№ 13
гр. Севлиево, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20224230200402 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят И. Д. Д. от ***, е обжалвал наказателно постановление № 35-
0001047 от 04.10.2022 год. на Директора на Регионална дирекция „АА” гр.Плевен, с което за
извършено нарушение по чл.89, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999 год. на МТ и на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П / Закона за автомобилните превози / му е наложено
наказание глоба в полза на държавата в размер от 2 000.00лева.В жалбата се твърди, че НП е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалните правила и
материалния закон.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени наказателното постановление изцяло.
Ответникът по жалбата – Директор на Регионална дирекция „АА” гр.Плевен, редовно
призован, не се явява представител при разглеждане на делото.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалб.И. Д. Д. работел като водач на МПС в „Старта Транс Лоджистик“ ООД.На
16.09.2022 г. жалб.Д. управлявал товарен автомобил кат. N 3 „Рено Премиум“ с рег. № ***,
собственост на „Бусове на лизинг“ ЕООД гр.Карлово.С посоченото МПС извършвал
обществен превоз на товар с дестинация Севлиево-Пазарджик, за което бил издаден пътен
лист № 358611/16.09.22 г.Около 14.30часа, с управляваното от него МПС, посочено по-горе,
се движел по Главен път Е 772 в посока грСофия.На ул.“Магистрална“, вход „Хамбергер“ в
землището на гр.Севлиево, бил спрян за проверка от свид.С. Д. Д. и свид.И. И. К. –
инспектори в Регионална дирекция „АА” гр.Плевен.При извършената проверка жалб.Д.
предоставил на контролните органи всички документи, изискуеми от закона и
подзаконовите нормативни актове, с изключение на валидно удостоверение за
психологическа годност.Проверяващите констатирали, че представеното от него
удостоверение е с изтекъл на 22.08.2022 г. срок на валидност, като извършили и справка в
електронната система на ИА „АА“.На същата дата – 16.09.2022 г. свид.Д., в присъствието на
свид.К., съставил против жалбоподателя И. Д. Д. Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ за това, че на 16.09.2022 год., около 14.30 часа, на главен път Е 772,
ул.“Магистрална“, вход „Хамбергер“ гр.Севлиево, посока София, извършва обществен
1
превоз на товар, с дестинация в момента Севлиево-Пазарджик, п.л. № 358611/16.09.22 г. с
тов.автомобил кат. N 3 „Рено Премиум“ с рег. № ***, собственост на „Бусове на лизинг“
ЕООД гр.Карлово / представя договор за наем / и заверено копие на общността за МПТ
********** се установи следното: Водачът извършва гореописания превоз с УПГ №
593866/22.08.2019 г., на което е изтекъл срока на валидност на 22.08.2022 г.Направена е
справка в електронната система на ИА АА, с което е нарушил разпоредбите на чл.89, т.6 от
Наредба № 33/03.11.1999 год.При съставяне на АУАН и след запознаване със съдържанието
жалбоподателят вписал, че няма възражения.Възражения от страна на жалб.Д. не са
направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Директора на Регионална дирекция „АА” гр.Плевен с № 35-0001047 от
04.10.2022 г.Същото е издадено против И. Д. Д. от ***, за това, че на 16.09.2022 г., около
14.30часа, на главен път Е 772, ул.“Магистрална, вход „Хамбергер“ гр.Севлиево, посока
гр.София, извършва обществен превоз на товар, с дестинация в момента Севлиево-
Пазарджик, п.л. № 358611/16.09.22 г. с тов.автомобил кат. N 3 „Рено Премиум“ с рег. № ***,
собственост на „Бусове на лизинг“ ЕООД гр.Карлово / представя договор за наем / и
заверено копие на общността за МПТ ********** се установи следното: Водачът извършва
гореописания превоз с УПГ № 593866/22.08.2019 г., на което е изтекъл срока на валидност
на 22.08.2022 г.Направена е справка в електронната система на ИА АА.Наказващият орган е
приел, че в случая не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН, както и, че жалб.Д. виновно е
извършил нарушение по чл.89, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, за което му е
наложил наказание по реда на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П глоба в полза на държавата в размер
от 2000.00лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията
на свидетелите С. Д. Д. и И. И. К. и писмените доказателства – АУАН № 327026 от
16.09.2022 г.; Пътен лист № 358611/16.09.22 г.; Справка в регистър на психологическите
изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване; НП № 35-0000694 от
15.06.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „АА” гр.Плевен; Удостоверение за
психологическа годност № 797379 и Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
26.10.2022 г.От клеймото на пощенският плик, с който жалбата е изпратена, се установява,
че същата е подадена на 08.11.2022 г., тоест в законноустановения срок, поради което
същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено
копие от Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.АУАН е съставен от лице, което е
оправомощено за това по силата на чл.92, ал.1 във вр. с чл.91 от ЗАвтП, предвид заеманото
от него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение
на разпоредбата на чл.89, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.Текстът на същата към
момента на съставяне на АУАН и издаване на НП гласи следното: “По време на работа
водачът представя при поискване от контролните органи документите по чл.100, ал.1, т.1 – 3
от Закона за движението по пътищата и следните документи: удостоверение за
психологическа годност”.С ДВ бр.84 от 2022 г. посочената по-горе разпоредба е отменена,
считано от 21.10.2022 г.
Административно-наказващият орган на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П е наложил на
жалб.Д. наказание глоба в размер от 2000.00лева.Съгласно посочената разпоредба: „Водач
на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за
2
обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент
на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва със: глоба 2000 лв. - при първо нарушение”.
По делото не се спори, че на 16.09.2022 г., с управляван от него товарен автомобил,
жалб.Д. е извършвал обществен превоз на товари.Няма спор, че при извършена от
контролните органи проверка било установено, че последният извършва превоза с
удостоверение за психологическа годност, чийто срок на валидност е изтекъл, тъй като бил
валиден до 22.08.2022 г.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.Не се явява и
негов процесуален представител.В жалбата се твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалните правила и материалния
закон.
Съдът държи на първо място да отбележи, че споделя доводите, изложени в жалбата, а
именно, че в случая е допуснато нарушение при квалификацията на нарушението по чл.89,
т.6 /отм./ от Наредба № 33/99 г.За него, отговорността на водача е ангажирана на основание
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П, т.е. за това, че превозът се извършва без удостоверение за
психологическа годност на водача, т.е. такъв документ изобщо не е бил издаван, докато
дадената правна квалификация на деянието по чл.89, т.6 /отм./ от Наредба № 33/99 г. сочи на
друго нарушение – непредставяне на документи при поискване, което пък се санкционира
като нарушение по чл.93, ал.2 от ЗАвт.П.Начинът, по който е описано нарушението в АУАН
и НП, сочи на правилно приложение на разпоредбата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П, но на
противоречие с дадената от АНО правна квалификация на деянието по чл.89, т.6 /отм./ от
Наредба № 33/99 г.Разграничаването на хипотезите по чл.93 от ЗАвт.П е особено важно, тъй
като се касае за различни административни нарушения, за които законът предвижда
различни по размер наказания.В случая е налице противоречие между посоченото
нарушение в АУАН и в НП – че водача извършва обществен превоз на товар без да
притежава съотв. документ, и законовата разпоредба, която той е нарушил виновно - чл.89,
т.6 /отм./ от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ.Неправилното посочване на законовата
норма, която е нарушена, съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна
на НП на формално основание, тъй като засяга сериозно правото на защита на наказания - в
обстоятелствената част на НП е описано словесно едно нарушение, а при посочване на
нарушената правна норма се визира друго административно нарушение.Нещо повече -
неправилното квалифициране на деянието, като нарушение на нормата на чл.89, т.6 от
Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ автоматично води до незаконосъобразност при
определяне на административното наказание.
Същевременно, както вече бе посочено по-горе, след съставянето на АУАН и
издаването на НП е настъпила законодателна промяна, като посочената като нарушена
материално-правна норма на чл.89, т.6 от Наредбата е отменена.От друга страна,
изискването водачът на автомобил за обществен превоз на товари да притежава валидно
3
удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т 2 от
Закона за движението по пътищата, се съдържа в разпоредбата на чл.87, т.2 от Наредба № 33
от 3.11.1999 г. на МТ.Настоящата инстанция намира, че в настоящият казус не следва да
преквалифицира деянието, тъй като счита, че следва да намери приложение разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН.В обективното право липсва легална дефиниция на понятието "маловажен
случай" по чл.28 от ЗАНН.По силата на чл.11 от ЗАНН, относно обстоятелствата
изключващи отговорността следва да се приложи общата част на НК, конкретно легалното
определение по чл.93, т.9 от НК.Съгласно тази разпоредба "маловажен случай" е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.Законодателят изрично не е изключил преценката за "маловажен случай" по
чл.28 от ЗАНН за нарушения като процесното.Следва да се съблюдава принципът за
пропорционалност между деянието, последиците от същото и предвидената санкция,
произтичащ от чл.35, ал.3 от НК - наказанието да бъде съответно на престъплението и да
постига целта му по чл.36 от същия кодекс, както и от легалното определение по чл.93, т.3
от НК - да бъде съобразена липсата или незначителността на вредните последици.Към
административно-наказателната преписка е приложена справка в регистър на
психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване, от
която се установява, че жалб.Д. само няколко дни след съставянето на АУАН – на 24.09.22 г.
се е сдобил с удостоверение за психологическа годност, копие от което е приложено и към
жалбата.По делото не са налични данни за други нарушения на ЗАвтП, извършени от страна
на жалбоподателя.От друга страна наложената санкция е несъразмерно с извършеното,
макар и да е предвидено като формално нарушение от законодателя и е несъответна на
принципа на пропорционалност.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени.
В този смисъл е и Решение № 58 от 18.04.2019 г. на АдмС - Габрово по к. а. н. д. №
35/2019 г.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че защитата на жалбоподателя е
осъществена от адвокат, на когото същият не е заплатил адвокатско възнаграждение, съдът
следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение съобразно чл.18, ал.2 във вр. с
чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Това
възнаграждение съдът определя в размер на 500,00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0001047 от 04.10.2022 г. на Директора на
РД „АА” гр.Плевен, с което на И. Д. Д. от ***, ЕГН **********, за извършено нарушение по
чл.89, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвт.П е
4
наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер от 2000.00 / две
хиляди / лева, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РД „АА“ гр.Плевен, да заплати на адвокат С. Й. М., със служебен адрес
гр.Велинград, бул.“Хан Аспарух“ № 21, бл.Б, ет.1, ап.10, процесуален представител на
жалбоподателя И. Д. Д., адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 /Петстотин/ лева на
осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5