№ 80
гр. Раднево, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на деветнадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Д.а
в присъствието на прокурора В. Ив. Гр.
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100118 по описа за 2022 година
Производство по спорна съдебна администрация по чл. 133 СК във
вр. чл. 132 СК.
Образувано е по искова молба на прокурор при РП-Стара Загора, ТО-
Раднево, срещу Д. Г. Д., с искане за лишаване от родителски права по
отношение на ненавършилите пълнолетие деца М. Д. Д. и Б. Д. Д.. В исковата
молба се твърди, че РП-Стара Загора била сезирана с постановление на РП-
Сливен по отделени материали по ДП № 318/2021 г. по описа на РУ-Нова
Загора, съдържащо данни за необходимостта от лишаване от родителски
права на Д. Г. Д. по отношение на децата М. и Б.. Твърди се, че майка на
децата била Ваня Янкова Д.а, с която бащата съжителствал на семейни начала
до смъртта на майката на 16.10.2018 г., като от тяхната връзка се родили общо
6 деца. Твърди се, че след смъртта на майката основни грижи за децата М. и
Б. били поети изцяло от тяхната сестра С.. Твърди се, че в ОДЗ-Нова Загора
постъпил сигнал от полицейски служител от РУ-Нова Загора, който посочил,
че бил подаден сигнал на телефон 112 от детето С. Д. Д., която посочила, че
баща й Д.Д. извършил блудствени действия спрямо нея, поради което Д.Д.
бил задържан под стража и образувано досъдебно производство за
престъпление по чл. 150, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Твърди се, че на 14.02.2022
г. мярката за неотклонение „Задържане под стража“ била изменена в
1
подписка, като досъдебното производство още не било приключило. Твърди
се, че с решение № 23 от 22.07.2021 г. по гр.д. № 485/2021 г. на РС-Раднево и
решение № 25 от 22.07.2021 г. по гр.д. № 486/2021 г. на РС-Раднево били
взети мерки за защита по Закона за закрила на детето спрямо децата М. и Б.
чрез настаняването им в ЦНСТДБУ-Раднево, където се намирали към
момента. Твърди се, че съгласно изготвен от ДСП-Раднево социален доклад
детето С.Д. споделила, че баща им никога не е проявявал загриженост към
нея и децата Б. и М., не бил ангажиран с отглеждането и възпитанието им,
нито веднъж не присъствал на родителски срещи, ежедневно употребявал
алкохол и не го интересувало от какво се нуждаят децата. Твърди се, че при
проведени разговори от социални работници с двете деца, те споделили, че
баща им бил лош човек, биел често майка им и сестрите им, пиел алкохол и
бил агресивен, често им се карал. Твърди се, че съществуването на децата при
такава обстановка представлява пряка опасност за личността им, за здравето
им и особено за възпитанието им. Твърди се, че бащата е дезинтересиран от
децата и без основателна причина не е полагал грижи за тях, което му
поведение представлявало особено тежък случай, поради реалната висока
опасност за личността, здравето и възпитанието на децата. Иска се
постановяване на решение, с което да бъде лишен от родителски права
ответникът Д.Д. спрямо децата М. Д. Д. и Б. Д. Д..
Искането е с правна квалификация чл. 133 СК във вр. чл. 132 СК, като в
това производство в тежест на сезиращия съда орган – прокурор при РП-
Стара Загора, ТО-Раднево, е да докаже наличието на предпоставките за
лишаване на родителя от родителски права спрямо двете деца.
В откритото съдебно заседание за РП-Стара Загора, ТО-Раднево се
явява прокурор Г., който поддържа исковата молба.
Заинтересованата страна ДСП-Раднево не вземат становище по
искането.
В откритото съдебно заседание се явява заинтересованата страна –
бащата Д. Г. Д. и с упълномощен адвокат В.М. от АК-Стара Загора, като
представят и становище по искането, озаглавено отговор на искова молба
/л.106-117/, в което изразяват становище за неоснователност на искането, за
което излагат подробни съображения и ангажират множество доказателства.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
2
намира за установено следното от фактическа страна:
От писмените доказателства по делото се установява, че
заинтересованата страна Д. Г. Д. е баща на децата М. Д. Д. и Б. Д. Д..
Установява по делото, че с решение № 23 от 22.07.2021 г. по гр.д. №
485/2021 г. на РС-Раднево и решение № 25 от 22.07.2021 г. по гр.д. №
486/2021 г. на РС-Раднево били взети мерки за защита по Закона за закрила на
детето спрямо децата М. и Б. чрез настаняването им в ЦНСТДБУ-Раднево,
където се намират и към момента /виж показанията на разпитаните свидетели,
че децата се намират в ЦНСТДБУ/.
По делото са приети като писмени доказателства представените към
исковата молба множество писмени доказателства, изпратени от РП-Сливен
на РП-Стара Загора като отделени материали по ДП № 318/2021 г. по описа на
РУ-Нова Загора /виж постановлението на л.74/ за разглеждане по
компетентност за преценка предпоставките за иницииране на съдебно
производство за лишаване от родителски права на лицето Д. Г. Д.. В хода на
ДП са събрани по реда на НПК множество сведения, разпити, експертизи,
които не биха могли да се приемат като такива в настоящото производство,
тъй като не са събрани по реда на ГПК, но същите биха могли да се ползват
като писмени доказателства за определени факти като място и дата на
съставяне, автор, извънсъдебни признания на факти на страни.
От писмените доказателства и гласните доказателства се установява, че
бащата Д. Г. Д. никога не е посягал да удря и да бие децата М. и Б., никога не
е упражнявал спрямо тях физическо насилие, като това дори е посочено и от
детето С., която е подала сигнал на телефон 112.
От писмените и гласните доказателства се установява, че след като
майката на децата е починала през 2018 г. бащата Д. Г. Д. останал да живее с
децата С., М. и Б., като се е грижил за тях основно бащата Д.Д. /виж
докладната записка на л. 121, непротиворечивите гласни доказателства на
всички разпитани свидетели/.
Изискани са от множество институции справки и документи дали имат
данни за упражнявано насилие от страна на бащата Д.Д. спрямо децата. По
делото е постъпило писмо от директора на СУ „Г.М.“ Раднево /л.172/, в което
посочва, че не са постъпвали сигнали за упражнявано физическо насилие и
указване на физически и психически тормоз над децата Б. и М.. Постъпило е
3
писмо от началника на РУ-Раднево /л.174/, в което посочва, че не са
постъпвали сигнали за упражнявано насилие спрямо децата Б. и М. от страна
на бащата Д.Д., както и идентично писмо от РУ-Нова Загора /л.184/.
Постъпило е писмо от АСП /л.176/, от което е видно, че след справка в
интегрираната информационна система на АСП няма данни и сигнали за
упражнявано насилие и тормоз спрямо децата Б. и М. от страна на бащата
Д.Д.. Постъпило е и писмо от зам.кмет на община Нова Загора /л.177/ също с
липса на данни и сигнали в общината за упражнявано насилие и тормоз
спрямо децата Б. и М. от страна на бащата Д.Д., както и напълно идентично
писмо от кмета на община Раднево /л.179/. Постъпило е писмо от кмета на с.
Б., община Нова Загора, където са живели бащата и децата, който посочва, че
в кметството не са постъпвали сигнали и няма данни за упражнявано насилие
и тормоз спрямо децата Б. и М. от страна на бащата Д.Д.. По делото е прието
писмо от АСП /л.182/, което е видно, че няма данни и не са постъпвали
сигнали и няма данни за упражнявано насилие и тормоз спрямо децата Б. и М.
от страна на бащата Д.Д., но двете деца усещали, че се случва нещо и са
изпитвали страх от бащата.
По делото са събрани гласни доказателства.
От разпита на св. С. Д. Д., съобщила на сестра си Н. Д. Д. да сезира
органите на реда на телефон 112, че баща й извършва блудствени действия с
нея. С оглед на това свидетелката се явява и пострадало лице по смисъла на
НПК и видно от представените съдебни протоколи по НОХД № 548/2021 г. на
РС-Нова Загора /л.128-135/ същата участва в това качество в наказателното
производство срещу баща си Д.Д., поради което нейните показания ще се
преценят на плоскостта на чл. 172 ГПК с оглед вероятната нейна
заинтересованост от изхода на делото. Св. С.Д. посочва, че никога не е
виждала баща им Д. да е оказвал физическо насилие чрез побой върху децата
Б. и М.. Свидетелката посочва, че бащата Д.Д. указвал психически тормоз над
децата Б. и М. като им казвал, че „за нищо не ставали“, че „са прости и тъпи“,
което правил без видима причина. Свидетелката обаче посочва, че тя е удряла
брат си и сестра си - децата М. и Б., когато са правили бели и не са слушали.
Посочва също, че баща им Д. им купувал дрехи, обувки, храна, издържал ги,
„през деня са си имали храна“, като тя се е грижила за децата Б. и М. също.
Посочва, че когато е пиян баща им „ги държал будни“ и им „говорил разни
неща“, но не съобщава за физически саморазправи с някой от децата.
4
По делото е разпитан като свидетел Д. Ст. Д., който бил кмет на село Б.
в периода от 2003 г. до 2019 г., и в това си качество познава добре бащата
Д.Д.. Св. Д. познава бащата Д. като трудолюбив, добър, отзивчив човек,
помагащ на всеки, който има нужда, никога не е имал конфликти в селото. Св.
Д. посочва, че е виждал бащата Д. вечер като се е прибирал изморен от
работа да пие бира в заведението на селото, но лично никога не го е виждал
пиян. Посочва, че за децата основно се е грижила тяхната майка, като
първоначално децата били на училище в село Б., а след това ги преместили да
учат в гр. Раднево. Посочва също, че след смъртта на майката основно за
децата се грижел бащата Д., като му правило впечатление, че децата били
добре облечени, спретнати и чисти, въпреки семейството да не разполага с
парични средства. Посочва, че когато детето Б. не бил на училище винаги бил
с баща си и той ги водил със себе си, за да има наблюдения над тях и да не се
учат на лоши неща от други деца. Св. Д. съобщава, че никога не е чувал от
никъде, че бащата тормозил децата. Според св. Д. няма никакви данни бащата
да има склонност към насилие.
От разпита на св. С.К., съсед на семейството през 2 къщи от 20 години,
посочва да ги познава всички. Посочва, че Д. ходил на работа всеки ден и
издържал семейството, идвал си от работа, хранил ги, винаги давал пари на
децата за училище, правил им тостери за училище. Св. К. също посочва, че
никога не е виждала бащата Д. да бие децата, напротив, даже бил много
привързан към тях, взимал детето Б. със себе си с колелото, почти навсякъде
бил с детето Б.. Посочва, че бащата освен да си гледал семейството, дори
помагал и на нея като нямали, на всеки помагал. Св. К. е виждала детето С. да
удря братчето и сестричето си Б. и М., но никога не е виждала бащата да ги е
удрял. Посочва, че Д. след работа се отбивал на барчето, като децата или му
казвали какво да им вземел, или отивали при него и му казвали какво да
вземе, а понякога той първо им носил храна и после отивал на барчето, но не
виждала бащата пиян, а само пиел по няколко грама ракия или една бира.
Посочва, че децата са си учили винаги, продължили си ученето и след
смъртта на майка им, като тогава бащата Д. започнал да се грижи повече за
тях даже. Посочва свои интерпретации защо детето С. се е настроила срещу
баща си Д., тъй като имала приятел, но била още дете и баща й се карал за
това, взел и телефона да не го ползва, за да прекъсне връзката й с този
приятел, с който са я виждали заедно и да му е седяла в скута. Св. К. посочва,
5
че бащата Д. като разбрал за връзката на детето С. веднага реагирал, а тя
започнала да му крещи, след което бащата взел телефона й и го счупил и й
казал, че повече няма да говори, от където се породил конфликтът им, тъй
като бащата Д. забранил на С. да се вижда с въпросния приятел. Посочва, че
бащата Д. гледал и пазил децата си „като очите си“, никога не е виждал
никакво отношение на бащата към детето С. и не вярва да й е посягал и на нея
по какъвто и да било начин.
От разпита на св. С.Й. е видно, че е приятел с бащата Д., съседи са,
познавал го от 5 години, винаги работили заедно и бил много добър човек.
Посочва, че в село Б. нямало къща, където да не е влезнал да работи, никога
не е чувал лоши неща за него. Посочва, че отношенията му с децата били
прекрасни, искал да ги изучи, да тръгнат напред, да изкарат книжки и да им
купи коли, даже едното дете Н. изкарала книжка и й купил кола. Посочва, че
бащата много държал децата да ходят редовно на училище, да се изучат,
давал им пари за училище всеки ден, винаги са имали храна вкъщи и никога
не са търсили храна от други хора. Посочва, че бащата Д. с никой не се е
карал, бил трудолюбив, обичал да помага на хората, честен човек, нямал
задни мисли към никой. Св. Й. също посочва, че бащата Д. се е грижил много
за децата си, като се е ядосвал когато не са го слушали и са го ядосвали, но
никога не го е виждал да посяга на някое от децата си.
По делото е разпитана като свидетел и друго от децата на бащата Д.Д., а
именно детето Милена, чиито показания също бяха преценени на плоскостта
на чл. 172 ГПК с оглед евентуална нейна заинтересованост, каквото всъщност
по делото няма данни да съществува в нейна полза. От показанията й е видно,
че живее с мъж на семейни начала, но преди това живяла при баща си, който
определя като „нормален човек, нормален баща към децата си“, „винаги им е
уйдисвал“, „не искал да ги лишава от нищо“, винаги са имали дрехи, обувки,
храна, правил така нищо да не им липсва. Посочва, че не било вярно това
нещо, което сестра й С. разправяла за баща им, както и че се омъжила, защото
баща им я биел и тормозил и нея, нямало такова нещо, тъй като с мъжа й били
първо приятели, после ходили една година и после си навършила годините и
се оженила. Посочва, че баща постоянно мислил за семейството, за къщата,
работил да ги издържа, никога не е виждала баща й да удря децата, нито е
чувала да ги е тормозил или биел. Посочва също да знае, че сестра й С., която
нарича с умалително име С.., да е имала приятел, за който баща й Д. като
6
разбрал и не бил съгласен, тъй като била още дете и поради тази причина й
счупил телефона. Посочва, че това била единствената случка между тях и
други случки не са имали, а тази била, защото баща й не искал С. да „ходи по
грешния път“. Посочва, че баща й много държал Б. и М. да ходят на училище,
да ги изучи, да си купят коли, обличал ги е, не ги е лишавал от нищо.
Посочва, че баща й бил много добър човек, помагал на всички хора, не
участвал в конфликти с никой, не вярва да е правил каквото и да било със
сестра й С.. Преди въпросния конфликт като ходила на село и говорила със
сестрите си, никога не е имало тормоз над тях, нямало е кавги, били нормално
семейство.
По делото е разпитан като свидетел лицето Ст. Г. Д., брат на бащата
Д.Д., чиито показания също бяха преценени на плоскостта на чл. 172 ГПК и
не се откриха данни за някаква негова конкретна заинтересованост от изхода
на делото. От показания на същия се установява, че след смъртта на майката
големите деца се променили, предимно Н. и С., които искали да правят
каквото си искат и баща им да не им се меси в нещата. Посочва, че лично
знаел за отношенията на С. с момчета, с които си пишела по телефона посред
нощите, ходила при него, за да избяга от баща си и за да може да си пише с
момчета по телефона, но той й се скарал и тя го намразила поради тази
причина и него и не искала да ходи при него. Никога не виждал и не чувал
бащата Д. да е бил или тормозил някое от децата, а конфликтът възникнал от
С., защото бащата Д. и забранил да се вижда с някакво момче от Гълъбово, с
който „се занимавала тя“. Посочва, че даже сестра й Н. ходила да се кара със
С. заради това момче, но двете го правили това, за да можели да си правят
каквото си искат и баща им да не им пречил и да не им се кара.
По делото е разпитана като св. М.Ж., леля на бащата Д.Д., чиито
показания също бяха преценени на плоскостта на чл. 172 ГПК. Св. Ж.
посочва, че бащата Д. бил много добър баща, грижел се за семейството, като
упражнявал контрол върху децата, тъй като били непослушни и правили
каквото си искат. Посочва, че тя казала на сестра си, че видяла детето С. да
прегърната с някакво момче и вероятно сестра й казала на бащата Д. за това и
тогава станали конфликтите между бащата Д. и детето С.. Посочва, че бащата
Д. искал да изучи децата, много държал на това, бил работлив човек, не знае
да е тормозил и биел децата.
7
По делото са приложени социални доклади на ДСП-Раднево, които са
оспорени от бащата, тъй като ДСП работи по случая въз основа на документи
и разпити на децата, като децата М. и Б. били манипулирани. Поради тази
причина по делото е допуснато и прието заключение на СПЕ с вещо лице
детския психолог М.Г.. От заключението, което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно, е видно, че отношението на децата Б. и М.
към баща им Д. било негативно и започнало да се формира назад във времето,
тъй като по техни думи ставали свидетели на психическо и физическо
насилие на баща им спрямо майка им и сестра им С., който негативизъм се
засилил след смъртта на майка им, когато баща им започнал да употребява
повече алкохол и да се държи агресивно към тях и сестра им С.. Децата М. и
Б. не искала да контактуват с баща им, липсвала емоционална връзка и
привързаност, те не желали да контактуват с баща си и да живеят при него,
което било основание за заключение за наличие на родителско отчуждение,
което пък било придобито от обстоятелството, че децата били обект на
психическо и емоционално насилие от страна на бащата. Вещото лице
заключава, че това се дължи на патриархалното семейство, каквото е в етноса
на семейството. Страхът на детето М. не бил базиран на внушения от сестра й
С., а от собствени възприятия и бил реален. Към момента детето М. се
чувствала сигурна и защитена в условията, в които живее, получавала
необходимата подкрепа. Съответно пък детето Б. също изпитвал реален страх
към баща си Д. също от наблюдавано от него агресивно поведение на бащата
към майка му и неговите сестри в неговата вербална и физическа форма и
честата злоупотреба с алкохол, като този страх не бил внушение от сестра му
С., а на база собствени усещания. Детето Б. също се чувства спокоен, сигурен
и в защитена среда към момента. Децата възприели ареста на баща им като
предпоставка за прекратяване на агресията на баща им и последващо
спокойствие на децата. От заключението е видно, че бащата обича своите
деца и му липсват, приема ги позитивно, но изказва желание да се грижи само
за детето Б., тъй като имало усет за негово негативно отношение към
дъщерите му, докато за сина си Б. говорил с много любов. Отношението на
бащата към децата било авторитарно, трудно показвал топлина и обич, държи
на обучението на децата и те да са послушни, възпитавайки ги в строгост.
Долавяло се разделение по отношение на пола на децата, което се потвърдило
от диагностициращите интервюта и събеседвания. Бащата е успял да осигури
8
на децата според възможностите си храна, подслон и учебни материали, но не
е успял в достатъчна степен да се погрижи за осигуряването на
емоционалните си потребности на децата, което е оказало влияние върху
формиране на тяхното негативно отношение и липса на емоционална връзка с
него. Бащата не давал нужната емоционална подкрепа на децата и то не било
удовлетворено. Бащата загубил авторитет и доверие у децата с отношението,
което е демонстрирал, като децата не са се чувствали защитени в тази среда.
Децата са усещали липса на внимание от бащата, в което отношение имало
дефицит. Бащата не бил осигурил и нуждата от нежност и физическо контакт
с децата като част от емоционалните им потребности. По критерия нужда от
емпатия, имало не само дефицит, но децата формирали страх, несигурност,
игнориране и неразбиране. Децата не са получили удовлетворение от нуждата
си от помощ, съвет и напътствие, в което отношение вещото лице е открило
дефицити, като вместо напътствия децата получавали свръхконтрол и
авторитарен стил на възпитание, особено спрямо дъщерите, които били
проблемни според бащата. Отношението на бащата към децата било
разделено от към техния пол, което не било редно. Детето Б. е получавал
похвали от баща си, но детето М. не и е налице дефицит по показателя нужда
от похвали за нея. Тъй като бащата не е дал нужното и да осигури
емоционалните потребности на децата, се е формирало тяхното негативно
отношение към него. Децата не искат бащата да полага грижи за децата, тъй
като не са получавали достатъчни и адекватни грижи като топлина, обич,
спокойствие, а са получавали напрежение, страх и безпокойство, причинени
от поведението на бащата. Децата не изпитвали обич към баща си, липсвала
емоционална връзка между тях.
По делото е прието като писмено доказателство писмо от СУ „Г.М.“,
представено по НОХД срещу бащата Д.Д., в което е посочено, че децата С.,
М. и Б. не са прекъсвали обучението си, Я. е прекъснала обучението си през
2019 г. и била отписана, а Н. завършила образованието си в училището и
продължила да учи във ВУЗ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 132, ал. 1 СК родителят може да бъде лишен от
родителски права: 1. в особено тежки случаи по чл. 131; и 2. когато без
9
основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава
издръжка. В искането са описани и двете хипотези на чл. 132, ал. 1 СК.
Съгласно чл. 131, ал. 1 СК когато поведението на родителя представлява
опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето,
районният съд взема съответни мерки в интерес на детето, като ограничава
родителските права - отнема или поставя условия за упражняването на някои
от тях, и може да възложи осъществяването им на друго лице. При нужда
може да бъде променено местоживеенето на детето или то да бъде настанено
извън семейството.
С предявяването на иск за лишаване от родителски права се цели
защита интереса на детето от родител, чието поведение съставлява особено
тежък случай на съществуваща опасност за възпитанието, личността,
здравето или имуществото на детето, или когато без основателна причина
трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Институтът
лишаване от родителски права означава цялостно отнемане на родителските
правомощия и носи характеристиките на най-радикалната мярка за защита на
децата в отношенията им с единия родител. При преценката доколко
предявеният иск е основателен съдът следва да изхожда преди всичко от
висшия интерес на детето, като следва да се извърши преценка доколко
цялостното поведението на родителя съставлява по своята тежест случай,
обуславящ лишаването му от родителски права и се отчете съотношението
между ползата и вредата от това за емоционалното и нравствено развитие на
самото дете. Само по себе си лишаването от родителки права е крайна мярка
и същото не съставлява санкция за родителя, чието поведение се твърди да е
вредно за здравето, възпитанието и личността на детето, а съставлява защитна
мярка в интерес на самото дете.
Съдът намира, че от доказателствата по делото не се установява
наличие на някоя от двете хипотези по чл. 132, ал. 1 СК за отнемане на
родителските права на бащата Д.Д..
От доказателствата по делото не се установи поведението на бащата
Д.Д. да представлява особено тежък случай на опасност за личността,
здравето, възпитанието или имуществото на двете деца, нито се установи
трайно да не е полагал грижи за децата или да не е давал издръжка. Напротив,
установи се, че бащата се е грижил за децата според възможностите си,
10
осигурил им е дом и храна, те са посещавали редовно училище, били са
облечени, давал им е джобни средства, изгледал е по-големите си деца, едно
от които дори е записала да продължи образованието си във висше
образователно училище. Бащата Д.Д. се е грижил за децата си, осигурявал им
е всичко необходимо като дрехи, обувки, храна, но не им е дал в достатъчна
степен нужното да им осигури емоционалните потребности, което е довело до
родителско отчуждение и негативизъм на децата към бащата. По делото се
установи, че физически тормоз над децата Б. и М. бащата не е упражнявал.
Установи се само, че е налице емоционален тормоз, който до голяма степен е
формиран от начина на възпитание и контрол на родителите при етноса, от
който са децата и родителя им. Въпреки да се установи, че бащата Д.Д. е
употребявал алкохол и посред нощ да е държал будни част от децата, а това
всъщност са по-големите деца, които не живеят при него от известно време,
няма данни бащата да е имал агресивно поведение спрямо двете деца М. и Б..
Вярно, че децата са възприели неговото поведение към техните сестри като
негативно и това е дало негативен облик в тяхното отношение към баща им,
но това му поведение в голяма степен е видно, че се е завишило след смъртта
на майката на децата. От тук и изводът, че бащата не е дал онази грижа на
децата, която те получават от майката /така заключението на СПЕ/, тъй като
те не са получили обич, прегръдка, сигурност. Това обаче не се дължи на
обстоятелството, че бащата е принципно лош или негативно настроен към
децата, а защото няма нужния родителски капацитет в това отношение, няма
нужните познания, което би могло да се коригира чрез използване на
различни програми за подкрепа и повишаване на родителския му капацитет
чрез ЦОП-Раднево.
Следва да се посочи също, че по делото са в голяма степен
дискредитирани данните за осъществявано сексуално насилие към по-
голямата сестра на двете деца, но тези обстоятелства са обект на развиващо се
НОХД пред РС-Нова Загора, а с оглед презумпцията за невиновност, няма и
как да му се вмени вина такова поведение към момента и преди негово
осъждане с влязла в сила присъда. От показанията на повечето свидетели е
видно, че бащата Д.Д. е много порядъчен човек, спазва принципите на етноса,
никога не е индикирал на сексуално поведение към никой, помагал е на
всички и с колкото може. Затова и съдът намира, че тези твърдения в исковата
молба не са към момента основание за лишаване на бащата от родителски
11
права.
Не на последно място следва на фона всички обстоятелства следва да се
отчете и обстоятелството, че майката на децата е починала преди 4 години и
те имат само баща, който е основната фигура в техния живот и единствен
родител, упражняващ родителски права. Лишаването от родителски права на
бащата би поставило децата в изключително неизгодно за техния интерес
положение. Към момента е взета мярка за закрила по реда на Закона за
закрила на децата чрез настаняването им в ЦНСТДБУ-Раднево, с която мярка
за закрила би се осигурило нужното за защита интереса на децата и ще се
даде възможност бащата да ползва съответните социални услуги за
повишаване на родителския капацитет и подобряване на връзката и
отношенията родител-дете, а след съответни положителни резултати от
страна на бащата и да се върнат децата в семейна среда, каквото е най-
добрата за тях. Действително тези обстоятелства не са предмет на настоящото
производство, но на фона на търсенето на най-добрия интерес на децата
следва да се отчете тази възможност като реална и възможна и следва в
настоящия случай да се работи в тази насока, а не към лишаване на бащата от
родителски права спрямо децата, в който случай техния интерес да израснат в
семейна среда ще е напълно невъзможен.
В разглеждания случай и при така представените и събрани
доказателства, съдът намира, че децата от своя страна се нуждаят от майчина
любов и ласки, тъй като нейната любов, подкрепа и внимание следва да
оказва влияние върху формирането на личността им и върху емоционалното
им израстване и обогатяване. Липсата на майка в живота им от 2018 г. насам
и изолирането на бащата от живота на децата, освен че би било
несправедливо спрямо децата, би дало вредоносно отражение върху
емоционалното им състояние и допълнително отчуждение, което води на
извод за цялостна липса на родител в живота им насетне.
В конкретния случай, съдът счита, че посочените предпоставки за
приложение на нормата на чл. 132, ал. 1 СК не са налице и на този етап е
морално неоправдано постановяване на съдебен акт налагащ най-тежката
санкция предвидена в посочения текст. В този смисъл съдът намира, че не се
установява трайно не полагане на грижи от страна на бащата спрямо децата
или пък да е налице особено тежък случай на поставяне в опасност на
12
личността, здравето, възпитанието или имуществото на двете деца, което да
налага лишаване от родителски права на бащата.
По ДТ и разноските:
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 3 ГПК такси и разноски по производството на
делата не се внасят по искове, заведени от прокурор, а съгласно чл. 83, ал. 3
ГПК в този случай разноските по производството се плащат от сумите,
предвидени от бюджета на съда. Поради това сторените от бюджетните
средства на съда разноски за експертиза следва да се понесат от бюджета на
съда и не следва да се възлагат в тежест на ищеца, а държавна такса не се
дължи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от РП-Стара Загора, ТО-
Раднево, иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1 и т. 2 СК за лишаване от
родителски права на бащата Д. Г. Д., ЕГН **********, от с. Б., община Нова
Загора, ул. *****, спрямо децата М. Д. Д., ЕГН **********, родена на **** г.
в гр. Нова Загора и Б. Д. Д., ЕГН **********, роден на **** г. в гр. Нова
Загора.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
13