Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № от 27.06.2012 година по НOХД № /2011 година по описа на Районен съд - град В. Т. подсъдимият С. А. А. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 04.04.2011 година на път пред къща в село М. ч., община В. Т., ударил с глава лицето М. С. М., живущ в град В. Т., вследствие на което по хулигански подбуди му причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на носните кости, фрактура и луксация на хрущялите на носната преграда, охлузване и малка рана на кожата върху гърба на носа, което довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота му, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 предл. 8 НК, чл. 36 и чл. 54 НК на същия е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от четири години. С присъдата подсъдимият С. А. А. е признат за НЕВИНЕН и е ОПРАВДАН по обвинението в това, че на 04.04.2011 година на път пред къща в село М. ч., община В. Т., се заканил на М. С. М., живущ в град В. Т. и Й. А. Й. от град В. Т. с убийство, като тази закана е възбудила основателен страх за осъществяването й – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. С. А. А. е осъден да заплати на М. С. М. сумата от 3 500.00 лева, представляваща обезщетение за причинените на М. неимуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъ´ление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 1 НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 04.04.2011 година до окончателното й изплащане. С присъдата е отхвърлен предявеният от М. С. М. граждански иск за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК за горницата над 3 500 лева до предявения размер от 8 000 лева като неоснователен и недоказан. Отхвърлен е и предявеният от М. С. М. граждански иск срещу подсъдимия С. А. А. в размер на 6 000 лева за претърпените от М. неимуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК като неоснователен и недоказан. С. А. А. е осъден да заплати на М. С. М. сумата от 207.86 лева, представляваща направените от М. разноски по делото – заплатен адвокатски хонорар в размер на 100.00 лева и пътни разноски в размер на 107.86 лева, както и да заплати по сметка на ВТРС сумата 140.00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Със същия съдебен акт в тежест на подсъдимия С. А. А., съгласно изискванията на чл. 189, ал. 3 НПК, били възложени и направените по делото разноски. Против така постановената присъда, в частта с която е признат за виновен, както и в частта, с която е уважен гражданският иск, е постъпила въззивна жалба от подсъдимия С. А. А., чрез адв. Б. Н.. В жалбата си защитникът на подсъдимия развива съображения, че присъдата на Районен съд – град В. Т., в осъдителната й част и тази, с която е уважен гражданският иск, е неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, обосновават извод за извършено от страна на А. престъпно деяние, което е по-леко наказуемо, а именно по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК. Моли постановената от първоинстанционния съд присъда да бъде изменена, като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление и подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност съгласно разпоредбата на чл. 78а НК. Моли също така да бъде изменена присъдата и в частта, относно уважения размер на гражданския иск, като същият бъде намален. Против постановената първоинстанционна присъда е постъпила въззивна жалба и от частния обвинител и граждански ищец М. С. М., чрез повереника му. В жалбата си адв. М. Н. излага съображения, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна в частта, с която е отхвърлен предявеният граждански иск за разликата от 3 500.00 лева до пълния претендиран размер от 8 000.00 лева за претърпени от него неимуществени вреди от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 предл. 8 НК, както и в частта, с която подсъдимият е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК обвинение и е отхвърлен предявеният граждански иск за заплащане на сумата от 6 000.00 лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на това престъпление. Посочва, че по отношение на неуважения размер на гражданския иск за претърпените вследствие на телесното увреждане неимуществени вреди Районният съд не е взел предвид претърпените болки, страдания и неудобства, и не е определил справедлив размер на обезщетението. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е оправдал подсъдимия по обвинението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, като не е взел предвид показанията на свидетеля Йорданов. Моли А. да бъде признат за виновен и за извършено от него престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, както и да бъдат уважени предявените граждански искове в пълен размер. В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура – град В. Т. оспорва и двете подадени по делото въззивни жалби, като посочва, че присъдата на Районен съд – град В. Т. е правилна, законосъобразна и обоснована. Счита, че същата е постановена изцяло въз основа на доказателствата по делото. Моли присъдата на Районен съд – град В. Т. да бъде потвърдена. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец заема становище, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна в обжалваната част. Излага съображения, че размерът на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултата на престъплението по чл. 131 НК е занижен, като Районният съд не е отчел по справедливост вида и характера на нанесеното увреждане, както и претърпените болки и страдания. Посочва, че е необходимо допълнително оперативно лечение за отстраняване на получената от престъплението травма. ═а следващо място счита, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено извършването и на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Посочва, че Йорданов и М. непротиворечиво описват фактическата обстановка, поради което следва да бъдат кредитирани показанията им изцяло. Моли присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която подсъдимият А. бъде признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и да бъде осъден да заплати на М. обезщетение за претърпени от неимуществени вреди от това престъпление в размер на 6 000.00 лева, както и да бъде изменена присъдата, в частта, с която е уважен гражданският иск, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 предл. 8 НК. Частният обвинител и граждански ищец излага подробни съображения в подкрепа на заявеното от неговия повереник. Защитникът на подсъдимия заема становище, че присъдата в оправдателната й част е правилна и законосъобразна, поради което същата следва да бъде потвърдена. По отношение на другото обвинение посочва, че първоинстанционният съд не е изследвал истинските причини и подбуди за осъществяване на процесното деяние. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че осъщественото от А. деяние е продиктувано от противоправното поведение на пострадалия М., който е провокирал подсъдимия. Моли присъдата в оправдателната й част да бъде потвърдена, а в осъдителната да бъде изменена, като бъде признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК, както и да бъде намален уваженият размер на гражданския иск. Подсъдимият в хода на съдебните прения заявява, че казаното от пострадалия не отговаря на истината, както и че е сгрешил като го е ударил, но това не е станало без причина. В предоставената му последна дума жалбоподателят С. А. А. заявява, че се придържа към исканията в жалбата. Великотърновският окръжен съд, като взе предвид депозираните въззивни жалби, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното: При извършената от ВТОС служебна проверка по делото не се установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и при постановяване на присъдата. Липсата на такива налага обсъждане на доказателствения материал по делото, от който следва да бъде приета за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият С. А. А. ероден на 18.05.1974 година в град В. Т., с постоянен и настоящ адрес в град В. Т., У. „Г. Б.” № 4, . 7, ап. 28, българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН *. На 04.04.2011 година в село М. ч., община В. Т. пострадалият М. М. управлявал товарен автомобил „Ман”, като заедно с него пътувал свидетелят Й. Й. Автомобилът бил с десен волан и се движел в посока от центъра на селото на югоизток. М. наближил имот, в който на оградата се намирал подсъдимият А., като последният усилено ръкомахал и отправял жестове на водача на товарния автомобил да спре. След като спрял камионът и двете намиращи се в него лица отворили прозорците, подсъдимият викайки започнал да прави забележки на лицата защо минават по пътя, тай като товарните автомобили го разрушават. Тогава казал на М. да слезе от камиона. След като последният излязъл от автомобила, А. излязъл през пътната врата и отишъл до М., където продължил да заявява, че не трябва да минава с камиона по тази улица. М. му заявил, че пътят не е негов, а е общински и може да минава по него, като това ядосало подсъдимия, който започнал да се държи нападателно към него. Тогава А. отишъл от лявата страна на товарния автомобил и се опитал да отвори вратата откъм свидетеля Й., но не успял. Тогава се върнал при М., казал му да изчака и влязъл в двора на имота. След като излязъл отново, подсъдимият нанесъл силен удар с глава в областта на лицето на М., при което той паднал на земята. След като се изправил пострадалият установил, че носът му е счупен и му тече кръв. След това пострадалият започнал да зв·ни по мобилния си телефон на свои близки, като майка му и баща му пристигнала на мястото на инцидента малко по-късно. М. се обадил по телефона и на свидетеля В. Б., който отивайки към мястото на инцидента видял свидетеля Т. М. Подсъдимият от своя страна решил да извика своя познат и съсед – свидетеля Д. К., като отишъл до дома му, а след това се върнали двамата на мястото на инцидента. М. бил откаран от роднините си до ЦСМП – град В. Т., където му била оказана медицинска помощ. В първоинстанционното производство е назначена и изготвена тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № /2011 година, от която се установява, че пострадалият М. С. М. е получил следните увреждания и усложнения: закрито счупване на носните кости /полифрагментозно/, разкъсно-контузна рана на гърба на носа /в близост до основата му/, кръвонасядания и оток на клепачите на двете очи, затруднение на дишането с дясната ноздра, намалена обонятелна разделителна способност при възприемане на миризми от изпарения и течности, променена анатомична конфигурация на носната преграда в позицията на гърба му. В резултат на травмата е причинило промяна в клиничното му здраве, проявено като постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота му. Видимите промени по гърба на носа и цикатрикса /белега/ от разкъсно-контузната рана на носа, са от такъв характер, които не са довели до причиняване на значителни изменения на лицето на М. С. М. и те обективно не са довели до загрозяване на вида на образа и лицето му /л. 84-87 от първоинстанционното дело/. В първоинстанционното производство е назначена и изготвена и съдебно-медицинска експертиза по материали от съдебно и изследване на живо лице, от която се установява, че М. М. е получил следните телесни увреждания: фрактура на носните кости; фрактура и луксация на хрущялите на носната преграда; охлузване и малка рана на кожата върху гърба на носа; кървене от ноздрите. Тези увреждания са довели до временно затруднение на дишането и намаление на обонянието. С цел пълното възстановяване на пострадалия от телесните увреждания са необходими операция на външния нос и операция на носната преграда /л. 133-134 от първоинстанционното дело/. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства чрез обясненията на подсъдимия С. А. /частично/, депозираните пред първоинстанционния съд показания на свидетелите М. М. /частично/, Й. Йорданов /частично/, М. Г., Т.М., А. А. /частично/, В. Б., Д. К.; писмените доказателства и доказателствени средства, приложени в досъдебното производство, прочетени и приети в съдебно следствие по реда на чл. 283 НПК – съдебномедицинско удостоверение №/2011 година, характеристична справка за подсъдимия /л. 45 от ДСП/, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л. 46 от ДСП/, справка за съдимост, издадена от Районен съд - град В. Т. /л. 48 от ДСП/; изслушаните в първоинстанционното производство заключения на тройна съдебно – медицинска експертиза по писмени данни № /2011 година /л. 84-87 от първоинстанционното производство/ и на съдебно медицинска експертиза по материали от съдебно дело и изследване на живо лице /л. 133-134 от първоинстанционното производство/. По делото липсват каквито и да е противоречия относно авторството на деянието, обстоятелствата, свързани с времето, мястото на събитието и механизма на изпълнителното деяние, както и относно резултата, настъпил вследствие на деянието. Тъй като по отношение на тези обстоятелства събраните по делото доказателства са безпротиворечеви и последователни, настоящият съдебен състав намира, че същите следва да бъдат кредитирани в тези части. Противоречия съществуват в показанията на свидетелите и обясненията на А. относно поведението на подсъдимия и пострадалия преди инцидента. От една страна, в подкрепа на защитната теза са обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката А. А., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. От друга страна показанията на свидетелите М. М., Й. Й. и Т. М., дадени в хода на съдебното следствие свидетелстват за фактическа обстановка, която коренно се различава от тази описана от другата група гласни доказателствени средства. Обясненията на подсъдимия имат характер на гласно доказателствено средство, но същевременно те ´редставляват и средство на защита. Подсъдимият излага тезата, че преди осъществяване на деянието описано в обвинителния акт пострадалият М. го е провокирал, като го е напсувал, поради което бил силно раздразнен и не успял да се контролира. Подобна фактическа обстановка описва в показанията си и свидетелката А. А. Друга фактическа обстановка описват в показанията си свидетелите М. М. и Й. Й. В показанията си и двамата заявяват, че подсъдимият е излязъл от двора си и е започнал словесно да напада М. защото минавал с товарния автомобил по улицата. И двамата твърдят, че не са видели свидетелката А., както и че в близост до тях е бил свидетелят Т.М. Показанията на свидетеля Т. М., който в момента на инцидента се намирал на около десет метра от товарния автомобил, са категорични. Той заявява, че А. е бил до камиона, после се обърнал и влязъл в дома си. В последствие подсъдимият излязъл и се запътил отново към товарния автомобил. Казал „Аз ще ви оправя, вие защо минавате през пътя …аз с вас ли ще се разправям”, след което нанесъл удар с глава в лицето на М.. Твърди, че не е видял други хора на мястото на инцидента. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че между показанията на двете групи свидетели има съществените различия и същите са противоположни. Единственият свидетел, който се е намирал встрани от случващото се е свидетелят Т. М. Същият не се е намирал в емоционална близост към нито една от другите групи свидетели. Показанията му са последователни и описват ясно случилото се. Поради това настоящият съдебен състав намира, че същите са достоверни и следва да се кредитират. Още повече, че същите се подкрепят и от показанията на свидетеля В. Б., който заявява, че когато е отивал на мястото на инцидента е видял свидетеля Т. М. Показанията на свидетеля М. подкрепят заявеното от М. и Й., поради което съдът намира, че техните показания следва да бъдат кредитирани в тези им части. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Подсъдимият С. А. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, предл. 8, вр. ал. 1 НК. От обективна страна на 04.04.2011 година на път пред къща в село М. ч., община В. Т., ударил с глава лицето М. С. М., живущ в град В. Т., вследствие на което по хулигански подбуди му причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на носните кости, фрактура и луксация на хрущялите на носната преграда, охлузване и малка рана на кожата върху гърба на носа, което довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота му. В тази връзка неоснователно се явява възражението на защитника на подсъдимия, че деянието не е извършено по хулигански подбуди. Следва да се има предвид, че действията на подсъдимия не са осъществени в резултат на предишни отношения с пострадалия. В тази насока и двете участващи в случилото се лица са категорични. Ето защо съдът намира, че се касае за инцидент, възникнал внезапно, а причината за него е обстоятелството, че М. е минал с товарния автомобил по улицата пред дома на подсъдимия. Този мотив и последвалото поведение свидетелстват за отношение, показващо незачитане на обществото и телесната неприкосновеност на индивида. В този смисъл не може да бъде направен извод, че действията са осъществени в резултат на лични отношения. Освен това, деянието е осъществено на публично място – на улицата, станало е достояние и на други хора, като по този начин са извършени действия, грубо нарушаващи обществения ред и са демонстрирали явното си неуважение към обществото. Неоснователно е и възражението, че деянието следва да бъде квалифицирано като такова по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК. За да бъде осъществен съставът на това престъпление е необходимо деянието да е осъществено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. На първо място от доказателствата по делото не се установява пострадалият да е предизвикал подсъдимия. Още повече, че инцидентът е възникнал от действията на самия А., който с поведението си е накарал М. да спре товарния автомобил пред дома му и е предприел словесни нападки към него. На следващо място от доказателствата по делото не може да бъде установено поведение на пострадалия, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. От субективна страна деянието е извършено виновно, при условията на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. А. е съзнавал, че нанасяйки удар на пострадалия ще причини нараняване на същия и именно това е била неговата цел. Първоинстанционният съд правилно е приел, че подсъдимият С. А. не е осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. В тази връзка настоящият съдебен състав приема, че по делото не е установено по несъмнен начин осъществяването на това деяние от подсъдимия. В подкрепа на обвинителната теза в тази насока са показанията на М. и Йорданов. От своя страна останалите лица, присъствали на мястото на инцидента не свидетелстват за осъществяване на закана от страна на подсъдимия. Свидетелят М. заявява, че е чул подсъдимия да казва „Аз ще ви оправя, вие защо минавате през пътя …аз с вас ли ще се разправям”, но отрича да е чул нещо друго, включително и заплахи. Освен това, самото поведение на М. и Й. не свидетелства за осъществяване от страна на подсъдимия на деяние по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Подсъдимият е казал на М. да изчака, влязъл е в дома си, като през това време М. М. е стоял, без да предприеме нищо. Именно от това поведение и от показанията на свидетеля М. може да се направи извод, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Предвид оправдаването на подсъдимия по това обвинение, Районен съд – град В. Т. правилно е отхвърлил предявения от М. С. М. граждански иск на сумата в размер за 6 000.00 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на Районния съд относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, предл. 8, вр. ал. 1 НК. Задълбочено са изследвани от първостепенния съд правнорелевантните за повдигнатото срещу С. А. А. обвинение, факти и обстоятелства – време, място, начин на извършване на престъплението. Обществената опасност на извършеното от подсъдимия А. деяние е сравнително висока. Същото се явява посегателство срещу телесната неприкосновеност и е осъществено по хулигански подбуди. Обществената опасност на С. А. А. следва да се преценява с оглед чистото му съдебно минало и сравнително младата му възраст. Първоинстанционният съд е обсъдил обществената опасност на деянието, личната такава на подсъдимия, мотивите и подбудите за извършване на престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства. На подсъдимия С. А. А. е определено наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от четири години. Първоинстанционният съд е обсъдил посочените по-горе обстоятелства. Наложеното наказание е съответно по вид, с оглед предвидените такива за извършените престъпления в Особената част на Наказателния кодекс. Размерът на същото е съобразен с разпоредбата на чл. 54 НК, като предвид превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства е определен към минимума. Въззивният съд счита, че липсват основания както за увеличаването на наложеното наказание, така и за намаляването му. Наложеното на подсъдимия С. А. А. наказание се явява справедливо определено. По отношение на предявения от М. С. М. граждански иск за претърпени от него неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, предл. 8, вр. ал. 1 НК настоящият съдебен състав намира, че с оглед събраните по делото доказателствени материали, същият е доказан в размер на 7 000.00 лв. /седем хиляди лева/. С деянието си подсъдимият е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, като е нанесъл на пострадалия средна телесна повреда, изразяваща се фрактура на носните кости; фрактура и луксация на хрущялите на носната преграда; охлузване и малка рана на кожата върху гърба на носа; кървене от ноздрите. Тези увреждания са довели до временно затруднение на дишането и намаление на обонянието. П·рвоинстанционният съд е уважил предявения граждански иск в размер на 3 500.00 лв. Настоящият съдебен състав намира, че предявеният граждански иск следва бъде уважен за сумата 7 000.00 лева. Обезщетение в такъв размер се явява адекватно и справедливо определено, с оглед претъпените от пострадалия неимуществени вреди, които продължават и към настоящия момент, с оглед неудобствата, които пострадалият следва да търпи. За разликата до пълния претендиран размер от 8 000.00 лв., искът се явява неоснователен. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваната присъда следва да бъде изменена само в частта, с която е уважен предявеният граждански иск, като уваженият размер следва да бъде увеличен от 3 500.00 /три хиляди и петстотин/ лева на 7 000.00 /седем хиляди/ лева. В останалата й част, присъдата на Районен съд – град В. Т. следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Водим от изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 3 НПК, Великотърновският окръжен съд РЕШИ : ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № от 27.06.2012 година по НOХД № /2011 година по описа на Районен съд - град В. Т. в частта, с която подсъдимият С. А. А., с ЕГН * от град В. Т., У. „Г. Б.” № 4, . 7, ап. 28 е осъден да заплати на М. С. М., с ЕГН * от град В. Т., У. „Б.” № 39 сумата от 3 500.00 /три хиляди и петстотин/ лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 1 НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 04.04.2011г. до окончателното й изплащане, като увеличава размера на присъденото обезщетение на 7 000 /седем хиляди/ лева. ОСЪЖДА подсъдимия С. А. А. да заплати по сметка на ВТОС държавна такса върху увеличения размер на гражданския иск в размер на още 140.00 лева, както и сумата в размер на 5.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА в останалата й част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |