Р Е Ш Е Н И Е
260174/16.12.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, петнадесети
състав
На деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Пл.Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД № 1427 по описа за 2020г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №20 – 1729 - 002175/22.07.2020г.
на Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор Пътна полиция, с което на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП
на К.С.И., ЕГН ********** *** са наложени административно наказание "глоба" в
размер на 200 /двеста/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят в жалбата моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно като излага доводи за това.Счита, че
наказващият орган е направил неправилен
извод за наличието на вина под формата
на непредпазливост. В съдебно заседание се явява процесуален представител – адв. Г.Г. от ШАК. Направено е искане за
присъждане на направените разноски по делото.
Представителят на административно – наказващият орган оспорва жалбата. В
придружителното писмо е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност в случай, че е
заплатен адвокатски хонорар над
минималните размери.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
От
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Лек автомобил „Субару Джъсти Г 3 Х „ с рег. № Н 8756 ВС е регистриран в сектор „ПП“ при ОДМВР – Шумен
на името на Ю.Н.С., ЕГН **********. Същият е придобит на 11.04.2019г., чрез
договор за покупко – продажба от С.. Жалбоподателят
К.С.И. и Ю.Н.С. са съпрузи от 08.01.1982г. Съгласно чл.21 от СК
вещните права придобити по време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити, поради което жалбоподателят има
качеството на собственик, тъй като МПС е придобито след сключване на брака и е
семейна имуществена общност.
На 24.09.2019г. регистрацията на
автомобила била служебно прекратена на
основание чл.143 ал.10 от ЗДвП, поради липсата на сключен действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, за което било получено уведомление от
Гаранционния фонд.
При извършен преглед от служител на
сектор ПП при ОДМВР – Шумен на регистрирани нарушения за превишена скорост с АТСС -
СПУКС „ARH CAM S 1“, било установено
нарушение извършено на 02.01.2020г. на път I – 2 км.108+500 при управление на л.а
„Субару Джъсти Г 3 Х“ с рег. № Н 8756 ВС
, регистриран на името на Ю.Н.С., ЕГН **********. При обработката на заснетото с техническото средство нарушение на
превишение на скоростта, било
констатирано и, че към 02.01.2020г. л.а
„Субару Джъсти Г 3 Х“ с рег. № Н 8756 ВС
бил със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП, поради липсата
на сключен действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. На 31.01.2020г. Ю.С.
попълнила и депозирала в сектор ПП при ОДМВР - Шумен Декларация по чл.188 от ЗДвП, в която декларирала, че на 02.01.2020г. около 12.32 часа автомобила е бил управляван от жалбоподателя.
От своя страна жалб. И. също депозирал Декларация по чл.188 от ЗДвП, в която
потвърдил, че на 02.01.2020г. около 12.32 часа е управлявал автомобила. Същият
ден са му били снети и писмени обяснения,в които сочи, че не е знаел, че
автомобила няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“. На база депозираните
декларации чл.188 от ЗДвП, св. С.Х. на 31.01.2020г. съставил срещу жалбоподателя АУАН бл.№533845 за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, в негово присъствие като при предявяването И.
отразил, че не е знаел, че няма застраховка. Впоследствие производството било
прекратено на основание чл.33 ал.2 от ЗАНН.
На 03.02.2020г. регистрацията на автомобила била
служебно възстановена, поради постъпило уведомление от Гаранционния фонд за
сключена застраховка «Гражданска отговорност».
Във връзка с констатираното управление на МПС с прекратена регистрация е
била образувана преписка №869р - 208/2020г. по описа сектор ПП при ОДМВР- Шумен,
вх.№2982/2020г. по описа на Районна прокуратура гр.Шумен, с оглед евентуално
извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С постановление от 09.07.2020г.
прокурор при Районна прокуратура гр.Шумен отказал за образува досъдебно производство, прекратил преписката
като е приел, че с деятелността си жалбоподателят не е осъществил от субективна
страна състава на престъплението по чл.345 ал.2 от НК и е изпратил
материалите на сектор «ПП» при ОДМВР -
Шумен.
След постановения отказ на Районна прокуратура гр.Шумен,
административно-наказващият орган издал
обжалваното НП. На основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на К.С.И.,
ЕГН ********** *** са наложени
административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/
лева и лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Така
изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото писмени и гласни доказателства. Показанията на разпитания
в съдебно заседание свидетел кореспондират изцяло със
събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съдът не
констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по
издаването на НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна само на това основание. В хода на административно –
наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до накърняване
на правото на защита на санкционираното лице.
Същественото в
административно – наказателното производство е да се установи : има ли
административно нарушение, извършено ли
е то от лицето посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП,
за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Съгласно
приетата за нарушена разпоредба чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. За това нарушение чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП предвижда
налагане на глоба в размер от 200лева и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца на водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
По делото не се спори, че лек автомобил л.а
„Субару Джъсти Г 3 Х“ с рег. № Н 8756 ВС
е придобит на 11.04.2019г., чрез договор за
покупко – продажба и е регистриран на името на Ю.Н.С., ЕГН **********,
съпруга на жалбоподателя. Не се оспорва
и обстоятелството, че посочената дата, час и място жалбоподателят е управлявал автомобила, както и факта, че към
този момент автомобилът е бил без сключен действащ договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Въз основа на събраните доказателства безспорно се
установява и обстоятелството, че към момента на извършване на нарушението,
автомобилът бил със служебно прекратена регистрация считано от 24.09.2019г., на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП. Доводите на
жалбоподателят са, че не е знаел , че регистрацията на автомобила е била
прекратена, поради което не е извършил нарушението виновно.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че са
налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по
чл.140 ал.1 от ЗДвП. Фактическият състав
по прекратяване на регистрация започва с изпращане от страна на
Гаранционният фонд на уведомление по чл.574 ал.10 от КЗ до собственика и
предоставяне на срок 14 дни от датата
на изпращане на уведомлението да представи
доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази
застраховка. Продължава с уведомяване от страна на Гаранционният фонд на компетентните да регистрират МПС органи
да прекратят регистрацията на МПС,когато в указания срок не са били представени доказателства за
сключен договор. За да бъде завършен
фактическият състав по прекратяване на регистрацията на МПС, няма изискване
собственика преди прекратяването да бъде уведомен от компетентния за това
орган, а именно съответния сектор «Пътна полиция». Изискването е да има уведомление
от Гаранционния фонд. В конкретният случай е било изпратено на 23.08.2020г.
уведомление до Ю.С.. На 24.09.2019г. е уведомен сектор ПП при ОДМВР – Шумен, поради
което правилно регистрацията на автомобила е била служебно прекратена на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП на 24.09.2019г. След завършване на фактическият състав по прекратяване на регистрацията,
съгласно чл.143 ал.10 ЗДвП следва
задължително уведомяване на собственика от страна на органите на сектор ПП при
ОДМВР – Шумен, което в конкретният случай не се доказва да е направено.
За да бъде
ангажирана административно – наказателната
отговорност на едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване
наличието на вина. Последната, с оглед разпоредбата на чл. 7 може да бъде
проявена в двете форми – умисъл и непредпазливост. При последната деецът макар да не е желал настъпването на
вредоносен резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение
и, че вредоносният резултат ще настъпи. Уведомяването на
собственика за прекратената регистрация безспорно не е част от фактическия
състав по прекратяване на регистрация, но настоящият съдебен състав намира, че последващото
неуведомяване на собственика от страна на органите на сектор ПП за вече
прекратената регистрация рефлектира върху субективната страна. За да се приеме,
че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се
управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, които са
регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се
направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че
управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. В производството не
се събраха доказателства, че преди да предприеме управлението на автомобила
жалбоподателят е знаел, че същият е с прекратена регистрация. В настоящото
производство не събраха доказателства органите на сектор «ПП» да са изпълнили
задължението си регламентирано в чл.143 ал.10 от ЗДвП да уведомят собственика при
служебно прекратяване на регистрация на МПС, за което е получено уведомление от Гаранционния фонд, поради което не се доказва наличието на
умисъл. Жалбоподателят е управлявал МПС, което е било с поставени по съответния
ред регистрационни табели, издадени за същото МПС. За факта на прекратяване на регистрацията на
определено ППС, респективно за да предприеме действия по възстановяване на
служебно прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи
разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от
уведомяването му от съответният сектор „Пътна полиция“. Предвид факта, че се извършва т.
нар. "служебно прекратяване на регистрацията" и тези данни не са
налични в нито един общодостъпен източник на информация, като например
официална интернет страница с достъп до подобна информация или друго средство,
законодателят е задължил
съответните органи да уведомят
собствениците за така осъщественото от тях прекратяване на регистрацията. Собственикът, респективно водачът, на съответното превозно
средство няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията и кога
точно са били налице предпоставките за това, ако не е уведомен. Липсата на
уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са
попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от
него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне
настъпването на тези последици. За разлика от разпоредбата на чл.157 ал.4 от ЗДвП,
съгласно която се губи придобитата правоспособност по силата на
закона, с отнемането на всички контролни точки, без да е необходимо някакво
отразяване или произнасяне от контролните органи, прекратяването на регистрация
на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона с
изтичане на валидността на сключена застраховка, а е факт едва след уведомяване от страна на
Гаранционния фонд на собственика, след това на контролните органи, ако в
предоставения срок не бъдат представени доказателства за сключена застраховка и
след извършено от контролните органи отбелязване в автоматизираната информационна
система. В тази връзка е и изискването на чл.143 ал.10 от ЗДвП
собственикът на ППС да бъде уведомен. Няма и доказателства, че собственикът на
автомобила е получил изпратеното му от Гаранционния фонд уведомление по чл.574
ал.10 от КЗ. Жалбоподателят е имал възможност да провери дали автомобила има
сключена застраховка, предвид стикера който се подставя на стъклото, но
доколкото прекратяването на регистрацията не настъпва автоматично, няма как да разбере кога точно е
прекратена регистрацията или че има вероятност това да се е случило, доколкото
не се доказва, че собственикът е получил
изпратеното му уведомление от Гаранционния фонд, с което му се предоставя
първоначално срок от 14 дни да представи
доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор и една след това се предприемат действия за прекратяване на регистрацията.
Съдът намира, че не може да се приеме по безспорен
начин, че жалбоподателят е извършил нарушението и при форма на вина –
непредпазливост.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна
страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е
осъществено от жалбоподателя виновно.Това определя нарушението като несъставомерно,
поради липса на субективна страна. По скоро до извършване на нарушението се е стигнало в резултат на
неизпълнение от страна на компетентните органи на МВР на задължението им
регламентирано в чл.143 ал.10 от ЗДвП да уведомят собственика
на ППС за служебно прекратената на регистрация. След като жалбоподателят е
разбрал, че автомобилът е с прекратена регистрация и причината за това,
незабавно е предприел действия. Научил е за извършеното нарушение на 31.01.2020г. , когато му е бил съставен акта, същият ден е сключена
застраховка и на 03.02.2020г. регистрацията на автомобила е била служебно възстановена,
видно от приобщените по делото справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд
и направената разпечатка от АИС на МВР.
Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в
нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
извършено от него нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което издаденото
наказателно постановление следва да се отмени.
Предвид изхода на делото искането на наказващият орган за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
По отношение искането на
процесуалният представител на жалбоподателя са присъждане на адвокатското възнаграждение за
представителство в настоящото производство съдът намира следното:
Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН в
съдебните призводства страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК като в ал.4 на същата разпоредба е предвидена възможност съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата. В придружителното писмо наказващият
орган е направил възражение за прекомерност в случай, че е заплатен адвокатски
хонорар над минималните размери.
В конкретният случай е било договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. В депозираното писмено
становище е направено уточнение, че възнаграждението било определено по отделно
за двете наложени наказания. За глобата, съобразно чл.18 ал.2, във вр. с чл.7
ал.2 т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по чл.18 ал.4 – за лишаването от право да
управлява МПС.
Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита
и съдействие по дела срещу НП, в които административното наказание е глоба или
имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на
санкцията, а извън случаите
по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. С обжалваното НП са били наложени административно
наказание "глоба" в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца, поради което размерът на
минималното възнаграждение е 300 лева към момента на договарянето и към
настоящия момент. Доколкото на жалбоподателят
е санкциониран за едно нарушение като са наложени две наказания, които са
кумулативно предвидени съдът намира, че
следва да бъде договорено едно възнаграждение. Доколкото едно от наказанията е
глоба възнаграждението следва да бъде определено съобразно чл.18 ал.2, във вр.
с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1.
Предвид изложеното съдът намира, че определеното на
основание чл.18 ал.4 от Наредба №1 възнаграждение в размер на 300 лева, не
следва да бъде присъждано.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление №20 –
1729 - 002175/22.07.2020г. на Началник група към ОДМВР - Шумен, сектор Пътна
полиция, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на К.С.И., ЕГН ********** *** са
наложени административно наказание
"глоба" в размер на 200 /двеста/ лева
и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл.140
ал.1 от ЗДвП.
Оставя без уважение искането на ОДМВР - Шумен за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение като неоснователно.
ОСЪЖДА ОДМВР – Шумен да
заплати на К.С.И., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на
300.00 /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Районен съдия: