Определение по дело №1059/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260026
Дата: 12 януари 2021 г. (в сила от 12 януари 2021 г.)
Съдия: Теменуга Иванова Стоева
Дело: 20203200501059
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 260026

                        гр.Добрич 12.01.2021 г.

                                      

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  закрито заседание на дванадесети януари            

през две хиляди   двадесет и първа           година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:Г.ПАВЛОВ

                                                            Мл.съдия:Г.ПАШАЛИЕВ                                                                                                                                                                                           

при  секретаря ...................................................      и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева..ч.гр.д.№1059

от 2020 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

      Производството е по чл.174 ал.1 т.1 от ГПК.

      Постъпила е частна жалба от „***“ЕООД,ЕИК ***,чрез юрисконсулт П.Д.,със съдебен адрес:гр.Д.срещу Определение №1679/13.07.2020г.по гр.д.№3694/2019г.по описа на ДРС,с което производството по делото е било прекратено.

     От ответника по частната жалба е постъпил писмен отговор,в който се оспорва основателността на подадената жалба и се изразява становище атакуваното определение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

    Постъпила е молба за изменение на определението,в частта за присъдените разноски,по която са разменени книжата между страните ,но липсва произнасяне от районния съд.

     Жалбата е допустима,като насочена срещу съдебен акт,който прегражда хода на производството по делото и възпрепятства защитата на подалата жалбата страна.

   Като се запозна с доказателствата по делото и приложеното към него заповедно производство –ч.гр.д.№15383/2016г.по описа на РС гр.Варна,Окръжният съд намира за установено следното:

   Производството по гр.д.№3694/2019г.по описа на РС гр.Добрич е образувано,след определяне на РС гр.Добрич,като компетентен да разгледа делото по реда на чл.23 ал.3 от ГПК по искова молба,предявена от „***“ЕООД срещу Г.Ц.М.,в качеството му на физическо лице,с основание на предявения иск чл.415 ал.1 от ГПК.

   На 21.12.2016г. ищецът е поискал издаване на Заповед за изпълнение срещу Г.Ц.М.,при което е издадена исканата заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК-Заповед №7617/05.12.2016г.

   В изпълнение на указанията за предявяване на иск за установяване на вземането си по съдебен ред,жалбоподателят е предявил иска,предмет на разглеждане в производството по гр.д.№3694/2019г.по описа на РС гр.Добрич .

   С Разпореждане от 23.10.2019г.районният съд е указал на заявителя да уточни ответника,против когото насочва претенцията си и вида на търсената защита.

   Уточнено е било,че искът се предявява срещу Г.М.,в качеството му на представител на сдружение по ЗУЕС –етажна собственост на жилищна сграда,находяща се в гр.В..

   С Разпореждане от 27.12.2019г. на РС гр.Добрич на ищеца отново е указано да уточни ответника по иска.Това е сторено,като отново е посочено ,че искът се предявява срещу Г.М.,в качеството му на управител на етажната собственост.

   В съдебно заседание от 09.06.2020г. ищецът сочи,че прави замяна на ответник в лицето на Г.М.,с новоизбрания управител на етажната собственост Д.Ц..Молбата е с правно основание чл.228 от ГПК.

   В атакуваното определение районният съд е приел,че в случая не е налице идентичност между страните в заповедното производство и тези в исковото,което е недопустимо,   тъй като настоящото производство е пряко обвързано от заповедното производство.Идентичността между страните ,предмета на претенцията и размера й е условие за допустимост на установителния иск.Прието е ,че е недопустимо,чрез замяна на страна по чл.228 от ГПК да се въвежда нов ответник и молбата за замяна на ответника следва да се остави без уважение.

   Определението е правилно.

   Исковата молба е била насочена първоначално срещу физическото лице Г. М.,както това е било сторено и в заповедното производство.

   Недопустимо е разглеждането на исковото производство по чл.422 от ГПК по искова молба с ответна страна ,различна от тази в заповедното производство,предвид това,че в хипотезата на чл.410 и сл.от ГПК искът се смята предявен между страните и с предмета,които са въведени в заповедното производство.

    Като е приел          ,че предявеният иск е недопустим,районният съд е постановил правилно и законосъобразно определение,което следва да бъде потвърдено.

    По молбата с предмет изменение на постановеното определение в частта за присъдените разноски,районният съд следва да се произнесе,което ще подлежи на самостоятелно обжалване.По тези съображения в настоящото определение съдът не се произнася по аргументите на страните по присъдените съдебно деловодни разноски на ответника.

    Водим от горното Окръжният съд,

        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

    ПОТВЪРЖДАВА   Определение №1679/13.07.2020г.по гр.д.№3694/2019г.по описа на ДРС,с което производството по делото е било прекратено.

    Определението не подлежи на обжалване.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.            2.