№ 26
гр. Бургас, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско
дело № 20242001000012 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е повод въззивната жалба на М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: град ***
чрез процесуалния и пълномощник, против решение №93 от 31.03.2023 година по търг. дело
№242/2021 година по описа на Бургаския окръжен съд, в частта, в която въззивницата е
осъдена да заплати на „С.П. ООД - в ликвидация, ЕИК *** със седалище град Б.
обезщетение за причинени на дружеството вреди от дейността й в качеството й на
ликвидатор, изразяващи се в претърпяна загуба от неизгодни продажби на недвижими
имоти, находящи се в град С., както следва: обезщетение за вреди от продажба на
самостоятелен обект с идентификатор № *** в размер на 7 143 лева, предявено частично от
сумата от 20 770 лева, ведно със законната лихва върху главницата за времето 03.10.2018
година до 31.05.2021 година в размер на 1 890.60 лева, ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от датата на предявяване на иска - 31.05.2021 година до
окончателното плащане и обезщетение за вреди от продажба на самостоятелен обект с
идентификатор *** в размер на 7 143 лева, предявено частично от сумата от 31 800 лева,
ведно със законната лихва върху главницата за периода от 14.04.2018 година до 31.05.2021
година в размер на 819.97 лева, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
датата на предявяване на иска - 31.05.2021 година до окончателното плащане.
Решението се обжалва в посочената по-горе част като неправилно, постановено в
нарушение на процесуалните правила и поради липса на мотиви.
Твърди се, че предметът на делото останал неизяснен, а също дали и как са съединени
исковите претенции. Жалбоподателят сочи, че били допуснати пороци в доклада по делото,
1
в квалификацията на исковете и разминавания между докладваното от първоинстанционния
съд и окончателното решение по делото. Въпреки направените възражения от ответницата,
съдът приел, че е сезиран с един иск за вреди, който има две фактически основания.
Ищцовата страна се опитала да въведе и трети иск с молба за изменение от 20.01.2023
година, но окръжният съд го приел за недопустим. След многократни възражения относно
размера на предявения иск, ищцовата страна уточнила в съдебно заседание, че общият
размер на претенцията и е 200 000 лева, от които частично е предявен иск за 50 000 лева,
което кореспондира с доклада по делото, но не и с диспозитива на съдебното решение.
Според въззивницата, оставало неясно дали предметът на делото е един иск с общ размер от
200 000 лева, предявен частично в размер на 50 000 лева, съответно - уважен частично или
са предявени седем различни, обективно съединени искове, за всяка от сделките от
нотариалните актове. Поддържа се, че в решението отсъствало произнасяне по претенцията,
отправена в допълнителната искова молба, която била квалифицирана като „второ
основание“.
Оспорва се като неправилна и несъответна на събраните доказателства констатацията
на първоинстанционния съд, че не били ангажирани доказателства за активно предлагане на
процесните апартаменти за продажба. Представени били копия от електронна
кореспонденция с различни брокери, ведно с офертни цени.
Поддържа се, съща така, че необосновано съдът счел за неприложима Наредба №Н-9
от 14.08.2006 година.
Сочи се на следващо място, че фактическият състав, пораждащ отговорност за
ликвидатора, бил изцяло недоказан поради негодността на приетата експертиза, страдаща от
множество пороци - неспазване на чл. 14 от Наредба №Н-9 от 14.08.2006 година, според
който базата данни при определяне на оценката следвало да бъдат сделки, осъществени през
същата година и само в случаите по чл. 14 ал. 2 от Наредбата можело да бъдат ползвани
сделки от други години; неспазване на чл. 15 от същата, доколкото в заключението липсвало
определяне на редица от пазарни стойности.
При изготвяне на заключението Наредба №Н-9 от 14.08.2006 година не била
съобразена от вещото лице, но в съдебното заседание на 18.01.2023 година била определена
редицата от пазарни стойности и било неправилно цената да бъде определяна като
средноаритметична от редицата от пазарни стойности, както било сторено вещото лице.
Всяка от атакуваните сделки попадала в редицата от пазарни стойности и следователно била
пазарна.
При условията на евентуалност, ако съдът кредитира оценката на вещото лице и
приеме, че цените по сделките не са пазарни и че е нанесена вреда на дружеството,
въззивницата оспорва твърдението за виновно неизпълнение на задълженията й като
ликвидатор. Поддържа, че сделките били извършени от нея в качеството и на ликвидатор в
съответствие с изричните и правомощия по чл. 268, ал. 1 от ТЗ и в пределите на
регламентираните ликвидационни цели. Твърди, че дори и да бъдела доказана разлика
между продажната цена и определената като пазарна, тя положила максимални усилия да
2
бъде постигната възможно най-високата цена, което се установявало от приложената
кореспонденция с брокери и обявяването на имотите за продажба. Процесните имоти не
били реализирани на високи цени години наред, нито ликвидаторът успял да ги продаде на
първоначално обявените такива.
Отправя искане да бъде дадена възможност на насрещната страна да уточни исковата
си молба и бъде предоставена възможност на въззивницата да направи кореспондиращи
доказателствени искания, а ако не бъдат уточнени нередовностите в исковата молба и не
бъдат установени фактическите твърдения на въззиваемата страна, решението да бъде
отменено в обжалваната част.
В срока по чл. 263 ГПК не е получен отговор на въззивната жалба от насрещната
страна.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за
редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При
извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. от 269 от ГПК, Апелативен
съд-Бургас констатира, че решението в обжалваната част е валидно и допустимо.
По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност,
Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на
закона, намира следното:
Установява се от доказателствения материал по делото, а и това не е спорно между
страните, че с решение от 18.10.2016 година, постановено по търговско дело № 605/2015
година по описа на Окръжен съд-Бургас, влязло в сила на 07.06.2017 година, „С.П. ООД е
прекратено по предявен, разгледан и уважен иск с правно основание чл. 517 от ГПК. След
изпращането на препис от така постановения съдебен акт на Агенция по вписванията
същата е предприела необходимите в тази насока действия във връзка с ликвидацията на
търговското дружество, като с нарочен акт на длъжностното лице по регистрацията в тази
насока, считано от 17.10.2017 година ответницата по делото М. Д. е била назначена за
ликвидатор на същото.
В настоящия процес не е спорно също така, че назначеният ликвидатор е предприел
действия по осребряване на имуществото на дружеството, като се е разпоредил чрез
покупко-продажба със седем негови недвижими имота, находящи се в град С.. По-
специално с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.10.2018 година, сключен
между „С.П. ООД - в ликвидация, представлявано от ликвидатора на същото и *** ап. 39 в
посочения по-горе комплекс за сумата от 25 000 лева. Цената е платена от купувача по
банков път, видно от преводно нареждане от 28.09.2018 година. С договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 19.02.2019 година, сключен между „С.П. ООД - в
ликвидация и *** за сумата от 47 500 евро. Цената по сделката в левова равностойност от 83
611.73 лева е постъпила по сметка на ответницата, видно от платежно нареждане от
19.02.2019 година. От общо договорената сума е приспаднато възнаграждението на
3
посредника по сделката „М.“ ЕООД, съгласно сключен договор за посредничество от
08.02.2019 година. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.04.2020 година,
сключен между дружеството в ликвидация и Х.Х. в посочения комплекс за сумата от 25 000
лева. Съгласно предварителен договор от 18.03.2020 година, страните са договорили цена на
сделката в размер на 44 000 лева, в която са включени всички подобрения, стойността на
наличното обзавеждане и оборудване в апартамента. За тази продажба по сметка на
ответницата, от самата нея, е внесена сумата от 19 000 лева, видно от вносна бележка от
19.03.2020 година. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.06.2020 година,
сключен между търговското дружество в ликвидация и н.к. в посочения по-горе комплекс за
сумата от 70 000 лева. Между страните по същия е бил сключен на 02.06.2020 година и
предварителен договор, в който е вписана продажна цена в размер на 52 000 евро, като в нея
е включена стойността на наличното оборудване и обзавеждане в апартамента. Тази сума е
платена от купувача по банков път, видно от преводни нареждания от 03.06.2020 година. С
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.06.2020 година, сключен между
ищцовото дружество и М.Т. обективиран в нотариален акт № *** е прехвърлена
собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор №*** в посочения по-горе
комплекс за сумата от 21 500 евро. Съгласно предварителен договор от 03.06.2020 година,
договорената между страните обща продажна цена възлиза на 42 000 евро, от които 21 500
евро за самостоятелния обект и 20 500 евро за движимите вещи - обзавеждане и оборудване
в апартамента. Сумата от 42 000 евро е платена от купувача по банков път, видно от
преводно нареждане от 04.06.2020 година и извлечения от сметка за получени валутни
преводи от 30.06.2020 година. С договор за покупко-продажба на недвижим имот от
20.10.2020 година, сключен между ищеца, представляван от ликвидатора М. Д. и *** в
посочения по-горе комплекс за сумата от 43 030 лева. Видно от клаузите на предварителен
договор от 11.06.2020 година, сключен между страните по горната сделка, продажната цена
възлиза на 43 030 лева, като в същата е включена стойността на наличното оборудване и
обзавеждане в апартамента. Сумата от 43 030 лева е платена от купувача по банков път,
видно от преводни нареждания от 12.06.2020 година и 20.10.2020 година. С договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 21.10.2020 година, сключен между „С.П. ООД и
Н.Й., обективиран в нотариален акт № *** в посочения по-горе комплекс за сумата от 22 000
лева. Страните са сключили и предварителен договор на 07.05.2020 година, съгласно
клаузите на който договорената между тях обща цена възлиза на сумата от 43 900 лева, като
в нея са включени всички подобрения, обзавеждане и оборудване в апартамента. Сумата от
43 900 лева е платена от купувача по банков път, видно от преводни нареждания от
21.09.2020 година и 19.10.2020 година.
Видно от доказателствения материал по делото, ответницата /“Ф.“ ЕООД е с
управител и едноличен собственик на капитала М. Д./ е осъществила контакт с агенции за
недвижими имоти /П.г/, адвокатско дружество Л. с цел реализиране на част от процесните
имоти. От съдържанието на разменената кореспонденция става ясно, че същата тази част е
обременена с вещни тежести и по-специално възбрани. На това кореспондират изричните
4
клаузи в предварителните договори за апартаменти *** за поето от продавача задължение в
определен, посочен конкретен срок /40, съответно 60 дни/ да заличи всички вписани
тежести по партидата на имота в Агенция по вписванията-имотен регистър. Един от
имотите, а именно А 18 е бил продаден с помощта на „М.“ ЕООД, за което на посредника е
било платено и уговореното и дължимо за извършената работа възнаграждение.
За разходването на постъпилите по сметка на ответницата суми от процесните
продажби са представени протоколи за разпределение, а именно: протокол за разпределение
от продажбата на апартамент идентификатор № *** година, протокол за разпределение на
средствата, постъпили от продажбата на апартамент №22 от 28.05.2020 година, протокол за
разпределение на суми от продажбите на апартамент №№ 21, 20 и 26 от 07.07.2020 година,
протокол за разпределение на средствата от продажба на апартамент идентификатор №***
от 30.09.2020 година, протокол за разпределение на суми от продажбите на апартаменти с
идентификатор №6***6 от 29.10.2020 година. Тези писмени доказателства, представени от
ответната страна не са оспорени от ищеца. Общата получена продажна цена на имотите,
собственост на ищцовото дружество възлиза на сумата от 423 389.75 лева. Тук е необходимо
да се посочи, че с изключение на цената на ап. А 26, която възлиза на сумата от 43 030 лева,
а не евро, получените от продажбите суми са описани и посочени от ответницата в отговора
и на исковата молба.
За установяване на наведените твърдения по делото е допусната и извършена
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която в представеното и прието по делото
заключение е посочило пазарната цена на всеки един от разпоредените недвижим имоти.
Тяхната обща стойност възлиза на сумата от 477 410 лева.
Ликвидаторът има правата и задълженията на управителя, ограничени с оглед целите
на ликвидацията. Неговите специфични права и задължения във връзка с провеждане на
ликвидацията са разписани в Търговския закон - чл. 267, чл. 268, чл. 270 и чл. 271 от същия.
Отговорността му е регламентирана в чл. 266, ал. 6 от цитирания нормативен акт. Тя е към
дружеството в ликвидация и възниква при неизпълнение на задълженията му и причинени
на същото вреди. Фактическият състав на отговорността за управителския деликт,
приложим и по отношение на имуществената отговорност на ликвидатора е сходен с общия
фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане по ЗЗД и включва
противоправно деяние на ликвидатора, настъпила в причинна връзка с него вреда за
дружеството и субективно отношение към деянието и вредата на натовареното с посочените
по-горе функции лице /вина/. От горното може да се заключи, че отговорността му е за
вреди, в причинна връзка с действия или бездействия на ликвидатора, при и по повод
осъществяването на функциите му, причинени виновно.
Осребряването на имуществото на дружеството в ликвидация е основно задължение
на ликвидатора. Той трябва да осребри активите, а разпоредителните му сделки не подлежат
на предварително разрешение от Общото събрание. По делото ищецът твърди наличието на
вреди и настъпването им в причинна връзка с визирани конкретни, виновни действия на
ответника - сключване на неизгодна сделка, в ущърб на имуществените интереси на
5
дружеството. Сключването на договори от името и за сметка на дружеството е безспорно в
обхвата на действията на ликвидатора и на практика представлява основно негово
задължение. При осъществяването им същият не се е отклонил виновно от дължимото им,
съобразно грижата на добрия търговец, съдържание по следните доводи и съображения, а
именно:
Съдът намира, че действителната воля на страните във връзка и по повод продажбата
на част от недвижимите имоти по описаните и посочени по-горе сделки и по-специално
тези, касаещи ап. 20, ап. 21 и ап. 23 досежно уговорената и съответно дължима продажна
цена се разкрива от съдържанието на сключените между страните по тях предварителни
договори. В подкрепа на този извод следва да се разглеждат и представените от ответницата
преводни нареждания и извлечения от сметки, които доказателства преценени в съвкупност
с останалия доказателствен материал по делото разкриват действителните намерения и
договорки между продавача и купувача. Поради това именно следва да се приеме, че
заплатената продажна цена за обект с идентификатор № *** - 43 900 лева, за обект с
идентификатор № *** на 44 000 лева и за обект с идентификатор № *** - 42 000 евро или
общо получената по седемте сделки цена е посочената по-горе сума в размер на 423 389.75
лева.
Преценката на изложените в исковата молба факти, с които е обоснована исковата
претенция, а при съобразяване и на правното и основание налага извода, че предмет на
настоящото производство е една такава, с която се претендира ангажиране отговорността на
ликвидатора за причинени вреди, на две съединени при условията на евентуалност
основания, първото от които е сключване на неизгодни продажби на собствените на ищеца
недвижими имоти, а второто е получаване на цената от продажбата на имотите по лична
сметка. Искът е в размер на 50 000 лева, предявен като частичен от такъв в общ размер на
200 000 лева /в тази насока е уточнението за размера на целия иск, направено с в рамките на
проведеното на 01.03.2023 година съдебно заседание, на което е даден ход по същество на
делото/. Действително, съдът с диспозитива на постановения съдебен акт се е произнесъл за
търсеното обезщетение поотделно, за всяка една от сделките, описани в исковата молба, за
които се твърди да са неизгодни и по този начин ги е и разгледал. В този смисъл
оплакванията във възиввната жалба следва да бъдат споделени, но независимо от това така
извършените процесуални действия, съответно произнасяне не са се отразили на
допустимостта на съдебния акт. Това е така, тъй като първоинстанционният съд е разгледал
точно, при това всички факти по искова молба, като същевременно е дал правилна правна
квалификация на иска и е съответно е изследвал дали са налице предпоставките именно на
приложимата правна норма на чл. 266, ал. 6 от Търговския закон.
С оглед на горното, настоящият състав на съда счита, че е необходимо да се изследва
дали с извършените действия по продажба на имотите на дружеството в ликвидация в
конкретно определен период от време ликвидаторът е причинил вреда на последното поради
това, че същите са довели до сключване на неизгодни сделки, при които полученото по тях е
в по-малък размер отколкото даденото. Както бе посочено по-горе, по делото е допусната и
6
извършена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е дало отговор за
пазарните цени на процесните недвижими имоти. Ответницата - въззивница в настоящия
процес е оспорила констатациите по него по съображения, че при изготвянето на същата
експертът не е взел предвид и не се е съобразил с разпоредбите на Наредба № Н-9 от
14.08.2006 година за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните
цени. Довод в тази насока, а именно за неспазване на сочените за императивни норми на
цитирания акт се поддържат и в жалбата, по повод на която е образувано настоящото
производство. Съдът намира същият за неоснователен, като препраща изцяло към мотивите
на окръжния съд в тази насока, които изцяло споделя. Съгласно ЗК на същата, тя се издава
на основание чл. 16, ал. 3 от ЗКПО и §1, т. 10 от допълнителните разпоредби на ДОПК, като
в чл. 1 от нея изрично е записано, че с нея се уреждат реда и начините за прилагане на
методите за определяне на пазарните цени между свързани лица за целите на данъчното
облагане, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си
взаимоотношения при условия, отличаващи се от условията между несвързани лица.
Анализът на тези две разпоредби категорично изключва приложението на Наредба Н-9 от
14.08.2006 година в конкретния случай предвид това, че същият безспорно не попада в
предметния и обхват.
Депозираното заключение, обаче не следва да бъде кредитирано досежно дадената
оценка за имотите, представляващи ап. №№ *** предвид обстоятелството, че при
определянето и не е било взето предвид и съобразено това, че същите са били обременени с
тежести към момента на сключване на предварителните договори за тях. Този факт е от
съществено значение, тъй като безспорно прави имотите по-малко атрактивни - купувачът
рискува да получи недвижима вещ, която може да бъде реализирана за чужди задължения,
поради което и срещу платената цена същият да бъде лишен от насрещна престация.
Същевременно, ликвидаторът Д. е предприела всички необходими действия чрез погасяване
на задълженията, изпълнението на които е било обезпечено с налагането на тези тежести за
вдигането на последните и изпълнение условията на предварителния договор с всеки един
от купувачите. Поради това именно следва да се приеме, че дадените пазарни оценки не
отчитат всички фактори от значение за тяхното определяне. Ответната страна е представила
няколко нотариални акта, обективиращи извършени в много близък период /месец юни 2020
година/ до изследвания /месец октомври 2020 година/ сделки между физически лица с
недвижими имоти, находящи се в същата местност в град Созопол, с площ близка до някои
от процесните такива - 46.52 кв. м. /ап. 22 и ап. 23 - 50 кв.м./; с недвижими имоти в същия
комплекс, отново през същата година, с разлика от три месеца и сходна квадратура /158.52
кв. м./ при площ на процесния от 151 кв. м. , съответно 93.24 при площ на един от
процесните 96 кв. м., за цени почти същите като тези, на които са били продадени
собствените такива на дружество или по-ниски от тях. Всичко това, преценено в негова
съвкупност и съпоставено с осъществените от ликвидатора действия, сочещи на това, че
същият е направил необходимото, за да постигне добра и справедлива продажна цена за
имотите и действайки с грижата на добрия стопанин, в интерес на дружеството налага
извода за липса на неизгодно договаряне. Тук е необходимо да се отбележи, че извършеното
7
от Д. в качеството и на ликвидатор следва да се преценява не поотделно, а като цялостно
поведение, подчинено на дейността по извършване на ликвидацията, включително
осребряването на имуществото. Това нейно поведение съдът преценява като добросъвестно
и лишено от противоправност. Тя е сторила възможно пълното изпълнение на задълженията
на дружеството към неговите кредитори, което от своя страна е отворило възможността за
освобождаване на недвижимите имоти от тежести, а последното и това същите да бъдат
реализирани при пазарни условия и като резултат на преговори между купувач и продавач, а
не в рамките на принудително изпълнение, което безспорно би генерирало още задължения
за ищеца. Наред с това тя е осъществила активни действия по установяване и събиране на
имущество, собствено на ищеца. В тази връзка следва да се посочи, че след извършена
служебна справка в сайта на ВКС на РБ съдът констатира, че по иск на ответницата като
ликвидатор на ищеца с влязло в сила решение е развален сключения между последния и
Джанин Мари О’Конър договор от 26.04.2013 година за покупко-продажба на недвижим
имот с идентификатор № 67800.7.45.2.20, с площ от 155 кв. м., като са били поискани и
съответно присъдени и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 16 961.
78 лева. Горното сочи на активно изпълнение на вменените на ликвидатора задължения,
свързани с установяване и удовлетворяване на кредиторите на дружеството, събиране на
дължимото от длъжниците на последното, намаляване на пасивите му и съответно
осребряване на имуществото му.
Тук е необходимо да се посочи и това, че само по себе си отклонението от пазарната
цена не е достатъчно, за да обоснове наличието на сключена неизгодна сделка. Съобразно
константната практика на ВКС по чл. 216 от ДОПК и чл. 647, ал. 1, т. 3 от Търговския закон,
като се вземат предвид представките визирани в тях и тези, посочени в приложимата за
настоящия иск правна норма и фактите по делото, за определяне значителното
несъответствие на престациите по една възмездна сделка, при съобразяване на конкретните
твърдения по делото, преценката следва да се направи за всеки конкретен случай, при
съобразяване на всички обстоятелства от значение в тази насока. Критерият
„равностойност“ не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен идентитет между
цената на даденото и цената на полученото по сделката. Те следва да са съпоставими и
съответстващи на цените на конкретните стоки /имущество/ през релевантния период. В
конкретния случай, по горните доводи и съображения, получената по всяка от сделките цена
не се отклонява от тази, на която през процесния период на тяхното осъществяване са били
продадени недвижими имоти със сходни характеристики.
От горното може да се заключи, че не се установяват предпоставките на правната
норма за ангажиране отговорността на ликвидатора. Това налага в обжалваната част
решението да бъде отменено и постановено друго, с което на това основание исковете
против ответницата да бъдат изцяло отхвърлени - както главния за присъждане на
обезщетение за вреди, така и акцесорния за лихва върху главница за посочения период от
време.
Предвид изложеното до тук, решението следва да се отмени в обжалваната и
8
невлязла в сила част и вместо това да се постанови ново, с което исковете за главница и за
лихви срещу въззивницата-ответница бъдат отхвърлени.
В останалата част постановеното съдебно решение е влязло в сила, поради което не
може да бъде проверявано от въззивната инстанция, включително досежно неговата
допустимост в частта, в която за отхвърлената част искът е разгледан и на евентуалното
основание, въпреки несбъдването на вътрешно процесуалното условие за това.
По разноските:
На въззивницата-ответница следва да бъде присъдена сумата от 3 139.93 лева,
представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция.
В тази сума се включва внесената за въззивното обжалване държавна такса /339.93 лева/ и
уговореното адвокатско възнаграждение /2 800 лева/. За тези разноски са налични
доказателства за реалната им направа, поради което и са налице предпоставките на закона за
възлагането им в тежест на другата страна по спора. На същата следва да бъде присъдена и
сумата от 3 550 лева, представляваща направени от нея пред първата инстанция разноски, в
която се включва единствено реално платеното възнаграждение на ангажирания по делото
един адвокат.
При това положение, с оглед на горното, на въззивницата-ответница по делото следва
да бъде присъдена общо сумата от 6 689.93 лева за съдебно-деловодни разноски, направени
от нея.
На въззивника-ищец, с оглед изхода на делото суми за разноски не следва да бъдат
присъждани.
Ето защо и по изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 93 от 31.03.2023 година, постановено по търговско дело №
242/2021 година по описа на Окръжен съд-Бургас в частта, в която М. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес: град Б. е осъдена да заплати на „С.П. ООД - в ликвидация, ЕИК *** със
седалище град Б. обезщетение за причинени на дружеството вреди от дейността й в
качеството й на ликвидатор, изразяващи се в претърпяна загуба от неизгодни продажби на
недвижими имоти, находящи се в град С., както следва: обезщетение за вреди от продажба
на самостоятелен обект с идентификатор № *** в размер на 7 143 лева, предявено частично
от сумата от 20 770 лева, ведно със законната лихва върху главницата за времето 03.10.2018
година до 31.05.2021 година в размер на 1 890.60 лева, ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от датата на предявяване на иска - 31.05.2021 година до
окончателното плащане и обезщетение за вреди от продажба на самостоятелен обект с
идентификатор *** в размер на 7 143 лева, предявено частично от сумата от 31 800 лева,
ведно със законната лихва върху главницата за периода от 14.04.2018 година до 31.05.2021
година в размер на 819.97 лева, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
датата на предявяване на иска - 31.05.2021 година до окончателното плащане, както и в
9
частта за определените и възложени в тежест на всяка една от страните по спора съдебно-
деловодни разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на „С.П. ООД - в ликвидация, ЕИК *** със
седалище град Б. за осъждане на М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: град *** чрез
процесуалния и пълномощник да му заплати обезщетение за причинени на дружеството
имуществени вреди от дейността й в качеството й на негов ликвидатор за периода от
17.10.2017 година до 27.05.2021 година, изразяващи се в претърпяна загуба от неизгодни
продажби на недвижими имоти, находящи се в град С. в размер на сумата от 14 286 лева,
заявена като частична претенция от такава в общ размер на 200 000 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното и плащане, както и сумата общо от 2 710 лева, представляваща законната
лихва върху главницата от датата на извършване на съответната продажба - 14.04.2018
година, съответно от 03.10.2018 година до датата на депозиране на исковата молба -
31.05.2021 година.
ОСЪЖДА „С.П. ООД - в ликвидация, ЕИК *** със седалище град Б. да заплати на М.
Д. Д., ЕГН **********, с адрес: град *** чрез процесуалния и пълномощник сумата от 6
689.93 /шест хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и три стотинки/ лв.,
представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски във въззивното и в
първоинстанционното производство.
Настоящото решение подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението му
на страните с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10