Решение по дело №2182/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Касаторът Е. З. Г., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет.4 и съдебен адрес: [населено място], [улица]партер, офис 2, чрез адвокат С. К., е оспорил решение № 1002/16.10.2023г., постановено по административно дело № 2552/2023г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 434зз-353/04.07.2023г., издадена от разузнавач В. Т. в сектор КП при Второ РУ Бургас към ОДМВР Бургас. С оспорената заповед на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е заповядано задържането за срок до 24 часа на Е. Г..

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се иска неговата отмяна, а по съществото на спора – отмяна на горецитираната заповед за задържане. Твърди се, че заповедта не е мотивирана, липсва фактическо основание за предприемане на проведеното задържане до 24 часа.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие адвокат К., поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта, с която е постановено задържането до 24 часа. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация, редовно призован, се явява лично. Оспорва касационна жалба. Счита, че обстоятелствата, при които е задържано лицето, са описани подробно в докладна записка. Иска съдът да отхвърли касационната жалба и да потвърди решението на районния съд.

Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение на Районен съд Бургас е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.

На 04.07.2023г. ответникът по касация В. Т. е издал заповед в качеството си на разузнавач в сектор КП при Второ РУ Бургас, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е заповядал задържането до 24 часа на Е. З. Г. във връзка с чл.325 от НК, тъй като на същата дата в 15:40 часа Г. пред сградата на Второ РУ Бургас е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Фактическите основания, които са довели административния орган до извода, че Г. е осъществил състава на чл.325 от НК не са описани в заповедта. В преписката, придружаваща тази заповед не се съдържат писмени доказателства, от които да се извлекат тези факти. Има единствено съставена на 04.07.2023г. докладна записка от автора на заповедта, според която Е. Г. на същия ден около 15:40 часа бил във видимо нетрезво състояние, слушал силно музика от телефона си и танцувал. В същия момент административният орган В. Т. заедно с колегите си инспектор В. Н., инспектор Т. У. и инспектор Д. Д. се намирали пред сградата на Второ РУ. Г. се приближил към тях, като държал телефона си, насочен с камера и започнал да задава провокиращи въпроси. Самите въпроси не са възпроизведени в докладната записка, за да може съдът да прецени дали действително са били провокиращи. Според автора на записката в изявлението на Г. се съдържали упреци, че той плаща данъците, с които се плащат заплати на полицаите и те нямат право да мачкат гражданите. Г. поискал от Тигъров да влезе в управлението, за да се убеди, че е служител и му поискал трите имена и длъжност. След това в докладната записка се съдържат само съждения на нейния автор, няма факти, които да помогнат на съда да провери дали са верни тези съждения. Така авторът на докладната записка твърди, че Г. имал поведение, което не било провокирано от четиримата полицаи, стоящи пред управлението. Държал се агресивно и провокативно. Затова му била поискана лична карта, за да бъде извършена проверка на самоличността му. Г. казал, че няма да даде личната си карта, тъй като полицаите трябва да работят в полза на обществото, не трябва да го мачкат, а да помагат. След това се твърди, че Г. подходил към Тигъров, като това действие Тигъров възприел като заплашително, след което Г. го бутнал в областта на гърдите. След това Г. бил задържан за срок до 24 часа с процесната заповед.

В хода на административното производство пред органа не са взети сведения от В. Н., Т. У. и Д. Д., за които административният орган твърди, че лично са възприели поведението на Е. Г..

Въз основа на тези факти с обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Е. Г.. В решението се съдържа и втори диспозитив, с който се потвърждава заповедта за задържане. Съобразно правилата на АПК този диспозитив е излишен. В административното производство пред съда съгласно чл. 172, ал.2 от АПК съдът, ако приеме жалбата за основателна, отменя (изцяло или отчасти), респ. прогласява за нищожен оспорения административен акт, а ако жалбата е неоснователна - я отхвърля.

Според обжалваното решение заповедта е мотивирана. В нея се съдържат фактически и правни основания. Съдът е приел, че от приложените материали към преписката, както и от изложението на ответника се установява, че Г. е извършил хулиганство на обществено място, станало достояние на неограничен кръг лица. Според мотивите на обжалваното решение възраженията за липса на престъпление няма как да се обсъждат в това производство, защото тази преценка следва да я направи наказателният съд, който разглежда наказателното производство по същество.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но правилно.

Основателни са възраженията на касатора, че оспорената заповед, по силата на която той е задържан до 24 часа, не е мотивирана. В самата заповед не се съдържат абсолютно никакви фактически основания. Единственото място в цялата административна преписка, където се съдържат някакви конкретни факти, касаещи поведението на Е. Г., е описаната по-горе докладна записка, която е изготвена обаче от административния орган, т.е. органът, който е длъжен да извърши преценка въз основа на установените факти за наличието на основания по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, сам е създал документ, в който твърди своите лични възприятия, като в същия документ освен фактическо описание се съдържат и изводи на самия орган, които съдът не може да провери, защото не са описани фактите, въз основа на които са направени тези изводи. Например, твърдението в докладната записка, че Г. се държал агресивно и провокативно е такъв извод, който няма как да бъде възприет от съда, защото не са описани фактите, които са накарали органа да го направи. По-същественото е, че административният орган, въпреки че сам посочва други очевидци на поведението на Е. Г., не е снел по подходящ начин техните сведения, нито районният съд ги е разпитал в качеството на свидетели, а те са преки очевидци на случвалото се.

