РЕШЕНИЕ
гр. София, 18.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 9745 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение от 04.06.2019 г., постановено
по гр. дело № 9745/2019 г., по описа на СРС, 174 състав, е признато за
установено по предявения от Б.Т.И. срещу „Ч.Р.Б." АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, че ищецът не дължи на ответното дружество, сумата от 339,80 лв.,
представляваща предмет на изпълнително дело № 20158460400568 по описа на ЧСИ О.М.,
рег. № 846 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на оснвание решение от 22.10.2008 г., постановено по в.гр.д. №
507/2008 г. по описа на СГС, ІІ-състав, поради погасяването й по давност. Със
същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.
1 ГПК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 352,00 лв.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ответника „Ч.Р.Б." АД, чрез процесуалния му
представител – юриск. Л.Т., с надлежно учредена представителна
власт по делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати
от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа,
че давност е започнала да тече не от влизане в сила на решението, по което е издаден
изпълнителния лист, а от момента на издаване на изпълнителния лист, поради което
и пет годишната давност не е започнала да тече. Моли съда да отмени обжалваното
решение и отхвърли предявения иск.
Въззиваемият-ищец Б.Т.И., чрез пълномощника си – адв. Р.А., с надлежно
учредена представителна власт по делото, е подал отговор на въззивната жалба, с
която оспорва същата по подробно
изложени съображения и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение потвърдено като правилно. Претендира разноски и за производството пред
СГС.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена
дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените
в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и
правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в
настоящия съдебен акт. По конкретно наведени оплаквания във въззивната жалба,
съдът намира следното:
Страните не
спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява,
че с решение от 22.10.2008 г., постановено
по възз. гр. д. № 507/2008 г. по описа на Софийски
градски съд, ІІ-Г въззивен състав ищецът е осъден да заплати на
„Електроразпределение
Столично“ АД (чийто правоприемник
е ответника) сумата от 189,80 лева, представляваща направени по делото разноски,
и сумата от 150,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, по което в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист от 29.03.2011 г., въз основа на който на 30.09.2015 г. е било
образувано изпълнително дело № 20158460400568 по
описа на ЧСИ О. М., рег. № 846 в КЧСИ.
Съгласно чл.
117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Имайки предвид, че изпълнителния
лист, въз основа на който е било образувано изпълнително дело
№ 20158460400568 по описа на ЧСИ О. М., рег. № 846 в КЧСИ е издаден въз основа на решение от
22.10.2008 г., постановено по
възз. гр. д. № 507/2008 г. по описа на
Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав, което е окончателно, то давността за съдебно установеното вземане на
ответното дружество от ищеца по цитираното гражданско дело е започнала да тече от 22.10.2008 г. /в този смисъл са и мотивите на
т. 10 на ТР № 2 от тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС…“Ако вземането бъде признато новата давност започва да тече от влизането в
сила на крайния акт“/. Законосъобразен е изводът на СРС, че издаването на
изпълнителен лист не прекъсва давността – по аналогия на т. 14 от ТР № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен
лист не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла
на чл.116, б.
„в” ЗЗД и не прекъсва давността за вземането независимо от
характера на производство, в което е поискан /по исково производство, заповедно
или такова по чл. 242 ГПК отм./.
Ето защо е
обоснован и законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че към момента на
образуване на изпълнително дело № 20158460400568 по
описа на ЧСИ О. М., рег. № 846 в КЧСИ на 30.09.2015 г. пет годишната давност по чл.
117, ал. 2 ЗЗД за вземанията на ответника, присъдени с решение от
22.10.2008 г., постановено по
възз. гр. д. № 507/2008 г. по описа на
Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав е била изтекла още на 22.10.2013 г., поради което и предявеният
отрицателен установителен иск е изцяло основателен.
Други
възражения по правилността на обжалваното решение не са заявени с въззивната
жалба, и тъй като правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат напълно в
приложение на чл. 269, изр. 2, вр. чл. 272 ГПК
обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на въззивното производство на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 273 ГПК в
полза на въззиваемия следва да се присъди
претендираното по представения списък по чл. 80 ГПК адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 300,00 лв. по договор за правна защита и съдействие от
24.04.2020 г.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69,
ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
04.06.2019 от 09.03.2018 г., постановено по гр. дело № 62862/2017 г., по описа
на СРС, 159 състав.
ОСЪЖАДА „ Ч.Р.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк бизнес център да заплати на Б.Т.И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. чл.
273 ГПК сумата от 300,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: