О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 18.09.2017г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на осемнадесети
септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 2009 по
описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на ПРОИЗВОДСТВЕНА ПОТРЕБИТЕЛНА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ „СРАЦИМИР“, ЕИК
********* срещу Решение № 3007 от 21.07.2017г. по гр.д. № 5106/2017г. по описа
на ВРС, VII-ми
състав, с което на основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ е признато за незаконосъобразно и отменено уволнението на
Д.П.С. с ЕГН ********** и с адрес: ***, извършено със Заповед № 24/ 23.2.2017г.
на работодателя ППЗК “СРАЦИМИР”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Чернево, общ. Суворово, обл. Варна, с която трудовото правоотношение е прекратено на основание
чл. 328, ал. 2 от КТ; на основание чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ Д.П.С. е възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност „главен счетоводител” в кооперацията
и на основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е
осъден работодателя да заплати на Д.П.С.
сумата от 6 053.48 /шест хиляди петдесет
и три лв. и четиридесет и осем ст./ лева, представляваща обезщетение във
вид на НТВ за период от времето, през което е останал без работа поради
уволнението считано от 24.02.2017г. до 21.07.2017г., ведно със законната лихва
върху сумата от момента на подаване на исковата молба в съда /18.04.2017г./ до
окончателното плащане на задължението.
Жалбата съдържа оплаквания за
неправилност на решението, като постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства и при превратно тълкуване на същите. Служебно извършената
от съда проверка относно действителността, формата и съдържанието на договора
за управление, без конкретно оспорване от ищеца в тази насока противоречи на
принципното положение на ограниченото служебно начало в гражданския процес и
съставлява недопустимо изземване от съда на функциите на страна по делото. Тези
изводи са освен в нарушение на процесуални правила, са и необосновани.
Разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ е правилно приложена от работодателя.
Договорът за управление, сключен с председателя на кооперацията е валиден,
както и основният трудов договор, като и двата са подписани от най-възрастния
член на УС. Същият съдържа бизнеспрограма и три роя приложения – прогноза за
2017г. с икономически показатели за рентабилност, ефективност и ликвидност;
отчет за приходите и разходите – прогноза към 31.12.2017г. и баланс прогноза
към 31.12.2017г. Изпълнението на заложената бизнеспрограма даже е започнало с
оглед подписания договор за кредит, откриване на собствен магазин и др.
Доколкото ищецът не е оспорил достоверността на датата на договора за
управление, то съдът е излязъл извън обхвата на съдебното сезиране. В решението
не е обсъдено, че смяната на ръководството на кооперацията в случая е
вследствие лошото и безстопанствено управление на предходния екип, довело до
смяната му и до образуване на ДП пред РП-Девня с оглед данни за извършени
престъпления, вкл. и срещу ищеца. Логично е при това новото ръководство да
сформира нов екип, след прекратяване на заварени ТПО. Моли в тази връзка да се
отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което
предявените искове като неоснователни бъдат отхвърлени.
В отговор на жалбата, Д.С. оспорва
доводите в нея и поддържа правилност на обжалваното решение. Твърди на първо
място, че оспорената процедурна незаконосъобразност на заповедта за уволнение
не е успешно опровергана, като по делото не е доказан отказа, като основание за
оформяне на връчването на предизвестието с подписи на двама свидетели. На
следващо място счита, че основанието за прекратяване по чл. 328, ал. 2 от КТ в
случая е неприложимо, доколкото не е налице хипотеза на валидно сключен договор
за управление. Своевременно е оспорил доказателствената стойност на частния
документ, който не притежава и достоверна дата; възразил е за липсата на
възмездност на договора и за отсъствието на методика за определяне на
възнаграждението с оглед постигнатия икономически резултат; както и че е
подписан от неизвестно лице-възложител. Такъв договор не може да се сключва
еднолично от имено на кооперацията с обвързващи последици, като същият се явява
и противоуставен. В тази връзка несъстоятелни са доводите в жалбата за служебна
проверка действителността на договора. Председателят на кооперацията я
представлява и управлява по силата на избора си, осъществен по закон и по
устав, поради което не може да бъде управител по договор за управление и
контрол. А след като не може да бъде изпълнител по управленски договор, той не
разполага с право по чл. 328, ал. 2 от КТ. Поддържа също заявеното разбиране,
че длъжността на ищеца е експертна, а не ръководна. Моли в тази връзка жалбата
да се приеме за неоснователна, а решението на ВРС – за правилно и бъде
потвърдено.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана
е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание при условията на чл. 317
вр. чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Във въззивната жалба са
обективирани доказателствени искания за приемане в качеството на писмени
доказателства, както следва: Ревизионен акт от 02.08.2017г. на кооперацията,
изготвен от Николай Стефанов Добрев, ведно с 21 броя Приложения; Протокол на УС
от 02.08.2017г. за разглеждане и обсъждане на ревизионен доклад; Възражение
относно процедура по представяне на ревизионен акт изх. № 140/09.08.2017г. и Ревизионен
доклад изх. № 118/27.05.2016г. по извършена проверка на ГФО за 2015г. /л. 52-56
от делото/.
На основание чл. 266, ал. 2, т. 1
от ГПК първите три съставляват нови писмени доказателства, които страната не е
могла да узнае, посочи и представи до подаване на жалбата, поради което и като
относими към заявените в жалбата доводи, следва да се приемат като писмени
доказателства по делото. Ревизионния доклад от 27.05.2016г. не съставлява ново
доказателство, нито нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл. 266, ал. 2
от ГПК, поради което искането за приемането му се явява преклудирано. На това
основание искането в тази част следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
02.10.2017г. от 10:00 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото.
ПРИЕМА
И ПРИЛАГА на основание чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК като писмени доказателства по делото,
представените с въззивната жалба надлежно заверени по реда на чл. 183, пр. I от ГПК писмени документи, както следва: Ревизионен
акт от 02.08.2017г. на кооперацията, изготвен от Николай Стефанов Добрев, ведно
с 21 броя Приложения; Протокол на УС от 02.08.2017г. за разглеждане и обсъждане
на ревизионен доклад; Възражение относно процедура по представяне на ревизионен
акт изх. № 140/09.08.2017г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на
основание чл. 266, ал. 1 от ГПК доказателственото искане на въззивника за
приемане в качеството на писмено доказателство на Ревизионен доклад изх. №
118/27.05.2016г. по извършена проверка на ГФО за 2015г. /л. 52-56 от делото/ и ПРИЛАГА същото към корицата на делото.
НАПЪТВА
на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба,
като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки
от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на страната, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.