Р Е Ш Е Н И Е

 

№   ............

 

       28.12.2018 г., гр.***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ***ският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на седми декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА  НАЧЕВА

 

         При секретаря Тинка Гюрецова и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 2755 по описа на същия съд за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е жалба от Й.С.Д. ***, ЕГН **********, чрез адв. М.Б. ***-0938-004995 от 01.11.2018 г. на Началник Сектор към ОДМВР – ***, Сектор “ПП” -***, с което на жалбоподателя за нарушения както следва:

-на чл. 25 ал. 1 от ЗДП и на основание чл. 179 ал. 2, във вр. с чл. 179 ал. 1 т. 5 от ЗДП е наложено административно наказание: глоба в размер на 200 лв.,

-на чл. 123, ал. 1, т. 3б.“в“ от ЗДП и на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДП е наложено административно наказание: глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца,

 Твърди се, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради което се моли неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. М.Б., която изразява становище относно незаконосъобразността на атакуваното НП и моли за неговата отмяна.

         Ответникът по жалбата – Началник Сектор къв ОДМВР – ***, Сектор “ПП” -***, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на жалбата.

 

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

 

         ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

         РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

         В АУАН № 104697/28.10.2018 г., е посочено, че  жалбоподателят Й.С.Д. управлявал на 28.10.2018 г. в гр.*** МПС лек автомобил „Опел Астра” ДК № ***, собственост на В.Й.В.с ЕГН ********** от с. ***, и че като водач на визираното МПС  около 06:14 часа движейки се в същия град на ул. ***до № **, посока на движение ул. *** преминавайки  покрай паркиралият лек автомобил Хюндай И Х 35 д рег. № ***, собственост на С.К. Г. с ЕГН ********** о гр. ***, не оставя достатъчно странично разстояние,следствие на което го удря при което настъпило  пътнотранспортно произшествие, след което напуснал местопроизшествието без да уведоми и изчака контролните органи на МВР. Щетите са описани в протокол за ПТП № 1391839.

 

Горното установили длъжностните лица при Сектор „ПП“ - КАТ към ОДМВР-*** – актосъставителят Ю.Ц.М. и свидетеля М.Г.Г., като за установените в съставения АУАН нарушения св. Ю.М. вменил на Й.С.Д.  нарушения на чл.25 ал.1 от ЗДП и на чл. 123 ал. 1 т. 3б.“в“ от ЗДП.  

 

Въз основа на съставения АУАН Началник Сектор към ОДМВР – ***, Сектор “ПП” -*** издал оспореното НП.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

 

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Ю.Ц. М. и М.Г.Г., АУАН № 104697/28.10.2018 г. на л. 7, справка за нарушител/водач от л.10 и л.11, протокол за ПТП № 1391839/28.10.2018 г.  на л. 13 от делото.

 

ДОСЕЖНО НАРУШЕНИЕТО ПО чл. 25 ал. 1 от ЗДП

От събраните по делото доказателства се установява, че на 28.10.2018г. около 06:14 ч. в гр. ***, на ул. „***” – до № ***, посока на движение ул. „***“ жалбоподателят Й.Д., като водач на л. а. „Опел Астра” применавайки  покрай паркирал лек автомобил Хюндай И Х 35 не оставил достатъчно странично разстояние, в резултат на което между двата автомобила настъпил удар и допуснато ПТП с нанесени материални щети. По този начин жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по смисъла на чл.25 ал.1 от ЗДП, съгласно която разпоредба водач на ППС който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В случая жалбоподателят Д., като водач на ППС, е извършил маневра, при която се е отклонил по платното за движение, без преди това да се убеди, че по този начин няма да създаде опасност за участниците в движението и да се съобрази с тяхното положение. По този начин той се е отклонил от дължимото поведение, предписано в нормата на чл.25 ал.1 от ЗДП, поради което правилно е била ангажирана отговорността му с издаване срещу него на НП. 

Действително разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДП съдържа няколко хипотези на административни нарушения, свързани с неспазване на правилата за движение, като в акта и постановлението не е посочена конкретната нарушена хипотеза. Това обаче не представлява процесуално нарушение, още по-малко пък съществено такова, което да е нарушило правото на защита на жалбоподателя, тъй като по никакъв начин не се отразява на съставомерността на деянието, на факта на неговото извършване и най-вече на възможността същият да разбере в какво точно се изразява вмененото му нарушение, през призмата на което следва да се преценява и това дали има процесуално нарушение, респ. дали то е съществено.  

Тук следва да се има предвид и обстоятелството, че в настоящето производство защитата не е срещу цифрите, а срещу фактите и тъй като в случая същите са правилно отразени и интерпретирани, с недвусмислено и конкретно словесно описание на нарушението, се обосновава изводът, че жалбоподателят е разбрал какво нарушение се твърди да е извършил - който извод може да се изведе и от наведените в жалбата доводи по същество. Изложеното важи и относно непосочването на конкретната хипотеза на санкционната норма, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи и това, че нормата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН изисква в НП да са посочени законните разпоредби, които са били нарушени, а относно наказанието – неговите вид и размер.

За така извършеното нарушение на жалбоподателя Й.Д. е наложено административно наказание в размер на 200 лв. на основание чл.179 ал.2 , във вр. с чл. 179 ал.1 т.5 от ЗДП, като съдът намира, че наложеното наказание глоба в размер на 200 лв. е в съответствие със закона и се явява справедливо и адекватно на тежестта на извършеното, тъй като именно по този начин могат да бъдат постигнати целите на наказанието и най-вече да се предупреди и превъзпита жалбоподателят към спазване на установения ред и на правилата за движение, регламентирани в ЗДП.   

Съдът намира, че не са налице основания извършеното от жалбоподателя нарушение да се приеме за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото степента на обществена опасност на деянието не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушения от същия вид. Поради което в тази му част наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

 

ДОСЕЖНО НАРУШЕНИЕТО ПО чл. 123 ал. 1 т. 3б.“в“ от ЗДП

По отношение на обвинението по пункт втори от НП: административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение  на чл.123, ал.1, т.3 , б. „в“ от ЗДвП, съдът намира следното.

          Чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП е в Раздел ХХIII “Поведение при ПТП” и вменява в задължение на всеки водач на ППС, който е участник в ПТП когато при произшествието са причинени само имуществени вреди водачът:

а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;

б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието;

в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

От цитираното  в НП от фактическа страна безспорно е установено, че жалбоподателят Й.Д. самоволно е напуснал мястото на произшествието, с което е нарушил задълженията си на участник в ПТП. Законът не му е предоставил правото сам, без другия участник в ПТП да преценява причинил ли е предприетата от него при движение „несъобразена скорост инеспазвайки дистанция“ щети по другия автомобил. Законът е задължил водач на МПС, който е причинил съприкосновение с друго МПС да издири неговия водач. Видно от сочената за нарушена разпоредба на чл.123, ал.1, т.3, б.„в“ от ЗДвП, законът е въвел условието и двамата участници в произшествието да преценят има ли вреди или няма такива. Както съгласието между участниците в ПТП, така и разногласията между тях са правно релевантни обстоятелства по отношение на задълженията им като участници в ПТП, но те изискват присъствие на мястото на ПТП от всички участници в него. Само в случай, че другият участник в ПТП се съгласи, че съприкосновението между двата автомобила не е довело до материални щети, жалбоподателят е можел да напусне произшествието. В случая жалбоподателят не е изчакал водача на другия автомобил и с напускането на мястото на ПТП е нарушил неговите права, по-конкретно на правото му по чл.123, ал.2 от ЗДвП да узнае кой е причинил щети по автомобила му и дали причинителят на  щетите разполага със застраховка „Гражданска отговорност“. Нарушението не е формално, а резултатно и поради обстоятелството, че се е наложило контролните органи да издирват жалбоподателя. Ето защо в тази част наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

 

         Воден от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН,съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА  НП № 18-0938-004995/01.11.2018 г. на Началник Сектор към О.н.М. ***, Сектор „ПП“– гр. ***, в частта в която на Й.С.Д. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл.25, ал. 1 от ЗДП и на основание чл. 179, ал.2, във вр. с чл. 179 ал. 1 т. 5 от ЗДП  е наложено административно наказание – глоба в размер на 200/двеста/ лв. като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА  НП № 18-0938-004995/01.11.2018 г. на Началник Сектор към О.н.М. ***, Сектор „ПП“– гр. ***, в частта в която на Й.С.Д. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл.123 ал. 1 т. 3б.“в“ от ЗДП и на основание чл. 175, ал.1 т.5 от ЗДП  е наложено административно наказание – глоба в размер на 100/сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.           

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.*** в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

                  

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: