№ 97
гр. Средец, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20242170100355 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от ЗК „Лев Инс" АД , ЕИК *********, против В. Д.
Д., ЕГН **********, с адрес гр.Бургас, *******.
В исковата молба се твърди, че на 08.02.2020 г. в 16,30ч. в гр.Средец, на
кръстовището на ул.“Любен Каравелов“ и ул.“Бр.Миладинови“ е реализирано ПТП с
участието на МПС "Пежо 306" с peг. № А 59 68 МК, , управлявано от В. Д. Д., който отнел
предимството на движещия се по пътя с предимство л.а. Нисан Навара с рег.№ СВ 83 11 МК
и му причинил имуществени щети.
Твърди се, че според представения Протокол за ПТП № 1335909/08.02.2020г.,
съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат по вина и
противоправно поведение от страна на водача на МПС "Пежо 306" с peг. № А 59 68 МК, ,
управлявано от В. Д. Д., който е управлявал автомобила с алкохол в кръвта над допустимата
по закон норма, а именно с количество 1,07 промила. Ангажирана е
административнонаказателната му отговорност.
Твърди се, че към датата на събитията МПС "Пежо 306" с peг. № А 59 68 МК е бил
застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" в ЗК Лев Инс АД със застрахователна
полица № BG/22/119000587805 със срок на валидност от 24.02.2019г. до 24.02.2020г.
Пострадалият автомобил е бил застрахован по имуществена застраховка Каско
полица № Е19990021973 в ЗД Бул Инс.
В дружеството е заведена щета под № 0000-5102-20-5-02951 от ЗД Бул Инс, което
1
след оглед, оценка и възстановяване на материалните вреди по увредения автомобил Нисан
Навара с рег.№ СВ 83 11 МК, е заплатило застрахователно обезщетение в размер на
11 361,50 лв., след което е предявило претенции към дружеството-ищец за възстановяване на
платеното. Претенциите са уважени в пълния размер и изплатени на ЗД Бул Инс АД чрез
прихващане на взаимни задължения с платежно нареждане от 16.07.2020г.
На основание чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ се твърди, че ЗК "Лев Инс" АД чрез изплащане
на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка Гражданска отговорност
придобива право на регрес срещу виновния водач –В. Д. Д. до размера на изплатеното в
размер на 11 361,50 лв и обичайните разноски за определянето му в размер на 20 лв. или
общо за сумата в размер на 11 381,50лв.
В тази връзка е инициирано производство по чл.410 от ГПК пред РС-Средец,
образувано е ч.гр.д.№ 192/2024г. по описа на съда и е издадена заповед за изпълнение.
Поради подадено възражение в срок срещу заповедта, за ищеца е възникнал интерес
да подаде настоящата искова молба, с която се иска приемане за установено, че ответникът,
на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, следва да заплати на ищеца сумата от 11 381,50лв. ,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение и обичайни разноски по щета №
0000-5102-20-5-02951, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане.
Претендират се и разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата
молба от страна на ответника, чрез пълномощника му-адв.Б.. Оспорва се наличие на
причинно-следствена връзка между поведението на ответника и причинените вреди, както и
виновно поведение от страна на ответника. Прави се възражение за съпричиняване от страна
на водача на л.а. Нисан Навара с рег.№ СВ 83 11 МК, изразяващо се в допускане на
нарушение на правилата за движение по пътищата. Оспорва се размера на претенцията, като
се счита за завишена. Оспорва се и претенцията за законна лихва, както и началния момент,
от който се дължат. Претендират се разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл.500, ал. 1, т. 1
от КЗ вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника юрк.К.З. и адв.П.В. поддържа
доводи за уважаване на иска като основателен и доказан, предвид всички събрани по делото
доказателства. Моли съда да присъди сторените разноски в настоящото производство и в
заповедното производство.
Ответникът, чрез пълномощника адв.Т. Б., оспорва претенцията.
От фактическа и правна страна съдът установи следното:
Безспорни по делото са обстоятелствата, че към 08.02.2020 г. МПС "Пежо 306" с peг.
№ А 59 68 МК е бил застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" в ЗК Лев Инс АД
със застрахователна полица № BG/22/119000587805 със срок на валидност от 24.02.2019г. до
24.02.2020г.
2
Пострадалият автомобил е бил застрахован по имуществена застраховка Каско
полица № Е19990021973 в ЗД Бул Инс.
Безспорно е , че в ищцовото дружеството е заведена щета под № 0000-5102-20-5-
02951 от ЗД Бул Инс, което след оглед, оценка и възстановяване на материалните вреди по
увредения автомобил Нисан Навара с рег.№ СВ 83 11 МК, е заплатило застрахователно
обезщетение по застраховка Каско в размер на 11 361,50 лв., след което е предявило
претенции към дружеството-ищец за възстановяване на платеното. Претенциите са уважени
в пълния размер и изплатени на ЗД Бул Инс АД чрез прихващане на взаимни задължения с
платежно нареждане от 16.07.2020г.
От заключение на САТЕ и допълнителната САТЕ се установява, че причина за
възникване на ПТП е навлизане в кръстовището от страна на водача на л.а Пежо 306-
ответник по делото от път без предимство при наличието на автомобил, движещ се по пътя с
предимство. Причинените щети по л.а Нисан Навара са в пряка причинно-следствена връзка
с процесното ПТП. Двата автомобила са се движили в рамките на разрешената за населено
място скорост. Мястото на удара е в центъра на кръстовището. Водачът на л.а Нисан Навара
е нямал техническа възможност да предотврати произшествието, защото времето му за
реакция е било по-голямо от времето, за което ще премине кръстовището. Ако ответникът-
водач на л.а. Пежо 306 беше изчакал на линията на видимостта л.а Нисан Навара да
премине през кръстовището, произшествието не би настъпило. Произшествието е могло да
бъде предотвратено, ако водачът на автомобила, който се е движел по улицата без
предимство-настоящ ответник , беше изпълнил предписанията на знак № 2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. ПТП се дължи изцяло на виновното
поведение на ответника. Издадената фактура от Омникар към ЗК БулИнс за
отремонтирането на л.а.Нисан Навара съответства на първоначално съставения опис на
11.02.2020г. при извършения първоначален оглед с изкл. на три позиции-смяна на модур
Airbag, програмиране модул-управление на система безопасност, смяна модул лентов кабел
волан. Описаните като повредени части са в причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП. Л.а. Нисан Навара е бил гаранционен към датата на ПТП. При изслушването на
вещото лице в открито съдебно заседание вещото лице е заявило, че на снимките от огледа
се вижда , че двигателят работи, а лампата за дефект в обезопасителната система свети и
най-вероятно по време на ремонта в сервиза не са могли да отстранят тази неизправност и са
сменили посочените три елемента, свързани със системата за безопасност, които не са
описани в първоначалния оглед, поради което и са фактурирани към останалите.
В Констативния протокол за ПТП от датата на произшествието, съставен от
мл.автоконтролъор И.И.-РУ на МВР- Средец е отразен същия механизъм на
произшествието. В графа участник 1-настоящ ответник е отразено , че пробата за алкохол е
положителна-1,07 промила. Протоколът е разписан от двамата участници в ПТП.
Видно от постъпилата административнонаказателна преписка, образувана във връзка
с процесното ПТП, на 08.02.2020г. на В. Д. е съставен АУАН № 37 за нарушение на чл.50,
ал.1 от ЗДвП , а впоследствие е издадено НП № 20-0269-000037/18.02.2020г., което няма
3
данни да е обжалвано от ответника. Срещу ответника е съставен и АУАН № 38/08.02.2020г.
за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а въз основа на него и НП № 20-0269-
000038/18.02.2020г., което няма данни да е обжалвано и такива факти не са изложени от
ответника. Няма и налична такава служебна информация в РС-Средец, доколкото именно
този съд е компетентен по обжалването на посочените наказателни постановления.
От свидетелските показания на свидетеля З.- водач на л.а. Нисан Навара към
процесната дата, става ясно, че л.а.Пежо 306, управляван от ответника, не спрял нито на
стоп-линията преди навлизане в кръстовището , нито в самото кръстовище, за да пропусне
л.а.Нисан Навара. Повикали са полиция. Нямали спор относно вината, но ответникът му се
сторил неадекватен, а впоследствие пробата му за алкохол била положителна-1,07 промила.
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите по чл. 500, ал. 1 КЗ представлява право на застрахователя
да получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно увреденото лице
обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените разпоредби основания.
Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно
право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 410 КЗ. То не е част от
застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на някое от
регламентираните в действащата правна уредба основания. В предвидените в Кодекс на
застраховането основания се касае до освобождаване на застрахователя от задължението му
към застрахования. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се
освобождава от отговорност по застрахователния договор /към застрахования/ на основания,
посочени в закона – умисъл, употреба на алкохол, наркотици и др. То възниква спрямо
застрахования от момента на деликта. При всеки случай на управление на МПС водачът е
длъжен да се съобразява с действащите към него момент правила за движение по пътищата,
предвидени в ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и съответните специални
разпоредби в Кодекса за застраховането, относими към управление на застрахованото МПС.
Наличието на предвидените в чл. 500 КЗ основания за възникване на регресното право не
освобождава обаче застрахователя от отговорността по риска "Гражданска отговорност" към
третото увредено лице, поради което той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от
него. Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя не
възникването, а изискуемостта на регресното притезание.
Разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 , предл.първо от КЗ /ред.ДВ, бр. 101 от 2018 г./, е
ясна и изчерпателна, като законодателят е имал предвид регресното право на застрахователя
да настъпи, само ако концентрацията на алкохола в кръвта е над определена, допустима по
закон норма, а именно съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 3,т.1 от ЗДвП-над 0, 5 на хиляда.
В случая действително по делото се установява, че виновният водач е употребил алкохол -
1,07 на хиляда, което обстоятелство не се оспорва от ответника. Безспорно установено е и
възникналото ПТП, като настъпилите щети са в причинно-следствена връзка с поведението
на ответника-водач.
Субективният елемент от състава на гражданския деликт - вина, съгласно чл.45, ал.2
4
ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като
ангажира съответни доказателства за липсата й, каквито не са представени.
С оглед изложеното, съдът приема, че регресно право в полза на застрахователя е
възникнало, тъй като са налице всички елементи от правопораждащия го фактически състав.
Според заключението на автотехническата експертиза, автомобил Нисан е
ремонтиран в официален сервиз за марката и стойността за възстановяване съгласно фактура
на сервиза е 11361,50 лв. с вкл.ДДС ,съобразно посоченото в експертното заключение и
представените писмени доказателства. Стойността, необходима за възстановяване на
щетите, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 8827,62 лв. с вкл.ДДС
без вкл. смяна на модул Airbag, програмиране модул-управление на система безопасност и
смяна модул лентов кабел волан. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е
да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Според чл. 400 КЗ,
застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителната
стойност на имуществото. Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части
и труд към датата на настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в
нейните предели застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по
вид и качество. Ако обаче автомобилът е бил в гаранционен срок и е бил отремонтиран в
официален сервиз на марката, тогава обезщетението се определя на база стойността на
ремонта, отразена в издадените от фирмения сервиз фактури. Това е така, защото в рамките
на гаранционния срок автомобилът обективно има характеристиките на нов, както и всички
негови съставни части са нови и оригинални. Затова при тази хипотеза, при настъпване на
застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено ако бъдат изцяло
заменени повредените авточасти с нови оригинални такива.
Според доказателствата, представени от Омникар Ауто ООД- официален сервиз за
марка Нисан, процесният автомобил към датата на ПТП е бил в гаранция. Т.е. в
разглеждания случай е доказано, че процесният автомобил е бил в гаранционен срок към
датата на увреждането, поради което е следвало да се отремонтира в оторизиран сервиз, за
да се запази гаранцията. Тъй като делинквентът, респ. застрахователят на неговата
отговорност, следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение
отпреди реализирания деликт, след като увреденият автомобил е бил в гаранционен срок,
обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, заплатени в оторизирания сервиз.
Доколкото платеното от ищеца обезщетение е в рамките на установената от вещото лице
стойност за ремонт в официалния сервиз, с платената сума се съизмерява регресното право
на ищеца. Искът следва да се уважи в цялост, ведно със законната лихва от подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда.
Относно разноските:
5
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право
на направените в исковото производство разноски, а съобразно даденото разрешение в ТР №
3/2014 г., т. 12, ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и
по дължимостта на разноските в заповедното производство. Посочените възлизат в общ
размер на 1 315,26 лева, от които 600лв.- депозит в.л. САТЕ, 10 лв.-съдебно удостоверение,
227,63лв- държавна такса в исковото производство, 227,63лв.- държавна такса в заповедното
производство, 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 200лв.
–юрисконсултско възнаграждение в исковото производство /изготвяне на ИМ, становища,
участие в съдебни заседания/, определени съобразно разпоредбите на НЗПП и фактическата
и правна сложност на делото.
Предвид изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Средец, сумата от 300 лева –изплатено
възнаграждение на вещото лице по допълнителната САТЕ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.500,
ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, че В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр.Бургас,
*******, ДЪЛЖИ на ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.Симеоновско шосе № 67А:
сумата от 11 381,50лв. (единадесет хиляди триста осемдесет и един лева и петдесет
ст.), представляваща изплатено на 16.07.2020г. /чрез прихващане/ застрахователно
обезщетение в размер на 11 361,50 лв. по щета № 0000-5102-20-5-02951, и обичайните
разноски за определянето му в размер на 20 лв, ведно със законната лихва върху сумата от
11 381,50лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 23.04.2024г. до
окончателното изплащане на задължението.
6
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Лев Инс" АД , ЕИК
*********, направените разноски по исковото и заповедното производство в общ размер на
1315,26лв. (хиляда триста и петнадесет лева и двадесет и шест ст.).
ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС-Средец, направените разноски от бюджета за
възнаграждение на в.л. по допълнителна САТЕ в размер на 300 лв.( триста лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС -Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
7