Решение по дело №2025/2016 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 707
Дата: 27 октомври 2016 г. (в сила от 24 ноември 2016 г.)
Съдия: Явор Данаилов
Дело: 20164110102025
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

№ .......

гр. Велико Търново, 27.10.2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

            

при секретаря А.Б. и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр. дело № 2025 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр. София, представляван от изпълнителния директор ххх, чрез процесуалния си представител твърди, че на 17.12.2008г. между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с ЕИК ********* и ответника е сключен Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01312759, по силата на който “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД му е отпуснало кредит в размер на 4341.36 лв. Ответникът се задължил да върне предоставената сума заедно с възнаградителна лихва на 34 месечни погасителни вноски, съгласно Погасителен план и във вр. с чл.3 от Договора. Ответникът не е извършвал плащания по договора от 20.01.2011г. и е изпаднал в забава, при което дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. Падежът на цялото задължение настъпил на 20.10.2011г., с което е станал изискуем целия остатък от главното задължение. На 8.07.2014г. между първоначалния кредитор “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия), съгласно който титуляр на вземанията по договора за паричен кредит станало второто дружество - ищецът. Ответникът бил уведомен, че негов кредитор по посоченото парично задължение е “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД. Поради неизпълнение нито към стария, нито към новия кредитор, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело № 1484/2016г. на ВТРС. Предвид направеното от ответника възражение в законоустановения срок, ищецът моли съда да приеме за установено съществуването на вземането му към ответника за сумите 2198.30 лв. главница, заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, 745.95 лв договорна лихва за периода от 20.01.2011г. до 20.10.2011г. и 1130.26 лв. обезщетение за забава за периода от 21.01.2011г. до 25.05.2016г. Претендира  разноските по делото.

Ответницата М.С.П., прави възражение единствено за изтекла погасителна давност. Не подава отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено и прави следните правни изводи:

            Със заповед за изпълнение по  ч. гр. дело № 1484/2016г. на ВТРС е разпоредено М.С.П. да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” №15, следните суми: 2198,30 лв. /две хиляди сто деветдесет и осем лева и тридесет стотинки/ - главница, 745,95 лв. /седемстотин четиридесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/ - договорна лихва за периода от 20.01.2011г. до 20.10.2011г., 1130,26 лв. /хиляда сто и тридесет лева и двадесет и шест стотинки/ - лихва за забава за периода от 21.01.2011г. до 25.05.2016г., представляващи задължения по Договор за паричен заем № PLUS-01312759 от 17.12.2008г., прехвърлени с Договор за цесия от 08.07.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 454,10 лв. /четиристотин петдесет и четири лева и десет стотинки/, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

            Своевременно е направено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

Страните не спорят сключения от ответницата договор, по силата на който “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД й е отпуснало кредит в размер на 4341.36 лв. Крайният срок за издължаване на дълга е 20.10.2011г., като кредитополучателят се е задължил да върне кредита на 34 месечни погасителни вноски, включващи главницата по заема, заедно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема, и определена добавка, представляваща печалбата на кредитора. Общата стойност на плащанията възлиза на сумата 5888.48 лв. Договорът е подписан от договарящите страни и не е оспорен от ответника. Няма спор и относно обстоятелството, че ответникът е усвоил отпуснатия заем.

Видно от представения Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 8.07.2014г., “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлило на ищцовото дружество “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД възмездно вземания, произтичащи по договори за потребителски кредит, като продавачът е посочил и определил тези вземания в списък Приложение 1 към договора - §2(1) от договора за продажба и прехвърляне на вземания. “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлило на ищцовото дружество “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД възмездно и вземанието си по Договора за потребителски  паричен кредит от ответника № PLUS-01312759 от 17.12.2008г.  В качеството си на цесионер ищецът има всички права на кредитор.

Ответницата не спори, че е била уведомена за извършената цесия и че “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД встъпва в правата на кредитор срещу нея. Поради това и на основание чл.99, ал.4 ЗЗД съдът приема, че цесионният договор има действие по отношение на ответника.

Ответницата не спори и обстоятелствата, че към 03.06.2016г. задължението й към ищеца по предметния договор за потребителски паричен кредит възлиза на сумите 2198.30 лв. главница, 745.95 лв договорна лихва за периода от 20.01.2011г. до 20.10.2011г. и 1130.26 лв. обезщетение за забава за периода от 21.01.2011г. до 25.05.2016г.

Възражението на ответницата, че задължението й към ищеца в размер на 2198.30 лв. - главница е погасено с изтичане на давността по чл.110 ЗЗД, е неоснователно. Това е така, защото вземането на ищеца по Договора за потребителски паричен кредит (договор за заем) № PLUS-01312759 от 17.12.2008г. не е за периодични плащания. При договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема (кредита) на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части (по аргумент за противното от чл.66 ЗЗД). Приложим в случая е общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, поради което към 03.06.2016г. - датата на подаване на заявлението в съда, искът за сумата 2198.30 лв не е погасен по давност. В този смисъл е и практиката на ВКС по решение №261/12.07.2011г. по гр. дело №795/2010г., ІV г.о., ГК, ВКС.

 Основателно е възражението на ответника за погасяване на задължението за лихви с изтичане на тригодишна давност. Съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Вземането на ищеца за договорна лихва в размер на сумата 745.95 лв. да периода до 20.10.2011г. е погасено по давност, тъй като към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 03.06.2016г., тригодишният срок за заплащането й е изтекъл.

Относно претенцията в размер на 1130.26 лв. лихва за забава за периода от 21.01.2011г. до 25.05.2015г., съдът намира същата за неоснователна. Към датата на Договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) - 8.07.2014г., между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД прехвърленото вземане по Договора за потребителски паричен кредит № PLUS-01312759 от ответника няма посочен конкретен размер в Приложение 1 към същия договор. Поради това съдът приема, че цесионният договор има действие по отношение на ответника до размера на сумата 2198.30 лв., която е получена по договора за заем и е дължима от длъжника. Поради това и следва да се приеме, че първоначалният кредитор не е начислявал лихва за забава върху неизплатеното задължение по кредита, поради което ищецът има право да начислява законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 03.06.2016г.

Освен това, според разрешението, дадено с Решение №32 от 09.09.2010г. на ВКС по т.д.№ 438/2009г., II т.о., ТК, което е постановено в производство по реда на чл.290 от ГПК, и според разясненията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или определяемо. Неопределяемостта на прехвърлените вземания води до недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена, т.е поради липса на предмет по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД. По делото не са направени възражения от ответника по отношение действителността на договорите за заем и за цесия. Дори да се приеме, че процесния договор за цесия е действителен, въпреки неопределеността на прехвърлените вземания и при липсата на възражения от ответника за това, то липсата на индивидуализация на конкретното вземане от ответника за лихва за забава, препятства възможността да се провери дали ищеца е носител на правото да го реализира.

Следователно предявеният иск по чл.422 ГПК е основателен и следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника за сумата 2198.30 лв., представляваща дължима и неплатена главница, заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 03.06.2016г. до окончателното изплащане. Искът за сумата 745.95 лв. договорна лихва за периода от 20.01.2011г. до 20.10.2011г., както и за сумата 1130.26 лв. обезщетение за забава за периода до 21.01.2011г. до 25.05.2015г., следва да се отхвърли.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищeца заплащането на сумата от 245.95 лева за разноски по настоящото дело, съобразно уважения размер на иска.

            На основание т.12 от ТР №4/2014г на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на спора по настоящото дело и сумата, за която е предявен иска, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 245.95 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. № 1484/2016г. на ВТРС, съразмерно с уважения иск.

            Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, че М.С.П. с ЕГН: ********** ***, дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” №15, сумата 2198,30 лв. /две хиляди сто деветдесет и осем лева и тридесет стотинки/ - главница, представляваща задължениа по Договор за паричен заем № PLUS-01312759 от 12.2008г., прехвърлени с Договор за цесия от 08.07.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1915/2015г. на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумите 745,95 лв. /седемстотин четиридесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/ - договорна лихва за периода от 20.01.2011г. до 20.10.2011г., като погасен по давност; и иска за сумата 1130,26 лв. /хиляда сто и тридесет лева и двадесет и шест стотинки/ - лихва за забава за периода от 21.01.2011г. до 25.05.2016г., като неоснователен.

                ОСЪЖДА М.С.П. с ЕГН: ********** ***, да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” №15, сумата от 245.95 лв. /двеста четиридесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски, както и сумата от 245.95 лв. /двеста четиридесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща направените съдебни разноски по ч.гр.д. № 1484/2016г. на ВТРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на решението.

 

 

 

                                                                                  Районен съдия: