Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 585
25.11.2021г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………….…………….
Прокурор:…………………………………………………………………………………..…..
като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 695 по описа на съда за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с
чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Съдебното производство е образувано по жалба на П.Т.З. *** срещу Решение с рег. №
ДОИ21000141ВН_004ВН/09.07.2021г. на Секретаря на Община Варна, в
частта му с която е наредено на оспорващия за да заплати за предоставения му достъп сума от 3.82 лева
с ДДС.
В жалбата се
претендира незаконосъобразност на решението
в оспорената му част, поради противоречие с материално правни разпоредби на
закона. Твърди се, че съгласно чл.3, ал.5 от ЗДДС местните органи на власт не
са данъчно задължени лица, освен в лимитативно и изчерпателно изброените случаи
от същата норма, сред които не било предвидено за услугата по предоставяне
достъп до обществена информация да се начислява ДДС. Предвид това,
незаконосъобразно с решението му в оспорената част било определено на
жалбоподателя да заплати разходите за предоставяне на достъп, с включен в тях
ДДС.
По изложените в
жалбата съображения се моли за отмяна на административният акт в оспорената част,
като се върне преписката на административният орган с указания за изискване на разноски без начисляване на ДДС. Претендира се и
присъждане на деловодни разноски по делото, съгласно представен списък в общ размер от 610.00 лева.
В съдебно
заседание оспорването се поддържа лично от жалбоподателя и от негов процесуален
представител – адв. Б.. С писмени бележки вх. № 6537/19.10.2021г. се излагат
допълнителни аргументи за незаконосъобразност на решението в оспорената му
част. Прави се възражение за прекомерност или недължимост на разноските или
възнаграждението на ответника.
Ответната страна
не се явява и не се представлява в съдебно заседание. С вх. № 6692 от 26.10.2021г. представя становище по
допустимостта и основателността на оспорването. Сочи се, че за жалбоподателя липсва правен
интерес от оспорване, тъй като обжалваният акт е изцяло позитивен. По същество
се твърди, че определената за заплащане сума включва само материалните разходи
по предоставяне на информацията съгласно чл. 20, ал.2 от ЗДОИ. Претендират се
разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
Със заявление рег.
№ ДОИ21000141ВН от 25.06.2021г. при Община Варна, П.Т.З.,***, на осн. чл. 24 от ЗДО,И предоставянето на достъп до
обществена информация под формата на писмена справка касаеща приходи и разходи
на община Варна от такса битови отпадъци за 2020г., и наличие на освобождавани
предприятия – задължени лица с ТБО за 2020г. като облекчителна мярка против прекратяване на дейността им в следствие
на Ковид 19. Поискано е информацията да
бъде предоставена на хартиен носител на адреса на молителя в гр.Димитровград и
на личен електронен адрес. В молбата е
посочено, че за разноските по
предоставяне на информацията ще бъде предоставен платежен документ, като е поискано указване на дължимият му размер.
Въз основа на искането
е издадено процесното Решение рег.№ ДОИ21000141ВН_004ВН/09.07.2021г.,
с което на основание чл. 28, ал.2, от ЗДОИ на заявителя е предоставена исканата
информация както на хартиен носител, така и в електронен вариант. За
предоставяне информацията на хартиен носител е посочено, че заявителят следва
да заплати пo 1,59лева без ДДС за всяка страница от писмената
справка. Цена в размер 1.91 лева с ДДСх2
страници – 3.82лв. Сума в последния посочен размер е бил внесена от заявителя с
разписка № 0200013446019300 от 09.07.2021г.
Оспореният акт е
изпратен за връчване на жалбоподателя по
електронна поща на 09.07.2021г., а жалбата е депозирана в Административен съд,
гр. Хасково на 14.07.2021г. и заведена с вх. 4635 от същата дата.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на ответника, че за жалбоподателя
не е налице правен интерес от оспорване.
Предмет на обжалване обжалване в случая
не е решението в частта му, с която на оспорващия е предоставен достъп
до търсената обществена информация. В тази част същото безспорно е позитивен
акт, който не поражда за жалбоподателя
негативни правни последици. Предмет на спора е единствено частта от решението,
с която органът е определил стойността на разходите за предоставяне на
информацията. Съгласно
чл. 34, ал. 1,
т. 5 от ЗДОИ
определянето на разходите по предоставянето на достъп до исканата обществена
информация е елемент от решението за предоставяне на достъп, а съгласно
разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от
ЗДОИ
предоставянето на достъп до обществена информация се осъществява след заплащане
на определените разходи и представяне на платежен документ. Съответно за жалбоподателя съществува личен, пряк и непосредствен
правен интерес от оспорване на решението в тази му част, доколкото определянето
на разходи за предоставяне на търсена обществена информация в размер
несъответстващ на закона засяга неблагоприятно правната му сфера.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са
следните:
Оспорваното решение е издадено от
Секретар на Община Варна, на когото Кметът на Община Варна - орган по смисъла
на чл. 3, ал.1 от ЗДОИ, със Заповед № 4628/15.12.2016г. е делегирал правомощията по чл. 28, ал.2 от
ЗДОИ, а именно да взема решения за предоставяне и отказ от предоставяне на
обществена информация. Следователно решението е издадено от компетентен орган.
