Р
Е Ш Е
Н И Е
град Ловеч, 30.09.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав в открито заседание на шестнадесети
септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №441
по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно
постановление №18-0906-002017 от 19.12.2018 година на Николай Васков
Недялков, Началник на Сектор ПП при ОД
на МВР Ловеч, упълномощен с 8121з-515 от 14.05.2018 год., са наложени на А.А.С.,
ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1
месец, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 2000,00 лева
и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, и на основание Наредба
№Із-2539 на МВР са му отнети общо 12 точки, като към 19.12.2018 г. на водача
остават 27 контролни точки. В НП АНО е посочил, че на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН прекратява АНП в частта за
нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, тъй като са налице данни за престъпление
по чл.343в, ал.3 във вр. с ал.1 от НК. ЗППАМ №17-0906-000245/09.05.2017 г.
връчена на 27.06.2018 г., за това, че на 28.11.2018 г. в 11.35 часа, в гр.
Ловеч на ул. „Васил Йонков – Гложенеца” като водач на л.а. – БМВ 316 с рег. № ……,
държава България, при обстоятелства: Ловеч, ул. „Васил Йонков – Гложенеца” с
посока на движение към областната администрация управлява л.а. БМВ с
регистрационен номер ….. собственост на А. К. Й., ЕГН ********** гр. В. Т.,
като не притежава СУМПС валидно за категорията към която спада управляването от
него МПС. Управлява МПС, което е регистрирано, но без поставен регистрационен
номер на определеното за това място. Водача отказва да му бъде извършена
проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо
средство Drug Test 5000 с номер ARJM 0035, с което е извършил:
1. Управлява МПС, което
е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, с което виновно е
нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП;
2. Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико – токсилогично лаб. изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП;
Недоволен от
наказателното постановление останал жалбоподателят А.А.С., който го обжалва в
срок, и излага, че не е съгласен с цитираното по – горе НП. Излага, че оспорва
обстоятелството, че е управлявал МПС, без регистрационен номер по ул. „Васил
Йонков – Гложенеца”, като излага, че оспорва това обстоятелство, тъй като не е
шофирал въпросния автомобил. Счита, че НП е издадено при наличие на вътрешно
противоречие, тъй като в него се твърдяло едновременно, че е шофирал л.а. с
рег. № ….., а едновременно с това, че МПС не е имало регистрационни табели.
Излага, че не е дал проба за алкохол и наркотици, тъй като не е шофирал
въпросното МПС, поради което счита същото за незаконосъобразно. С оглед на
гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Н. от ЛАК, който излага подробни аргументи за отмяна на обжалваното НП, акцентирайки на факта за допуснати съществени процесуални нарушения при посочването на цифровата квалификация на нарушенията и определяне на наказанията.
Ответникът – Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, редовно призовани, не изпращат представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Е.П.К. и С.К.С., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 28.11.2018 година
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с бл. №613941 от
св. Е.П.К. в присъствието на св. С.К.С. срещу А.А.С., ЕГН ********** ***, за
това, че на 28.11.2018 г. в 11.35 часа, в гр. Ловеч на ул. „Васил Йонков –
Гложенеца” като водач на л.а. – БМВ 316 с рег. № ….., държава България, при
обстоятелства: Ловеч, ул. „Васил Йонков – Гложенеца” с посока на движение към
областната администрация управлява л.а. БМВ с регистрационен номер ВТ 2975 ВВ
собственост на А. К. Й., ЕГН ********** гр. В. Т., като не притежава СУМПС
валидно за категорията към която спада управляването от него МПС. Управлява
МПС, което е регистрирано, но без поставен регистрационен номер на определеното
за това място. Водача отказва да му бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Drug Test 5000 с
номер ARJM 0035, с което виновно е нарушил: чл.150А, ал.1 от ЗДвП; чл. 140, ал.1,
пр.2 от ЗДвП и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
С АУАН са иззети доказателства – СРМПС №*********, един
брой регистрационен номер. В АУАН, в графа възражения, е вписано: „Имам
възражения”. В законоустановения срок не е депозирано писмено възражение. Въз
основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
При
така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложените административни наказания, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл.189, ал.12 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В процесния казус, актосъставителят Е.К. като младши автоконтрольор в Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл.189, ал.1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП, а издалият обжалваното наказателно постановление Николай Васков Недялков - Началник на сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, е компетентно длъжностно лице, по смисъла на чл.189, ал.12 от ЗДвП упълномощен с 8121з-515 от 14.05.2018 год., която заповед е приета и вложена като доказателство по делото.
По т.1 от обжалваното НП.
В обжалваното наказателно постановление административно - наказващият орган е спазил изискването за индивидуализация на конкретното административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като задължителен реквизит на НП, по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, и като необходима предпоставка за законосъобразно развитие на административно - наказателното производство. Нарушението е описано, посочена е датата и мястото на извършването му и установените обстоятелства, при които е извършено.
В хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение е консумирано виновно от лицето, посочено като нарушител. Разглеждайки делото по същество, настоящата инстанция намира, че атакуваното НП, в частта за нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП не противоречи на буквата и духа на материалния закон. Извършеното от жалбоподателя нарушение е съставомерно и е основание за реализирането на административно - наказателната му отговорност, като по делото не съществува спор относно личността на административно - наказателно отговорното лице - това е жалбоподателят С., в качеството му на водач на МПС – л.а. От субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл. От обективна страна, осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на транспортното законодателство, в частта му за спазване на законоустановения режим за движение по пътищата.
Съдът
намира, че в хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в акта, съставен на жалбоподателят С., и издаденото въз
основа на него наказателно постановление. Разпитани като свидетели в съдебно
заседание, актосъставителят К. и свидетелят при извършване на проверката и
съставянето на акта С. потвърдиха констатациите в акта и в наказателното
постановление. От показанията на тези двама свидетели, както и от събраните по
делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП за която е санкциониран. Съдът кредитира в
цялост показанията на св. С., който е очевидец на нарушението, възприел е движението
на л.а. БМВ 316 с рег. № ВТ 2975 ВВ,
управляван от жалбоподателят, и събитията до и след спирането му за проверка.
Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и
безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набеди санкционираният в
нарушение, което не е извършил. Дадените в хода на съдебното следствие
показания от свидетелят С., са конкретни, ясни и последователни, изясняват в
пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение
на жалбоподателят и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка. В подкрепа на показанията на св. С. са и тези на св. К. от които се
установява, че на процесната дата бил извикан от С. за съдействие, както, и че
при пристигането му на място „…заварил л.а. БМВ без предна регистрационна
табела…”. Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се
установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма на вината пряк умисъл
е осъществил състава на административно нарушение, визирано в чл.140, ал.1 от ЗДвП,
съгласно който текст „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места…”. Съобразно
чл.10, ал.4, от Наредба №І-45 от 24.03-
Безспорно се установи, че жалбоподателят към датата на проверката е управлявал МПС – л.а., който е бил регистриран, но е бил без регистрационен номер на определеното за това место, в което се състои изпълнителното деяние на вмененото на му нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. След като жалбоподателят е управлявал по път от републиканската пътна мрежа л.а. БМВ 316 с рег. №……, без табела с регистрационен номер на определеното за това място, то той безспорно е извършил това вменено му административно нарушение. При установеното по - горе, че жалб. С. в нарушение на нормативните изисквания е управлявал МПС – л.а., без табела с регистрационен номер, поставена на определеното място следва, че е налице приложното поле на санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, която предвижда, че се „наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места;”. В хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение е консумирано виновно от лицето, посочено като нарушител, което кореспондира и с показанията на разпитаните свидетели по делото – К. и С..
В хода на административно - наказателното производство, в частта по т.1 не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, също не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.140, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Непосочването в НП, че се касае за пр.2 на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и посочването, че наказанието се налага на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, не съставляват съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателят доколкото в случая словесното описание на нарушението е изчерпателно, поради което направените в тази насока възражения се явяват неоснователни. По никакъв начин непосочването на пр.2 в първия случай, и посочването на пр.2 във втория не създава неяснота относно обстоятелствата при извършване на нарушението и не е препятствало жалбоподателят да разбере в извършаването на какво нарушение е обвинен, и на кое основание му се налага наказание, т. е. правото му на защита не е било накърнено. Обстоятелството, че в акта и НП е посочено, че посоката на движение на процесното МПС е към областната администрация, но че не било посочено от къде е идвало процесното МПС не съставлява съществено процесуално нарушение, още повече, че в случая последното не съставлява елемент от състава на вмененото на жалбоподателят нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е доказателство за нарушението съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.
В хода на делото по безспорен и категоричен начин се доказа и субективния елемент от състава на нарушението, а именно, че жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е обществено опасния характер на извършваното от него деяние, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно, че следва при управление на МПС – л.а. БМВ 316 с рег. № ВТ 2975 ВВ и двете табели с регистрационни номера да са поставени на определените за целта места и да се виждат.
При индивидуализацията на наказанието административно - наказващия орган е наложил наказание „глоба“ в минимален размер, както и наказание лишаване от право да управлява МПС в минимален размер, от което следва извод, че определяйки вида и размера на наказанието АНО се е съобразил с изискванията на чл.27, ал.1 от ЗАНН, като тези наказания не би могло да бъдат намалени от съда с оглед нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН, предвиждаща забрана да се определя наказание под предвидения най-нисък размер.
Съдът намира, че в случая не са налице данни и основания да се приеме, че разглеждания случай е маловажен. Няма данни С. да е бил санкциониран преди това за нарушение по ЗДвП, поради което съдът приема настоящето за първо такова, което е смекчаващо вината обстоятелство. Но освен това смекчаващо отговорността обстоятелство, друго такова или такива не бяха констатирани по делото, нито пък жалбоподателят е ангажирал доказателства установяващи такива. На следващо място – извършеното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП не се отличава от обикновения случай на нарушение от този вид и с по - ниска степен на обществена опасност. Нарушението е формално и за извършването му не е необходимо да настъпи вредоносен резултат. Единствено с факта на неговото установяване се презумира и настъпването на неблагоприятни правни последици за установения обществен ред и това е достатъчно да се обоснове налагане на предвиденото административно наказание. Деянието е било установено при извършена полицейска проверка. Тези обстоятелства изключват приложението на чл.28 от ЗАНН и наказващия орган правилно е преценил, че случаят не е маловажен.
По т.2 от обжалваното НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителят и свидетелят по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, като на посочената в акта и НП дата, час и място е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Drug Test 5000 с номер ARJM 0035, а в последствие не е изпълнил и предписание за химико – токсилогично лаб. изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите К. и С., които са очевидци на отказа на нарушителят да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Drug Test 5000 с номер ARJM 0035, като свидетелят С. е възприел и движението на автомобила, управляван от жалбоподателят, и събитията до и след спирането му за проверка. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил. Дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите К. и С. са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателят и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма на вината пряк умисъл е осъществил състава на административно нарушение, визиран в чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, поради факта, че като водач на МПС е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Drug Test 5000 с номер ARJM 0035 и в последствие не е изпълнил предписание за химико – токсилогично лаб. изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съдът намира, че за извършеното административно нарушение законосъобразно е ангажирана административно - наказателната му отговорност.
В хода на административно - наказателното производство, в частта по т.2 не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, също не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.
От показанията на свидетелят С., се установява, че на процесната дата, се намирал на ул. „Васил Йонков – Гложенеца”, когато възприел жалбоподателят да управлява процесния л.а., на който предния регистрационен номер липсвал, поради което го спрял за извършване на полицейска проверка. Установява се, че в хода на проверката извикал св. К. за съдействие, като в присъствието и на двамата жалбоподателят отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, при което му бил съставен АУАН, като били издадени и 2 бр. талони за мед. изследване /л.7 -8 от делото/, които били връчени на жалбоподателят, и които талони жалбоподателят също подписал. В талоните му било указано, че следва да се яви до 40 минути от връчването им в Спешно отделение при МБАЛ Ловеч за даване на проба за изследване употребата на наркотични вещества.
По делото липсват данни, в дадения му от полицейския служител срок жалбоподателят да се е явявал в спешното отделение за даване на тест за наркотични вещества.
Няма данни в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят да е представил пред наказващия орган писмени възражения.
Въз
основа на акта за нарушение и след като се установило, че жалбоподателят не е
дал проба за изследване употребата на наркотични вещества, било издадено
обжалваното наказателно постановление, като описаната в акта фактическа
обстановка изцяло била отразена и в него, като в допълнение наказващият орган
посочил и обстоятелството, че С. не е изпълнил предписанието за
химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Преценил, че с действията си
жалбоподателя С. е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП и му
наложил предвидената в същата норма санкция глоба и лишаване от правото да
управлява МПС, както и му отнел 12 контролни точки. Категорично не може да бъде
споделено възражението, че с изписването на пр.2 от чл.174, ал.3 от ЗДвП в НП ,
АНО е имал предвид, че нарушението е извършено от трамвай, тъй като пр.2 не
касае вида на превозното средство. Освен това, както в АУАН, така и в НП,
превозното средство достатъчно пълно е индивидуализирано по марка, модел и
регистрационен номер. Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакцията на
тази норма с ДВ, бр. 77 от
Анализът на така цитираните разпоредби недвусмислено сочи, че субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП може да бъде само водач на МПС, който е отказал да бъде изпробван за алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози по двата посочени в наредбата начина, т. е. отказал е да бъде изпробван с техническо средство и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. Точно затова и предвидената за това нарушение санкция е значително по-висока, в сравнение с другите предвидени в ЗДвП, доколкото отказа за изпробване е обвързан с предположението за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, което няма как да бъде установено по предвидения в наредбата ред, тъй като и в двата случая се изисква съдействие на дееца. Не на последно място, по този начин се цели да бъдат санкционирани и водачи, които отказвайки и двата начина за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества, търсят да осуетят реализиране спрямо тях на административно наказателна или наказателна отговорност, предвидени за управление на автомобил след употребата на алкохол или наркотични вещества. Така че водачът следва да е отказал проверката и по двата начина, какъвто е и разглеждания случай, иначе не би се стигнало до ангажиране на административно наказателната му отговорност.
Съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателят С. е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, а след като му бил издаден талон за медицинско изследване, той не е дал проба за лабораторно изследване. Освен показанията на свидетелите К. и С., които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви, това обстоятелство се установява по категоричен начин и от талоните за медицинско изследване /л. 7-8/, а и жалбоподателя не оспорва тези обстоятелства, нито пък ангажира доказателства, които да установяват противното.
С оглед на тези съображения настоящият състав счита, че вмененото на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е категорично установено от обективна страна.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят е бил наясно със задължението си на водач на МПС, че след като бъде поканен е длъжен да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство или да даде проба за лабораторно изследване.
По безспорен начин е установена и самоличността на нарушителя, като в НП жалбоподателят е идентифициран с трите си имена и ЕГН, напълно съответстващи с тези по АУАН.
Ето защо, при тези данни, съдът намира, че по безспорен начин е доказано извършеното от жалбоподателя С. нарушение на нормата на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, поради което наказателното постановление следва да се потвърди като законосъобразно издадено.
Правилно за това нарушение на жалбоподателя е била наложена санкция "глоба" в размер на 2 000 лева и отнето СУМПС за 24 месеца, тъй като размера им е точно фиксиран в закона и няма възможност да е по-малък от посочения.
Правилно също така, за това нарушение наказващият орган е отнел 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, тъй като в разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредбата е предвидено, че за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на водача се отнемат 12 контролни точки. Обстоятелството, че не е изписано цялото наименование на наредбата не е процесуално нарушение, още по-малко пък е основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като отнемането на контролни точки не е административно наказание по смисъла на ЗАНН, а е отчетна система на КАТ. Освен това, отнемането на контролни точки винаги следва налагането на съответна санкция по ЗДвП, то не може да се налага самостоятелно и при безспорна установеност на извършеното нарушение по ЗДвП, отнемането на контролни точки е кумулативна даденост, какъвто е и настоящия случай.
Релевираните с жалбата доводи и възражения от жалбоподателят, че не е извършил нарушението, не бяха подкрепени с каквито и да било доказателства в хода на съдебното производство, поради което съдът ги намира за неоснователни и голословни. Безспорно от показанията и на двамата разпитани по делото свидетели се установява, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Drug Test 5000 с номер ARJM 0035, на същия са били издадени и връчени талони за мед. изследване с №0004786 и №0004787, но той не е изпълнил и това предписание. По делото са събрани множество писмени доказателства от които по безспорен начин се установява, че в хода на проверката свидетелите К. и С. са изпълнили задълженията си, и не е налице превишаване на права от тяхна страна.
Безспорно
установено е по делото, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества или техни аналози с техн. анализатор DRUG TEST
5000, фабр. №ARGМ – 0035, като в тази връзка е изискан, приет и вложен като
доказателства - заверено копие на протокол за последваща проверка №*********-10000
за сервизна проверка на електронен анализатор „Drug Test
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.
Съдът намира, че при определяне на административното наказание за нарушението по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, административно наказващия орган е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя и е определил единствените предвидени в закона наказания – глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, като тези наказания не би могло да бъдат намалени от съда с оглед нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН, предвиждаща забрана да се определя наказание под предвидения най-нисък размер.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че НП следва да потвърди изцяло
обжалваното НП, като законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №18-0906-002017 от 19.12.2018 година на Николай Васков Недялков, Началник на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, упълномощен с 8121з-515 от 14.05.2018 год., с което са наложени на А.А.С., ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: