МОТИВИ
по НОХД № 6274/2012 г. по описа на ПРС, ХХV н.с.:
РП – П. обвинява Б.Р.Е. –
роден на ***г***, ****, ЕГН ********** в това, че на ***
год. в гр. П. е отнел чужди движими вещи: преносим компютър марка „Л.” /”L.”/, модел *** на стойност 750 лв. и дунапренов черен
калъф за преносим компютър на стойност 10 лв., всичко на обща стойност 760 лв.
от владението на Р.Г.Б. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои - престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението и предлага на подсъдимия да се наложи наказание при
условията на чл.58а от НК.
Подсъдимият
се признава за виновен и на основание чл. 371, т. 2 от НПК признава фактите в обвинителния
акт, както са изложени те против него. Защитникът му адв. А. пледира, че се
касае за маловажен случай на кражба по смисъла на чл.194, ал.3 от НК във връзка
с чл.93, т.9 от НК. Във връзка с това моли Е. да бъде осъден за престъпление с
такава квалификация, но с приложение на чл.78а от НК, като му се наложи
административно глоба. Самият подсъдим моли за глоба.
Съдът,
след като се запозна с доказателствата по делото прие за установено следното:
Подсъдимият Б.Р.Е. –
роден на ***г***, живеещ в същия град, български гражданин, без образование,
женен, работещ в строителството на частна инициатива, неосъждан, ЕГН
**********.
Пострадалата
Р.Б. ***. В началото на м. юни 2012 год. вървейки по улицата видяла обява за
изкупуване на стари домакински уреди. Звъннала и на място дошъл подс. Е.,
представящ се под името „К.”. Срещу сумата от 20 лева той отнесъл приготвените
2 бр. хладилника, готварска печка и пералня.
На 08.06.2012 год. около 09.00 ч. свид. Б. отново звъннала
на подсъдимия, като този път му била приготвила стари дрехи и голям, стар
телевизор. Подсъдимият Е. отишъл до адреса, както и първия път с автомобила на
свид. Е.А., който останал да го чака пред входа. Подсъдимият Е. казал на Б., че
не се интересува от дрехи, но освен телевизора се договорил да вземе и стари
радио и грамофон от спалнята. На стол в стаята стояла специална чанта, в която
се намирали преносим компютър „Л.”, модел ***,
поставен в отделен дунапренов калъф, зарядно устройство, мишка, флаш-памет и
документи за компютъра. Докато изнасял грамофона и радиото подс. Е. забелязал
компютъра /лаптопа/ и решил да го вземе. Когато се върнал харесал от чувала с
дрехи един черен панталон и го сложил под мишница. След това попитал свид. Б.
за дистанционното на телевизора и докато тя търсела по шкафовете в хола, той
влязъл незабелязано в спалнята, извадил от чантата само лаптопа с дунапренения
калъф, увил го в панталона и носейки го под мишница побързал да напусне
жилището без да дочака откриването на дистанционното.
Вечерта пострадалата открила липсата на компютъра и сезирала
полицията.
На 11.06.2012 год. полицейските инспектори – свид. И.Л. и И.В.
се свързали с подсъдимия под предлог, че имат да продават пералня. Когато се
срещнали, попитали подс. Е. дали на 08.06.2012 год. не е взел нещо, което не е
трябвало да взема. Първоначално подсъдимият давал вид, че не знае за какво
става дума и че ако е взел нещо е било по по грешка, но в последствие признал,
че в дома му се намира въпросния лаптоп. Той го предал доброволно и вещта е
върната на пострадалата.
Видно от изготвената стоково-оценъчна експертиза стойността
на преносим компютър марка „Л.”, модел ***
възлиза на 750 лв., а на дунапренен черен калъф за преносим компютър – 10 лв.
Така описаните факти се доказват от всички събрани в
досъдебното производство доказателства, сред които от особено значение са
показанията на пострадалата Б., на полицая Л., протокола за разпознаване на
лица и протокола за доброволно предаване на отнетите вещи. Като обвиняем Е. е
лансирал версия, която може да се свърже с позиция за липса на вина по смисъла
на чл.14 от НК. Тези обяснения обаче не са убедителни, противоречат на
останалите доказателства, а и подсъдимият на практика се отказа от тях чрез
самопризнанието си пред съда.
При
това положение се доказва, че действително подсъдимия Б.Е. е извършил кражба на
преносимия компютър на Б.. Според убеждението на настоящия съд, обаче, се касае
до кражба в маловажен случай по смисъла на чл.194, ал.3 вр.ал.1 от НК:
От
една страна е вярно, че стойността на вещта не е твърде ниска – около три
минимални работни заплати за страната. От друга страна, обаче, тази стойност не
е и твърде висока. Впрочем, трябва да се има предвид, че в най-благоприятната
привилегия по чл.218б от НК стойностният критерий за приложението й е две
такива заплати. Тоест, посегателство по отношение на вещ, струваща около три
минимални работни заплати, не е твърде по-укоримо.
Освен
това, отнетите вещи са върнати на пострадалата Б. и тя няма претенция както към
количеството им, така и относно състоянието им. Тоест, от деянието не са
настъпили за нея материални загуби.
Б.Е.
не е осъждан и по отношение на него няма доказателства за наличие на висящи
наказателни производства. Това, конкретно в неговия случай, е важно смекчаващо
вината обстоятелство, като се има предвид, че той живее на място и сред
общество, често генериращо престъпни прояви.
Е. е
без образование, но въпреки това работи като полага общественополезен труд и
издържа семейството си. Не е за пренебрегване фактът, че има две деца, които
ходят на училище и за които той се грижи. Това също изпъква по силно
положителен начин в контекста на типичната му социална и обществена среда.
В
заключение съдът се довери на неговото разкаяние, което възприе като напълно искрено
в условията на устност и непосредственост. Доказателство в тази насока е и
добронамереното му отношение да възстанови разноските, които пострадалата Б. е
направила в досъдебното производство като свидетел.
Всичко
това обективира елементите от дефиницията на чл.93, т.9 от НК за маловажен
случай на престъпление.
При
това положение следва, че от обективна и субективна страна подс. Б.Р.Е. е
осъществил състава на престъплението по чл.194, ал.3 вр.ал.1 от НК, а именно,
че на 08.06.2012 год. в гр. П. в маловажен
случай е отнел чужди движими вещи: преносим компютър марка „Л.” /”L.”/,
модел *** на
стойност 750 лв. и дунапренов черен калъф за преносим компютър на стойност 10
лв., всичко на обща стойност 760 лв. от владението на Р.Г.Б. ***, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Следователно
по обвинението престъплението му да представлява кражба по смисъла на основния
състав - чл.194, ал. 1 от НК, той следва да бъде оправдан.
С
оглед на горното се налага приложението на чл.78а от НК относно
отговорността на подсъдимия. Той не е осъждан, нито освобождаван на това
основание от наказателна отговорност, причинените от престъплението имуществени
щети са възстановени изцяло, а то се наказва с лишаване от свобода до една
година или пробация, или глоба.
Ето
защо на основание чл.78а от НК подсъдимия Е. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност за престъплението по чл.194, ал.3 вр. ал.1 от НК, като
му се наложи административно наказание глоба от 1500лв. Леко завишеният размер
на глобата е последица от принципно по-високата укоримост на кражбите спрямо
обичайните престъпления, за които в други случаи се прилага чл.78а от НК.
По делото са направени
разноски от 30 лева, поради което подсъдимият, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, следва да ги плати по сметка на
ВСС.
По горните мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Б.К.