Административният
акт е издаден при липса на допуснато нарушение на съществените
административнопроизводствените правила. Не се установяват нарушения във
формата на акта – същият е издаден в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 34, ал.1,
т.1 - т.5 от ЗДОИ .
По материалната
законосъобразност на решението, в
оспорената му част, съдът намира следното:
Достъпът до обществена информация е безплатен - чл.20, ал.1 от ЗДОИ, като
съгласно ал.2 на същата разпоредба, от страна на съответният молител следва да
бъдат заплатени единствено разходите по предоставянето й, които се определят по
нормативи от министъра на финансите и които не могат да превишават материалните
разходи по предоставянето на информацията.
Посочените нормативи по
предоставяне на информацията се съдържат в Заповед № ЗМФ-1472 от 29.11.2011г.
на Министъра на финансите. Тази заповед е приета по делото като писмено
доказателство, като същевременно същата е публично достъпна на електронният адрес на Министерство на финансите https://www.minfin.bg/bg/519 и съответно съдържанието й е общоизвестно .
В т.I.9 от цитираната заповед е обективирано, че
разходите за писмена справка - 1 стр. (А4) възлизат на
1,59 лв. В т. II от заповедта изрично е посочено, че определените с т.I стойности на нормативи за разходи не включват ДДС.
Видно от съдържанието на решение
рег. № ДОИ21000141ВН-004ВН/09.07.2021г. органът е посочил, че нормативно определените разходи възлизат на
1.59 лева без ДДС за всяка страница от писмената справка, но същевременно е
посочена и „Цена 1.91 лева с ДДСх2 стр.=3.82 лева“. В случая следователно от една страна е налице
неяснота на волята на административният орган касателно определения размер на разхода за предоставянето
на исканата обществена информация, а от друга страна определяне на разход в
размер на 1.91 лева с ДДС за страница писмена справка е незаконосъобразно, тъй
като е в противоречие с нормативно определените стойности на услугата по чл. 20, ал.2 от ЗДОИ с оглед Заповед № ЗМФ-1472
от 29.11.2011г. на Министъра на финансите , както и в противоречие с
чл.3, ал.5 от ЗДДС, според която местните органи не са данъчно задължени по
реда на ЗДДС и не следва да начисляват този вид данък(извън хипотезите посочени в т.1 от
същата разпоредба
сред които не е дейността по предоставяне достъп до обществена информация). Ето защо и оспореното решение следва да бъде отменено в обжалваната част
и преписката следва да бъде върната на административният орган за ново
произнасяне по отношение дължимите от жалбоподателя разходи за предоставяне на
търсената обществената информация под формата на писмена справка. При новото
произнасяне органът следва да определи размера на разходите, като съобрази
обема и начина на предоставяне на обществената информация, както и действащите нормативи на министъра на финансите по реда на чл. 20, ал.2
от ЗДОИ, като определи стойността им без ДДС.
При този изход на спора искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно. Жалбоподателят е сторил
следните разноски: внесена ДТ в размер
на 10.00 лева и 600.00 лева действително заплатен адвокатски хонорар, съгласно
договор за правна защита и съдействие от 12.07.2021г.
Предвид своевременно
направеното от ответника, на основание чл. 78, ал. 5 от
Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 144 АПК, възражение за
прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение и като съобрази разпоредбите на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., според които за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 500 лв. както и че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност съдът в настоящия му съдебен
състав намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
основателно и следва да присъди на
жалбоподателя по-нисък размер на претендираните разноски за адвокат, а именно
сума в размер на 500.00лева. Или общо на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски в размер на 510.00 лева платими
от ответната
страна.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение рег. №
ДОИ21000141ВН_004ВН от 09.07.2021г. на Секретаря на Община
Варна, в частта му с която е определен разход
за предоставяне на исканата обществена информация в размер на 3.82 лева, като
незаконосъобразно.
ВРЪЩА преписката на административният орган
за ново произнасяне при съобразяване указанията по тълкуване и прилагане на
закона дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на П.Т.З.,***,
разноски по делото в размер на 510 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия: