№ 37731
гр. София, 10.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20251110123676 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на С. И. В. срещу Х“.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
По доказателствените искания:
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети като
писмени доказателства.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест следва да бъде уважено
като необходимо за правилното решаване на делото искането на страните за изслушване на
съдебно-счетоводна експертиза по поставените в исковата молба и отговора задачи.
Следва да бъде уважено искането на ответника за издаване на съдебни удостоверения,
които да му послужат пред НАП и НОИ за снабдяване с посочената в т. II от отговора
информация.
Искането на ответника за задължаване на ищеца да представи документи, отнасящи се
до полагането на труд от ищеца в периода от 26.01.2009 г. до 29.02.2024 г., в т.ч., трудови и
граждански договори, следва да бъде оставено без уважение, доколкото по реда на чл. 190
ГПК страната може да бъде задължена да представи единствено намиращи се у нея
документи, за наличието на каквито липсва информация по делото.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава на страните
проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника по представен проект и след внасяне на дължимата
държавна такса съдебно удостоверение, което да му послужи пред Националната агенция за
приходите за снабдяване с посочената в т. II от отговора информация.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника по представен проект и след внасяне на дължимата
държавна такса съдебно удостоверение, което да му послужи пред Националния
осигурителен институт за снабдяване с посочената в т. II от отговора информация.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба и отговора на исковата молба, при депозит в размер на 500 лв., от които 200
лв. платими от бюджета на съда, а останалите 300 лв. вносими от ответника в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящето определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице М. Г. М., със специалност: Счетоводство и контрол.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
документите по делото и след проверка в счетоводството на ответното дружество.
Вещото лице ДА СЕ ПРИЗОВЕ след представяне на доказателства за внесен
депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 190 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 21.10.2025 г. от 14,20
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящето
определение, а на ищеца - и препис от отговора на исковата молба с приложенията.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
С. И. В. е предявил срещу Х“ в условията на обективно съединение осъдителни искове
с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 117 150,44 лв. –
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 26.01.2009 г. до 29.02.2024
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
24.04.2025 г., до окончателното плащане, и сумата от 14 184,82 лв. – обезщетение за забава
върху главницата за периода от 01.06.2024 г. до 23.04.2025 г.
Ищецът твърди, че е полагал труд при ответника по силата на сключен между страните
трудов договор, въз основа на който е заемал длъжността „научен сътрудник I степен“ във Х
на Х „Х“. Считано от 27.12.2004 г., трудовото правоотношение между страните било
прекратено едностранно от работодателя поради закриване на част от предприятието. Въз
основа на влязло в сила съдебно решение уволнението било признато за незаконно от съда и
ищецът бил възстановен на предишната си работа на длъжността „научен сътрудник I
степен“. Считано от 15.11.2005 г., работодателят отново прекратил трудовото
правоотношение между страните поради неявяване на ищеца да заеме предишната си работа
2
в срока по чл. 345, ал. 1 КТ. По силата на влязло в сила съдебно решение това уволнение
също било признато за незаконно и ищецът отново бил възстановен на работа. На 26.01.2009
г. ищецът се явил на работа при ответника в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, като с писмена молба
поискал да му бъде осигурена възможност да изпълнява трудовите си задължения на
длъжността „научен сътрудник I степен“, на която е възстановен. Въпреки това отново не
бил допуснат да изпълнява трудовите си задължения. Последвал продължителен период от
време, считано от последния отказ на ответника да допусне ищеца на работа, през който
между страните се провели множество граждански дела по предявени от ищеца искове за
заплащане на обезщетение поради незаконното му недопускане на работа по чл. 225, ал. 3
КТ. Всеки един от исковете бил уважен в полза на ищеца с влезли в законна сила решения
на съда. През 2023 г. преписката по поредното гражданско дело между страните била
изпратена до районната прокуратура за преценка дали са налице достатъчно данни за
извършено престъпление от общ характер. След намесата на прокуратурата ответникът
изпратил на ищеца писмено предложение за възстановяването му на работа, като на
01.03.2024 г. между страните бил сключен срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл.
107з КТ, по силата на който ищецът се задължил да изпълнява длъжността „изследовател
ниво III“ във Х до 30.04.2024 г., тъй като заеманата от него преди уволнението длъжност
„научен сътрудник I степен“ била закрита на 23.06.2004 г. На 01.04.2024 г. трудовото
правоотношение между страните било прекратено по взаимно съгласие. Ищецът счита, че по
своята същност сключването на срочния трудов договор от 01.03.2024 г. представлява
изменение по смисъла на чл. 119 КТ на трудовото правоотношение, възникнало по силата на
трудовия договор, по който ищецът е заемал длъжността „научен сътрудник I степен“.
Твърди, че в периода на незаконното недопускане на работа от 26.01.2009 г. до 29.02.2024 г.
не е могъл да използва полагащия му се по закон платен годишен отпуск. Счита, че по
силата на чл. 25 /изм. 2001 г./ от Наредбата за работното време, почивките и отпуските има
право на удължен платен годишен отпуск в размер на 48 работни дена. Твърди, че за
процесния период ответникът не му е изплатил полагащото му се обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за общо 724 дена. Поддържа, че времето на незаконно
допускане до работа се приравнява на действително полагане на труд за целите на
определяне размера на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ. Излага, че в случая не е полагал
труд по вина на работодателя. Посочва, че съгласно уговореното в срочния трудов договор
от 01.03.2024 г. месечното брутно трудовото възнаграждение е 3 398,04 лв., в какъвто размер
е и полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец,
предхождащ ползването на отпуск. С тези съображения счита, че ответникът му дължи
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 724 дена в размер на 117 150,44 лв. за
периода от 26.01.2009 г. до 29.02.2024 г. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава в
плащането на обезщетението съгласно чл. 228, ал. 3 КТ, поради което претендира и
заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на 14 184,82 лв. за периода от
01.06.2024 г. до 23.04.2025 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че при прекратяване на сключения
3
между страните срочен трудов договор е изплатил на ищеца обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за периода от 01.03.2024 г. до 15.03.2024 г. Не оспорва, че в периода
от 2009 г. до 2024 г. между страните са водени множество граждански дела по предявени
искове с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ, по които ответникът е осъждан да заплаща на
ищеца исканите обезщетения поради незаконното му недопускане на работа. Счита, че с
изплащането им ищецът е обезщетен за всички пропуснати ползи от недопускането му на
работа при ответника, поради което и с оглед принципа на неоснователното обогатяване
друго обезщетение не му се следва. Прави възражение, че за периода от 26.01.2009 г. до
28.02.2022 г. правото на платен годишен отпуск на ищеца е погасено по давност по смисъла
на чл. 176а, ал. 1 КТ. Твърди, че ищецът няма право на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск и поради факта, че за периода от 01.11.2011 г. до 06.02.2023 г. е полагал труд
при друг работодател, по което трудово правоотношение е упражнил правото си на платен
годишен отпуск. Посочва, че за периода на полагане на труд при друг работодател
последният е изплатил на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Счита,
че след изменението на чл. 25 /изм. 15.03.2011 г./ от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските ищецът няма право на удължен платен годишен отпуск в размер на
48 работни дена, а единствено на основен платен годишен отпуск в размер на 20 работни
дена. Оспорва иска за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.
Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че незаконно прекратеното трудово
правоотношение, по което е заемал длъжността „научен сътрудник I степен“, е продължено
чрез възстановяването на ищеца на работа; че трудовото правоотношение между страните е
прекратено; размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен
отработен месец.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч., ползването на платен
годишен отпуск от ищеца за периода от 01.11.2011 г. до 06.02.2023 г. по трудово
правоотношение при друг работодател; плащане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск от друг работодател; плащане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск от ответника; че правото на платен годишен отпуск на ищеца е погасено по
давност.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг, изпадането на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи
погасяването на претендираното вземане на съответния падеж.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ по делото следва да се отделят обстоятелствата, че за процесния период
ищецът не е бил допуснат на работа от ответника и не е полагал труд при ответника; че на
01.03.2024 г. страните са сключили срочен трудов договор, по силата на който ищецът е
4
заемал длъжността „изследовател ниво III“; че трудовото правоотношение между страните е
прекратено, считано от 01.04.2024 г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5