Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,20.05.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение,първи въззивен
състав, в публично заседание на
дванадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1.
Васил Василев
2.
Ваня Иванова
Разгледа докладваното от Генева гр.д.№211/2021г. и за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на П.Н.З. *** против
решение №10/10.02.2021г. по тр.д.№265/2020г. на РС-Пирдоп,с което на
осдн.чл.109 ЗС е осъден да преустанови действията си ,с които пречи на С.Р.Д. и
Г.Й.Д. да упражняват правото си на собственост върху жилищна сграда с
идентификатор 38588.3.37.2 ,находяща се в ПИ с идентификатор 38558.3.37 по КККР
на К. с площ 558 кв.м като им осигури свободен достъп до жилището през входната
врата и предаде ключ от входната врата
на двора;отхвърлен е искът му с правно основание чл.109 ЗС против С. и Г. Д. да
прекратят действията си ,които му пречат да упражнява правото си на собственост
на ПИ с идентификатор 38558.3.37 и като един от собствениците на постройката
допълващото застрояване с идентификатор 38558.3.37-3 ,както следва:да
преустановят подхода с преминаване през постройката и изградят входове откъм
улицата и двора за собствената им еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
38558.3-37-2 съгласно одобрения през архитектурен проект № 39/26.12.1990г. ; на
осн.чл.64 ЗС е определил Д. да ползват като прилежащи площи на собствената им
жилищна сграда защрихованата с лилав цвят площ ,заключена между буквени
обозначения с широчина 3 м и
защрихованата в светло-зелен цвят между буквени обозначения площ с широчина 1.20м
по вариант 1 на СТЕ,обективиран в скица на л.86 от делото,неразделна част от решението;въззивникът е осъден да
заплати на Д. съдебни разноски в размер на 1000лв. Релевират се оплаквания
за нарушение на материалния закон,процесуални нарушения и
необоснованост.Иска от въззивния съд да отмени решението,да уважи предявения от
него насрещен негаторен иск и освен това
да осъди Д. да затворятсъществуващия вход на жилищната сграда,водещ в
собстената на наследниците на Н. Ц. З.,един
от които е въззивникът постройка на допълващото застрояване,както и да определи
на осн.чл.64 ЗС прилежащи площи за достъп и обслужване вна изградената на
основание отстъпено право на строежеднофамилна жилищна сграда съгласно вариант
№2 от СТЕ.Евентуално,ако съдът намери,че въззиваемите страни не са собственици
на жилищната сграда-да отхвърли исковете им като неоснователни.Претендира
разноски за двете инстанции.Съдът необосновано приел,че наследниците на З. не
са собственици на постройката-допълващо застрояване, а собственик е Община К..На
неговия наследодател било отстъпено право на строеж върху държавна земя през
1974г. и съгласно чл.105,ал.1 от НДИ/отм/ придобил право на ползване
върхунезастроената част от земята,което включвало право да построи собствени
второстепенни сгради.Входът на жилищната сграда представлявал отвор в общата
стена с постройката-допълващо застрояване, ппредвидените в архитектурния проект
входове не били изпълнени.Като използвали
допълващата сграда за подход към дома си, въззиваемите препятствали
собствениците да я ползват за складови нужди.Възприентият от първоинстанционния
съд вариант 1 от СТЕ предвиждал значително по-голяма площ от необходимата за
ползване на жилищната сграда на Д.,което създавало по-големи ограничения за
собствениците на терена-наследници на З..Решението било
вътрешно-противоречиво,тъй като от една
страна съдът приел,че Златанови
не са собственици на постройката-допълващо застрояване, а от друга страна
приел,че Д. са собственици на жилищната сграда по силата на учредено им от З.
право на строеж-по същата логика според въззивника собственик на жилищната
сграда се явява Община К..
Въззиваемите
страни С. и Г. Д. оспорват жалбата като неоснователна.Съдът правилно приложил
материалния закон ,в частност относно характера на постройката с
идентификатор 38558.3.37.3,представлаваща самостоятелен обект,а не
принадлежност към сградата на допълващото застрояване,от което следва,че не са приложими чл.92 ЗС и чл.98 ЗС.Ето защо наследодателят
не въззивника не е станал собственик на тази постройка, а такъв е Община К..На
второ място,съдът правилно възприел вариант 1 от СТЕ,тъй като прилежащата площ
за постройка,предназначена за жилищни нужди,следва да осигурява нормално
ползване на сградата по предназначение.Свидетелите
категорично установили,че след като закупили къщата ,Д. изобщоне били влизали в
нея поради отказа на наследниците на З. да им осигурят достъп, дори
потърсили съдействие от полицията безуспешно;вписледствие
водили трети лица на оглед с цел да
им продадат къщата,но собствениците на
второстепенната постройка отказали да ги пуснат.При това положение/неоспорвано
от въззивника/, Д. не следва да бъдат осъдени да преустановят „действия“ в
имота на Златанови ,нито да бъдат задължени да изграждат входове.
След преценка на данните по делото поотделно ив
тяхната съвкупност с оглед доводите на страните, Софийски окръжен съд намира
въззивната жалба процесуално допустима,но неоснователна.
По делото е
безспорно,че през 1974 г. Община К. учредила на наследодателя З. право на
строеж върху процесния терен и той изградил освен къщата се, постройка-допълващо застрояване.По
действащото към момента законодателство от суперфицията се възползвали и
низходящите на З..М. Ц. З. и С. Ц. З. продали
на 26.02.2007г. на Г.Д. и С. Б./Д. собствената си сграда в „груб
строеж“.По делото са представени
полицейски преписки от 2020г. във връзка със скандали между страните по повод
достъп до имота на Д. и свидетелите А. установяват отказа на собствениците на
сградата,от която се влиза в къщата на Д., да
разрешат преминаване и влизане в последната.
Спорно е
дали наследниците на З. са собственици на постройката,осигуряваща достъп до
закупения от Д. жилищен имот, как следва да се осигури достъп до него и каква е
прилежащата площ за нормалното му ползване.Съдебно-техническата експертиза
установява,че за сграда с идентификатор 38558.3.37.3 няма издадени строителни
книжа и съгласие на собственика на сграда с ид.38338.3.37.2 за изграждане на
постройка за допълващо застрояване къмосновното застрояване.Във вариант 1 на
СТе е предвиден достъп до сграда
38558.3.37.21.2 м ,необходим за разминаване на двама души и площ за
обслужване на жоилищната сграда с ширина 3 метра,които са обичайните
параметри,гарантиращи нормалното функциониране по предназначение.Между сграда
№2 и сграда № 3 няма врата, а отвор,който по проект трябва да бъде прозорец,но
не е изпълнен, и през този отвор се влиза в сграда№2.Засграда № 2 има
архитектурен проект,в който изобщо липсва предвиждане за сграда № 3,а прозорец
на първия етаж и чардак с външни стълби.Постройка №3 е заснета като
самостоятелна сграда и не е функционално присъединена към жилищната
сграда,въпреки,че е прилепена към нея.Наличният“отвор“ не е входна врата по
предназначение, а по проект е предвиден друг вход.Независимо,че е построена от
собственика на сграда № 3,сграда № 2 не е станала негова собственост,а по
приращение е собственост на притежателя на терена-Община К..Последната е
прехвърлила на Н. З. УПИ парцел Първи за имот 101 в кв.4 през
2006г.,но в договора за покупко-продажба не фигурира сграда № 3.Златганов не е
могъл да я придобие по давност,защото през прериода,в който е владял постройката законът не е
позволявал придобиването на имоти-частна общинска собственост-на основание
давностно владение.Чл.86 ЗС в редакцията до
01.06.1996г. не е допускала такова придобиване,след което с параграф 1 от ДР към ЗС е наложен
мораториум в сила от 31.05.2006г.,продължаван ежегодно и с ТР №3/2017г. на ВКС
ясно е изключена възможността за придобиване по давностно владение при тези
условия.Изложените в този смисъл мотиви на първоинстнационния съд са
законосъобразни и не съдържат логическо противоречие.За да избере вариант № 2
по иска с правно основание чл.64 ЗС,съдът е изтъкнал следните
аргументи:съобразен е с архитектурния проект-вход 1 е разположен на
мястото,където е предвиден и осигурява на Д. достъп от всички страни на
собствената им къща,без да се налага да
преминават през улицата и да влизат през друг вход.Въззивният съд намира тези
аргументи убедителни.За да отхвърли насрещния негаторен иск на възвивника,
съдът е приел,че З. не е собственик на сграда № 3 поради изложените по -горе
съображения и Д. не са имали възможност
да извършват никакви действия,които пречат
да упражнява пълноценно правото си на собственост върху терена .Тези
изводи са обосновани.Ето защо решението
следва да бъде потвърдено и въззивникът следва да заплати на въззиваемите
страни адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 1000 лв. ,платени в брой според приложения
договор.Неоснователно е възражението за прекомерност на хонорара,тъй като
самият въззивник е платил 800 лв. хонорар.Д. са инициатори на съдебното
производство поради силната заинтересованост да осигурят достъп до собствения си имот-нормално е да си
гарантират адекватна правна защита.
Водим от горното,Софийски
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №20/10.02.2021г. по гр.д.№ 265/2020г. на РС-Пирдоп.
ОСЪЖДА П.Н.З. с ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на С.Р.Д. с ЕГН ********** и Г.Й.Д. с ЕГН **********,***, съдебни
разноски за въззивното производство в размер на 1000 лв.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от
връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.