Освен това от докладната записка се установява още, че действията, които е извършил Е. Г., не са извършени пред неограничен брой лица, както се твърди в мотивите на обжалваното решение, а само пред четири лица, един от които е административният орган. Това обстоятелство, както и другите установими от докладната записка факти – нетрезво състояние, слушане силно на музика от телефона, танцуване, в своята съвкупност не могат да обосноват извод за поведение, което може да се нарече непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към общество. Обстоятелството, че Г. е заявил на полицаите, че неговите данъци служат за плащане на техните заплати, не обосновава извод, че той е агресивен. Освен това твърдението само по себе си е вярно, както е вярно и твърдението, че една от функциите на полицията е да помага на гражданите. Всички тези обстоятелства – липсата на мотиви, неустановяването на достатъчно по обем факти, които да обосноват извършено престъпление по чл.325 от НК, водят до извода, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, както поради нарушения на процедурата по нейното издаване, така и поради нарушението на материалния закон.

Следва да се посочи, че заповедта е немотивирана и в контекста на решение на СЕС от 25.05.2023г. по дело С-608/2021г., според което основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за престъпното деяние, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане, но тази информация (относно основанията за задържане) следва да бъде съобщена на лицето в момента на лишаването му от свобода или в много кратък срок след началото на това ограничение, а не едва ако същото лице оспори законосъобразността на акта за задържане пред съд. В процесния случай административният орган в съдебно заседание се позова на своята докладна записка с твърдението, че там са описани всички факти. Тази докладна записка обаче не е била връчвана никога на лицето Е. Г.. За нейното съществуване той е узнал едва след като е обжалвал заповедта за задържане до 24 часа.

На последно място следва да се посочи, че изводът на Районния съд, касателно възраженията за липса на престъпление, е неправилен. Самата разпоредба на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която представлява материалноправното основание за издаването на процесната заповед за задържане, гласи, че полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Тоест, законодателят изисква при всяко положение да има извършено престъпление. О., което категорично е прерогатив само на наказателния съд, е налагането на наказание за престъплението. В производства като процесното съдът е длъжен да установи има ли извършено престъпление, защото това обстоятелство е част от фактическия състав на приложената материалноправна норма. Другото, което трябва да се установи, е дали задържаното лице има някакво отношение към това престъпление. В тази част съдът по отношение на данните, които трябва да установи, се различава от наказателния съд, тъй като е нужно само да се установи съпричастност под каквато и да е форма. По тази причина настоящият състав счита, че изводът на Районния съд за липса на правомощия да установи наличието или липса на престъпление е неправилно. Както беше посочено по-горе, в конкретния случай няма достатъчно данни, от които да се установи извършено престъпление по чл.325 от НК.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а по съществото на спора следва да бъде отменена заповед рег. № 434зз-353/04.07.2023г., издадена от В. Т. – разузнавач в сектор КП при Второ РУ Бургас.

С оглед своевременно направеното искане разноски следва да се присъдят в полза на касатора за настоящата инстанция в размер на 300 лв. съгласно представен договор за правна защита и съдействие на л.12 от делото. В представената бланка с друг цвят е дописано от адв. К., че на 29.01.2023 г. е довнесена сумата от 200 лв. Това доплащане не е предварително договорено между страните и липсва подпис на касатора под текста на дописаното като страна по договор за правна защита и съдействие.

Процесуалният представител на касатора – адв. К. е претендирал заплащане и по отношение на разноските пред районния съд в размер на 500 лв. Както на списъка за разноските представен пред настоящата инстанция, така и в списъка представен пред районния съд относно адвокатския хонорар дължим пред районния съд, до сумата от 500 лв. е записано „по чл.38, ал.2 от ЗА“.

Според чл.38, ал.1 от Закона за адвокатирата (ЗА) адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1). лица, които имат право на издръжка; 2). материално затруднени лица; 3). роднини, близки или на друг юрист.

Според чл.38, ал.2 от ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.,2 и осъжда другата страна да го заплати.

В процесния случай не е посочено основанието по чл.38, ал.1 от ЗА за оказване на безплатна адвокатска помощ, нито са представени доказателства за наличието на такова основание. За това съдебният състав счита, че разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА не може да бъде приложена по отношение на претендираните разноски за районния съд.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК и чл.72, ал.4 от ЗМВР, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1002/16.10.2023г., постановено по административно дело № 2552/2023г. по описа на Районен съд Бургас, вместо него постановява:

ОТМЕНЯ заповед № 434зз-353/04.07.2023г., издадена от разузнавач В. Т. в сектор КП при Второ РУ Бургас към ОДМВР Бургас.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас да заплати на Е. З. Г., [ЕГН] направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.