Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3604 01.10.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI
граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9654 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439, вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Ищцата Е.П.Р., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника й мл. адв. Р.Г., е предявил против „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, иск за признаване на установено, че не дължи на ответника поради изтекла давност следните суми: сумата от 364, 47 лева- главница, представляваща стойност на топлинна енергия за периода 01.05.2010 г.- 30.09.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата от 29, 26 лева- обезщетение за забава за периода 01.07.2010 г.- 14.06.2011 г. и сумата от 62, 50 лева- разноски по делото, които суми в общ размер от 456, 23 лева представляват ½ от задължение на наследодателя й Л.Ж.Р., ЕГН: **********, по издаден на 21.11.2011 г. изпълнителен лист по частно гр. дело № 10923/ 2011 г. на ПРС, III гр. с-в, по който е образувано изпълнително дело № *******по описа на ЧСИ *** ****, рег. № ***.
В исковата молба се твърди, че ответникът образувал против Л.Ж.Р., ЕГН: **********- наследодател (майка) на ищеца частно гр. дело № 10923/ 2011 г. на ПРС, III гр. с-в, по което бил издаден изпълнителен лист за следните суми: сумата от 728, 93 лева- главница, представляваща стойност на топлинна енергия за периода 01.05.2010 г.- 30.09.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата от 58, 51 лева- обезщетение за забава за периода 01.07.2010 г.- 14.06.2011 г. и сумата от 125 лева- разноски по делото. По издадената по делото заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не постъпило възражение от длъжника. За принудителното събиране на вземането въз основа на издадения по делото на 21.11.2011 г. изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № *******по описа на ЧСИ *** ****, рег. № ***, по което се извършили следните действия: изпратени две ПДИ, изпратено запорно съобщение на 05.11.2014 г., молби на взискателя от 08.06.2015 г., от 15.08.2016 г., от 28.09.2017 г. и от 15.10.2018 г. за извършване на изпълнителни действия. Длъжникът междувременно починал и ищцата била конституирана по делото на нейно място като длъжника за половината от сумите по листа. Твърди се, че сумите били недължими, като погасени по давност. На първо място, вземанията тук се погасявали с изтичане на тригодишна давност на основание чл. 111 буква „в“ от ЗДД и ТР № 3/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС. На второ място, в ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, изрично се посочвало кои били изпълнителните действия, които прекъсват давността. В конкретния случай нямало извършено никакво валидно действие, защото запорното съобщение до НОИ нямало ефект, тъй като лицето не получавало пенсия. Така на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното дело се било прекратило по силата на закона поради перемпция на 23.01.2014 г., като подаването на заявление по чл. 410 от ГПК не прекъсвало давността. Тригодишният давностен срок пък изтекъл на 31.05.2009 г. (с оглед падежа на задълженията за заплащане на ТЕ), като всичко следващо по делото се считало за непораждащо правен ефект и били непротивопоставимо на длъжника. В тази връзка се предявявал и отрицателният установителен иск за недължимост на ½ от сумите по листа. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си моли за постановяване на решение при признание на иска, с оглед заявената позиция от ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, в който се посочва, че искът бил основателен, защото вземанията на ответника действително били погасени по давност. Изразява се готовност при посочване на конкретна банкова сметка ***, на същата да му бъдат преведени направените в производството разноски. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че не то било съобразено с минималните размери по Наредба № 1/ 2004 г. В с.з. страната не се явява и не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
По издаден на 21.11.2011 г. изпълнителен лист по частно гр. дело № 10923/ 2011 г. на ПРС, III гр. с-в, наследодателят на длъжника е осъден да заплати в полза на ответника суми за доставена ТЕ в имота му, ведно с лихви и разноски.
До ищцата като наследник е изпратена ПДИ за ½ от сумите по листа, като лицето е конституирано на мястото на починалия длъжник.
По образуваното по случая изпълнително дело № *******по описа на ЧСИ *** ****, рег. № ***, не са извършвани изпълнителни действия, поради което делото е прекратено по силата на закона.
Вземанията по листа са погасени по давност, която в случая е кратката тригодишна такава.
Предвид признанието на иска и становището на страните в тази връзка, по делото не са събирани други доказателства, като с оглед изявлението на страните е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.
Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание, без да излага мотиви по същество, изследвайки аргументите на страните.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи, като се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла давност сумите по листа.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, които се претендират и за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 50 лева (лист 13), която сума следва да му се възстанови от ответника, като законна последица от решението. Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар (л. 30), в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от адв. Р.Г., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение за иска от 360 лева с ДДС, до който размер разноските следва да се възложат в тежест на ответната страна.
Поради изложеното и на основание чл. 237 ал. 1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, че Е.П.Р., ЕГН: **********,***, че НЕ ДЪЛЖИ поради изтекла давност следните суми: сумата от 364, 47 лева- главница, представляваща стойност на топлинна енергия за периода 01.05.2010 г.- 30.09.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата от 29, 26 лева- обезщетение за забава за периода 01.07.2010 г.- 14.06.2011 г. и сумата от 62, 50 лева- разноски по делото, които суми в общ размер от 456, 23 лева представляват ½ от задължение на наследодателя й Л.Ж.Р., ЕГН: **********, по издаден на 21.11.2011 г. изпълнителен лист по частно гр. дело № 10923/ 2011 г. на ПРС, III гр. с-в, по който е образувано изпълнително дело № *******по описа на ЧСИ *** ****, рег. № ***.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, да заплати на Е.П.Р., ЕГН: **********,***, сумата от 50 (петдесет) лева- разноски по делото за внесена държавна такса.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, да заплати на мл. адв. Р.Н.Г., със служебен адрес: ********, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата Е.П.Р., ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 360 (триста и шестдесет) лева с ДДС, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД