№ 310
гр. Варна, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20233100500037 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 3507/16.11.2022 год., постановено по гр.д. № 6439/2021 год., ВРС – 51-
ви състав е осъдил „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София да заплати на
Б. М. А., ЕГН ********** с адрес ***************** сумата в размер 800 лева – частичен
иск от сума в общ размер на 3000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат от реализирано на 15.08.2020 год. по
републикански път I-9, в посока от гр.Варна към к.к. „Златни пясъци“ ПТП по вина на
водача на лек автомобил „***********“ с рег. № *******, застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно
със законната лихва, считано от датата на постановения от застрахователя отказ – 26.01.2021
год. до окончателно изплащане на обезщетението, на основание чл.432, ал.1 КЗ като е
отхвърлил иска в частта за разликата над присъдената сума от 800 лева до пълния предявен,
след увеличение, размер от 2000 лева, като е разпределил и отговорността за разноски
съобразно изхода от спора.
Недоволна от горното е останала ищцата по делото, която обжалва решението в
частта, с която е отхвърлен предявения частичен иск за разликата над присъдените 800 лева
до предявените 2 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.01.2021
год. Конкретните оплаквания се свеждат до определения размер на присъденото
застрахователно обезщетение като се твърди, че същото е занижено и не репарира
1
действително претърпените неимуществени вреди. Твърди се, че макар и да е анализирал в
съвкупност релевантните обстоятелство за определяне на застрахователното обезщетение,
съдът не е извършил правилно оценка на събраните доказателства, в частност за болките по
време на възстановяването на ищцата и наличието на негативни последици вследствие на
претърпените травми. Излага се също така, че събраните доказателства сочат, противно на
възприетото на първоинстанционния съд, че получените от травматични увреждания от
ищцата не са били повърхностни, както се следва и от дадените от д.р Ш. в съдебно
заседание обяснения. На следващо място, при определяне на обезщетението съдът не е
отчел и претърпените от ищцата психически последици, за което свидетелства свидетелката
А. А. и в който смисъл са изводите на д-р Ц. по изготвената съдебно-психологична
експертиза. Сочи се, че неправилно също така възрастта на пострадалата е отчетена като
положителен фактор за възстановяването й, без да съобрази последиците, които получените
загрозяващи травми в областта на главата имат за същата именно на тази възраст. Твърди се
също така, че присъденото по размер обезщетение не съответства на социално –
икономическите условия в страната и нормативно установените в КЗ нива на
застрахователни обезщетения. Настоява за отмяна на решението в отхвърлителната му част
и уважаване на иска пълния му предявен размер от 2 000 лева.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Счита, че и присъдената с постановеното решение сума е прекомерна,
като поддържа възражението за съпричиняване от страна на пострадалата. Моли за
потвърждаване на решението.
В с.з. по същество, въззивникът, с писмена молба, моли за уважаване на жалбата.
В с.з. по същество, въззиваемата страна, чрез пълномощник, моли за потвърждаване
на съдебното решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ и чл.86 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД, като
с оглед представените доказателства за предявена писмена претенция пред застрахователя
съгласно чл. 380 КЗ, същите се преценяват за допустим.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване
на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на
2
пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение,
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования
водач, включително обосноваване на техния размер.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица
за застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „***********“, с peг. №
*******, както и факта на осъществилото се пътно - транспортно произшествие с водач на
застрахования автомобил не са спорни между страните, а с оглед събраните пред първа
инстанция доказателства се приемат за установени противоправността на деянието
/нарушение на правила за движение от водача/, причиняването на вредата и вината на
водача, като елементи от фактическия състав.
Релевираните от въззивника оплаквания се свеждат до неправилно определяне от
страна на съда на размера на дължимото обезщетение неправилно приложение на
разпоредбата на чл.52, ал.2 ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.
290 ГПК, понятието "справедливост", вложено в разпоредбата на чл.52 ЗЗД досежно
определяне на размера на дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия;
загрозявания и др., дали същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Поначало, причинените на ищеца неимуществени вреди не могат да бъдат поправени,
а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази
заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента
на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат
определени по тяхната афектационна стойност. При това съдът следва да определи размера
на обезщетението за неимуществени вреди към момента на постановяване на съдебното
решение като вземе предвид всички обстоятелства – действително претърпените от ищеца
болки и страдания, неговото състояние и дори прогноза. За да определи размера съдът е
лимитиран единствено от принципа на справедливостта. Това не лишава преценката му от
критерии, а напротив, задължава съдът да отчете множество фактори, които пряко и косвено
рефлектират върху интегритета на ищеца. Следва да се вземат предвид всички обективни и
субективни фактори, съставляващи в цялост нарушаване, негативно развитие на състоянието
на ищеца /социално, физическо, психическо и емоционално/.
Заключенията по проведените по делото очна, съдебно медицинска и съдебно
психологична експертиза, потвърждават, че в резултат на полученото вследствие ПТП
3
травматично увреждане, ищцата е получила контузия на главата, травматичен оток и
кръвонасядане по клепачите на бавото око, връмоизливи под конюктивата на лявото око,
които травматични увреждания са отзвучали в рамките на около 2-3 седмици. Изготвилият
очната експертиза експерт сочи, че според извършеният преглед не се наблудават
патологични промени в зрителния нерв или отклоненията на очите, а според вещото лице
психолог – не се наблюдават проблеми в когнитивното, емоционалното и социално
функциониране на ищцата, нито травми, които да изискват клинична или терапертична
терапия. Безспорно също така, претърпяните телесни увреждания са били съпроводени с
болки и страдания, като от събраните доказателства се установява, че след инцидента
ищецата е променила ежедневния си живот. Към настоящия момент обаче при ищцата
липсва изразен дискомфорт и емоционален стрес, с изключение на ситуационните страхове.
В заключение, касае се за приключил оздравителен процес без наличие на отражение на
психиката с интензитет по-голям от обичайния за този вид увреждания и претърпян стрес.
Поради това и съдът не отчита в конкретния случай претърпените болки и страдания да са
по-дълготрайни и силни от обичайните.
Този анализ на всички обективни обстоятелства в конкретния казус – полученото
увреждане на здравето, причинените болки и страдания в резултат на причиненото
увреждане, обстоятелството, че увреждането е причинено на лицето, което логично е
породило засилено чувство на безпокойство и страх, продължилата по-дълго тревожност
при возене в автомобил, продължителността и степента на претърпените болки и страдания,
както и възрастта на пострадалата, в която емоционалният стрес е компенсируем с бъдещи
положителни емоционални изживявания, съдът счита искът за причинените неимуществени
вреди за доказан до размера от 2 000 лева.
В хода на първоинстанционното производство, ответното дружество е релевирало
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата поради
необезопасяването й с предпазен колан. Същото обаче е недоказано от ответника, който
носи и доказателствената тежест затова. Единствените доказателства в тази насока са
показанията на разпитания свидетел Д., който обаче не може с категоиричност да потвърди
или отрече този факт. Дори и да се приеме обратното, в дадените в открито съдебно
засенание, проведено на 18.10.2022 год., обяснения вещото лице Демиров сочи, че
процесните травматични увреждания биха могли да се получат и при правилно поставен
предпазен колан.
С оглед различните правни изводи, първоинстанционното решение следва да се
отмени за разликата от 1 200 лева и се уважи в тази част.
Различните правни изводи налагат и редуциране на дължимите от страните разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да
бъде осъден да му заплати сторените в производството разноски. Така, в полза на адв.С. А.,
съобразно направеното искане и представените доказателства за оказана безплатна
адвокатска помощ, следва да се присъди сума в общ размер на 1 000 лв. за исковото
производство пред първа и въззивна инстанция, определени при условията на чл.68, ал.2 ЗА
4
във връзка с чл.7, ал.2 т.1. от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответното дружество следва да
бъде осъдено в полза на бюджета на съдебната власт, да заплати и сума в общ размер на 88
лева, от които 48 лева държавна такса по уважената част от 1 200 лева и сумата от 40 лева,
държавна такса за въззивно обжалване върху интрес от 2000 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3507/16.11.2022 год., постановено по гр.д. № 6439/2021 год. на
ВРС – 51-ви състав, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен иска на Б. М. А., ЕГН ********** с
адрес ***************** срещу ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София
за сумата от 1 200 лева, представляваща разлика над присъдената с първоинстанционното
решение сума в размер 800 лева до пълния претендиран размер от 2 000 лева – частичен иск
от сума в общ размер на 3000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат от реализирано на 15.08.2020 год. по
републикански път I-9, в посока от гр.Варна към к.к. „Златни пясъци“ ПТП по вина на
водача на лек автомобил „***********“ с рег. № *******, застрахован по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно
със законната лихва, считано от датата на постановения от застрахователя отказ – 26.01.2021
год. до окончателно изплащане на обезщетението, на основание чл.432, ал.1 КЗ, както и в
частта за дължимите на страните разноските
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на Б. М. А., ЕГН
********** с адрес ***************** сумата от 1 200 лева, представляваща разлика над
присъдената с първоинстанционното решение сума в размер 800 лева до пълния
претендиран размер от 2 000 лева – частичен иск от сума в общ размер на 3000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат от реализирано на 15.08.2020 год. по републикански път I-9, в посока от гр.Варна
към к.к. „Златни пясъци“ ПТП по вина на водача на лек автомобил „***********“ с рег. №
*******, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на
постановения от застрахователя отказ – 26.01.2021 год. до окончателно изплащане на
обезщетението, на основание чл.432, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на адв.С. М. А., вписана в
САК с личен № **********, с адрес гр.София, район Слатина, ул.“Кадемлия“ № 1 ет.1
сумата от 1000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за първа и въззивна
5
инстанция, при условията на чл.68, ал.2 ЗА във връзка с чл.7, ал.2 т.1. от Наредба № 1/2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Варна, сумата от 88 лева, от които 48 лева
държавна такса по уважената част от 1 200 лева и сумата от 40 лева, държавна такса за
въззивно обжалване върху интрес от 2000 лева, на основание чл.78, ал.6 вр. чл.83, ал.2 ГПК.
Решението, в частта за сумата от 800 лева, поради необжалването си е влюзло в
законна сила.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6