Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 16.11.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият
районен съд, Наказателна
колегия, Петнадесети състав,
в публичното заседание на петнадесети
септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Мариана Момчева
при участието
на секретаря Милена Александрова
разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д.
№ 1493
по описа на Добричкия районен съд за 2019г. и за да се произнесе, взе следното
предвид:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от „ПРОГРЕС 99“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр. Д.,
бул. „***, представлявано от управителя Л.С.Д., ЕГН ********** ***, чрез
адвокат Ю.М. от Адвокатска колегия – гр. Добрич, ул. „***,
срещу Наказателно
постановление № 08-000993/435
от 17.09.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич, с което на „ПРОГРЕС 99“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. Д., бул. „***, в
качеството на работодател, за нарушение по чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 3 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на основание чл. 416, ал. 5
във вр. с чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/ лв.
С жалбата се прави искане за отмяна на
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно
заседание, процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа подадената жалба на изложените в нея основания.
Въззиваемата
страна,
чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а
наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.
Независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка
обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната
проверка и констатира следното:
В
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение
/АУАН/ е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице
в присъствие на представляващия санкционираното юридическо лице /ЮЛ/,
документирано с подписа му и в присъствие на двама свидетели, връчен е на
представляващия и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При
съставяне на акта представляващият търговеца не се е възползвал от правото си
на възражения и обяснения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е било депозирано
писмено възражение по акта, което е било разгледано от наказващия орган и
оставено без уважение като неоснователно.
Наказателното
постановление /НП/ е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния
административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН
и е надлежно връчено на търговеца.
В АУАН и в НП,
като нарушена е вписана разпоредбата на чл. 7, ал.
2 във вр. с ал. 3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
/ЗТМТМ/. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ, работниците – граждани на трета
държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово
правоотношение или като командировани или изпратени в рамките на предоставяне на
услуги на територията на Република България – само за конкретното юридическо
или физическо лице, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните
органи, място, длъжност и срок на работа. Изпълнителният директор на Агенцията
по заетостта предоставя писмено решение в 30-дневен срок от подаване на
заявлението за разрешаване на достъп до пазара на труда по ал. 1 на работници –
граждани на трети държави /чл. 7, ал. 3 от ЗТМТМ/.
Описаните в
АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение
за извършено административно нарушение по чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 3 от
ЗТМТМ. Както
в АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са
достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение на чл. 7, ал. 2 във вр.
с ал. 3 от ЗТМТМ.
АУАН
и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържат предписаните
от ЗАНН задължителни реквизити. В акта и в НП са описани всички факти и
обстоятелства, които са от значение за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на търговеца в съответствие с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН.
Същите правилно са били подведени като нарушение на нормата на чл. 7, ал. 2 във
вр. с ал. 3 от ЗТМТМ, като правилната правна квалификация на деянието е
посочена както в АУАН, така и в процесното наказателно постановление.
Относно датата
на нарушението –
касае се
за бездействие, което към 29.06.2018г. все още е било налице, поради което не
сме изправени пред съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност на
наказаното лице да прецени спрямо какво да се защитава /Така
Решение от 24.03.2020 г. по к.а.н.д. № 49/2020 г. на АдмС – Добрич/.
Поради
изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в
процесуален аспект.
По отношение
на визираното нарушение и приложимия материален закон,
съдът установи следното:
На
19.06.2018г., около 16:40 часа, инспекторите в Дирекция „Инспекция по труда”
със седалище Д.
- К.А.А., С.И.Г., Т.Н.А. и В.К.П.,
извършили проверка на строителен обект: „Саниране на многофамилна жилищна
сграда“ с адрес: гр. Д., ул. „***,
изпълняван от „Прогрес 99“ ООД, съгласно сключен с Община Д.
договор за изпълнение по обществена поръчка. На обекта бил заварен да извършва
дейности по санирането ***, роден на ***г., гражданин на Република ***,
притежаващ паспорт № ***. Същият попълнил декларация на украински език относно
условията по наемането му на работа.
При прегледа
на представените на 29.06.2018г. документи се установило, че завареният в
обекта гражданин на Република *** има сключен и регистриран в ТД на НАП трудов
договор от 30.05.2018г., като актосъставителят и наказващия орган приели, че
„Прогрес 99“ ООД, в качеството си на
работодател, за който лицето предоставя работна сила, не е подал заявление за
разрешаване на достъп до пазара на труда в Агенция по заетостта и е сключил
трудов договор със *** без разрешение на Агенция по
заетостта, с което е осъществил състава на чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 3 от
ЗТМТМ.
За описаното
нарушение, на основание чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лв.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от
свидетелите
К.А.А., Т.Н.А. и Р.Г.С., чийто показания са последователни, логични и
безпротиворечиви, подкрепящи се от представените и приети по делото писмени
доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Според
цифровото изражение нарушението на дружеството е по чл. 7, ал. 2 във вр. с ал.
3 от ЗТМТМ. Съгласно нормата на чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ, работниците – граждани
на трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по
трудово правоотношение или като командировани или изпратени в рамките на
предоставяне на услуги на територията на Република България – само за
конкретното юридическо или физическо лице, и за посочените в разрешението,
издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа. С текста на
чл. 7, ал. 3 от ЗТМТМ законодателят е разписал, че Изпълнителният директор на
Агенцията по заетостта предоставя писмено решение в 30-дневен срок от подаване
на заявлението за разрешаване на достъп до пазара на труда по ал. 1 на
работници – граждани на трети държави.
За да е налице
нарушение по чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 3 от ЗТМТМ, то следва да е налице
разрешен достъп до пазара на труда, но престирането на работната сила да не е в
съответствие с издаденото разрешение. В конкретния случай е точно така. Този
извод се налага от обстоятелството, че лицето е имало регистрация за достъп до
пазара на труда, но на основание чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ. *** гражданин е бил
регистриран за работа в България по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ. Наличието на регистрация по чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ за конкретното лице в
Агенция по заетостта, която регистрация е подадена от друга фирма, за
краткосрочна заетост, сочи, че е налице нарушение по чл. 7, ал. 2 във вр. с ал.
3 от ЗТМТМ, доколкото регистрацията се дава единствено и само за лицето, подало
Декларация по чл. 31 от Правилника, което лице има сключен договор с
командироващата украинския гражданин фирма. Вместо да подаде искане за
разрешение, „Прогрес 99“ ООД е назначил
работника, като е нарушил условията по регистрацията по чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ.
С оглед на това правилно е приложена и санкционната норма, тъй като не е налице
съответно разрешение по смисъла на чл. 7, ал. 2 от закона – за съответната
фирма, срок, място.
Обстоятелството, че в наказателното постановление е записано, че
работодателят е сключил трудов договор, без да има разрешение от Агенция по
заетостта, не променя извода, че е налице нарушение. Вярно е, че съгласно чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗТМТМ трудовият договор е едно от условията за получаване на разрешение
за достъп. В този смисъл сключването на трудов договор без разрешение на
Агенцията по заетостта не представлява нарушение, като записването за сключен
трудов договор е само отразяване, че се предоставя по този договор работна
сила, за която работна сила не е налице съответно разрешение /Така Решение от 24.03.2020 г. по к.а.н.д. № 49/2020 г.
на АдмС – Добрич/.
С
оглед установената фактическа обстановка, съдът намира описаното в АУАН и в
издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 3 от
ЗТМТМ за доказано. При издаване на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при
непълнота на доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е
обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да
бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя е проява на
засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
Законосъобразно,
на основание чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, административнонаказващият орган е
ангажирал имуществената отговорност на търговеца.
По отношение
на наложеното наказание:
Предвидената
имуществена санкция по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ е в размер от 2000 до
20 000 лв. Наложената от административнонаказващият орган имуществена
санкция е в минималния, предвиден в закона размер, а именно – 2000 лева и не
подлежи на преразглеждане от съда.
Съдът намира,
че нарушението не представлява маловажен случай по следните съображения:
Съгласно чл.
93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН,
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление /респективно
нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
/нарушение/ от съответния вид. В конкретния казус се касае до така нареченото
„формално нарушение”. Фактът на престирането на работна сила в несъответствие с
издаденото разрешение, осъществява състава на съответното нарушение, поради
което не е необходимо да има или да няма вредни последици. В действителност
липсват доказателства, че жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които
да е бил санкциониран по административен ред, поради което следва да се приеме,
че нарушението е първо по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не може
да се говори, че се касае до по-ниска степен на обществена опасност, налагаща
приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко
нарушение на съответния текст от ЗТМТМ, респ. всяко първо нарушение при
формално осъществяване на деянието на която и да е императивна норма, би
следвало да е маловажен случай, което се явява превратно възприемане идеята на
законодателя за този вид деяния. От друга страна фактът, че нарушението е първо
и дружеството няма извършени други нарушения на трудовото законодателство, е по
съществото си смекчаващо отговорността обстоятелство, което има значение при
определяне на наказанието, но не и при преценката за маловажност на случая, и
не може да обоснове извода, че деянието не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна и не представлява административно
нарушение. Липсват и други обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение
от този вид, като например наличието на обективни причини, довели до извършване
на нарушението.
Поради това
и с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма
обществени отношения – регулирането на достъпа до пазара на труда на
работници-граждани на трети държави, конкретното нарушение не би могло да бъде
квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН.
С оглед изхода
на спора, както и изрично направеното от
процесуалния представител на въззиваемата страна - Дирекция „Инспекция по
труда” със седалище Добрич искане, съдът, предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 5
във вр. с ал. 3 от ЗАНН, следва да присъди на Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич сторените по делото разноски за юрисконсулт, като на основание
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за
юрисконсулт по настоящото производство следва да бъде 100 лв.
Поради изложеното,
обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 08-000993/435
от 17.09.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич, с което на „ПРОГРЕС 99“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. Д., бул. „***, в
качеството на работодател, за нарушение по чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 3 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на основание чл. 416, ал. 5
във вр. с чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 /две хиляди/ лв.
ОСЪЖДА „ПРОГРЕС 99“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. Д., бул. „***,
ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Д.
съдебно-деловодни разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния
кодекс пред Административен съд – Добрич в 14–дневен срок от уведомяването на
страните.
Председател:
/Мариана Момчева/