МОТИВИ към присъда № 96 от 19.06.2020 г.
по ВНОХД № 14/2020 г. по описа на БОС.
С Присъда № 77/12.11.2019 г.,
постановена по НОХД № 622/2019 г., Районен съд - гр. Несебър е признал
подсъдимия Д.В.Н. ***, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 01.12.2017 г.,
около 16:45 часа, в курортен комплекс Слънчев бряг, общ. Несебър, на пътна
отсечка срещу комплекс „Каскадас 3“, управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „БМВ 320 Д“, с рег. № А 29 38 НВ, след употреба на наркотични
вещества, а именно – метамфетамин, установено с техническо средство „Drager Drug Test 5000“ с идентификационен номер ARJJ – 0041, проба 184,
съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, поради което и на основание чл.
343б, ал. 1 от НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 2, го е осъдил на 6 месеца
„Лишаване от свобода“, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК го е отложил за
срок от 3 години, както и глоба в размер на 250 лева. Със същата присъда на
основание чл.343г, вр. чл. 343б, ал. 3 от НК съдът е лишил подсъдимия от право
да управлява МПС за срок от 10 месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НПК е
приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред
от възможността да упражнява това свое право, считано от 01.12.2017 г. Произнесъл
се е по веществените доказателства, като е постановил след влизане в сила да
бъде унищожено като вещ без стойност. Накрая съдът го е осъдил да заплати в
полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Бургас направените разноски по
делото в размер на 397,68 лв,
Срещу присъдата в законоустановения
срок е постъпила въззивна жалба от адв. Станко Кралев от БАК, защитник на
подсъдимия Д.В.Н., в която са изложени доводи за неправилност на атакуваната
присъда. Сочи се, присъдата е постановена в противоречие на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Делото е за втори път висящо пред
Окръжен съд – Бургас, като при първото разглеждане на делото, състав на съда,
приемайки че първоинстанционната присъда е постановена при съществени
процесуални нарушения, допуснати при провеждане на процедурата по Глава
двадесет и седма от НПК, довели до ограничаване правата на подсъдимия, е върнал
делото за ново разглеждане на друг състав на Районен съд – Несебър.
В разпоредително заседание на 09.01.2020
г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите НПК е преценил, че
обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред
въззивната инстанция по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в
открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване не се налага провеждането на разпит на подсъдимия и свидетели, както и
изслушването на експертизи. В проведено на 07.02.2020г. открито съдебно
заседание, въззивният съд е счел, че с оглед изясняване на обстоятелства от
предмета на доказване, по делото следва да бъде призована и разпитана в
качеството си на свидетел д-р Паскалева, работеща в Здравна къща – гр. Несебър.
На проведеното на 19.06.2020 г. в открито
съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият Д.В.Н., редовно призован, се
явява лично и със защитника си адв. Станко Кралев.
В дадения ход по същество
представителят на обвинението, счита че жалбата срещу първоинстанционната
присъда е неоснователна. Излага съображения за правилност, обоснованост и
законосъобразност на присъдата на НРС, като намира, че не са допуснати
процесуални нарушения.
Защитникът на подсъдимия Д.В.Н. – адв. Станко
Кралев – пледира за отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на подзащитния
му.
В последната си дума подсъдимият Н., моли съда да бъде оправдан.
Окръжен съд – Бургас, след като обсъди
доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и
след като в съответствие с чл. чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено
следното:
Пред Районен съд – Несебър е било
проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, като
подсъдимият и защитникът му са заявили, че не желаят по делото да бъдат
разпитани вещите лица, изготвили допуснатите на ДП експертизи, но държат на
разпита на свидетелите С. К. и Д. Д.. Прокурорът е отправил искане да бъде допуснат до
разпит и свидетеля К. К.. Така заявеното от страните е било уважено от съда,
като на основание чл.372, ал.1 от НПК
съдът разяснил правата на подсъдимия, като го уведомил, че ще се ползва от
съответните доказателства, изготвени в хода на ДП - протоколите от изготвените
на ДП експертизи, както и от приложените писмени доказателства и
доказателствени средства.
Подсъдимият Д.В.Н. е роден на *** ***.
Той е ****, *** гражданин, ***, *** образование,
управител на ****** и е с ЕГН **********. Видно от приложената по
делото справка за съдимост Н. е ****. Същият е
правоспособен водач на МПС, с придобити категории В, М, АМ.
На 01.12.2017 г., за времето от 07.00 ч.
до 19.300 ч. свидетелите С. К. К. и Д. К. Д. и
двамата полицейски служители на РУ – Несебър. били на работа като автопатрул на
КАТ. Около 16.45 ч. контролните органи били в близост до комплекс „Каскадас 3“
в к.к. Слънчев бряг, когато пред тях минал лек автомобил „БМВ“. Решили да
извършат проверка на автомобила и тръгнали след него със звуков и светлинен
сигнал. След около 40 – 50 метра автомобилът бил спрян на пътната отсечка до
комплекс „Каскадас 3“. Водач на автомобила бил подсъдимият Н., което се
установило от представените от последния документи. Подсъдимият бил поканен от
полицейските служители за извършване на проверка за употреба на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер“, който дал отрицателен резултат. В хода
на проверката се установило, че за автомобила няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. След проверката за алкохол, подс. Н. бил
поканен в сградата на РУ – Несебър за извършване на тест за употреба на
наркотици. В кабинета на КАТ в РУ – Несебър на водача била извършена проверка с
тест „Drager Drug Test 5000“ с идентификационен номер ARJJ – 0041, който отчел
положителен резултат за употреба на наркотично вещество – метамфетамин.
Показанията от апарата били предоставени на Н., с които той се запознал, след
което му бил издаден талон за медицинско изследване, който подсъдимият отказал
да подпише. Отказът бил установен с подписа на свид. С.К.. Със служебния автомобил подсъдимият бил откаран в Здравна
къща в гр. Несебър, където пред медицинското лице, отказал да даде кръв за
химически анализ. Пред лекаря в Здравната къща, Н. заявил, че употребявал
анаболен стероид „Peros“, което било
отразено в Протокола за медицинско изследване.
На подсъдимия Н. били съставени два АУАН
– за това, че управлява МПС без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и
за това, че управлява автомобила след употреба на наркотично вещество – метамфетамин.
След съставянето на актовете от подсъдимия били иззети свидетелството му за
управление на МПС, талона за регистрация на управлявания от него автомобил и
двата регистрационни номера на автомобила.
На
досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно-химическа
/токсилогична/ експертиза, вещите лица по която в раздел 1. Аналитични
резултати дават заключение, че в резултат от извършените изследвания на
предоставеното техническо средство „Drager Drug Test 5000“, с което е тествано лицето Д.В.Н.,
не се установи наличие на наркотични вещества. В отговор на поставените
въпроси, експертите посочват, че в настоящия случай, с оглед изминалото време и
стабилността на конкретното наркотично вещество, извършеното изследване няма
доказателствена стойност и не може да даде отговор за наличие на наркотично
вещество към 01.12.2017 г., а единствено към момента на изследване на
тест-касетата.
Била е назначена и допусната
допълнителна съдебно-химическа /токсилогична/ експертиза. Експертите посочват,
че обективно е възможно при проверка с техническо средство да се получи
положителен резултат за употреба на наркотично вещество, а при последващо
лабораторно изследване на остатъчно съдържимо от орална течност (слюнка) върху
колекторния тампон, резултатът да е отрицателен. Вещите лица посочва две
възможни причини. Първата, фалшиво положителен резултат за употреба на
наркотично вещество от изследваното лице в резултат напр. на кръстосана реакция
(структурно-подобно вещество може да позитивира теста за метамфетамин), а
втората причина е протичане на разложителни процеси в пробата орална течност
(слюнка), поради продължително съхранение на техническото средство при стайна
температура, които да доведат до намаляване на концентрацията на наркотичното
вещество и респ. тя да попада под границата на откриване на използвания
лабораторен метод.
Разпитана в качеството на свидетел пред
въззивната инстанция – д-р П., работеща в Здравна къща – гр. Несебър, заявява,
че лично тя е подписала предявения й протокол за медицинско изследване за
употреба на алкохол и друго упойващо вещество. Пред съда свидетелката сочи, че
лицето е отказало да даде кръв. Същият е бил в адекватен, в нормално състояние.
На медицинското лице подсъдимият е заявил, че приема през устата хапчета –
анабол стероиди, като според свидетелката същите биха могли частично да се
отразят на изследването, което му е извършено. Сочи, че лицето не е било под
алкохолно или друго опиянение. Запитана за посочения в протокола час 16.25 въз
основа на какво го е написала, свидетелката отговоря, че в протокола е отразила
часа на извършената проверка, въз основа на предоставения от полицаите
документ, като в протокола също така е записан реалният час, в който пациента
реално е бил в Здравната къща – 17.50 часа.
Предвид така установената фактическа
обстановка, Бургаският окръжен съд намира за установено от правна страна
следното:
За да е осъществен от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, се
изисква установена употреба от водач на МПС на наркотични вещества по смисъла
на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите, по надлежен ред, регламентиран в Наредба № 1/19.07.2017 г. (редакция
от 28.07.2017 г., действаща към момента на извършване на инкриминираното
деяние), без значение от вида и количеството на наркотичното вещество.
Изпълнителното деяние е определено като „управление на МПС след употреба на
наркотично вещество“, като законодателят е приел, че е без значение количеството
на употребения наркотик.
Обвинението по чл. 343б, ал. 3 от НК,
повдигнато срещу Д.В.Н., не е доказано по несъмнен начин, тъй като не е спазен
предвидения в закона надлежен ред.
Процедурата, предвидена в Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози от водачите на МПС е строго формален, и в еднаква
степен обвързва отговорността на всички лица, ангажирани с тази дейност.
Съгласно чл. 6 от цитираната Наредба, при съставянето на АУАН и при попълването
на протокола по чл. 5, ал. 2 за установяване на наркотични вещества или техни
аналози, контролният орган попълва и талон за изследване по чл. 4, ал. 3 в три
екземпляра, като първият се предоставя на водача, вторият се прилага към акта,
съответно протокола, а третият остава за отчет. Видно от разпоредбата на чл. 6,
ал. 3 от Наредбата, в случаите по ал. 1 лицето собственоръчно вписва в талона
за изследване дали приема показанията на техническото средство, или теста. В цитираната
норма е посочено какво следва в случай че лицето приеме показанията на
техническото средство, а именно, че не се извършва установяване с доказателствен
анализатор, медицинско или химическо или химико-токсилогично лабораторно
изследване, а на лицето не се връчва екземпляр от талона за изследване. В ал. 4
на чл. 6 са посочени действията, които следва да се предприемат, в случай че
лицето не приеме тези показания, както и при отказ на лицето да избере един от
двата начина на установяване. Към Наредбата в Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3
се съдържа образец на талон за изследване. От приложения по делото талон за
медицинско изследване (л.9 от ДП) се установява, че образецът, ползван от
органите, е различен от този, посочен в действащата към момента на деянието
Наредба. В същия няма собственоръчно вписано от лицето обстоятелство дали
приема или не показанията на техническото средство, каквото се изисква съгласно
Наредбата.
Неизпълнението на което и да е от
процесуалните задължения на отговорните лица, води до опорочаване на събраните
доказателства и съответно до тяхната негодност, както и нарушава правото на
защита на лицето, по отношение на което се извършва проверката, респективно до
издаване на незаконосъобразен акт, тъй като предвиденият в Наредбата писмен ред
е форма на доказване.
На второ място, следва да се посочи, че
от събраните по делото доказателства, включително и пред настоящата въззивна
инстанция, не се установява по безспорен и категоричен начин в колко часа
подсъдимият е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество. В Акта за
установяване на административно нарушение № 0269384/01.12.2017 г. е посочено,
че водачът Д.Н. е спрян за проверка на 01.12.2017 г. около 16.45 часа, като
следва да се има предвид, че Актът в тази част е поправен от св. Д. Д., който
първоначално е записал, че водачът е спрян в 17.45 часа. За същата поправка не
се установи по категоричен и несъмнен кога е извършена – дали преди или след
подписването на акта от подсъдимия. На следващо място, в Протокола за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества е
отразено, че проверката е започнала в 16.19 часа и е завършила в 16.25 часа на
01.12.2017 г., като талонът за медицинско изследване № 0001191/01.12.2017 г. е
връчен на лицето в 17.40 часа, като е отразено, че същият следва да се яви в
Здравна къща, гр. Несебър до 16.20 часа. За последно посочения час св. Д. не
дава категорични и ясни обяснения. В протокола за медицинско изследване за
употреба на алкохол или друго упойващо вещество, д-р П. е отбелязала, че предварителната
констатация за употреба на алкохол или друго упойващо вещество е извършена на
01.12.2017 г. в 16.25 часа. Разпитана в съдебно заседание в качеството й на
свидетел пред въззивния съд, д-р П. посочва, че е отразила часа, посочен в
документите, представени от полицаите, както и е отразила часа, в който лицето
се е явило лично в Здравната къща – гр. Несебър, а именно 17.50 часа. Разпитан пред първоинстанционния съд, св. Д. сочи, че дрегерът не е бил коригиран, а е бил на
лятно часово време, като е имало разминаване от един час с реалното време. По
делото пред НРС (л. 30 от НОХД №962/2018 г. на НРС) е бил изискан и
представен Протокол № ********* – 1000 за сервизна проверка на Dragtest 5000 с идентификационен номер ARJJ – 0041, извършена от К. К. на 14.11.2017
г. Разпитан в качеството на свидетел, последният заявява, че когато е извършил
проверката на техническото средство, същата е включвала и часа. Досежно
мотивите на първоинстанционния съд, касаещи часа на извършване на деянието, настоящият
въззивен състав намира същите за противоречиви, като от същите не става ясна
действително приетото от съда. От една страна съдът не е кредитирал показанията
на св. Д., в които същият сочи, че към момента на тестването
на водача, техническото средство е било с несверен час, тъй като пробата
показвала 17.45 часа, а водачът бил спрян в 16.45 часа. Съдът се е позовал на
приложената на ДП разпечатка от извършения на подсъдимия тест, като е приел, че
същият е изготвен в 16:19:39 часа, който час е отразен и в дневника за
отразяване на резултатите от използване на техническите средства и в протокола
за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества. В заключение е
приел, че часът на установяване на извършеното от подсъдимия деяние е 16:19
часа на 01.12.2017 г., поради което е приел за меродавно отразеното в АУАН, че
деянието е извършено около 16:45 часа на 01.12.2017 г.
Неправилно НРС е възприел в мотивите
си, че проверката спрямо Н. за употреба на наркотични вещества е в съответствие
с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози. Настоящият съдебен състав
констатира нарушение на изискванията на
Наредбата, посочени по-горе.
Действително ВС в свое Постановление №
1/1983 г. на Пленума на ВС приема, че пияното състояние, респективно употребата
на наркотични вещества, може да се установява с всички доказателствени
средства, предвидени в НПК. Върховният съд обаче е категоричен, че следва да се
извършва при стриктно спазване изискванията на Наредба № 9/80 г.,
(сега Наредба № 1/2017 г. от 19.07.2017 г.). Всяко отклонение от
установения процесуален ред, води до опорочаване на събраните доказателства,
респективно до тяхната негодност да установят съществен факт, включен в
предмета на доказване – употребата на наркотично вещество.
С оглед на констатираните и допуснати
нарушения на цитираната Наредба и липсата на други безспорни и категорични
доказателства, установяващи употребата от подсъдимия на наркотични вещества,
съдът счита, че от обективна страна не се установява по безспорен и категоричен
начин, че Д.Н. в посоченото от обвинението време и място е осъществил инкриминираното
деяние, за което е предаден на съд.
С оглед на констатираните нарушения,
както и на посочените противоречия в доказателствата, касаещи времето на
осъществяване на деянието, възпроизведени и в мотивите към присъдата на
първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав намира атакувания съдебен акт
за незаконосъобразен и необоснован. Тъй като делото е за втори път висящо пред
Окръжен съд – Бургас като въззивна инстанция и с оглед нормата на чл. 335, ал.
3 от НПК, настоящият съдебен състав я отмени и постанови нова, с която призна
подсъдимия Н. за невиновен и го оправда по повдигнатото обвинение.
С присъдата, БОС се произнесе и по
веществените доказателства, като постанови „Drager Drug Test 5000“ с идентификационен номер ARJJ – 0041 да остане по
делото до влизане на присъдата в сила.
Предвид признаването на подсъдимия Н. за невиновен,
съдът на основание чл. 190, ал. 1 от НПК постанови разноските по делото да
останат за сметка на Държавата.
Мотивиран от горното съдът постанови
своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.