си с
ипотека, учредена в негова полза върху имотите, предмет на публичната
продан и от цената на които се извършва атакуваното разпределение, тъй като
тази ипотека не би могла да се противопостави на дружеството-
жалбоподател, тъй като договорът, с който е учредена ипотеката няма
действие по отношение на „Сисп-Ин“ ЕООД в качеството му на влогодател.
При това положение съдебният изпълнител е следвало да отчете факта, че
взискателите са хирографарни и следва да се удовлетворят съразмерно със
сумата, която се разпределя.
По отношение на направените възражения спрямо приетите
разноски, настоящата инстанция намира за установено следното:
С оглед приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013 от
26.06.2015г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013г. по описа на
ОСГТК на ВКС на РБ в първия ред на специалните привилегии влизат изцяло
необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на
изпълнителния способ (такси за налагането на запор върху вещта или
вземането, или за възбрана по изпълнителното дело, за извършването на опис
и публична продан на вещта, разноските за възнаграждение на пазача, за
пренасяне на вещта в магазин или изнасянето й пред дома на длъжника,
разноските за събиране на възложеното за събиране вземане и др.). В този
смисъл, настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно,
съдебният изпълнител е поставил разноските, представляващи
10
възнаграждение на пазача на вещта за удовлетворяване по реда на чл. 136, ал.
1, т. 1 от ЗЗД.
По делото не се спори, че по силата на Разпореждане от
12.04.2021г., ЧСИ Ивелина Божилова е приела разноски в изпълнителното
производство и по отношение на това разпореждане е депозирана жалба. По
делото не се спори и по отношение на обстоятелството, че с Решение № 244
от 23.07.2021г., постановено по въззивно гр. дело № 1061/2021г. по описа на
Окръжен съд – Бургас с което е оставена без уважение подадената жалба
против разпореждането, с което са приети разноски. В своите мотиви, съдът е
приел, че „ЮСИС“ ООД е назначено за управител на имота към който е
насочено принудителното изпълнение по делото срещу възнаграждение от
4 500 лева без ДДС с протокол от 18.12.2014г. на ЧСИ за замяна на пазача и в
хода на производството с разпореждане от 23.05.2019г. на ЧСИ е допуснато
увеличение на възнаграждението на пазача на 5, 20 лева без ДДС за един
отработен човекочас. При това положение, съдът намира за неоснователни
доводите на дружеството-жалбоподател, че не става ясно как са формирани
сумите, които ЧСИ е приела, че са приети като възнаграждение за пазач,
изплатено от страна на взискателя „ОББ“ АД.
От представените по делото доказателства се установява, че
Банката - взискател е сключила с определения от ЧСИ пазач договор за
охрана на имота срещу възнаграждение в размера, който е определен от
съдебния изпълнител, което е било превеждано ежемесечно директно по
сметка на пазача, като е сключен анекс за увеличаване размера на
възнаграждението съобразно разпореждането на съдебния изпълнител.
Съгласно чл. 471, ал. 1 ГПК, пазачът е длъжен да пази вещта като добър
стопанин и да дава сметка за приходите от нея и за разноските по пазенето й.
Такава сметка за разноските по пазенето е давана от пазача с представените
по делото от взискателя ежемесечни фактури. Авансово внасяне от
взискателя на дължимите разноски по пазене на имота от трето лице е
предвидено от законодателя като гаранция, че третото лице ще получи
възнаграждение за труда си, а съдебния изпълнител съответно като гарант за
изплащането им.
Доколкото в разглеждания случай от страна на ЧСИ е назначено с
постановление изрично определено трето лице за пазач на имота и ЧСИ е
11
определил възнаграждение за така назначения пазач, по делото са налични
доказателства, че това възнаграждение е заплащано от взискателя на
определения от ЧСИ пазач и в посочения от ЧСИ размер на
възнаграждението, то същото съставлява направени от взискателя разноски
по изпълнителното производство, които правилно са приети от ЧСИ с
обжалваното постановление и същите следва бъдат понесени от длъжника.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че разноските за
пазене на вещта, респ. за охрана на имота подлежат на събиране като такива
по принудителното изпълнение, само когато пазачът и размерът на
дължимото възнаграждение са определени от съдебния изпълнител. В
настоящия случай пазачът и размерът на дължимото възнаграждение са
определени от ЧСИ по делото, поради което и съставляват разноски по
изпълнението. Увеличението на възнаграждението на пазача също е
определено от ЧСИ, поради което се явява неоснователно възражението, че
възнаграждението на пазача не е определено от страна на съдебния
изпълнител.
По отношение на направеното възражение, че е изтекла
погасителна давност по отношение на част от разноските в изпълнителното
производство, настоящият състав намира, че в производството по обжалване
действията на ЧСИ не могат да бъдат разглеждани въпроси относно
приложение института на давността, тъй като се касае за материално правен
спор, какъвто не може да бъде разглеждан в настоящото производство и не е в
правомощията на съдебния изпълнител да зачете факт на изтекла погасителна
давност на конкретно вземане.
При това положение, настоящата инстанция намира, че съдебният
изпълнител е спазил привилегията на разноските, които са направени за
съхраняване на ипотекираното имущество и е разпределил тази сума в полза
на кредитора, който е направил съответния разход – „Обединена Българска
Банка“ АД, като е приела, че се касае за привилегия на основание чл. 136, ал.
1, т. 1 от ЗЗД.
