Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. Русе, 09.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря
Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5922 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 49, ал. 3 от СК от З.И.С.
против С.Ю.С..
Ищецът твърди,
че с ответника са сключили граждански брак на 15.08.2004 год. в гр. Русе. От
брака си имат две деца: С* С* С. с ЕГН ********** и Ю* С* С. с ЕГН **********.
Ищецът твърди,
че през първите години на брака отглеждали децата си, обзавеждали и се
грижили за дома си имали както добри,
така и лоши мигове. Първоначално съпругът пътувал в чужбина, за да търси
работа, от 7 години е постоянно в България и понастоящем двамата
съпрузи работят в Престиж - 92 ЕООД. Ищецът твърди, че ответникът проявявал
системно ревност и правел скандали по различни поводи, като се стигнало до
системен психически, емоционален и вербален тормоз. Особено агресивен ставал след употреба на алкохол.
Впоследствие започнал да я следи, да ограничава контактите й с близки и
приятели, обидите и заканите за здравето и живота й станали ежедневие.
Последният акт на домашно насилие датира от 03.12.2020 год., когато по време на
вечеря със свекъра и свекървата той вдигнал скандал, като я обвинил, че му
изневерявала. Започнал да я блъска, да я удря с юмруци и ритници по тялото,
голямата дъщеря се опитвала да защити майка си като застанала между тях, в
резултат на което ответникът започнал да бие и нея. Това провокирало ищеца да
напусне семейното жилище и да се премести при родителите си, заедно с децата.
Моли бракът да
бъде прекратен по вина на ответника, претендира упражняването на родителските
права и местоживеенето на децата да бъде определено при нея. Счита, че режимът
на лични контакти на бащата с децата би следвало да бъде опреден при условията
на чл. 59, ал. 8, т. 1 и 2 - в присъствието на определеното от майката лице и
на определено от нея място, претендира издръжка в размер на 250 лева за
голямото дете и 180 лева за малкото
дете, платима до 15-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната
лихва за всяко просрочено плащане до настъпване на обстоятелства, водещи до
нейното изменение или прекратяване. Не претендира ползването на семейното
жилище. Не претендира издръжка от съпруга си след прекратяване на брака. Желае
да носи предбрачното си фамилно име С*.
Ответникът в
своя отговор оспорва изложените в исковата молба факти, като твърди, че ищецът
е напуснала самоволно къщата, без да се обади, без да го предупреди, като
оставила децата на родителите си, а тя самата заминала с друг мъж в чужбина. Не
се противопоставя бракът да бъде прекратен с развод, не претендира произнасяне
по въпроса за брачната вина, желае упражняването на родителските права и
местоживеенето на децата да бъде определено при него. Предлага режимът на лични
контакти на майката с децата да бъде в
присъствието на бащата или определено от
него лице, на определено място, а именно домът му в с. С*, ул. В* А* № *.
Претендира издръжка в размер на по 250 лева за всяко от децата. Желае да му
бъде предоставено ползването на
семейното жилище, което е собственост на неговите родители. Няма претенции за издръжка от съпругата си.
Желае след прекратяване на брака ищецът да носи предбрачната си фамилия
Салиева.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Видно от
Удостоверение за сключен граждански брак серия УС- 0, № 234761, издадено на 15.08.2004
год. от Кметство С*, Община В*, Област Р*въз основа на акт за граждански брак №
007/15.08.2004 год. С.Ю.С., ЕГН ********** и З.И. С*, ЕГН ********** са
сключили граждански брак на 15.08.2004 год. в с. Смирненски, за което бил
съставен акт № 007, като съпругата след брака приела да носи фамилното име С..
Допреди
раздялата страните са живели в семейното жилище, находящо се в с. С*, ул. В* А*
№ *. Не се спори, че то е собственост на родителите на съпруга.
По време на
брака се родили децата С* С* С., ЕГН ********** и Ю*С* С., ЕГН **********.
От
показанията на свидетелите С* М* И. (майка на ищеца) и Н*Ш* Х* се установи, че ответникът
е изпитвал силна ревност към съпругата си още от началото на техните отношения,
като изблиците му прераствали в скандали и побои. Случвало се е свидетели на
това му отношение да стават децата. Последният случай датира от 03.12.2020
год., когато ответникът в поредната сцена на ревност вдигнал скандал и започнал
да бие съпругата си. Голямата дъщеря на страните се намесила в защита на майка
си, което насочило гнева на ответника спрямо нея и тя също била удряна от него.
Ответникът
не твърди и не доказва брачна вина на ищеца. Нейното поведение съдът приема
като ответна реакция на дългогодишната необоснована ревност, скандалите и
побоищата, които са съпътствали живота на семейството. Свидетелят Х* Ю* Р*
(сестра на ответника) намира причина за разстройството на брака в охладняването
на съпругата към брат й. Това е напълно логично, тъй като дългогодишните сцени
на ревност не биха могли да доведат до различен резултат. Въпреки, че не се
твърди брачна вина на ищеца, все пак свидетелят изнесе данни, че чула от хора в
чужбина, че снаха й живее в Испания с друг мъж- набедения за любовник от
ответника, с когото избягала от България. Тези твърдения се опровергаха от
показанията на С* И., която заяви, че нейна е инициативата да изпрати дъщеря си
в чужбина, като тя е закупила билет и организирала пътуването и настаняването
при нейни близки. Положението в семейството станало толкова нетърпимо и у нея
нараствало чувството за безпокойство за живота и здравето на дъщеря й.
