Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.06.2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Г състав, в публично заседание на тридесет и първи март през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
Мл. с. МАРИЯ И.
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия И.
гражданско дело № 1201 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 540601 от
20.11.2018 г., постановено по гр. дело № 13490/2016 г., Софийският районен съд,
I ГО, 40 състав, е уважил предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „О.б.б.“ АД
срещу И.Ц.Б., искове по чл. 79, ал. 1, пр. първо във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал.
2 от ТЗ и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, като е признал за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 9250,56 лв.,
представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит от 18.05.2007
г., сумата в размер на 418,37 лв., представляваща договорна лихва от 25.05.2008
г. г. до 02.10.2008 г.; и сумата в размер на 2,06 лв., представляваща
наказателна лихва и надбавка от 25.05.2008 г. г. до 02.10.2008 г., като е отхвърлил
исковата претенция за сумата над 418,37 лв. до пълния предявен размер от 418,91
лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 03.11.2008 г., по ч.гр.дело № 30120/2008
по описа на СРС, 40 състав. С оглед изхода на спора, с решението е осъдил ответника,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на ищеца сумата от 1369,73 лв. –
разноски в исковото производство и 594,61 лв. – разноски в заповедното
производство.
В законоустановения срок
срещу решението е постъпила въззивна жалба от И.Ц.Б. чрез процесуалния му
представител И.А.И., в която се правят оплаквания, че първоинстанционното решение
е неправилно и необосновано. Сочи, че е налице нарушение на чл. 60 от ЗКрИ, тъй
като кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, а заповедта не е връчена на
длъжника. Прави оплакване, че вземането по заповедта за изпълнение по чл. 417
от ГПК от 03.11.2008 г. е погасено по давност, поради което сумите по нея не се
дължат. Твърди, че длъжникът е надплатил суми, които не са отчетени от първата
съдебна инстанция, поради което същата е нарушила чл. 5 от ГПК при
постановяване на решението си. В допълнителна молба излага, че част от клаузите
на договора не са индивидуално уговорени. Моли обжалваното решение да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на
въззивната жалба, такъв е постъпил от въззиваемия „ОББ“ АД, като в него излага
аргументи в подкрепа на правилността на първоинстанционното решение в обжалваната част. Излага,
че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че страните са
сключили договор за потребителски кредит, който е изцяло усвоен и падежът на
вноските му е настъпил на 25.05.2015 г. Сочи, че според чл. 19 от договора
страните са се уговорили, че предсрочната изискуемост на задължението настъпва автоматично,
но независимо от това приложение следва да намери чл. 235 от ГПК. В тази връзка
счита, че от приетата по делото експертиза, размерът на вземането се установява
по безспорен начин. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено
следното:
Безспорно
установено по делото е, че между „ОББ“ АД от една страна и И.Ц.Б., като
кредитополучател от друга е сключен договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 18.05.2007 г., по силата на който ищецът е отпуснал на кредитополучателя кредит в
размер на 10000 лв., за срок от 8 години (96 месеца), както че кредитоискателя
е подал молба-декларация за отпускане на потребителки кредит от 16.05.2007 г. с
искане кредит при посочените параметри да му бъде отпуснат.
Според чл. 3, ал. 1 от
договора, усвояването на кредита се извършва еднократно по сметка на кредитополучателя,
като по делото не е спорно, а и се установява от заключението на ССчЕ, че
кредитът е отпуснат.
Съгласно чл. 9.1. от
договора, погасяването на кредита се извършва на 96 месечни вноски в размер на 164,29
лв., включващи в себе си част от главницата, начислената за съответния период
лихва, считано от 25.06.2007 г. на 25-то число на месеца. Крайният срок за
погасяване на кредита е 25.05.2015 г. Дължимата вноска ведно със
застрахователната премия е 169,29 – чл. 9, ал. 2 от Договора. По делото е
представено и прието и удостоверение № 085129 за групова застрахователна полица
№ 2003, подписано от ответника и издадено на негово име.
Месечната вноска е
определена на база на лихвените проценти, посочени в чл. 4.1., според който редовната
главница по кредита се олихвява с лихва в размер на 12,25 % годишно. Според чл.
5 годишният процент на разходите към датата на отпускане на кредита е в размер
на 13,43 %.
Според чл. 7, ал. 1 от
договора, при забава на плащането на главницата по кредита от страна на
кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг,
Банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща договорения
по реда на чл. 4 лихвен процент за редовна главница и наказателна надбавка в
размер на 5 /пет/ пункта. Същата неустойка е уговорена и за неизпълнение на
всяко друго задължение, произтичащо от договора.
Според чл. 14, т. 4
кредитополучателят се е задължил да уведоми незабавно банката при промяна на
адреса, телефона и другите данни, посочени в настоящия договор, както и при
всяка последваща промяна в своя адрес. При неизпълнение на това задължение
всяка писмена кореспонденция, изпратена от Банката до последно посочения от
Кредитополучателя адрес, се счита за редовно връчена в деня на изпращането
ѝ.
По силата на чл. 19 от
договора, страните са се съгласили, че при пълно или частично неплащане на две
поредни погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем без
да е необходимо кредитополучателят и/или поръчителите да бъдат уведомявани.
Между страните не е
спорно, че сумата е предоставена на кредитополучателя по посочената в договора
сметка, както и че кредитополучателят е изпаднал в забава за плащане на две
последователни месечни вноски по договора, което се установява и от допуснатата
и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на вещото
лице, на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, се
установява, че за периода от 18.05.2007 г. до 29.09.2008 г. по разплащателната
сметка на ответника, по която е отпуснат кредитът, са постъпили суми в общ
размер на 3890 лева, като в част от тях в размер на 2027,02 лева са отнесени
към погасяване на потребителския му кредит както следва: 749,44 лева главница,
1219,48 лева договорна лихва, 5,15 лева наказателна надбавка, 12,95 лева
наказателна лихва и 40 лв. застрахователни вноски. С останалата част от
плащанията по сметката са извършвани преводи или са изтеглени в брой.
От заключението на вещото
лице се установява, че договорната лихва за периода от 18.05.2007 г. до
02.10.2008 г., не е променяна, но кредитът е олихвяван с лихвен процент в
размер на 12,75%, който е по-голям от индивидуално договорения в чл. 4, ал. 1
от Договора такъв. По делото не са представени доказателства страните да са
предоговаряли лихвения процент, както и между тях да е налице уговорка към
какъв друг индекс и в какъв размер се добавя договорната възнаградителна лихва.
От представеното и прието
по делото удостоверение № 085129 за групова застрахователна полица № 2003,
подписано от ответника и издадено на негово име, се установява, че уговорената
застраховка е сключена при месечна застрахователна премия от 5 лева.
Други релевантни за спора доказателства не са
представени по делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав счита, че разгледано
по същество, решението е неправилно в частта, с която са уважени исковете за
сумата над 9214,97 лв. до 9250,56 лв. - главница, за сумата над 371,88
лв. до 418,37 лв. – лихва по договора, за сумата от 2,06 лева – наказателна
лихва за периода от 25.05.2008 г. до 02.10.2008 г., както и в частта за
разноските в заповедното производство за сумата над 589,40 лв. до присъдените 594,61
лв. и за тези в исковото производство за сумата над 1357,74 лв. до присъдените 1369,73 лв., по следните съображения:
Първоинстанционният съд е
сезиран с иск за установяване на съществуването на вземания по договор за предоставяне
на потребителски кредит без обезпечение от 18.05.2007 г., сключен с физическо
лице. Правилно първоинстанционният съд е приел, че към правоотношението
приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит (Обн. ДВ.
бр.53 от 30 Юни 2006г., отм. ДВ. бр.18 от 5 Март 2010г.), тъй като страните
имат качеството на потребител и кредитор, съобразно легалните дефиниции на
понятията, дадени съответно в чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК (отм.), според които
кредитор е всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива лица, което
предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че страните са валидно обвързани от договора и
правилно е прието, че по делото не се установява задължението по договора да е
обявено за предсрочно изискуемо, а прекратяването на договора и изискуемостта
на главницата, вземането за възнаградителна лихва и лихвата за забава са настъпили
съответно с настъпването на падежа на всяка вноска до изтичане на срока на
договора на 25.05.2015 г. Съгласно т. 1 от ТР 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на
ОСГТК на ВКС, няма пречка предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране
на силата на пресъдено нещо, при съобразяване на нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по реда на чл. 60 от ЗКрИ. В този смисъл доводите на
процесулания представител на ответника в тази връзка са неоснователни.
По отношение на
оплакването, че след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ, вземането по договора за кредит е прехвърлено по реда
на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, същото е неоснователно тъй като, на първо място това
обстоятелство нито е наведено като твърдение по делото, нито се установява от
приети по надлежния процесуален ред доказателства. На второ място, съгласно т.
10б от ТР № 4/2013 от 18.04.2014 г. на ОСГТК на ВКС, при частно правоприемство
при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след
издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл. 422,
респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е
цедентът, като намира приложение нормата на чл. 226 от ГПК.
За да бъде определен размерът на дължимата от
кредитополучателят сума за относимия период следва да се установи размерът на
неплатения остатък от главницата по кредита. Съгласно заключението на вещото
лице длъжникът е платил по кредита сумата от 2027,02 лева. Съдът не възприема
извода на вещото лице за размера на дължимата главница и лихва, обаче, тъй като
изчисленията на експерта са направени при годишен лихвен процент по кредита в
размер на 12,75 %, а уговореният между страните такъв е 12,25 %. В този смисъл
неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че
клаузата е неравноправна. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, защитата при
неравноправен характер на договор, сключен с потребител, е изключена за
индивидуално уговорените клаузи. Индивидуално уговорена е клауза, която не е била
изготвена предварително или дори и да е била изготвена предварително,
потребителят е могъл да изрази становище по нейното съдържание и съответно, при
достатъчно информиран избор, да я е приел. От потребителската защита по чл.146,
ал. 1 от ЗЗП са изключени и клаузите по чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, които се отнасят
до определяне на основния предмет на договора, както и съответствието между
цената или възнаграждението, от една страна, и стоката или услугата, която ще
бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна. Преценка на
неравноправен характер на тези клаузи се извършва, ако същите не са ясни и
разбираеми. Посочените клаузи биха могли да са индивидуално уговорени,
доколкото се отнасят до определящите договора престации и потребителят,
изразявайки съгласие за сключване на договора, е могъл да влияе върху
съдържанието им. Изискването за съставяне на клаузите на ясен и разбираем език,
сочи на необходимост от предоставяне на информация, въз основа на която
потребителят да може да прецени икономическите последици от сключването на
договора и съответно даденото съгласие да е недвусмислено (така Решение № 98 от
25.07.2017 г. по т.д. № 535/2016 г. на I ТО на ВКС). Изискването договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език
предполага, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да
предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява
да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. В
конкретния случай уговорката за възнаградителна лихва по договора за кредит
попада в основния предмет на договора и е ясно формулирана – с цифри и думи е
посочен годишният лихвен процент на кредита, който е в размер на 12,25%, като в
чл. 4, ал. 2 от договора е посочено как се извършва олихвяването – ежемесечно.
За запознаване на потребителя с икономическите последици от уговорката, която
приема, в чл. 9 е посочен броят и размерът на анюитетната вноска за срока на
договора при уговорения между страните лихвен процент. Освен това размерът на
годишната лихва не надвишава необосновано дори размера на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвид обстоятелството, че кредитът е потребителски и не
е обезпечен.
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че
размерът на дължимата сума следва да се определи по реда на чл. 162 от ГПК с
помощта на онлайн лихвен калкулатор при олихвяване на дължимата главница с
договорна годишна лихва в размер на 12,25%, така както е уговорено в чл. 4, ал.
1 от Договора за кредит и при анюитетна вноска, към която да се добави сумата
от 5 лева дължима месечна премия за застраховка. След извършване на соченото
изчисление към получените вноски в размер на 168,91 лева следва да се отнесат
извършените от ответника плащания в общ размер на 2027,02 лева. Тази сума е
достатъчна да погаси изцяло 12 месечни вноски ведно с дължимата сума за
застраховката, както и част от лихвата по вноска 13 с падеж 25.06.2008 г. в
размер на 0,10 лв. Ето защо, към датата, на която длъжникът е преустановил
плащанията задължението му за главница по кредита, чийто срок е изтекъл, е в
размер на 9214,97 лева, като за разликата над присъдения размер от 9250,56 лева
решението е неправилно и следва да се отмени. Дължимата възнаградителна лихва
за периода от 25.06.2008 г. до 02.10.2008 г., така както е заявена с оглед
правилото на чл. 6, ал. 2 от ГПК, е в размер на 371,88 лева, като за разликата
над тази сума до уважения размер от 418,37 лева и за периода от 25.05.2008 г.
до 24.06.2008 г. претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.
При забава на задължението за кредитополучателя освен задължението да
върне остатъчната главница, ведно с изтеклата до този момент възнаградителна
лихва в рамките на издадената заповед за изпълнение на парично задължение,
възниква и задължението да заплати обезщетение за виновно неизпълнение на тези
задължения, равняващо се на мораторната законна лихва, респ. на уговорената
мораторна неустойка. В конкретния случай е начислявана неустойка за забава по
чл. 7, ал. 1 от Договора, според който при забава на плащането на главницата по
кредита, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, Банката олихвява
просрочените суми с наказателна лихва, включваща договорения по реда на чл. 4
лихвен процент за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта.
Ответникът също е направил възражение, че клаузата е неравноправна по см. на
ЗЗП, както и че същата не е уговорена индивидуално, по който въпрос съдът дължи
произнасяне. Както беше изложено според чл. 143, т. 5 от ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. В настоящия случай начинът на формиране на
размера на неустойката е ясен, тя се начислява само върху сумата, за която
длъжникът е изпаднал в забава, а размерът ѝ не води до необосновано
увеличаване на дълга, като се отчете нейната обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функция. Въпреки това клаузата противоречи на чл. 19, ал. 2 от ЗПК
(отм.), съгласно който когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва по чл.
86, ал. 1 ЗЗД, поради тази причина начисляването на неустойка за забава в
определения договорен размер е изключено. Тъй като съдът е сезиран с искане за
присъждане на неустойка за периода на забавата от 25.05.2008 г. до 02.10.2008 г.,
която надвишава по размер законната лихва, сочената уговорка е недействителна
като противоречаща на закона, а претенцията за заплащане на сумата в размер на
2,06 лв. и за периода от 25.05.2008 г. г. до 02.10.2008 г. е неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
По възражението за
изтекла погасителна давност за вземанията по заповедта за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ от 03.11.2008 г., както и за приложението на
т. 9 от ТР № 4/2013 от 18.04.2014 г. на ОСГТК на ВКС съдът не дължи
произнасяне, тъй като възражението не е своевременно заявено – направено е за
пръв път пред въззивния съд, а позоваване на изтекла давност за вземанията
липсва както в срока за отговор на исковата молба по чл. 133 от ГПК, така и във
възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК.
Поради изложеното въззивната жалба е частично
основателна, като решението е неправилно в посочените части и като такова
следва да бъде отменено. В останалата част, при съвпадане на
крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
С оглед изхода на спора съдът
дължи преизчисляване на разноските, дължими в производството.
Заявителят в заповедното
производство е сторил разноски в общ размер на 594,61 лв., от които, съобразно
уважената част от претенцията, следва да му бъдат присъдени 589,40 лв.,
а решението за сумата над посочената следва да бъде отменено.
В първа инстанция ищецът
е сторил разноски в общ размер на 1369,73 лв., от които 193,43 лв. - държавна такса,
200 лв. - депозит за ССчЕ и 976,30 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение,
съгласно представен договор за правна защита и съдействие, ведно с платежно
нареждане, удостоверяващо заплащане на възнаграждението (лист 14). С оглед уважената
част от иска, на ищеца следва да бъдат присъдени 1357,74 лв., а
решението над посочената сума подлежи на отмяна.
За въззивна инстанция
ищецът не претендира разноски.
Ответникът не е сторил разноски
в първа инстанция. Във въззивна инстанция ответникът е сторил разноски за
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 185,01 лв. (лист 110), от
които следва да му бъде присъдена сумата 1,62 лв.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 540601 от
20.11.2018 г. на Софийския районен съд,
I ГО, 40 състав, постановено по гр.дело № 13490/2016 год., в частта, с която са
уважени предявените установителни искове за сумата над 9214,97 лв. до 9250,56 лв. - главница, за сумата над 371,88
лв. до 418,37 лв. и за периода от 25.05.2008 г. до 24.06.2008 г. – лихва по договора, за сумата от 2,06
лв. – неустойка за забава, както и в частта за разноските в заповедното
производство за сумата над 589,40 лв. до присъдените 594,61 лв. и за тези в
исковото производство за сумата над 1357,74
лв. до присъдените 1369,73 лв., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „О.Б.Б.“ АД, ЕИК*******, със седалище
и адрес на управление ***, срещу И.Ц.Б., ЕГН **********, с адрес ***, по реда
на чл. 422 ГПК, искове по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 430, ал.
1 и ал. 2 и чл. 92 ЗЗД, за признаване установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата над 9214,97 лв.
до 9250,56 лв., представляваща главница по договор потребителски кредит от 18.05.2007
г., сумата над 371,88 лв. до 418,37 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 25.05.2008 г. до 24.06.2008 г., както и сумата от 2,06 лв. и за периода от 25.05.2008 г. г. до
02.10.2008 г. – неустойка за забава,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
от ГПК от 03.11.2008 г. по ч.гр.дело № 30120/2008 г. по описа на СРС, I ГО, 40
състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА „О.Б.Б.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на И.Ц.Б., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1,62 лв. –
разноски за въззивна инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалата обжалвана част за сумата от 9214,97 лв. – главница по договор за
предоставяне на кредит от 18.05.2007 г. и за сумата от 371,88 лв. –
възнаградителна лихва по договора за периода от 25.06.2008 г. до 02.10.2008 г.,
както и в частта за разноските в заповедното производство от 589,40 лв. и за
разноските в първа инстанция в размер на 1357,74 лв.
Решението е влязло в сила
в частта, с която искът за договорна лихва е отхвърлен за сумата над 418,37
лева до 418,91 лева.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.