Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 15.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IІІ-Б въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Мл. съдия Димитринка Костадинова-Младенова
при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното
от съдия Костадинова-Младенова в.гр.дело №
14989 по описа за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
147804 от 21.06.2019г., постановено по гр.д. № 74032/2015
г. по описа на СРС, 26 състав, е признато за установено по
предявения от В.П. М., Х.П.Б., Б.П.С., М.П.С. и М.П.Х. срещу „К.т.7.“ ЕООД ЕИК ******иск с
правно основание чл. 108 ЗС, че ищците са собственици на имот с местонахождение
в гр. София, кв. „Княжево“, местност „Вилна зона Килиите“, представляващ имот с
идентификатор 68134.1892.1012 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. София, одобрени със Заповед №
РД-18-69/14.12.2010г. с площ 604 кв. м.
с номер по предходен план 373, кв. 24, парцел XXXII,
при съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.1892.1014; 68134.1892.1015;
68134.1892.1016; 68134.1892.1013; 68134.1892.1010; 68134.1892.1009;
68134.1892.1008; 68134.1892.101, като със същото ответникът е осъден да предаде владението
върху описания имот на ищците и да им заплати сторените в производството
разноски в размер на 3448.06 лв.
В законоустановения
срок ответното дружество е подало въззивна жалба, с
която обжалва първоинстанционното решение в цялост
като неправилно, като сочи, че въззиваемата страна-ищците
не са установили при условията на пълно и главно доказване правото си на
собственост върху процесния имот. Въззивникът
твърди, че неправилно районният съд е кредитирал позоваването на ищците на
договор за делба, обективирана в Нотариален акт №
175, том Х, нот. дело № 1828/1859г. протокол от 21.05.10968г. по делбено дело, вписано акт 338, том V,
вх. рег. № 7645/21.06.1968г. и протокол от 03.02.1988г. по делбено
дело, вписан акт № 20, том IV, вх. Рег. №
5388/21.03.1988г. , които се основават на Крепостен акт №1963/1907г. на праводателя им, който според въззивника
не включвал процесния
имот. Сочи се в жалбата, че така описаната делба е извършена за имот, който не
е собственост на съделителите – въззиваеми
в настоящото производство. В жалбата се
твърди, че неправилно съдът е постановил решението си кредитирайки изцяло
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Сочи, че
от съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства може
да се направи категоричен извод, че са налице два различни имота, а не само
един, който е предмет на настоящия процес. Твърди, че въззиваемата
страна не са представили доказателства за това че владеят имота непрекъснато
повече от десет години, както и че владението им е нарушено от страна на
ответното дружество, поради което се сочи, че същото е загубено и не могат да
се позовават на този придобивен способ. По отношение
на извода на първоинстанционния съд, че въззивникът-ответник не
може да се позове на придобивна давност,
защото липсват данни да е владял имота повече от десет години, се сочи, че
същият е неправилен и не почива на събраните в хода на производството доказателства. С оглед на
изложеното се моли постановеното решение да бъде отменено и предявеният иск да
бъде отхвърлен изцяло.
В съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба и представя и моли да бъдат приети като
доказателства на основание чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК съобщение за изготвено
Постановление за възлагане с изх. № 4193/27.02.2020г. по изп.
Дело № 20169210401144 по описа на С.П., рег. № 921 на КЧСИ и Протокол по чл. 83
от ППЗДДС за продажба на недвижими имоти
с изх. № 4078/26.02.2020г. по изп. Дело №
2016921041144 по описа на С.П., рег. № 921 на КЧСИ. Претендира присъждане на
съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен
списък.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна – ищец В.П. М., Х.П.Б., Б.П.С., М.П.С. и М.П.Х. чрез процесуалния им представител –
адв. К.Д.-Р. от САК, с който се моли да се остави без уважение
подадената въззивна жалба и обжалваното решение да
бъде потвърдено изцяло. Поддържа се, че от представените по делото доказателства
е доказано безспорно, че процесния имот е придобит от
ищците чрез придобивните способи – договор за
покупко-продажба и делба и същите не са
преставали да го ползват и владеят до 2013г., когато са установили, че въззивникът го владее и ползва без правно основание. Сочи,
че след като несъмнено е установено, че ищците са собственици въз основа на придобивните способи-покупко-продажба,
то същите не е необходимо да доказват наличие на предпоставките за придобивна давност върху същия имот. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, претиндират
разноски за настоящата инстанция.
Софийски градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и
допустимо. То следва да бъде потвърдено като правилно, като във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното.
От събраните доказателства се установява следното:
Видно от
събраните по делото писмени доказателства праводателите
на ищците са собственици на процесния имот - поземлен имот с идентификатор
68134.1892.1012 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София,
квартал „Княжево“ местност „Вилна зона Килиите“, одобрена със Заповед №
РД-18-69 от 14.12.2010г. с площ 604 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10
м., номер по предходен план: 373, квартал 24, парцел ХХХIIпри
съседи: улица, поземлени имоти с идентификатори: 68134.1892.1009;
68134.1892.1016;и 68134.1892.1015, който са придобили чрез покупко
– продажба, обективирана в Нотариален акт за
собственост на недвижим имот по покупко-продажба № 175, том Х, дело №
1828/24.06.1959г. на Нотариус Х. О.– 1 нотариус при СНС. Установява се, че имотът е придобит по реда на
действащия към този момент Закон за реда на прехвърляне на вещни права върху
някои недвижим имоти, обнародван в ДВбр. 90 от. 11.11.1958г. като продажбата е извършена чрез посредничеството
на СГНС. По определения в закона ред тези продажби са извършвани след
представяне на доказателства, че продавачите са собственици на имота, предмет
на договора за покупко-продажба, както и че същият не е одържавен или включен в
ТКЗС. С тази сделка П.В.Г., К., П.и А.М.Г., всички наследници по закон на
първоначалния собственик М.Г.И.по силата на Крепостен акт № 1963/1907г. са
продали на В.С.И., действаща лично и като законен представител на С.и П.Б.С.–
500/5000 идеални части от овощна градина/нива в местността „Дълга поляна“,
цялата с площ 5000 кв.м. По силата на представения по делото Нотариален акт за
собственост на недвижим имот по покупко-продажба № 51, том ХV,
дело № 2689/06,08.1959г. на 1 Нотариус при СНС - законните наследници на М.Г.И.- П.В.Г., К., П.и
А.М.Г.500/5000 са придобити от А.М.Х..
По делото е
представен протокол от 21.05.1068г. по делбено дело № 1328
ог 1968г., вписано акт № 338, том V,
вх. Рег. № 7645/21.06.1968г. в СВписвания при СРС, по който се установява, че между
съсобствениците на имота е извършена
делба при която в общ дял е поставен 1 005 кв.м. от поземлен имот бивша овощна градина в местността „Дълга поляна“ , съставляваща
урегулиран парцел ХХХII-2 от квартал 100 по плана на вилна зона
местността „Килиите“ при граници: от
изток - Л.Д.и М. Ж.; от запад- път; от север- държавен имот и от юг – В.К.Д..
Правата при които е определена съсобствеността при делбата е както следва: в
общ дял на В.С.И., С.Б.С./И./, П.Б.И.при квота ½ идеална част, а
останалата ½ идеална частта е за А.М.Х.. В последствие същият имот е
поделен между посочените съсобственици, което се установява от представения и
приет като доказателство Протокол от
03.02.1988г. по делено дело, вписан акт № 20, том IV,
вх. Рег. № 5388/21.03.1988г. По силата на постигнатото между тях споразумение
имотът е поставен в дял на съделителите В.С.И., С.Б.С./И./,
П.Б.И.като делът на четвъртия съсобственик – А.М.Х. е уравнен в пари.
След
извършване на делбата в съсобствения на ищците имот,
представляващ Урегулиран поземлен имот XXXII-2
от квартал 100 по плана на вилна зона „Килиите“ с площ 1 005 кв.м. са
изградени две самостоятелни сгради за жилищни нужди. Впоследствие от този
парцел по силата на влязла в сила дворищна регулация, одобрена с Решение № 48
по протокол № 32 от 10.12.2001г. на СОС са образувани два урегулирани поземлени
имота, находящи се в квартал 24 по плана на гр. София, в.з. „Килиите“, както
следва: XXXII-373 с площ 722 кв.м. и XXXIII-374
с площ 625 кв.м. По делото се установи, че въпреки юридическото разделяне двата
имота са били с обща ограда и са се владели така от ищците. В последствие, при
окончателна редакция на кадастралния план, съгласно заключението на вещото
лице, процесното дворно място съставлява Урегулиран
поземлен имот № XXXII – 1012 в квартал 24,
идентичен с поземлен имот с
идентификатор 68134.1892.1012 по сега действащата кадастрална карат и
кадастрални регистри на район „Витоша“ – Столична Община, одобрени със Заповед
№ РД-18-69 от 14.12.2010г. на Изпълнителен директор на АГКК.
От събраните
по далото писмени доказателства се установи, че впоследствие по силата на
договор за покупко-продажба, обективиран в
представения и приет като доказателство Нотариален акт № 100, том 1, рег. №
2650, дело № 96 от 30.06.2009г. по описа на Нотариус С.М.с рег. № 81 на НК с
район на действие СРС, вписан в СВп с акт 81, том LXXXL,
дело № 17615/2009г. В.С.И. и съпругът й Б.С. И.даряват собствената си ½
идеална част на внуците си Х.П.Б. и В.П. Б.. Последните са придобили
собствеността на останалите идеални части в качеството им на наследници по закон
на С.Б.и П.Х.Б., видно от приложеното поделото Удостоверение за наследници изх.
№ ГР-14-2371/07.07.2015г. и изх. № ГР -14-2372/07.07.2015г. От приложеното Удостоверение за наследници № 1502
препис; № 260/2013г от 06.11.1015г. и изх. № 859 препис № 461/22.06.2013г по
делото се установява, че въззиваемата страна-
ищци -
Б.П.С., М. П.С. и М.П. С.са
наследници по закон на останалите съсобственици на процесния
имот - П.Б.С.и И.М.С..
По делото е
представена и приета като доказателство и преписка К186/29.05.1992г. на ОСЗ
„Овча Купел“, по която е постановено Решение № 6887/16.02.2012г . С
него на наследниците на М.Г.И.е признато
правото на собственост в съществуващи
стари реални граници на следните имоти: 1. Овощна градина с площ 3.267
дка, девета категория, намираща се в строителните граници на с. Княжево, в
местността „Дълга поляна“, имот № 3, к. лист 587/610 по стар кадастрален план
при граници: имоти с №№ 1892.569; 1892.681; 1892.652; 1892.377; 1892.378 и
1891.408, заявен с пореден номер № 2 от заявлението и установен с декларация от 1949г. скица и
удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ № 08л17.1189 от
21.11.2011г.Овощна градина с площ 2.985 дка, девета категория, намиращ се в
строителните граници на с. Княжево, в местността „Дълг поляна“ имот № 3, к. лист № 587/610 от стар
кадастрален план при граници: имоти с №№ 1892.569; 1892.681; 1892.652;
1892.377; 1892.378 и 1891.408, както
следва: 545 кв.м. – им. № 1892.682; 525 кв. м. – имот № 1982.372; 604 кв.м. –
имот № 1892.373; 605 кв.м. -892.375; 706 кв.м. – имот № 1892.376. Така
описаните имоти попадат в квартал 24 по ЗРП на вилна зона „Килиите“, заверен
пореден № 2 от заявлението и установен с
декларация от 1989г., скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ №
18.17. 1189/21.11.2011г. Със същото решение се отказва на наследодателя М.Г.И.възстановяване
правото на собственост в съществуващи
стари реални граници на следните имоти или части от тях: овощна градина с площ
0.282 дка, девета категория, намираща се в строителните граници на с. Княжево в
местност Дълга поляна; имот № 3 в к. лист № 587/610 от стар кадастрален план, заявен
с пореден № 2 от заявлението и установен с Декларация от 1949г правото на
собственост не се възстановява, защото 282 кв.м. попадат в застроени имоти
както следва: 235 кв.м. УПИ ХIII с площ 569.47 кв.м.
и УПИ ХХХV371 от квартал 24, по ЗРП на вилна
зона „Килиите“.
От
преписката от ОСЗ Овча купел се установява несъмнено, че в срока, посочен в
закона и на основание чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ, ОСЗ Овча купел е изменила
постановеното от нея Решение № 6887/16.02.2012г. по отношение на наследниците
на Н.А.М.което е станало с Решение № 537
от 12.10.2012г. /приложено на л.217 от първоинстанционното дело/, като основен мотив за промяната е
посочено, че при постановяване на първоначалното решение ОСЗ не е била известена, че част от имота е
продадена на трети лица през 1928г. От събраните по делото писмени
доказателства се установи, че един от праводателите
на ответното дружество – Н.А.М.е придобил имота си по същото време и със същия
документ, както и този посочен в
предходни титули за собственост на ищците. Това е протокол от 21.05.1968г. по делбено дело, вписан по д І 38, том V,
вх. Рег. № 7645/212.06.1968г., приложен на л. 9 от първонистанционното
дело. При проследяване на поредицата от сделки до тази, с която той е придобил
правото на собственост върху процесния имот, се
установява, че неговите праводатели не са били
собственици, поради което не са могли да му прехвърлят права, които не
притежават.
В същото време
по делото се установи, че титулът за собственост на праводателят
на въззивника-ответник - С.И.М.е представения и приет като
доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 82, том I,
нотариално дело № 68 от 04.12.2012г. по описа на Нотариус Ц.Д.с рег. № 633 на
НК с районна действие СРС, вписан в АВп София с вх. рег. № 54622 , акт 28, том ХХХ, дело №
28427/2012г.. В него е обективиран договор за покупко- продажба, с който М.К.ов
М., В.К.ов М.и П.А.Т.са продали на С.И.М., следния
свой недвижим имот, придобит по наследство от покойния им наследодател М.Г.И.и
представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1892.1012 по плана на гр.
София, община Столична, област София, по кадастрална карат и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед № РД
-18-69/14.12.2010г. на Изпълнителен директор на АГКК София, с адрес на имота : гр. София, район
Витоша, ул. ******, с площ 604 кв.м. , трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване (до 10 м.), с номер
по предходен план 373, кв. 24, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори: 68134.1892.1014; 68134.1892.1015;
68134.1892.1016; 68134.1892.1013; 68134.1892.1010; 68134.1892.1009;
68134.1892.1008 и 68134.1892.1011; Така
описаният имот е би продаден от С.И.М.на
въззивника – ответник, като сделката е обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 154, том I,
рег. № 3677, нот. Дело № 129 от 27.12.2012г. по описа
на нотариус С.М.с рег. № 389 на НК с район на действие СРС, вписан в АВп София с вх. рег. № 6469 от 27.12.2012г. , акт 152, том 0XLVIII,
дело № 33854/2012г.
За доказване
твърденията на въззивника-ответник са събрани и
гласни доказателства. При разпита си пред първонстанционния
съд свидетелят В.Г.С.разказва как още през 1997-98г. открил процесния
имот, издирил собствениците му с помощта на ОСЗ Овча купел. Установил връзка с тях и постигнали уговорка да го закупи след като им
възстановят собствеността по съответния ред. Твърди, че имотът не бил
стопанисван преди да го открие. Според показанията му свидетелят е информирал праводателя на ответното дружество - С.М., който го е закупил и по-късно подал
на ответника. Настоящата инстанция кредитира показанията на свидетеля Стойчев,
като логични и последователни. Но в същото време намира, че с тях не е оборва доказателствената сила на представените писмени
доказателства, установяващи правото на собственост на въззиваемата
страна- ищец.
В обратен
смисъл са свидителските показания на свидетелите на въззиваемата страна-ищец – свидетелите К.И.и св. Р.Ф.. И
двамата заявяват, че познават имота и собствениците му повече от четиридесет
години и през цялото време се е владял от ищците и от техните наследодатели.
Съдът кредитира изцяло показанията н двамата свидетели, като логични,
хронологически и темпорално последователни и
съответстващи напълно на установеното от писмените доказателства събрани
по делото.
По
делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано. В него е посочено,
че след запознаване с представените титули за собственост на двете страни, с
представените комбинирани скици за пълна или частична идентичност, изготвени от
Столична Община – Район „Витоша“ /Скица № 08-17-1189 от 21.11.2001г./ и
извършен оглед на място, се установява, че и при извършена справка в дирекция
„Софийски кадастър“ е било установено, че процесния
урегулиран поземлен имот №XXXII-1012 в квартал 24 по
сега действащия подборен устройствен план за кадастър и регулация е идентичен с
поземлен имот с идентификатор № 68134.1982.1012. Установява се несъменено и че имотът, описан в исковата молба като собствен на ищците и обективиран
в Нотариален акт № 175, дело 1828 от 1959г. , издаден от Х. О.– I
Нотариус при РС София и този описан в титула за собственост на ответното
дружество - Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 154, том I,
рег. № 3677, нот. Дело № 129 от 27.12.2012г. по описа
на нотариус С.М.с рег. № 389 на НК с район на действие СРС, вписан в АВп София с вх. рег. № 6469 от 27.12.2012г. , акт 152, том 0XLVIII,
дело № 33854/2012г. са един и същи имот.
По отношение на представените от въззивника-ответник писмени доказателства в настоящото
съдебно производство съдът намира следното:
От Съобщение за Постановление за възлагане с
изх. № 4193/27.02.2020г. по изп. Дело №
20169210401144 по описа на С.П., рег. № 921 на КЧСИ и приложения към него
протокол се установява, че след проведена публична продан в периода 13.01.2020.
до 13.02.2020г. процесния недвижим имот е възложен на
„Б.Г.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***. Това обстоятелство е правно ирелевантно за изхъда на
настоящото производство. След като правоприемството е
възникнало по време на висящ процес и правоприемникът не е заместил праводателя си като страна по делото по реда на чл. 226, ал.
2 ГПК, праводателят продължава участието
си по делото на основание чл. 226, ал.
1 ГПК като процесуален субституент на
правоприемника, като правоприемникът е обвързан от постановеното по това дело
решение в случаите на чл. 226, ал.
3 ГПК.
При така
установените факти въззивният съд намира следното от
правна страна.
За да бъде уважен предявеният иск с правно
основание чл. 108 ЗС, е необходимо да са
налице следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на
вещта, предмет на иска /т.е. да докаже фактите, от които възниква за него право
на собственост върху имота/; вещта да се намира във владение или държане на
ответника и ответникът да владее или държи вещта без основание /т.е. за това
фактическо състояние да липсва основание в отношенията между страните/.
При така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че предявеният
иск по чл. 108 ЗС е основателен и правилно е бил уважен от първоинстанционния
съд. Целта на иска по 108 ЗС, както е посочено в Тълкувателно
решение № 31/84 г. от 06.02.1985 г. по гр.д. № 10/84 г., ОСГК на ВС и
Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. на ВКС по т.д. № 4/2015 г., ОСГК, е да
защити правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според
нейното предназначение. При уважаване на този иск лицето, което извършва
неоснователните действия, пречещи на собственика да упражнява пълноценно
правото си на собственост, се осъжда да преустанови тези действия /иск за
прекратяване на нарушението/; лицето, поддържащо неоснователно създадено
състояние, пречещо на спокойното ползване на вещта, се осъжда да премахне това
състояние и да възстанови предишното /иск за премахване на последиците от
нарушението на правото на собственост/.
В разглеждания случай от приетите по
делото доказателства се установява, че имотът, описан в исковата молба като собствен на ищците и обективиран
в Нотариален акт № 175, дело 1828 от 1959г., издаден от Х. О.– I
Нотариус при РС София е идентичен с имота на ответното дружество, описан в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 154, том I, рег. № 3677, нот. Дело № 129 от 27.12.2012г. по описа на нотариус С.М.с
рег. № 389 на НК с район на действие СРС, вписан в АВп
София с вх. рег. № 6469 от 27.12.2012г. , акт 152, том 0XLVIII,
дело № 33854/2012г. Установи се, че имотът е притежаван от ищците в
съсобственост при следните квоти: 2/3 ид. части за В.П.М., Х.П.Б. и 1/3 за М.П.С., М.П.Х. и Б.П.С.. От
представените документи се установява хронологично и последователно
преминаването на правото на собственост върху процесния
имот от първия собственик и техен праводател – М.Г.И., легитимиращ се като такъв с Крепостен аккт за придобита недвижима собственост чрез
покупко-продажба № 1963 по дело № 2641 от 24.12.1907г. праводателите
им до въззиваемата страна - ищци.
Освен това от заключението на назначената и приета по делото
съдебно-техническа експертиза се установи, че поставеният в дял на
наследодателите на ищците имот е идентичен с процесния
имот с идентификатор 68134.1892.1012 по кадастралния план на гр. София. Освен
това е несъмнено установен и фактът от представените титули за собственост на
двете страни, че продавачите по сделките, сключени с ищците са наследодатели на
продавачите по сделката по продажбата на процесния
имот на ответното дружество.
В хода на първоинстанцинонното
производство съдът на основание чл. 17, ал. 2 ГПК се е произнесъл отсносно
законосъобразността на представеното от ответната страна Решение № 6887/16.02.2012г. на ОСЗ „Овча купел“. Нормата на
чл.17, ал.2 ГПК задължава съда да се произнесе инцидентно по валидността
на административен акт без оглед на обжалваемостта му
и за законосъобразността му, с оглед на своевременно направеното от ищците
оспорване на валидността му, когато той се противопоставя на страна, която не е
била участник в административното производство по издаването и обжалването му.
Косвения съдебен контрол е не само за нищожност на административния акт, но и за
материална незаконосъобразност, когато акта се противопоставя на трето лице,
което не е участвало в административното производство по издаването и по
обжалването му. Правилен е изводът на съда,
че представеното и прието като
доказателство постановеното решение № 6887/16.02.2012г. е незаконосъобразно.
Ищците по настоащото производство не са участвали в
производството по възстановяване на собствеността, и не са обвързани от решението на ОСЗ. За да достигне до
този извод съдът е кридитирал становището на вещото
лице, изразено в заключението на приетата екдпертиза.
Според нея имот с пл. № 2 в кадастралния
план от преди
1956 година е идентичен с имот № 3 по скицата на
местата наследодателя на ищците, намиращи
се в м. „Солище“ и „Дълга поляна“, Ктняжевско землище, Софийска околия. Установено е от съвкупния анализ па приложените писмени
титули за собственост и изготвените и прилогени
комбинирани скици, че за имот
с пл. № 2, са отредени общо 6 (шест) броя парцела:
XXVII-2, XXVIII-2, XXIX-2, ХХХ-2, XXXI-2 и ХХXII-2 като
в последния са сигнатурно изобразени дървесни насаждения, а в югоизточния ъгъл - дървена барака. Несъмнено е установено още, че в разписния лист, изготвен през 1960г., са вписания извършени с процесните имоти сделки, вкл. че
е посочен нотариален акт за собственост
на недвижим имот по покупко-продажба
№ 175, том X, дело №
1828/24.06.1959 г. на Нотариус
Х. О.- I нотариус при СНС. Правилен е извода на съда, изграден на база на
заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните, че при събиране на всички продадени
части, вкл. за частта, която
е негов предмет общата площ е 5 000 квадратни метра и дава заключение,
че цялата овощна градина е била продадена през 1959 година на общо седем физически лица. Този извод е правилен и според настоящата инстанция,
защото за седмата извършена
продажба ищците са представили нотариален акт, който е приет като доказателство и неоспорен от
ответника. В него е направено
отбелязване, от което се установява, че при съставянето му е представен протокол №
16/14.05.1959г. на СГНС. Това обстоятелство е ценено заедно с данните за осъществената продажба, отбелявана в мотивите на Решение № 537/12.10.2012г. на ОСЗ
„Овча купел“ / л. 217 от първоинстанционното дело/ се явява
пречка за възстановяване на имота на наследниците
на продавачите на ответното дружество. От приобщената към доказателствения
материал преписка № 186 от 29.05.1992г. на ОСЗ „Овча купел“ се установи, че
правото на собственост върху процесния имот не е било
възстановено по реда на ЗСПЗЗ. От приложените в преписката документи липсват
доказателства за това, че имотът на наследодателя - М.Г.И.е бил колективизиран и съответно е
подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Първоинстанционният
съд правилно се е произнесъл по законосъобразността на постановеното Решение №
6887/16.02.2012г. като го е обявил за незаконосъобразно. В този смисъл е Решение №71 от 15.07.2015 год. на ВКС по гр.д.
№350/2015 год., II г.о., ГК, То е приложимо в настоящия спор, тъй като с него е
даден отговор на въпроса: за допустимостта на косвен контрол за
законосъобразност на влязъл в сила административен акт, респ. заместващото го
решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, когато страна по ревандикационен
иск не е участвала в административното производство и възразява за липса на
предпоставки за възстановяване на собствеността както е в настоящия случай. С
оглед на изложеното съдът правилно е установил, че след като ищците не са
участвали по надлежни ред в производството по възстановяване на
собствеността по реда на ЗСПЗЗ то не са
обвързани с това решение, постановено от ОСЗ.
Настоящият съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд не разгледал по същество релевираното от ответното дружество възражение за придобивна давност поради неговото несвоевременно извършване. Ответникът не е направил такова възражение до изтичане на предвидения в закона преклузивен срок - най-късно с отговора на исковата молба, находящ се на л. 37-38 от първоинстанционното дело. В този смисъл е и т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 от 2013г. на ОСГТК на ВКС. Освен, че е преклудирано, възражението за придобивна давност е и неоснователно, защото най-ранния възможен начален момент, от който може да започне да тече срокът е 2012г., когато имотът е бил въстановен и преминал в патриомониума на праводателя на ответника. До датата на подаване на исковата молба – 30.11.2015г. не е изтекъл законовоустановен срок за осъществяване на добросъвестно владение, а и в този период то не е било спокойно и необезпокоявано.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на СРС – потвърдено, като правилно. По изложените съображения въззивният съд споделя крайния извод на районния съд, че предявеният иск е основателен като след като е установено, че ищците са собственици на процесния имот, ответното дружество правилно е било осъдено да им предаде владението върху същия.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на
разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят /ищецът/
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна- ищец действително направените разноски във въззивното
производство за възнаграждение за един адвокат в размер на по 2000 лв.
Своевременно направеното от жалбоподателя възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се
явява неоснователно, който извод следва от защитавания от всеки от ответниците материален интерес, приложимата в частност
разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и високата фактическа и
правна сложност на делото /заплатеният от всеки от ответниците
адвокатски хонорар, който е два пъти по висок от минимално предвидения, не е
прекомерен/.
На основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение може да бъде обжалвано пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 147804
от 21.06.2019
г., постановено по гр.д. № 74032/2015г. по
описа на СРС, 36 състав.
ОСЪЖДА „К.Т.7.“ ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на В.П. М., ЕГН ********** с адрес ***; Х.П.Б., ЕГН **********, с
адрес ***; Б.П.С., ЕГН **********, с адрес *** ; М.П.С., ЕГН **********, с
адрес *** и М.П.Х., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 78, ал. 1
сумата от 2000 лв. представляваща разноски в настоящото производство за възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.