Въз основа на
гореизложените обстоятелства, доказани със свидетелските показания, съдът
намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат съпругът
и приема, че бракът на страните следва да бъде прекратен по вина на ответника.
Въз основа на горните факти, съдът
намира за установено от правна страна следното:
I. По иска с правна квалификация чл.
49, ал.3 от СК.
Бракът
е уреден като траен (пожизнен) съюз, изграден върху взаимната любов, доверието
и уважението, върху равноправието между мъжа и жената, единството на личните и
обществени интереси, сътрудничество и взаимната помощ в семейния живот.
Съпрузите чрез взаимно разбирателство и общи усилия са длъжни да обезпечат
благополучието на семейството и да се грижат за издръжката и възпитанието на
децата.
Постановление
№ 10 от 3.XI.1971 г., Пленум на ВС, актуално и днес, дава дефиниция на
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а именно: дълбоко е това
разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и
другарски отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в
нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е
разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални
отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между
съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да
се преодолее. От своя страна липсата на физическа и духовна взаимност между
страните, както и системния психически и физически тормоз от страна на съпруга,
са довели да изпразване на съществуващата между тях брачна връзка от нормалното
й съдържание – същата е престанала да изпълнява социалната си функция и е
изцяло и окончателно разстроена. Семейната общност е разкъсана по необратим и
непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално, поради което не е
полезна нито за съпрузите, нито за обществото.
По
изложените съображения настоящият състав на съда намира, че предявения конститутивен
иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 3 от СК, е основателен и следва да
бъде уважен, като сключения между страните брак бъде прекратен по вина на
съпруга.
II.
Фамилното име след развода – чл. 53 СК.
След
прекратяването на брака ищецът следва да носи предбрачното си фамилно име С*,
тъй като е заявила, че желае да се възползва от тази възможност. Становището на
ответника по този въпрос е ирелевантно, тъй като правото на избор е на съпруга,
който е променил името си.
ІІІ. Досежно ползването на
семейното жилище – чл. 56 от СК.
При
допускане развода по искане на един от съпрузите съдът разрешава окончателно
въпроса за ползване на семейното жилище. Ответникът претендира да му се предостави
ползването на семейното жилище, находящо се в с. С*, ул. В*А* № *. Не се спори,
че то е собственост на родителите на съпруга, същото е напуснато от съпругата,
а отношенията им с ищеца не предполагат възможност за съвместно ползване. Ответникът
е направил искане да му бъде предоставено ползването на семейното жилище.
ІV. Издръжка между съпрузите:
Страните
не претендират издръжка един спрямо друг.
V. Относно упражняването на
родителките права – чл. 59, ал. 2 СК.
Според
Постановление № 1/1957 год. на Пленума на ВС, т. 25 , при допускане на развода
съдът задължително решава въпроса за упражняване на родителските права върху
родените от брака деца. Съдът следва да уреди и личните отношения между децата
и родителя, на когото не е предоставено упражнението на родителските права. Той
трябва да разрешава въпроса за децата само с оглед на техните интереси, като
взема предвид досегашните грижи и отношения на родителите към децата, желанията
на съпрузите, техния морал, условията на живот при всекиго от тях, възрастта на
децата и личната им привързаност към единия или другия родител, социалното
обкръжение и материалните възможности.
Упражняването
на родителските права върху децата следва да бъде предоставено на майката, тъй
като това съответства на желанието на децата и се подкрепя от всички събрани
доказателства. Към датата на постановяване на настоящия съдебен акт
представеният по делото трудов договор е изтекъл (на 04.03.2021 год.) и ищецът
няма основание да отлага връщането си в България, за да упражнява адекватно
родителските права, каквото становище заяви процесуалният й представител. Вината
за дълбокото разстройване на брака поначало е без правно значение за
предоставяне упражняването на родителските права. Всички свидетели заявиха, че
през годините майката е отглеждала и възпитавала децата преимуществено. Тя е
разчитала на помощта на своите и на ответника родители. Ответникът се е
включвал рядко в преките грижи за децата, което е разбираем с оглед факта, че в
много дълъг период той е работил в чужбина, както и предвид факта, че децата са
момичета. Обвиненията, които свидетелите на ответника отправиха- че майката
толерира малкото дете, а се държи по- строго с голямото, бяха отречени от
децата. Разбираемо е по- строгото държане спрямо по- голямото дете, което е на
15 години и на възраст, в която трябва да бъдат налагани повече ограничения, за
да бъде предпазено и приучено към здравословен и законосъобразен начин на
живот. В конкретния случай строгостта на майката е съвсем уместна, както и тази
на бабата по майчина линия, която отглежда децата, докато се поуспокоят
отношенията между родителите, включително и по повод настоящото дело. Установи
се също по делото, че бащата на ответника от няколко месеца е прикован на легло
и грижите за него са изцяло поети от неговата майка. Племенницата му живее и
учи в гр. В*, а сестра ми- в гр. Р*. Фактически за него липсва възможност да
разчита на помощ от близък роднина, още повече че и двете деца са момичета, при
това във възраст, която изисква по- отчетливо присъствие на жена в живота им.
Те не припознаха у никоя от роднините си по бащина линия такъв женски авторитет
и подкрепа. С поведението си баща им също е загубил авторитет пред децата. Това
обстоятелство, според настоящия съдебен състав, е преодолимо, но от страна на
бащата трябва да бъдат положени много и дългосрочни усилия.
На
бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с децата, но не както
е поискано в исковата молба, нито в отговора. Те не съдържат конкретни искания.
Само за пълнота на изложението може да се каже, че предложените лични отношения
от бащата за майката са твърде крайни и навеждат на желание по- скоро тя да
бъде унижена и подчинена, осъществявайки срещите с децата в дома на бащата,
което с оглед стеклите се обстоятелства, е крайно неуместно.
Съдът
намира, че удачният режим на лични отношения е следният: бащата ще има право да
взема децата при себе си всеки първи и
трети петък, събота и неделя от месеца от 18.00 часа в петък до 12.00 часа в
неделя с преспиване; както и през лятната ваканция на два пъти по 15 дни във
време, когато майката не е в платен годишен отпуск.
VІ. Издръжката на децата – чл. 143,
ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 5 от СК.
Съдът
намира, че предвид нормативно установените граници за минималния размер на
месечната издръжка за деца при развод от 162.50 лева, считано от 01.01.2021
год., нуждите на 10- годишната Ю* и 15- годишната С* от храна, облекло и други
потребности, както и като вземе предвид възможностите на дължащия я родител, който
декларира доход 460.00 лева през 2017 год., не представя актуални данни за
доходите си, следва да определи същата в близък до този размер, а именно: 170.00
лева за малкото дете и 200.00 лева за голямото. Ищецът не е ангажирала
доказателства ответникът да разполага с възможности, които да му позволяват
заплащане на издръжка в по- висок размер, нито нужди на децата в този смисъл.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението в частта му относно присъдената
издръжка подлежи на предварително изпълнение, като се вземе предвид изплащаната
издръжка по силата на постановените привременни мерки от 09.02.2021 год.
VІІ. По разноските за делото.
При
този изход на спора и на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК разноските за делото
следва да се понесат от ответника. Той следва да заплати на ищеца сторените от
нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева и държавна
такса 25.00 лева. Страните са представили списъци по чл. 80 от ГПК.
На
основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна такса
за развода при решаване на делото в размер на 50.00 лева.
На
основание чл. 69, ал. 1, т. 7 и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК дължимата от ищеца държавна такса за присъдената
издръжка за в бъдеще е в размер на 532.80 лева.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 15.08.2004 год. в с. С*,
общ. В*, обл. Р* граждански брак между С.Ю.С., ЕГН ********** и З.И.С., ЕГН **********,
за който е съставен акт за граждански брак № 007/15.08.2004 год. по вина на
съпруга.
ПОСТАНОВЯВА след
прекратяване на брака жената да носи предбрачното фамилно име, като след
прекратяването на брака същата се именува З.И. С*.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на
семейното жилище, находящо с в с. С*, общ. В*, обл. Р*, ул. В* А* № *, собственост
на родителите на мъжа, на С.Ю.С..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на децата С* С* С., ЕГН ********** и Ю* С* С., ЕГН ********** на майката,
като определя местоживеенето им да е при нея в с. С*.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични контакти на бащата С.Ю.С. с децата С*Синанова С. и Ю* С* С., като му дава право да ги вижда и взема при
себе си всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 18.00 часа в
петък до 12.00 часа в неделя с преспиване; както и през лятната ваканция на два
пъти по 15 дни във време, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА С.Ю.С., ЕГН **********
да заплаща на С* С* С., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен
представител З.И.С., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 200.00 лева, считано от датата на предявяване на иска- 16.12.2020 год. до
настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА С.Ю.С., ЕГН **********
да заплаща на Ю* С* С., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен
представител З.И.С., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 170.00 лева, считано от датата на предявяване на иска- 16.12.2020 год. до
настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА С.Ю.С., ЕГН **********
да заплати на З.И.С., ЕГН ********** сумата 625.00 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА С.Ю.С., ЕГН **********
да заплати по сметка на Русенски районен съд окончателна държавна такса в
размер на 50.00 лева по допускане на
развода и 532.80 лева- държавна
такса за присъдената издръжка за бъдеще време.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Русенски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …..……………
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка
като се вземе предвид изплащаната издръжка по силата на постановените
привременни мерки от 09.02.2021 год.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Русе в едноседмичен срок
от получаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:…………………