Решение по дело №9745/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5312
Дата: 18 август 2020 г. (в сила от 8 септември 2020 г.)
Съдия: Петър Любомиров Сантиров
Дело: 20191100509745
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 18.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

                 ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                          мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

 

при секретаря Елеонора Георгиева,

разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 9745 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение от 04.06.2019 г., постановено по гр. дело № 9745/2019 г., по описа на СРС, 174 състав, е признато за установено по предявения от Б.Т.И. срещу „Ч.Р.Б." АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът не дължи на ответното дружество, сумата от 339,80 лв., представляваща предмет на изпълнително дело № 20158460400568 по описа на ЧСИ О.М., рег. № 846 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на оснвание решение от 22.10.2008 г., постановено по в.гр.д. № 507/2008 г. по описа на СГС, ІІ-състав, поради погасяването й по давност. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 352,00 лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „Ч.Р.Б." АД, чрез процесуалния му представител – юриск. Л.Т., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че давност е започнала да тече не от влизане в сила на решението, по което е издаден изпълнителния лист, а от момента на издаване на изпълнителния лист, поради което и пет годишната давност не е започнала да тече. Моли съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявения иск.

Въззиваемият-ищец Б.Т.И., чрез пълномощника си – адв. Р.А., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал отговор на въззивната жалба, с която оспорва същата  по подробно изложени съображения и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение потвърдено като правилно. Претендира разноски и за производството пред СГС.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведени оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното:

Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че с решение от 22.10.2008 г., постановено по възз. гр. д. № 507/2008 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав ищецът е осъден да заплати на „Електроразпределение Столично“ АД (чийто правоприемник е ответника) сумата от 189,80 лева, представляваща направени по делото разноски, и сумата от 150,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, по което в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист от 29.03.2011 г., въз основа на който на 30.09.2015 г. е било образувано изпълнително дело № 20158460400568 по описа на ЧСИ О. М., рег. № 846 в КЧСИ.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Имайки предвид, че изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 20158460400568 по описа на ЧСИ О. М., рег. № 846 в КЧСИ е издаден въз основа на решение от 22.10.2008 г., постановено по възз. гр. д. № 507/2008 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав, което е окончателно, то давността за съдебно установеното вземане на ответното дружество от ищеца по цитираното гражданско дело е започнала да тече от 22.10.2008 г. /в този смисъл са и мотивите на т. 10 на ТР № 2 от тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС…“Ако вземането бъде признато новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт“/. Законосъобразен е изводът на СРС, че издаването на изпълнителен лист не прекъсва давността – по аналогия на т. 14 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. „в” ЗЗД и не прекъсва давността за вземането независимо от характера на производство, в което е поискан /по исково производство, заповедно или такова по чл. 242  ГПК отм./.

Ето защо е обоснован и законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че към момента на образуване на изпълнително дело № 20158460400568 по описа на ЧСИ О. М., рег. № 846 в КЧСИ на 30.09.2015 г. пет годишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за вземанията на ответника, присъдени с решение от 22.10.2008 г., постановено по възз. гр. д. № 507/2008 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав е била изтекла още на 22.10.2013 г., поради което и предявеният отрицателен установителен иск е изцяло основателен.

Други възражения по правилността на обжалваното решение не са заявени с въззивната жалба, и тъй като правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат напълно в приложение на чл. 269, изр. 2, вр. чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия следва да се присъди претендираното по представения списък по чл. 80 ГПК адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 300,00 лв. по договор за правна защита и съдействие от 24.04.2020 г.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 04.06.2019 от 09.03.2018 г., постановено по гр. дело № 62862/2017 г., по описа на СРС, 159 състав.

ОСЪЖАДА „ Ч.Р.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк бизнес център да заплати на Б.Т.И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. чл. 273 ГПК сумата от 300,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: