Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,02.05.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На дванадесети март
година 2019
В открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10185 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет
на производството са иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, иск по чл.127,
ал.2 от ЗЗД, иск по чл.86 ЗЗД, предявени
при обективно кумулативно съединяване.
По изложените в исковата молба обстоятелства и в молба – уточнение от 27.09.2016г., ищцовото УМБАЛ ”С.А.-С.”ЕАД,
ЕИК ********, представлявано от д-р С. С.Б. – директор, чрез пълномощника адв.Хр.Н. е предявило против МБАЛ ”Токуда
- София”АД, ЕИК********, адрес: гр.
София, бул. „********, при условията на обективно кумулативно съединяване
следните искове:
- отрицателен
установителен иск по чл.439 ГПК, да бъде признато за
установено, че ищецът УМБАЛ „С.А.“ СОФИЯ ЕАД не дължи сума в размер на 116
607.51лв. по изп.д.№20157900400793/2015 по описа на ЧСИ Р.М., рег.№790 с
р-н на действие СГС, представляваща заплатено наполовина обезщетение за
причинени вреди в резултат на проведено лечение на г-н П.П.в
периода от май 2008г. до юни 2010г. и такси и разноски по посоченото изпълнителното
дело, както и
- иск за осъждане на ответната М. „Т.Б.“ С. АД, на основание чл.127,
ал.2 ЗЗД, да възстанови на УМБАЛ „С.А.“ СОФИЯ сума в размер на 116
607.51лв. заплатена
от ищцовата болница, по изп.д.№20157900400793/2015 по описа на ЧСИ Р.М., рег.№790 с
р-н на действие СГС, представляваща заплатено наполовина обезщетение за
причинени вреди в резултат на проведено лечение на г-н П.П.в
периода от май 2008г. до юни 2010г. и такси и разноски по изпълнителното дело, както
и мораторна лихва от 876,31 лв. за периода 09.07.2015г./датата на плащане/ до
завеждане на иска -04.08.2015г., както и законната лихва върху главницата от
завеждане на иска до окончателното й изплащане.
Претендира
направените разноски по делото.
В исковата молба се твърди, че ищеца и ответника са лечебни заведения,
които са оказали последователно медицинска помощ на пациента П.М.П.в периода от
15.05.2008г. до юни 2010г. Сочи се, че пациентът не е останал доволен от проведеното
му лечение и е завел срещу двете лечебни заведения иск по чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД с
предмет – осъждане на двете болници солидарно да му заплатят сумата
330 000лв., обезщетение за причинени вреди, в резултат на твърдяното
некачествено лечение.
Сочи
се, че с Решение от 21.05.2014г. по гр.д.№ 14058/2011г.
на СГС, двете болници били осъдени да
заплатят солидарно сумата от 330 000лв. на
пострадалото лице П.П.. Решението на първостепенния
съд било обжалвано, като по въззивните жалби било образувано
(В)гр.д.№4105/2014г. по описа на САС, 12 състав, като с Решение №913/05.05.2015г.
въззивният съд отменил решението по гр.д.№ 14058/2011г.
на СГС, в частта за сумата над 120
000лв. Срещу въззивното решение били подадени
касационни жалби отново от страните, но към
момента на предявяване на иска нямало
произнасяне по допустимост.
Твърди се в исковата молба, че след постановяване на въззивното
решение П.П.се снабдил с изпълнителен лист, с който
било образувано изп.д.№
20157900400793/2015 по описа на ЧСИ Р.М., рег.№790 с р-н на действие СГС за
сумата от 227 127.73лв, от които сума в размер на 120 000лв - главница, сума в
размер на 93 902.08лв. - натрупана лихва върху главницата за периода от
26.05.2015г. до 29.06.2015г., сума в размер на 4 000лв. - адвокатско
възнаграждение и сума в размер на 9 225.65лв - такса по тарифа към ЗЧСИ. Твърди
се, че Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ била изпратена и до двамата
длъжника, като в ответната МБАЛ „ТОКУДА“ я получили първи и съответно първи
извършили действия по изпълнение. Ищецът поддържа, че вместо да поиска спиране на
изпълнението заедно с касационната жалба или други процесуални способи за
спиране на плащането до окончателното приключване на производството, МБАЛ
„ТОКУДА взели решение да заплатят сумата по ПДИ. В последствие се суброгирали в правата на първоначалния взискател
по изпълнителното дело и заявили претенциите си към МБАЛ „ТОКУДА - видно от
Съобщение изх.№17523/15г. Претендираната към болницата ищец сума била в размер на 116
607.51лв., от които: Сума в размер на 60 000лв.
Главница, сума в размер на 48 024.91лв. натрупана лихва върху главница от
26.05.2008г. до 20.07.2015г., сума в размер на 2 000лв -разноски по
изпълнителното дело и 6 582.60лв - такси по тарифа към ЗЧСИ - половината от
цялата заплатена от МБАЛ ТОКУДА сума на г-н П.П..
Твърди се, че сумата е заплатена от ищеца У. ”С.А.”ЕАД по сметка на
съдия -изпълнителя на 09.07.2015г., което е отразено в Уведомление от ДСК и Дневно извлечение от
сметка към 09.07.2015г.
Твърди се, че ищцовата УМБАЛ ”С.А.” е допринесла в значително по-малко
за настъпилите увреждания на П.П.отколкото ответната
болница отговорността и съответно размера на причинените вреди от двете лечебни
заведения на пациента П.П.е коренно различен. Ищцовото лечебно заведение поддържа, че не е налице виновно
поведение/бездействие от страна на негов медицински екип/лекар или ако има
такова, то е минимално.
Ищецът поддържа, че и
отговорността, която следва да понесе като възложител на работа също следва да
е минимална, а не по-равно с ответната болница.
Сочи се, че доколкото във
вътрешните отношения между солидарните длъжници важи
принципа на разделност, то всеки от длъжниците
поема част от общата престация в съответствие със
своя принос към увреждането - аргумент чл.127 от ЗЗД.
Твърди се,
че приносът на двете
болници за влошаването на
здравословното състояние на пациента П.М.П.е коренно различен. Следователно следва да е различен и размерът на тяхната отговорност.
Твърди се, че вредите, причинени от
проведеното в УМБАЛ „С.А.” лечение на П.П.са
в значително по-лека, временна степен и значение в сравнение с тези от
проведеното му лечение в болница „Токуда”, като
доказателство за това е не само фактът, че в първата болница пациентът е
пролежал само 15 дни, а във втората - 2 години и са му извършени 6 операции, но
и състоянието, в което е приет в болница „Токуда” и в което е изписан от там две години по-късно е
коренно различно. Твърди се,че че към датата на първата хоспитилизация
в „Токуда” състоянието на пациента П. било напълно лечимо.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, ответното МБАЛ ”Токуда”АД,
е депозирало писмен отговор, в който
оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Твърди се, че вредата на пациента е настъпила
много преди същият да бъде хоспитализиран в болница ”Токуда”.
Ответникът поддържа, че лечението в ”Токуда” в никакъв случай не е допринесло за влошаването на
състоянието на П.. Сочи, че вредатата за П.П.е настъпила още преди постъпване за хоспитализация в
Болница „Токуда”. Поддържа, че оплакванията на пациента започнали 49 дни преди постъпването му при ответника. Оспорва довода на ищеца, че по-краткият престой на П.
в УМБАЛ „Св.Анна”, в сравнение с престоя му в Болница „Токуда”, обосновава извод за по-лека степен и временност на вредите, които са му причинени от лечението в
ищцовото дружество. Поддържа, че макар и кратък, престоят в УМБАЛ „Св.Анна” е бил
ключов за здравословния проблем на пациента. Този престой в двете
структури на ищцовото дружество, с прибавения период
от около месец след изписването и преди постъпването в Болница Токуда, са време без адекватно лечение, което позволява на болестта
да се развие и да достигне състояние на спешност, лечението при което вече е трудно и с край, който не би
могъл да се сравни с този от едно навременно и адекватно лечение.
Сочи, че сумата от два превода получени при ответника от ЧСИ Р.М. не
отговаря на размера на иска, определен от ищеца.
Оспорва се твърдението, че в изпълнителното производство
Болница ”Токуда” е платила доброволно сумата,
посочена в поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/. Твърди се, че сумата по ПДИ
е удържана от ЧСИ Р.М., принудително, след налагане на запор, в срока за
доброволно изпълнение.
Ответникът релевира довод,
че разпределението
„поравно” по смисъла на чл. 127, ал. 1 ЗЗД се прилага, когато не следва „друго”
от отношенията между солидарните длъжници.
Разпоредбата не определя дали това „друго” се отнася за отношения, възникнали
въз основа на договор или нормативен акт и не ги ограничава по време. Твърди,
че в настоящия казус, между двете болници (съответно ищец и ответник) не
съществуват подобни отношения.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори, че ищцовото и
ответното дружество са лечебни заведения за болнична помощ, от категорията - болници за активно лечение по см. на чл.9,
ал.1, т.1 от ЗЛЗ, като ищцовата УМБАЛ „С.А.” е и университетска болница, видно и
от наименованието и.
Не е спорно, като и от справка по реда на
чл.23, ал.4 от ЗТР, се установява, че считано от 30.01.2017г. ответното
дружество е вписало ново фирмено име – „А.С.К.М.Б.З.А.Л.Т." ЕАД.
Не
е спорно, че ищцовото и ответното лечебни заведения, са
оказали последователно медицинска помощ на пациента П.М.П.в периода от
15.05.2008г. до юни 2010г.
Видно
от приетия амбулаторен лист издаден на 07.05.2008г. от ОПЛ д-р Т.Байкова,
пациентът П.М.П.имал оплаквания от болки в кръста още към 07.05.2015г., като
личния лекар поставил диагноза вирусна инфекция с неуточнена локализация и
хипертония./л.508 –л.509 от делото/
Безспорно
е, че независимо от болничното лечение, състоянието на пациентът П.М.П.е
необратимо влошено, като с експертно решение №
1301/30.06.2009 на ТЕЛК при I МБАЛ София, ищецът е освидетелстван със 100 % трайно
намалена работоспособност с чужда помощ с водеща диагноза – възпалителен спондилоцистит на ниво Тх5-
Тх6, долна спастична параплегия,
за период от три години./л.131 от делото/
Не
се спори , че П.М.П.депозирал в СГС искова молба срещу МБАЛ Токуда и МБАЛ "С.А.",
с която предявил иск с правно основание чл.49,
ал.1 ЗЗД във вр.с чл.53 ЗЗД, ответниците
солидарно да му заплатят сумата в размер на 300.000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на допуснати лекарски
грешки, при диагностиката и лечението, както и
30.000,00 лева- имуществени вреди и законни лихви от момента на увреждането. /препис от ИМ на л.12 - л.17/ По
предявения иск било образувано гр.д. № 14058/2011 г. по описа на
СГС, ГО, 21-и състав.
Първостепенния съд с Решение
№ 3578/21.05.2014 г., по гр.д. №
14058/2011 г. по описа на СГС, ГО, 21-и състав, постановил осъждане на УМБАЛ ”С.А.-С.”ЕАД, и МБАЛ ”Токуда - София”АД, солидарно да заплатят на П.М.П.сумата
от 300 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат
на неправилно лечение за периода м.май 2008 г. – м.юни 2010 г., ведно със
законната лихва върху тези сума, считано от 26.05.2008 г. до окончателно
изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 6 363,64 лв.,
като искът за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 30 000 лв.
е бил отхвърлен./л.58-л.67 от делото/
Софийски градски съд, I-21 състав, след анализ на събраните доказателства, вкл. заключенията на приетите по делото СМЕ (две
шесторни и една двойна), приел, че е
осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, визиран в
разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл.53 ЗЗД и
е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в претендирания
размер.
В производство по чл. 258
от ГПК, Апелативен съд-гр.София с решението си по гр.д.№ 4105/2014 г., отменил
частично решение № 3578/21.05.2014 на Софийския градски съд по гр. д. №
14058/2011г. на СГС, за сумата над 120 000лв. до 300 000лв., като
предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл. 49 ЗЗД е
уважен до размера 120 000 лева със законна лихва на основание чл. 86 ЗЗД,
считано от 26.05.2008г. до окончателното изплащане. Въззивният
съд е приел, че според изготвените от първия ответник епикризи
и другите събрани доказателства по делото ищецът е постъпил с оплаквания от
кашлица, бодежи в гърдите при вдишване и повишена температура до 39 градуса,
проведени са множество изследвания, показващи наличието на бронхопневмония и
засягане на гръбнака като при спондилодисцит с перевертабрална екстензия на
възпалителен процес, като във връзка с второто е препоръчана консултация с
невролог и неврохирург, която няма данни да е направена. Прието е, че установената бронхопневмония е лекувана с антибиотик.
Обсъдена е била и възможността за белодробна тромбоемболия,
поради което болният е бил изпратен в Клиниката по инвазивна кардиология за ангиопулмография и по-нататъшно уточнение. В резултат на
допълнителните изследвания в тази клиника е прието, че липсват данни за масивна
и субмасивна белодробна тромбоемболия,
както и че не може да се изключи рецидивираща белодробна тромобоемболия,
като е прието, че пациентът може да бъде изписан за домашно лечение. В
окончателната епикриза поставената диагноза е:
стенокардия при усилие белодробна тромбоемболия - микроемболична форма; състояние след пневмония; спондиоартроза; спондилодисцит; болков синдром. Прието е, че проведеното антибиотично лечения на заболяването бронхопневмония е
адекватно, правилно са взети мерки за изключване на животозастрашаващото
сърдечно-съдово заболяване, данните от изследването на гръбначния стълб не са
сочили на спешна хирургична намеса, но при своевременно подозиране и диагностициране, поне с голяма степен на вероятност, на
бактериален възпалителен процес на гръбначния стълб, и започване на адекватно,
мощно и продължително лечение агресивното протичане на процеса е било възможно
да бъде овладяно и деструкцията на прешлените би била
значително по-малка. Съдът с оглед приетите заключения е констатирал, че в случая е било задължително изключването на неоплазмена генеза
на процеса и специфичен спондилит, като последният е
изключен чрез провеждане на тест при втория ответник. Находката при
изследването на гръбнака е давала основание и дори е задължавала да бъде
извършена хистологична верификация, която би установила точната диагноза и
определила правилно лечение. Вместо тава болният е бил изписан от втория
ответник за домашно лечение, въпреки че заболяването "остеомиелит"
е диагностицирано именно в това лечебно заведение, но
целенасоченото му лечение е започнало след третата операция при втория
ответник, при която е изолиран причинителя - стафилококовата
бактерия. При осъществената операция е било извършено само декомпресия на
гръбначния мозък и вземане на проба за хистологично изследване. Не е била
поставена стабилизация на гръбначния стълб, нито е взета проба за
микробиологично изследване. Пропуск при лечението е неизвършването на
микробиологично изследване интраоперативно, т. к.
вече има изказано съмнение за възпалителен процес - спорнилодисцит.
От взетият при операцията материал е било извършено само имунохистохимично
изследване на тъканните материали, което е потвърдило
морфологичните данни за възпалителен процес - остеомиелит
с огнищни некрози,
кръвоизливи и зони на абсцедиране, съпроводени с репаративни процеси. Последното дава основание да се
приеме, че това е вече категорично поставена диагноза, която е определена само
30 дни след първата операция. При тази операция е била необходима стабилизация
на увредения сегмент на гръбначния стълб. Приел е още, че микробният причинител на заболяването е
изолиран едва след третата операция. Прието е, че проведеното антибиотично
лечение в двете лечебни заведения преди изолирането му се явява правилно спрямо
причинителя, но то не е било достатъчно продължително и в непрекъснат срок.
Окончателно излекуване на инфекцията не е било постигнато поне до м. октомври
2010 г. В резултат именно на ненавременното откриване и лекуване на
бактериалния причинител, на ищеца е причинена продължаваща деструкция
на прешленовите тела, нарушена анатомична форма на гръбначния стълб, увреждане
на гръбначния мозък от механично притискане, интоксикационни
и хопоксични промени, с краен резултат - тежко инвалидизиране. Заболяването на ищеца - бактериален спондилит /остеомиелит на
гръбначния стълб/ е тежко и високорисково заболяване, изискващо квалифицирано
болнично лечение и диагностично уточняване, дори в спешено порядък, поради
което и при категорични клинични данни за процес на ниво V- VI гръдни прешлени,
най-вероятно с възпалителен характер, е било неправилно болният да се изписва
за домашно лечение. При първата операция не е взет материал за
микробиологично изследване, не е извършена оперативна стабилизация на увредения
сегмент от гръбначния стълб, не са взети мерки за външното му укрепване със
стабилизиращ корсет, не е проведено пълноценно антибиотично
лечение. Тези факти и закономерното развитие на болестния процес, са довели
до допълнително разрушаване на засегнатите от процеса прешлени, нарушаване на
нормалната структура на гръбначния канал, увеличение на компресията върху
гръбначния мозък, утежняване на неврологичната симптоматика. Постигнатият
резултат като цяло е незадоволителен - тежка прешленова деструкция
и деформация на гръбначния канал с дефинитивно увреждане на гръбначния мозък и
нервни коренчета, но е избегнат възможният фатален изход при развитие на
септичното състояние.
Постановеното решение № 913/05.05.2015 на
Софийския апелативен съд по гр. д. № 4105/2014г. е влязло в сила на
17.02.2016 год.
С Определение № 185 от 17.02.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 276/2016 г., IV г. о., ГК, касационния съд не е допуснал касационното обжалване на решение № 913/05.05.2015 на
Софийския апелативен съд по гр. д. № 4105/2014г./л.167-л.171 от делото/.
За така
присъдените суми, пострадалия са се снабдил с изпълнителен лист на 02.06.2015г./на л.91 от делото/, като
било образувано изп.д.№20157900400793/2015 по описа на
ЧСИ Р.М., per.№790 с р-н на
действие СГС.
Видно от Покана за доброволно изпълнение (ПДИ) от 15.06.2015г., по изп.д.№20157900400793/2015 по описа на ЧСИ Р. М., per.№790, двете
лечебни заведения - УМБАЛ ”С.А.-С.”ЕАД, и МБАЛ ”Токуда
- София”АД, били
поканени да заплатят в полза на взискателя
П.П. сумата от общо 227 127.73 лева в условия на солидарност, която включвала 120 000лв.
главница, 93 902,08лв. лихва за периода 26.05.2008г. – 29.06.2015г., 4000лв. адвокатски хонорар по изп. дело, 9225,65
лв. такса по Тарифата към ЗЧСИ, към 29.06.2015г., като съдебния изпълнител
едновременно с поканата, на основание чл.507 ГПК наложил запор върху банковите
сметки на двете дружества длъжници. /л.90 и л.155 от делото/
Установява се от приетия неоспорен мемориален
ордер от 29.06.2016г. и отчет по сметка
№150 на Токуда Банк АД, че от запорираната
сметка на ответната Болница Токуда, по сметка на ЧСИ Р.М. е
преведена сумата от 227 419.08 лв., за погасяване задължението по изп.д.№20157900400793/2015 г./л.150 от делото/
Видно от съобщение изх.№17523 / 06.07.2015г., съдебния
изпълнител уведомил УМБАЛ ”С.А.-С.”ЕАД,
че другия солидарен длъжник М. ”Т.б.С.”АД, във връзка с плащането на дълга, на основание
чл.429, ал.1 ГПК и чл.74 от ЗЗД, е конституиран като взискател
по изп.д.№20157900400793/2015 на ЧСИ Р.М., на мястото на удовлетворения кредитор П.М.П.. /л.92 от делото/ С
това съобщение ищцовата
УМБАЛ ”С.А.-С.”ЕАД, била уведомена, че размера на
дълга и по изпълнителното дело възлиза 116 607,51лв., от които главница
60 000лв., законна лихва в размер на 48 024,91лв. за периода
26.05.2008г. – 20.07.2015г., 2000лв. разноски по изпълнителното дело,
6 582,60лв. такса по Тарифата към ЗЧСИ, към 20.07.2015г., както и че е наложен
запор по банковите сметки.
Не се спори, че сумата 116 607,51лв.
е заплатена от ищеца У. ”С.А.”ЕАД по сметка на ЧСИ Р. М. на 09.07.2015г., което
видно и от приетите Уведомление от ДСК от 09.07.2015г. и Дневно
извлечение от сметка към 09.07.2015г./л.93, л.94
от делото /
По делото са приети два мемориални
ордера от 31.07.2015г. за преведени от ЧСИ Р. М. на ответната МБАЛ ”Токуда - София”АД, суми от 108024.91лв. и от 2000лв. /л.152, л.153 от делото /
От приетото от съда, неоспорено от страните заключение на СМЕ с в.л. д-р Х.Б.М.
– специалист неврохирург, се установява, че П.М.П.е постъпил при ищеца на
15.05.2008г., като е изписан от УМБАЛ „С.А.“ ЕАД - София на 29.05.2008 г. в
добро общо състояние, с подобрение, без данни за отпадна неврологична
симптоматика, с нормална телесна температура и стабилна хемодинамика.
На пациента П. бил издаден е болничен лист / за временна неработоспособност за
23 дни (3 стационарни и 20 домашни). Назначено е домашно лечение (не антибиотично), контрол след 7 дни на INR по район,
диспансеризация и динамично наблюдение от личен лекар/кардиолог, контролни
прегледи след 15 и 30 дни /. Вещото лице сочи, че П.П.е
приет за лечение в М. „Т.Б.С.“ ЕАД на 18.06.2008 г. Лечението му продължава с
периодични прекъсвания до 30.05.2009 г. Сочи се, че след първото изписване от М.
„Т.Б.С.“ ЕАД на 27.08.2008г. на П.П.е издаден б.л. за
временна неработоспособност за 101 дни.
След второто изписване на 26.10.2008 г. е издаден б.л. за временна
неработоспособност за 56 дни.
След третото изписване на 30.05.2009 г. е издаден б.л. за временна
неработоспособност за 36 дни (6 стационарни и 30 домашни).
Вещото лице обосновава извод, че по време на цялостното болнично
лечение, освен тежкото състояние на пациента, неврологичната симптоматика се
описва като долна спастична парапареза, на моменти до
плегия, силно затруднена походка - възможна с помощни
средства (две патерици или проходилка) на кратки разстояния.
Д-р М. пояснява, че оценка
на работоспособността на П.М.П.е дадена с Експертно решение на ТЕЛК № 1301 от 30.06.2009 г., като е
определена 100%
трайно намалена
работоспособност с чужда помощ за срок от 3 /три/ години - до 01.06.2012
г. с ДИАГНОЗА: Спондилодисцитис
Тх 5- Тх6, Фрактура патологика.
Компресио медуле спиналис. Състояние след неколкократни
оперативни интервенции. Долна спастична параплегия.
Фистула дуро-кутанеа. AX-II ст. Хипертонично
сърце. Мотиви:
ТЕЛК разрешава временна неработоспособност от 25.05.2009 г. до 30.06.2009 г. За
този период е бил на болнично лечение и има издаден болничен лист. За долна
спастична параплегия -100% по Част VII т. 2.1.
Тежкият неврологичен дефицит обуславя нуждата от чужда помощ в битовото му обслужване.
При ищеца П.М.П.се касае за остро настъпило заболяване на гръбначния стълб,
манифестиращо се с висока температура, втрисане, болки в гръдната част на
гръбначния стълб с опасващ характер /коренчеви
болки/, по-късно изтръпване и слабост на долните крайници, нарушени
тазово-резервоарни функции. През този период на заболяването се провежда
лечение и изследвания в кардиологични и пулмологична
клиника, извършена е МРТ на гръбначния стълб, при която са налице категорични
данни за процес на ниво V-VI гръдни
прешлени, с неизяснен характер. При постъпването на пациента в Болница Токуда, оперативното лечение вече е повече от наложително.
Но клиничното
мислене е насочено по-скоро към туморен процес, а не към остеомиелит
на гръбначния стълб. Извършени са множество оперативни интервенции, лабораторни
и инструментални изследвания, консултации, но крайният резултат от развитието
на болестния процес и проведеното лечение е неблагоприятен, болният е тежко и
трайно инвалидизиран, с песимистични възможности за
подобрение в бъдеще.
Сочи се, че в приложените и описани в експертизата
медицински документи няма описана отпадна неврологична симптоматика при престоя
на ищеца в Отделение по ревмокардиология, пулмология
и обща терапия, като долната парапареза (слабост в
краката до невъзможност за ходене) е настъпила две седмици преди постъпването в
Токуда Болница.
В обясненията си в о.с.з. на 21.03.2017г. вещото лице д-р М. сочи, че в
месеца между изписването от едната болница и постъпването в другата пациентът
много се влошил. Пояснява още, че в Токуда Болница,
пациентът П. е постъпил с оплаквания от затруднени движения в долните крайници,
като след първата спешна операция насоченост към туморен процес, същия
прогресивно се влошил. Вещото лице пояснява, че при П.П.категорично
не се установява тумор, нито туморен процес.
Съдът възприема приетото, неоспорено
заключение на СМЕ с в.л. д-р Х.Б.М. – специалист
неврохирург, като обективно и компетентно дадено и кореспондиращо с
неоспорените писмени документи, представени по делото.
При така установеното
от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Относно иска
с правно основание чл. 439 ГПК.
По
допустимостта: Отрицателния установителен иск е процесуално
допустим, предявен при
наличие на правен интерес и надлежно
упражняване правото на иск.
По същество:
Предявеният отрицателен установителен
иск от ищеца с правно основание чл. 439 ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т. е. чрез иск длъжникът
оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението.
С предявяването на иска по чл.
439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал.2 ГПК искът
може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по
своя предмет е отрицателен установителен и има за цел
за отрече съществуването на изпълняемо право. В това
производство ищецът може да навежда всички правопогасителни,
правоотлагащи, правопрекратяващи
възражения, основани на факти, непреклудирани в
производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за
настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече
е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.
В случая ищецът не сочи и не
установи новонастъпил факт след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Предвид липсата на доказан новонастъпил факт,
след издаване на изпълнителното основание по гр. д. №
4105/2014г.
на САС, предявения отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 ГПК, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно иска с пр. основание чл.127, ал.2 ЗЗД:
Съгласно чл. 127, ал.2 от ЗЗД - всеки солидарен
длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата - над припадащата му се част от общия
дълг.
Предявеният
иск е процесуално допустим, доколкото представлява регресна
претенция, която е предявена от ищец с надлежна материална и процесуална
легитимация- ищецът твърди да е солидарен длъжник с ответника, както твърди да
е изпълнил повече от припадащата му се част от общия дълг. В конкретния случай,
ищецът и ответника не спорят, че са солидарно задължени за изплащането на
обезщетение за вредите, които са били причинени от тях на пациента П.М.П..
Солидарността
произтича от разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД, както и от правните последици на
влязлото в сила решение по гр. д. № 4105/2014г. на САС.
Доколкото е осъществен
състав на деликт, и не следва друго от
отношенията между солидарните длъжници, ще трябва да
се приеме, че това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе по равно
от всеки от двамата длъжници.
Спорът между
ищеца и ответника следователно, се концентрира върху обема на общия дълг, върху
който се простира солидарността - понеже ответникът отрича твърдението, че е
бил солидарно отговорен за задължението да заплати законната лихва след влизане
в сила на осъдителното решение, както и да заплати сумата на съдебните и
деловодните разноски, които ищецът е заплатил. Разрешаването на този именно
правен спор предполага обсъждане на всеки отделен елемент от погасеното чрез
плащане задължение, защото искът е предявен на основание чл. 127, ал.2 от ЗЗД
т.е. ответникът ще бъде длъжен да заплати само съответната част от общия дълг,
обхванат от солидарността .
Съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг
такъв, какъвто е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от
това, което е платено за погасяването на дълга такъв какъвто е бил в момента на
погасяването. Без значение е дали дългът е погасен чрез плащане, или чрез
поемането на ново задължение от погасилия дълга./ Решение № 211 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2011 г., IV г. о.,
ГК/ Върховният касационен съд е приел в практиката си
/вкл. по реда на чл.290 ГПК/, че
установената в чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумпция за равна задълженост
във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима. В
отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от
отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във
вътрешните им отношения се предполага,
че те дължат по равно, т. е. в тежест на този, който твърди, че отговаря за
по-малка част от задължението е да докаже, че приносът му е по-малък от този на
другите солидарни длъжници.
В настоящия казус от страна на ищеца, който носи доказателствената тежест съгласно чл.154, ал.1 ГПК, не е
оборена презумпцията на чл.127, ал.1 ЗЗД , поради което всяко от двете
лечебни заведения следва да понесе по
равно отговорността спрямо уврединия кредитор или
отговорността им следва да се ангажира до размера на 1/2 част от дълга.
Решаващия състав
приема, че по смисъла на чл. 298,
ал.1 от ГПК, субективните предели на СПН на постановеното решение
по гр. д. № 4105/2014г. на САС,
обвързват двете лечебни заведения страни по настоящия спор.
В случая в мотивите на влязлото в сила решение по чл.
49 от ЗЗД съдът е приел,че микробният причинител на заболяването е изолиран
едва след третата операция. Проведеното антибиотично
лечение в двете лечебни заведения преди изолирането му се явява правилно спрямо
причинителя, но то не е било достатъчно
продължително и в непрекъснат срок. Окончателно излекуване на инфекцията не
е било постигнато. Прието е, че в резултат именно на ненавременното откриване и
лекуване на микроба на ищеца е причинена продължаваща деструкция
на прешленовите тела, нарушена анатомична форма на гръбначния стълб, увреждане
на гръбначния мозък от механично притискане, интоксикационни
и хопоксични промени, с краен резултат - тежко инвалидизиране.
Съгласно чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от
неколцина, те отговарят солидарно. Помежду си съдлъжниците
не отговарят солидарно, а разделно, т.е. всеки отговаря за своята част. По
делото е установено, че увреждането на пациента П. е в причинна връзка с допуснатите
пропуски в поставянето на своевременна и
вярна диагноза на пациента в двете дружества. От заключението на вещото лице по
приетата СМЕ се установява, че пропуските при лечението и поставянето на
правилна диагноза в двете дружества е допринесъл в еднаква степен за
необратимата инвалидизация на пациента, с оглед на
това съдът приема, че те следва да
отговарят по равно или по 50% от общото задължение.
По спора за
солидарния характер на задължението за изплащане на обезщетение в размер от 116
607 лева:
Възникването на регресното
право в полза на солидарния длъжник изисква не изпълнение на цялото задължение
към кредитора, а изпълнение, което да е
по-голямо по стойност от припадащата му се съобразно вътрешните отношения част -
чл.127, ал.2 от ЗЗД. Солидарният длъжник може да търси от останалите длъжници само
горницата над неговия дял. В противен случай, той ще се обогати за сметка
на останалите (P.241-1988-IV ГО).
По изчисление на съда, сборът от задължението за главница, лихви и разноски по
изп.д. №20157900400793/2015 г. на ЧСИ Р. М.,
съобразно изпратената до страните ПДИ, възлиза общо на 227 127,73 лева, от които ищецът е
заплатил 116 607,51лв., а дължимата от него сума, съобразно приетата квота от ½ част възлиза на 113 563,86лв.
В заключение
на изложените изводи, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.
127, ал.2 от ЗЗД е частично основателен, до размера на сумата от 3 043,65
лева – платена от ищеца над дължимата от него ½ част от общия дълг, а в
частта за разликата над посочената сума и до пълния претендиран
размер от 116 607,51 лева, главният
иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Лихвата за забава за периода от 09.07.2015г.
до 04.08.2015г. върху главницата от 3 043,65лв., определена от съда по
реда на чл.162 ГПК, възлиза на 22,88 лв., до който размер е основателен иска по
чл.86 ЗЗД, а до пълния заявен размер
от 876,31лв. , акцесорния иск следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
По разноските: Съобразно изхода на правния спор, всеки от ответниците, съразмерно с уважената част от исковете,следва
да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
деловодни разноски в размер на по 247,89 лв.на основание чл. 78, ал.1 от ГПК./общо сторени в производството разноски възлизат на 9499,30лв., съгласно
списък по чл.80 ГПК на л.500 от делото/
Съразмерно на отхвърлената част
от исковете, ответната страна на основание чл. 78, ал.3, ГПК за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от
горното и в същия смисъл, Софийски градски съд, I-7 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от УМБАЛ ”С.А.-С.”ЕАД,
ЕИК ********, представлявано от д-р С. С.Б. – директор срещу „А.С.К.М.Б.З.А.Л.Т."
ЕАД, с ЕИК********, адрес: ***, с
предишно име „Т.Б.С.” ЕАД, иск с правно
основание чл. 439 от ГПК, за признаване за установено спрямо ответника, че
ищецът не дължи сума в размер на 116 607.51лв. по изп.д.№20157900400793/2015
по описа на ЧСИ Р. М., рег.№790, представляваща заплатено обезщетение за
причинени вреди в резултат на проведено лечение на г-н П.П.в
периода от май 2008г. до юни 2010г. и такси и разноски по посоченото
изпълнителното дело, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „А.С.К.М.Б.З.А.Л.Т." ЕАД, с ЕИК********, адрес: ***, с
предишно име - „Т.Б.С.” ЕАД, да заплати на У. ”С.А.”ЕАД, ЕИК ********, със съдебен адрес ***.,
офис 410, на основание чл.127, ал.2 ЗЗД, сумата от 3 043,65лв. представляваща платена в повече от
дължимата 1/2 от задължението за обезщетение за причинени вреди при проведено
лечение на П.М.П., по изп.д.№20157900400793/2015 по описа на ЧСИ Р.М., рег.№790
от КЧСИ, ведно със
законната лихва върху тази сума считано предявяване на иска - 05.08.2015г. до
окончателното й изплащане, както и 22,88
лв. лихва за забава за периода от 09.07.2015г. до 04.08.2015г., като ОТХВЪРЛЯ главния иск за разликата
до заявения размер от 116 607,51 лв., както и иска за лихва за забава до
предявения размер от 876.31лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „А.С.К.М.Б.З.А.Л.Т." ЕАД, с ЕИК********, адрес: ***, с
предишно име - „Т.Б.С.” ЕАД, да заплати на У. ”С.А.”ЕАД, ЕИК ********, сумата 247,89 лв., разноски пред СГС, съразмерно на уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
ОСЪЖДА У. ”С.А.”ЕАД, ЕИК ********, да заплати на " А.С.К.М.Б.З.А.Л.Т." ЕАД, с ЕИК********, сумата 150 лв. разноски пред
СГС, съгласно чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: