Р Е Ш Е Н И Е
№ 260062 / 4.9.2020г.
гр. Перник, 04.09.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми август през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Божура Антонова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 03191 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК" АД, EИК *********, гр. Перник, кв. „Мошино“ ТЕЦ
„Република", срещу З.В.А., ЕГН **********, сс постоянен и настоящ адрес: ***,
по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 1301,48 лв.
/хиляда триста и един лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлофициран имот, находящ се в гр.,
ул. „“ бл., вх., ет. , ап., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 19.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 143,30
лв. /сто четиридест и три лева и тридесет стотинки/, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 09.07.2016 г. до 04.12.2018 г., за които вземания е издадена Заповед № 6720/20.12.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 09076 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Перник.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува
валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на одобрени от КЕВР
общи условия, които са публикувани по установения ред и в законоустановения
срок ответникът не е изразил несъгласие с тях и не е предложил други условия,
които да обвържат страните. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост, като
ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Сочи се, че ответникът дължи заплащане на начислените
суми на единадесет месечени вноски и една изравнителна, а съгласно чл. 41, ал. 1
от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за плащане на топлинната енергия
се дължи обезщетение в размер на законната лихва. Моли за уважване на
предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от
съда особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на педявените искове. Възразява между страните да е
налице твърдяното облигационно отношение, както и че ищецът е доставил топлинна
енергия на претндираната стойност.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Топлофикация
Перник” АД е издадена Заповед № 6720/20.12.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 09076 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Перник срещу З.В.А., ЕГН **********, за сумата 1301,48 лв. /хиляда триста и един лева и четиридесет и
осем стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. за топлофициран имот,
находящ се в гр., ул. „“ бл., вх. , ет. , ап., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 19.12.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, и сумата 143,30 лв. /сто четиридест и три лева и тридесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
месечните плащания за периода от 09.07.2016 г. до 04.12.2018 г. и са присъдени разноски
в полза на заявителя.
Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК.
По делото не се спори, че представените от ищеца общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани по предвидения в
закона ред и влезли в сила.
От представеното по делото писмо от Община Перник, Дирекция
„Местни данъци и такси“, с приложена декларация по чл. 14 ЗМДТ от 27.09.1998 г.
се установява, че ответникът З. Владиирова Иванова е декларирала пред данчъната
администрация, че е едноличен собственик на жилище с адрес: гр., ул. „“ бл., вх. , ет. , ап., придобито с Договор за покупка, обективиран в
Нотариален акт № 120 от 22.01.1997 г.
От приетото по делото заключение на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е сключен Договор № 157/15.11.2000 г. между етажната собственост
и „Техем сървисис“ ЕООД за услугата „дялово разпределение“, от който момент
според вещото лице е въведена системата за дялово разпределение. Вещото лице
посочва, че между ищцовото дружество и „Техем сървисис“ ЕООД е сключен Договор
№ 97 от 30.11.2011 г. за услугата „дялово разпределение“ и Договор № 76 от
01.09.2017 г. с фирма „Директ“ ЕООД, гр. София. От заключението на същата
експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в
абонатната станция, е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения
тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се
считат за достоверни. От заключението се установява още, че е извършен редовен
отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от
карнетите, водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна
енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от
брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия.
Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното
количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на
етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и
енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът
достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени
отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са
отразени в индивидуалните сметки по имоти.
Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е
посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите
по време на процесния период цени на топлоенергията. В тази връзка вещото лице
пояснява, че стойността на топлоенергията за процесния период е в размер на 1301,48
лв.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени
по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането
на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник
последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на
задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно
приложение на методиката за дялово разпределение и други.
По делото е прието и заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че
задължението за главница за процесния имот е 1301,48 лв. за периода 01.05.2017
г. - 30.04.20178г., а за законна лихва – 143,30 лв. за периода от 09.07.2017 г.
до 04.12.2018 г., като към момента на извършване на провеката от вещото лице не
е извършено плащане от ответника. Вещото лице посочва, че в счетоводството на
ищцовото дружествто сумите от изравнителните сметки, подадени от фирмата за дялово
разпределение за процесния период са въведени в информационната система на
ищцовото дружество.
Заключението на вещото лице е извършено след справка по
счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация,
налична в ищцовото дружество, и не е оспорено от ответника, поради което съдът
го кредитира напълно.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от
2017 г.) за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването,
че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на
топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент
на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и
е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право
върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на
топлинна енергия.
Представената по делото декларация
по чл. 14 ЗМДТ, съдържаща изявление на ответника, че е едноличен собственик на
жилище с адрес: гр., ул. „“ бл., вх. , ет. , ап., придобито с Договор за
покупка, обективиран в Нотариален акт № 120 от 22.01.1997 г., се ползва с
материална доказателствена сила за удостоверения
неизгоден факт, поради което съдът приема за установено, че ответникът е
едноличен собственик на процения имот.
С оглед изложеното, следва,
че за процесния период 01.05.2017 г. -
30.04.2018 г. страните по делото са се намирали в договорни отношения за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия.
Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими
суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на
периода, за който се отнасят.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза
се установява, че доставената топлинна енергия е на стойност 1301,48 лв. за
периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г.,
което се потвърждава и от заключението на вещото лице по проведената
съдебно-икономическа експертиза.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният
иск за главница е основателен в пълния предявен размер.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като
правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и
искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране
на заявлението в съда – 19.12.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за
текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния.
Съдът, съобразявайки заключението на вещото лице по проведената съдебно-икономическа експертиза, както и
падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите
на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че
обезщетението за забава е в размер на 143,30 лв. за периода от 09.07.2017
г. до 04.12.2018 г.
По изложените съображения съдът приема, че акцесорният иск е основателен в
пълен размер.
По разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му
бъдат присъдени направените разноски. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, в настоящото исково производство ищцовото дружество е сторило следните
разноски: 28,54 лв. – държавна такса, 150,00 лв. – депозити за вещи лица по
назначените експертизи, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 5,00 лв. –
такса за 1 брой съдебно удостоверение, и 331,13 лв. – депозит за особен
представител, т. е. в общ размер 614,67 лв. В заповедното производство ищцовото
дружество е направило разноски както следва: 28,54 лв. – държавна такса, и
50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 78,54 лв.
Предвид извода за основателност на исковите претенции,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски в настоящото исково производство и в заповедното
производство в пълен размер.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З.В.А., ЕГН **********, сс постоянен и настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата
1301,48 лв. /хиляда триста и един лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлофициран имот, находящ се в гр.,
ул. „“ бл., вх. , ап., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 19.12.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, и сумата
143,30 лв. /сто четиридест и три лева и тридесет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за
периода от 09.07.2016 г. до
04.12.2018 г., за които вземания е издадена Заповед № 6720/20.12.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 09076 по
описа за 2018 г. на Районен съд – Перник, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА З.В.А., ЕГН **********, сс постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 614,67 лв. /шестстотин и четиринадесет лева и
шестдесет и седем стотинки/ - разноски в настоящото исково производство,
и сумата 78,54 лв. /седемдесет и осем лева и петдесет и четири стотинки/
- разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. №
9046 по описа за 2018 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: