РЕШЕНИЕ
№ 627
гр. Силистра, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И- М. И-
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20213420100178 по описа за 2021 година
Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД твърди, че посредством договор за банков
инвестиционен кредит № ----------- от 04.08.2016 г. (и последващите анекси към него - анекс
№ 1 към него от 15.08.2016 г., анекс № 2 към него от 18.10.2017 г., анекс № 3 към него от
20.11.2017 г., анекс № 4 към него от 19.12.2017 г., анекс № 5 към него от 19.01.2018 г. и
анекс към него от 03.01.2019 г.) кредиторът предоставил на първия ответник в качеството
му на кредитополучател банков инвестиционен кредит в размер на 40000 лв., който
последният се задължил да му върне заедно с уговорената възнаградителна лихва в
конкретно определен срок, който с последния анекс бил удължен до 20.02.2021 г.
Отпуснатият кредит бил обезпечен с отговорността на втория ответник, който приел
качеството на солидарен длъжник. Ответниците преустановили обслужването на
задълженията по кредита, считано от м. февруари 2019 г., поради което кредиторът обявил
неговата предсрочна изискуемост на 23.07.2020 г. Ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение за непогасената част от главницата и други свои вземания по договора за
кредит, която била издадена по ч.гр.д. № 1295 по описа на СРС за 2020 г., но поради
отхвърлянето на заявлението му за издаване на такава заповед за част от вземанията, той
моли съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно възнаградителна лихва по
договора за кредит за периода от 20.02.2019 г. до 23.07.2020 г. в размер на 1092,76 лв., както
и наказателна лихва за просрочие по чл. 4.3 от договора за периода от 20.02.2019 г. до
22.10.2020 г. в размер на 1115,26 лв. Претендира и разноските, направени в исковото и в
заповедното производство.
Ответникът „Клариса“ ЕООД не депозира писмен отговор на предявения иск, а
1
ответникът К. Н. Б. чрез назначения си по делото особен представител изразява становище,
че по делото не са представени доказателства за размерите на претендираните вземания.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 430, ал. 2 ТЗ, чл. 92,
ал.1 ЗЗД.
Чрез постъпило на 23.10.2020 г. заявление ищецът е поискал издаването на заповед за
изпълнение срещу ответниците за следните вземания: сумата от 15556,84 лв.,
представляваща дължима главница по договор за банков инвестиционен кредит № -------------
- от 04.08.2016 г., анекс № 1 към него от 15.08.2016 г., анекс № 2 към него от 18.10.2017 г.,
анекс № 3 към него от 20.11.2017 г., анекс № 4 към него от 19.12.2017 г., анекс № 5 към него
от 19.01.2018 г. и анекс към него от 03.01.2019 г., възнаградителна лихва за периода от
20.02.2019 г. до 23.07.2020 г. в размер на 1092,76 лв., лихва за забава по чл. 4.2 от договора
за периода от 23.02.2019 г. до 22.10.2020 г. (без периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.) в
размер на 964,56 лв., лихва за забава по чл. 4.3 от договора за периода от 20.02.2019 г. до
22.10.2020 г. (без периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.) в размер на 1156,26 лв., както и
законна лихва върху главницата от 23.10.2020 г. до окончателното й изплащане. Съдът е
издал заповед за изпълнение № 1982 от 18.12.2020 г. по ч.гр.д. № 1295 по описа на СРС за
2020 г. за заплащане на сумата от 15556,84 лв. , представляваща дължима главница по
договор за банков инвестиционен кредит № 0043/324/04082016 от 04.08.2016 г., анекс № 1
към него от 15.08.2016 г., анекс № 2 към него от 18.10.2017 г., анекс № 3 към него от
20.11.2017 г., анекс № 4 към него от 19.12.2017 г., анекс № 5 към него от 19.01.2018 г. и
анекс към него от 03.01.2019 г., лихва за забава по чл. 4.2 от договора за периода от
23.02.2019 г. до 22.10.2020 г. (без периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.) в размер на
964,56 лв. и законна лихва върху главницата от 23.10.2020 г. до окончателното й изплащане,
а с разпореждане № 2250 от 18.12.2020 г. е отхвърлил заявлението в останалата му част, т.е.
досежно възнаградителната лихва за периода от 20.02.2019 г. до 23.07.2020 г. в размер на
1092,76 лв. и за лихвата за забава по чл. 4.3 от договора за периода от 20.02.2019 г. до
22.10.2020 г. (без периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.) в размер на 1156,26 лв., за чието
присъждане кредиторът е предявил настоящия осъдителен иск.
От представен по делото договор за банков кредит от 04.08.2016 г. се установява, че
на същата дата банката встъпила в договорни отношения с кредитополучателя „Клариса“
ЕООД, по силата на които се задължила да му предостави кредит в размер на 40000 лв. за
закупуване на ДМА срещу поето от негова страна задължение да възстанови тази сума на 35
месечни вноски в срок до 04.08.2019 г. ведно уговорената за срока на ползването му
договорна лихва. Вторият ответник (заедно с още едно лице) приел качеството на
съдлъжник по договора, с което поел солидарна отговорност с кредитополучателя за
изпълнение на задълженията по него. В чл. 11.2 от договора за кредит страните се
уговорили, че при неиздължаване от кредитополучателя на главница и/или лихва за срока на
забавата редовният дълг се олихвява с уговорената възнаградителна лихва, просрочената
2
част от главницата – с лихвата по т. 4.2 от договора (размера на възнаградителната лихва +
2%), а целият дълг (редовна и просрочена главница) – с лихвата по т. 4.3 от договора (в
размер на 5%). Раздел 9, т. 28.15 от ОУ към договора за кредит предвижда като основание за
обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по него неплащането на падежа на
изискуеми вземания за главница, лихви, такси, комисионни или разноски. Впоследствие
страните подписали анекси към договора за кредит от 18.10.2017 г., 20.11.2017 г.,
19.12.2017 г., 19.01.2018 г. и 03.01.2019 г., чрез които внесли изменения в начина на
погасяване на задълженията по договора, като с последния анекс удължили крайния им
падеж до 20.02.2021 г. С анексите страните променили и други договорни клаузи, съответно
уговорили допълнителни обезпечения, но не засегнали съдържанието на клаузите за
начисляване на договорна лихва и неустойка за забава, представляващи основание на
предявените в настоящото производство вземания.
От заключението на вещото лице по назначената ССЕ става ясно, че
кредитополучателят преустановил обслужването на задълженията си по договора за кредит,
считано от 23.02.2019 г. – датата на първата частично неиздължена вноска, след който
момент той не извършил последващи плащания по него. Кредиторът се позовава на обявена
на 23.07.2020 г. предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, но от представените
доказателства по ч.гр.д. № 1295 по описа на СРС за 2020 г. е видно, че той е извършил
обявяването на по – ранен етап – уведомлението е връчено на длъжниците чрез ЧСИ на
06.12.2019 г. (при условията на отказ за получаване), като съгласно обективираното в него
изявление на кредитора изискуемостта следвало да настъпи при условие че те не заплатят
доброволно просрочените си задължения в срок от 14 дни от получаването на този
документ. При тази ситуация съдът приема, че изискуемостта е настъпила на 21.12.2019 г.,
откогато съгласно разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 3/2017 от 27.03.2019 г. по т.д. №
3/2017 г. на ВКС, ОСГТК отпада възможността за начисляване на договорна лихва по
кредита. Поради изложените причини предявеният иск за присъждане на такава лихва за
периода от 21.12.2019 г. до 23.07.2020 г. следва да се отхвърли като неоснователен, докато
за периода от 20.02.2019 г. до 20.12.2019 г. такава лихва се дължи - според заключението на
вещото лице по назначената ССЕ нейният размер възлиза на сумата от 786,49 лв., поради
което предявеният иск следва да се уважи до тази стойност.
Чл. 11.2 от договора за кредит предвижда, че при забава в плащането на вноски по
кредита, кредитополучателят дължи както неустойка за забава върху просрочената част от
задължението, така и неустойка върху целия дълг, включително и неизискуемата част от
него (в размера по т. 4.3 от договора). Неустойката за забава по тази клауза се определя в
процентно отношение върху база, която многократно надхвърля по размер този на
просроченото задължение, поради което съдът намира, че с приемането се нарушават
драстично моралните критерии при договаряне на неустоечната клауза и възниква
основание за нейната нищожност поради противоречието й с добрите нрави – чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД. Този извод следва от изначалното несъответствие между размера на евентуалните
вреди от санкционираното неизпълнение (забава в плащането на погасителна вноска или
3
част от нея) и размера на самата неустойка, тъй като той не е съотнесен с размера на
забавеното задължение, а с размера на цялата главница, включително и неизискуемата част
от нея. Компенсирането на последиците от евентуална забава не би могло да служи като
основание за придобиване на облаги, които многократно надхвърлят паричното изражение
на вредите от забавата, което сочи на извод, че уговорената за тази цел неустойка излиза
извън функцията си да обезпечи изпълнението на конкретно задължение, съответно да
обезщети вредите от неизпълнението и да санкционира същото. Клаузата за неустойка,
която не осъществява посочените функции се явява нищожна по смисъла на т.3 от ТР №
1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, за която нищожност
съгласно същото тълкувателно решение съдът следи служебно. Поради тези причини съдът
намира, че искът за присъждане на лихвата по т. 4.3 от договора за кредит се явява
неоснователен, поради което същият следва да се отхвърли като такъв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 15,73 лв. за
държавна такса, 96,17 лв. за експертиза, 71,24 лв. за депозит за особен представител и 169,06
лв. за адвокатски хонорар, а искането за присъждане на разноски над тези суми следва да се
остави без уважение. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК,
Силистренски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Клариса“ ЕООД с ЕИК -----------и адрес на управление: гр. С------------, ул.
“Л. К.” № ., представлявано от К. Н. Б., и К. Н. Б. с ЕГН ********** от с. Б., ул. Г. Д.” № .да
заплатят солидарно на „Уникредит Булбанк” АД с ЕИК .----------и адрес на управление:
гр.С., пл. ”С.С.” № ., представлявано от Т. А. П. и Д. В., възнаградителна лихва по договор
за банков инвестиционен кредит № ------------- от 04.08.2016 г. (по който първият ищец е
кредитополучател, а вторият – солидарен длъжник), анекс № 1 към него от 15.08.2016 г.,
анекс № 2 към него от 18.10.2017 г., анекс № 3 към него от 20.11.2017 г., анекс № 4 към него
от 19.12.2017 г., анекс № 5 към него от 19.01.2018 г. и анекс към него от 03.01.2019 г. за
периода от 20.02.2019 г. до 20.12.2019 г. в размер на 786,49 лв. (седемстотин осемдесет и
шест лв. и 49 ст.), като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за присъждане на
възнаградителна лихва по договора за кредит и анексите към него над тази сума и за
периода от 21.12.2019 г. до 23.07.2020 г., както и за присъждане на неустойка за забава по
чл. 4.3 от договора за периода от 20.02.2019 г. до 22.10.2020 г. в размер на 1115,26 лв.
ОСЪЖДА „Клариса“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. С, ул. “Л.
К.” № ., представлявано от К. Н. Б., и К. Н. Б. с ЕГН ********** от с. Б., ул. Г. Д.” № .да
заплатят на „Уникредит Булбанк” АД с ЕИК -------------и адрес на управление: гр.С., пл. ”С.
С.” № ., представлявано от Т. А. П. и Д. В., направените по делото разноски съразмерно на
уважената част от исковете в размер на 15,73 лв. (петнадесет лв. и 73 ст.) за държавна такса,
96,17 лв. (деветдесет и шест лв. и 17 ст.) за експертиза, 71,24 лв. (седемдесет и един лв. и 24
4
ст.) за депозит за особен представител и 169,06 лв. (сто шестдесет и девет лв. и 6 ст.) за
адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над тези
размери.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5