№ 756
гр. Варна, 27.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100500377 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Н. М. М. чрез
адвокат Н. Б. срещу решение № 3103 от 25.09.2023 г., постановено по гр.д.№ 1387 по описа
за 2023 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми състав, с което е осъден въззивника
да заплати на А. М. В. сумата от 14 292,43 лева, получена на неосъществено основание на
05.09.2022 г., на основание член 55, алинея 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба /06.02.2023 г./ до
окончателното изплащане; както и сумата от 2285,52 лева, представляваща направени в
производството пред първата инстанция разноски на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно, необосновано и
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Излага се, че съдът е
дал ход на делото в съдебното заседание, проведено на 08.09.2023 г., въпреки представените
доказателства, обективиращи невъзможността на процесуалния представител на ответника
да се яви в заседанието, както и въпреки становището на пълномощника на ищцата за
наличие на пречки по хода на делото, като по този начин е ограничил правото на ответника
да вземе становище по иска и да направи съответните доказателствени искания. Навеждат се
доводи, че във връзка с проведената операция на детето в чужбина са извършени разходи
извън тези, дължими на болничното заведение, а именно: за транспорт, престой и храна,
медицински изследвания, придхождащи хоспитализацията. Иска се решението да бъде
отменено и претенцията да бъде изцяло отхвърлена.
Във въззивната жалба са направени следните доказателствени искания:
1/ За допускане до разпит на двама свидетели, с показанията на които ще се
установяват твърдените във въззивната жалба разходи във Великобритания;
1
2/ За даване възможност за представяне на писмени доказателства, свързани с
направените разходи за транспорт и настаняване за времето на престой във връзка с
операцията на детето.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, в който
подробно излага аргументи, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и желае
потвърждаването му. Противопоставя се на исканото събиране на доказателства, тъй като
пред първата инстанция отговор на исковата молба не е постъпил, поради което е налице
преклузия за възраженията и исканията му.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК,
отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на член 133 от ГПК, когато в установения срок /едномесечен
съгласно член 131, алинея 1 от ГПК/ ответникът не подаде писмен отговор, не вземе
становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не
упражни правата си по член 211, алинея 1, член 212 и член 219, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ГПК регламентира производството пред втората инстанция като непълно въззивно
обжалване с оглед ограничените възможности за страните да попълват делото с нови факти
и доказателства. Обсегът на въззивната дейност е стеснен предвид концентрационното
начало, съобразно което процесуалните действия по установяването на фактическата страна
на спора по правило се провеждат в рамките на първоинстанционното производство.
Страните са длъжни още в началната фаза на исковото производство да направят пред съда
своите твърдения за релевантните факти и да посочат доказателствените средства, чрез
които ще ги установяват. Настъпващата още в първоинстанционното производство поетапна
преклузия за посочване и представяне на доказателства изключва възможност страната да
поправи във въззивната инстанция собствената си небрежност, попълвайки делото с нови
доказателства. По изключение, законът предоставя възможност на страните да попълнят
делото с относимите към спорното право доказателства и в тази фаза на процеса в две
хипотези: когато са съществували обективни пречки доказателствата да бъдат посочени и
представени в срок при разглеждане на делото от първата инстанция и когато
доказателствата не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални
нарушения.
В настоящия казус, въпреки наведеният довод във въззивната жалба, че въззивникът не
е могъл да вземе становище по иска и да направи съответните доказателствени искания
поради съществено нарушение на процесуалните правила от първоинстанционният съд, не
сме изправени пред втората хипотеза, доколкото въззивникът М. в срока по член 131,
2
алинея 1 от ГПК не е подал отговор на исковата молба, респективно не е изложил твърдения
си за релевантните факти и не е посочил доказателствените средства, чрез които ще ги
установява. С изтичането на срока за отговор на исковата молба се преклудира
възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и
известни нему към този момент факти, а от посоченото във въззивната жалба за какви факти
се иска събирането на посочените доказателства се установява, че те са били известни на
страната към момента на получаване на исковата молба. В този смисъл е и точка 4 от
Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС, постановено по тълк.д.№ 1/2013 г. на
ОСГТК.
Като извод се налага, че несъбирането на поисканите доказателства е резултат от
процесуалното поведение на ответника, а не се дължи на процесуално нарушение на съда,
поради което искането е преклудирано.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника Н. М. за допускане до разпит на
двама свидетели, с показанията на които ще се установяват твърдените във въззивната жалба
разходи във Великобритания и за даване възможност за представяне на писмени
доказателства, свързани с направените разходи за транспорт и настаняване за времето на
престой във връзка с операцията на детето.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01 април 2024
година от 9,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Препис от определението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4