РЕШЕНИЕ
№ 349
гр. Бургас, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Д.
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500067 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
на Д. Х. Д. от ***, подадена от особения му представител адв.Веселина Балбазаиова от АК-
Бургас, против решение № 119/30.11.2021г. по гр.д.416/ 2021 г. по описа на РС Айтос, с
което е прието за установено съществуването на вземането на «УНИКРЕДИТ БУЛБАНК»
АД, ЕИК *********, против Д. Х. Д., за парично задължение в общ размер 900.47 лв, от
които: 790.29 лв - главница по Договор № ССIR-410-00119-2018 за Кредитна карта за
физически лица от 20.07.2018 г.; 38.18 лв - дължими лихви за забава по договора за кредит
за периода от 01.07.2020 г. до 22.10.2020 г.; 72.00 лв - дължими разходи за уведомяване;
ведно със законната лихва върху главницата от 23.10.2020 г. до окончателно изплащане на
дължимото, за което вземане е издадена Заповед № 260067/27.10.2020 г. по ч.гр.д.767/2020 г.
на Районен съд-Айтос; и с което решение въззивникът е осъден да заплати на
«УНИКРЕДИТ БУЛБАНК» АД, направените съдебно-деловодни разноски, включително в
заповедното производство, в общ размер на 1070,00 лв, от които: 985,00 лв - в исковия
процес и 85,00 лева - в заповедното производство.
Твърди се, че обжалваното решението е неправилно. Твърди се, че изводът на
първоинстанционния съд, че посочените вземания са дължими на основание сключен между
страните Договор № CCIR-410- 00119-2018 за Кредитна карта за физически лица от
20.07.2018 г., е необоснован, тъй като такова доказване в производството по делото не е
проведено. Сочи се, че изводът на съда е формиран въз основа на неправилно и оспорено от
ответника заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Твърди се, че вещото
лице неправилно и необосновано е приело, че претендираните вземания са по процесния
1
договор, тъй като самото вещо лице е заявило, че за извършване на експертизата е ползвало
единствено представените от самия ищец счетоводни справки - Приложения 1 и 2 към
първоначалното заключение и Приложения 1 и 2 към допълнителното заключение, а тези
справки представляват писмени доказателства, опровергаващи твърдението на ищеца, че
търсените вземания са по процесния договор. Сочи се, че на ред 4 и ред 7 от първа страница
на всяко от приложенията към експертизата, изрично е посочено, че счетоводната
информация в тях е относима към Договор за кредит СС800-********* от 16.07.2014 г.,
който е различен от процесния Договор № CCIR- 410-00119-2018 за кредитна карта за
физически лица от 20.07.2018 г., поради което всички вземания по тези счетоводни справки
са относими не към процесния договор, а към посочения в тях договор от 2014 г. -
неприложен по делото. По изложените съображения се твърди, че заключението по
извършената експертиза е неправилно и необосновано, съотв.неправилно е и съдебното
решение, постановено въз основа на такава експертиза. Отделно се твърди, че от
първоначалната съдебно счетоводна експертиза и приложенията към нея - Приложение 1 и
Приложение 2 се установява, че претендиралите от ищеца вземания са възникнали преди
подписване на процесния договор. Сочи се, че от Приложение 1 към първоначалната
експертиза се установява наличие на усвоявания и погасявания на суми от 2014 г.,
съответно обективно невъзможно е претендиралите вземания да са по процесния договор.
Твърди се, че от Приложение 2 към първоначалното заключение е видно, че от датата на
сключване на процесния договор по сметката на ответника не са налице тегления на суми и
разплащания с такива в периода от 20.07.2018 г. до настоящия момент, налице са само,
извършвани от него погашения на вземания от предходен период, вероятно по договора от
2014 г. Твърди се, че посочените от вещото лице „текущи лихви“, макар и начислени в
процесния период, са начислени върху вземания предхождащи сключването на Договор №
CCIR-410-00119-2018 за кредитна карта за физически лица от 20.07.2018г., поради което
същите не могат да бъдат отнесени като дължими на соченото от ищеца основание. Сочи се,
че доколкото всички суми по таблицата касаят вземания договора от 2014 г., не може да се
приеме и че начислената такса обслужване е по процесния договор, още повече, че от датата
на сключването му - 20.07.2018 г. не са извършвани тегления или разплащания по
посочената сметка.
Независимо от горното се твърди, че всички вземания по, евентуален договор от
2014 г. са погасени по давност, поради което и ищецът претендира вземанията по договор от
2014 г. като такива по процесния договор от 2018 г.,
Доколкото заключението по допусната по делото допълнителна експертиза е
оспорено от ответната страна като неправилно поради противоречие на заключението на
вещото лице с представените от самия ищец извлечения от счетоводството му, се твърди, че
ищецът не е установил усвояване на кредитния лимит по Договор № CCIR-410-00119-2018
за кредитна карта за физически лица от 20.07.2018 г., респ.не е установил, че в негова полза
съществуват вземанията, за които е издадена процесната заповед за изпълнение и на
посоченото основание- процесния договор, поради което и първоинстанционното решение е
2
неправилно.
По отношение на представените от ищеца в последното по делото съдебно
заседание писмени доказателства се твърди, че те са преклудирани, поради което и същите
не следва да бъдат ценени от съда.
На следващо място се излагат оплаквания, че първоинстанционния съд не е взел
предвид и не е обсъдил наведените от ответната страна оспорвания и доводи. Твърди се, че
ищецът не е провел доказване, въз основа на което да обори твърденията на ответника, че не
му е била предоставена възможност да се запознае с Договора преди подписването му; че не
му е дадена възможност да влияе по отношение на клаузите му, че не е запознат с
действащите към момента на сключване на договора Общи условия към него, че не му е
предоставена кредитна карта и ПИН към нея, поради което не е възможно да е ползвал
същата и да е теглил суми от нея; че не е усвоил кредитния лимит по процесния договор,
съответно за него не е възникнало задължение да връща такива, както и да заплаща лихви по
тях, че дори и да е усвоил суми, те са по друг договор. В този смисъл се твърди, че
доколкото договорът е потребителски, договорът дори и да е сключен от ответника, е
нищожен.
Сочи се още, че ищецът не е доказал основанието, на което се претендира сума за
разходи за уведомяване в размер на 72 лв.
Претендира се съдът да отмени като неправилно обжалваното решение и вместо
него да постанови отхвърляне на предявения иск.
Претендира се съдът да определи възнаграждение за особен представител на
въззивника във въззивното производство.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият «УНИКРЕДИТ БУЛБАНК» АД е
представил писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди
се, че обжалваното решение е правилно, а изводите на съда са основани на
правнорелевантните факти, установени съобразно надлежно приетите в процеса
доказателства.
Оспорва се твърдението във въззивната жалба, че съобразно неправилното
заключение на назначената ССЕ, че след сключването на процесния договор за кредитна
карта, от сметката на ответника не са налице тегления в брой на суми или други
разплащания от предоставения лимит, с изключение на такива за погасяване на задължения,
съотв. че по процесния договор за кредит не са налице задължения, а такива са налице по
предходен договор. Твърди се, че този довод на въззивника е неоснователен, тъй като
вещото лице по назначената ССчЕ последователно и обосновано е установило и проследило
усвояването на съответните суми от кредитния лимит, предоставен на ответника с
процесния договор за кредит, като изрично е пояснило, че с тези усвоени суми ответникът е
погасявал предходни свои задължения към същия кредитор - т.е. че се касае за
рефинансиране, при което предоставената нова заемна сума по процесния договор за кредит
е послужила за погасяването на съществуващ дълг по предходен договор. Твърди се, че
3
обстоятелството, че усвояването от ответника на суми от кредитния лимит, предоставен му
е процесния договор за кредитна карта, е извършено не чрез теглене в брой или други
разплащания, а сумите са ползвани само за рефинансиране (погасяване) на предходни
негови задължения към същия кредитор, не променя характера на тези суми като усвоени
именно по процесния договор, което обуславя и задължението на ответника за връщането
им. Сочи се, че независимо от оспорването му от особения представител на ответника,
експертното заключение следва да бъде ценено като последователно и обективно и същото е
изчерпателно и обосновано, поради което и правилно е било възприето от съда.
Претендира се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване изцяло на
обжалваното решение. Също няма искания по доказателствата.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
намира от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния РС Айтос е образувано по исковата
молба на въззиваемия „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД гр.София, за приемане за установено
по отношение на ответника Д. Х. Д. от ***, че съществува вземане на Банката против
ответника по издадена по ч.гр.д.767/2020 г. на АРС Заповед № 260067/27.10.2020 г. за
изпълнение на парично задължение в общ размер 900.47 лв, от които 790.29 лв - главница
по Договор № ССIR-410-00119-2018 за Кредитна карта за физически лица от 20.07.2018 г.;
38.18 лв - дължими лихви за забава по договора за кредит за периода от 01.07.2020 г. до
22.10.2020 г. ( като се съобрази, че в изпълнение на чл.6 от ЗМДВИП, обявено с решене на
Народното събрание от 13.03.2020 г., обн. ДВ бр.28 от 24.03.2020 г., изм. и доп. ДВ бр.34 от
09.04.2020 г., доп. ДВ бр.38 от 24.04.2020 г., през периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.
по договора за кредит не са начислявани лихви за забава и неустойки); 72.00 лв - дължими
разходи за уведомяване; ведно със законната лихва от 23.10.2020 г. до изплащане на
вземането. Твърди се, че процесните задължения на ответника произтичат от Договор за
банков кредит под формата на кредитен лимит с разрешен размер от 2000.00 лв, ползван
чрез кредитна карта MasterCard Standard, което задължение е конкретизирано по размер,
съгласно извлечението от счетоводните книги на Банката. Твърди се, че предоставеният
кредитен лимит е усвоен от кредитополучателя съгласно условията и сроковете на договора
за кредитна карта, като съгласно чл.3.1. от договора, погасяването на усвоения кредит е
следвало да се извършва чрез заплащане на минимална месечна погасителна вноска в размер
на 60 лв (3% от кредитния лимит). Сочи се, че за ползвания кредитен лимит
кредитополучателят се е задължил да заплаща на Банката договорна възнаградителна лихва
в размер на 1,33% за всеки отделен месец от договора. Твърди се, че до изтичане на срока на
договора – 30.06.2020 г., ответникът не е заплатил на Банката сумите, дължими по кредита,
поради което Банката е предявила претенцията си по реда на чл.417 ГПК за исковите суми.
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.240 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК назначеният на ответника Д. Х. Д. особен представител -
адв.Веселина Балбазанова от БАК, е представил писмен отговор на исковата молба, с който
същата се оспорва като неоснователна. Заявени са твърдения, че издадената по
ч.гр.д.767/2020 г. на АРС Заповед за изпълнение на парично задължение е нищожна, тъй
като в нея не не е посочено конкретно основание, от което да произтича задължението. На
второ място се твърди, че в обстоятелствената част на исковата молба са посочени два
4
договора – от 2015 г. и от 2018 г., а в петитума – само договорът от 2018 г., поради което не
е ясно по кой от двата договора ответникът не е изпълнил задължението си. На следващо
място е заявено, че процесните договори са нищожни, тъй като на ответника не е
представена възможност да се запознае с тях и да влияе на клаузите им. Твърди се още, че
ответникът е бил запознат с Общите условия към договора. Твърди се също, че на
ответникът не е била предоставена кредитна карта и ПИН към нея, поради което той не би
могъл да тегли суми от нея, съотв.не е усвоил кредитния лимит по картата и за него не е
възникнало задължение за връщане на суми по този договор. Твърди се, че дори да се
приеме, че ответникът е усвоил суми, то те не са по процесния, а по друг договор. Оспорва
се претенцията за суми за уведомяване като се твърди, че не съществува основание за такова
вземане, както и, че такова умедомяване не е извършвано от ищеца. Претенцията се оспорва
и по размер.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения
иск. Съдът е приел, че от представените по делото доказателства се установява както
наличието на валиден договор за револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта MasterCard Standard, по силата на който ищецът е предоставил на ответника
парична сума като върху усвоеният размер се начислява годишна лихва и такси за
обслужване; така и наличието на задължение на ответника към ищеца за непогасените суми
по предоставения кредит.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място настоящият състав приема, че първоинстанционният съд е
установил правилно и в пълнота фактическата обстановка по делото, а изводите му по
фактите са обосновани. Ето защо, с оглед събраните по делото доказателства, настоящият
състав приема за доказано наличието на облигационна връзка между страните по Договор №
ССIR-410-00119-2018 за Кредитна карта за физически лица от 20.07.2018 г., по силата на
който ищецът е предоставил на ответника кредитна карта с разрешен кредитен лимит от
2000 лв (чл.1 от договора); за срок до 30.06.2020 г. (чл.3.2.); при минимална изискуема
погасителна вноска 60 лв месечно (чл.3.1.); месечен лихвен процент 1,33% върху усвоената
сума (чл.2.1.); ГПР – определен в рамките на лихвения процент на Банката и уговорени
такси за обслужване и обработка на операции с картата (чл.2.2.); уговорено право на
директен дебит в полза на Банката (предварително заявен в Искането) от картовата сметка
на кредитополучателя (чл.3). С договор № СРIR-410-00119-2018 от 20.07.2018 г. за
предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти като
електронни платежни документи, Банката е открила на името, на риск, отговорност и за
сметка на ответника като оправомощен държател, картова сметка и му е издала кредитна
карта. С оглед приетото по делото заключение по основната СИЕ и обясненията на вещото
лице в съдебно заседание, съдът приема за доказано, че с усвояването на отпуснатия
кредитен лимит, съгласно чл.3 от договора – от с/ка № BG04UNCR70001521792452 и с/ка с
право на директен дебит в полза на Банката № BG93UUNCR70001521788425, са
рефинансирани задължения по предходен договор, който също е бил с кредитна карта, и са
извършени погасявания за сметка на отпуснатия кредитен лимит, т.е.усвояването на лимита
по кредитната карта се изразява в погасяване на задължение на ответника, както е посочено
в договора.
При така представените доказателства за извършен директен дебит в полза на
Банката от сметката на ответника, съдът приема за неоснователно оплакването във
въззивната жалба, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че посочените вземания
са дължими на основание сключен между страните Договор № ССIR-410-00119-2018 за
5
Кредитна карта за физически лица от 20.07.2018 г. Неоснователни, според настоящия състав,
са и оплакванията, че заключението на вещото лице по СИЕ в този смисъл, е неправилно и
необосновано, тъй като изводите му се опровергавали от приложенията към самата
експертиза, в които било отразено, че счетоводната информация към тях е приложима към
Договор за кредит СС800-********* от 16.07.2014 г., който е различен от процесния
договор. Страните по процесния договор № ССIR-410-00119-2018 за Кредитна карта за
физически лица от 20.07.2018 г. изрично са се споразумели (в чл.3 от договора), че Банката
има право на директен дебит от сметката, което тя е и сторила за погасяване на
съществуващи задължения на кредитополучателя към нея, съотв.процесната претенция е за
задължения на ответника към ищеца по договор № ССIR-410-00119-2018 за Кредитна карта
за физически лица от 20.07.2018 г., съобразно уговореното между страните по договора,
който извод не се променя от приложените от вещото лице към заключението му счетоводни
справки, установяващи стари задължения на ответника към ищеца. В този смисъл съдът
намира за неоснователно твърдението на въззивника, че ищецът не е доказал твърдението
си, че ответникът му дължи исковите суми на основание договор № ССIR-410-00119-2018 за
Кредитна карта за физически лица от 20.07.2018 г., тъй като тези вземания били възникнали
преди подписване на процесния договор. Искът е за вземане, възникнало с усвоена от
ответника като кредитополучател по договор № ССIR-410-00119-2018 за Кредитна карта за
физически лица от 20.07.2018 г., сума в размер на 948,93 лв, от които 790,29 лв – главница,
усвоена съгласно и при условията на чл.3 от същия договор, и 38,19 лв – лихви за забава до
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, и 72 лв – разходи за уведомяване.
Съдът намира за неоснователно оплакването на въззивника, че поради
неправилност и необоснованост на заключението по СИЕ, неправилно е и решението,
постановено въз основа на тази експертиза. Действително процесуалният представител на
ответника е оспорил заключението на вещото лице, но не е поискал повторно заключение,
поради което и съдът го е кредитирал, още повече, че то кореспондира с останалите
представени по делото доказателства.
Основателни са оплакванията, че съдът неправилно е приел, при наличието на
настъпила преклузия по чл.147 ГПК, вр.чл.128, вр.чл.127, ал.2 ГПК, на представените от
ищеца писмени доказателства с молба вх.№ 3602/15.11.2021 г. на АРС, между които и –
Протокол за получаване на банкова карта, подписан от ответника. Независимо от това,
съдът намира, че това обстоятелство не променя извода за основателност на иска, доколкото
по делото е установено, че исковата сума е усвоена от ответника чрез предоставения от него
с договора директен дебит в полза на Банката от сметката му. Ето защо съдът намира за
неоснователно оплакването във възизвната жалба, че поради това, че не са му били
предоставени кредитна карта и ПИН код към нея, не е било възможно ответникът да тегли
суми от нея и да усвоява кредитен лимит по нея.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че договорът е нищожен, тъй като
не е имал възможност да се запознае с него преди подписването му и да влияе на клаузите
му. Представеният с исковата молба договор е подписан от ответника на всяка страница от
договора, поради което съдът намира за неоснователно твърдението във въззивната, че
ответникът не е имал възможност да се запознае с клаузите на договора.
На последно място съдът намира за неоснователно оплакването, касаещо сумата
от 72 лв – дължими разходи за уведомяване, предвид клаузата на чл.7.3. от договора.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено при споделяне на изводите на първоинстанционния съд, към
които настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК.
Съгласно разясненията по т.7 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по
6
тълк.д.№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, при така постановения резултат и потвърждаването на
решението на първоинстанционния съд, въззивникът Д. Х. Д. следва да заплати по сметката
на Бургаски окръжен съд държавна такса в размер на 18,02 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 119/30.11.2021г. по гр.д.416/ 2021 г. по описа на
Районен съд Айтос.
ОСЪЖДА Д. Х. Д. от ***, ЕГН **********, да заплати по сметка на Окръжен съд
– Бургас държавна такса в размер на 18,02 лв (осемнадесет лева и две стотинки).
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7