По отношение на твърденията в жалбата, че учредената договорна
ипотека от страна на „Обединена Българска Банка“ няма действие по
отношение на дружеството-жалбоподател, тъй като не е спазен специалния
ред на Закона за съхранение и търговия със зърно, съдът намира следното:
12
С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ,
изразена и в Решение № 98 от 27.04.2017г., постановено по гр. дело №
60379/2016г. по описа на ВКС на РБ прехвърлянето на публичен склад за
зърно, без предварително разрешение на Националната служба по зърното в
нарушение на чл. 10, ал. 3 от ЗСТЗ (отм.) не води до нищожност на сделката
поради противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Такава
сделка е недействителна по отношение на влогодателите и държателите на
складови записи с права, възникнали преди разпоредителната сделка. Само те
могат да се позоват на недействителността. Прехвърлителят и приобретателят
по сделката са валидно обвързани от нея, в техните отношения сделката е
проявила и вещнопрехвърлителния си ефект.
В конкретния случай е безспорно, че ипотеката в полза на
„Обединена Българска Банка“ АД е учредена от страна на „Вайцман –
България“ ЕООД през 2007г., а вземането на „Сисп-Ин“ ЕООД е възникнало
по силата на сключената съдебна спогодба по гр. дело № 98/2014г. по описа
на Окръжен съд – Добрич – тоест – през 2014г., поради което и не може да се
приеме, че дружеството-жалбоподател има противопоставими права по
отношение на „Обединена Българска Банка“ АД и не може да се приеме, че
учредената в полза на Банката ипотека не може да бъде противопоставена на
дружеството – жалбоподател, тъй като вземането на „Сисп-Ин“ е възникнало
след като тази ипотека вече е била учредена. Дори и да се приеме, че
вземанията между двете дружества са възникнали преди да бъде предявен
иска пред Окръжен съд – Добрич, то самите договори между двете дружества
също са сключени след като ипотеката вече е била учредена и я следва по
време, а не я предхождат.
Отделно от това – по делото няма и данни дружеството-
жалбоподател да има необходимите права по смисъла на Закона за
съхранение и търговия със зърно (отм., ДВ, бр. 57 от 28.07.2015г.), тъй като
по делото не са представени никакви доказателства, че „Сисп-Ин“ има
качеството на влогодател и държател на складов запис, поради което и на това
основание, настоящия състав намира, че не може да се приеме, че учредената
ипотека не може да се противопостави на това дружество.
От друга страна – по делото е представено и копие от Лицензия за
публичен склад за зърно № 79 от 07.12.2006г., издадена от Министерство на
13
земеделието и горите, от която е видно, че „Вайцман – България“ ЕООД е
лицензиран да съхранява зърно на влог и издава складови записи със срок на
валидност – до 29.08.2009г. По делото не се спори, че след тази дата
лицензията не е продължена, поради което и следва да се приеме, че след тази
дата – 29.08.2009г. дружеството няма лицензия за публичен склад за зърно и
няма как дружеството – жалбоподател, чието вземане е възникнало към
2014г. да се ползва от правата на влогодател и държател на складов запис
спрямо търговско дружество, което няма качеството на публичен склад за
зърно по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗСТЗ (отм., ДВ, бр. 57/28.07.2015г.)
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че
твърденията на дружеството-жалбоподател остават недоказани и не може да
се приеме, че учредената в полза на „Обединена Българска Банка“ АД
ипотека с Нотариален акт №**/02.07.**** г., том *, нот. дело № ****/**** г.
по описа на Районен съд - Средец няма действие по отношение на „Сисп-Ин“
ЕООД.
Безспорно е и обстоятелството, че конкуренцията на притезания
между кредиторите на един длъжник се разрешава по реда на привилегиите,
разписан в чл. 136 от ЗЗД. Според ал. 1, т. 3 от цитираната правна норма с
право на предпочтително удовлетворяване, след вземанията за разноски по
обезпечението и принудителното изпълнение и след вземанията на държавата
за данъци върху определен имот – от стойността на този имот, се ползват
вземанията, обезпечени със залог или ипотека – от стойността на заложените
или ипотекирани имоти. Това е особена привилегия, която се прилага само
при публична продан на заложената или ипотекираната вещ и дава право на
заложния или ипотекарния кредитор да се удовлетвори предпочтително от
стойността на вещта или на имота.
В този смисъл, съдът намира, че правилно и законосъобразно
ЧСИ Божилова е разпределила сумата на основание чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД
в полза на кредитора „ОББ“ АД като е зачела обстоятелството, че в негова
полза е учредена ипотека и наведените възражения от страна на дружеството-
жалбоподател в този смисъл са неоснователни.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че като е достигнал до
аналогичен правен извод и е разпределил постъпилата от публичната
продажба на имота сума в полза на кредитора, в чиято полза е учредена
14
ипотека - „Обединена Българска Банка“ АД, частният съдебен изпълнител е
извършил правилно разпределение, съответно на приложимата правна норма
– чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД. Релевираните в жалбата на „Сисп-Ин“ ЕООД
възражения в обратен смисъл са неоснователни, поради което и депозираната
частна жалба против извършеното от страна на съдебния изпълнител
разпределение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба с вх. № 14852/24.08.2021г. по
описа на Окръжен съд – Бургас от „Сисп-Ин“ ЕООД със седалище гр. София,
ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул.
Витоша № 198 – в качеството му на присъединен взискател против
действията на Частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова по
изпълнително дело № 20108000400158, изразяващи се в изготвяне на
Протокол за разпределение на суми от 20.08.2021г., получени от публична
продан на недвижим имот, собственост на „Сисп-Ин“ ЕООД в качеството му
на лице, закупило имот след учредена ипотека.
Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Бургас по реда на чл. 274
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15