РЕШЕНИЕ
№ 6671
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110142132 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Г. Д. Л. е предявила срещу С О осъдителен иск с правно основание чл.49, вр.
чл. 45 от ЗЗД, за сумата в размер на 2000 лв., представляваща разликата над присъденото с
влязло в сила решение по гр.д. № 70483/2022 г. по описа на СРС, 45 състав, обезщетение от
3000 лв., претендирано по горепосоченото дело като частично, до пълния размер от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени от нея болки и страдания при падане на 18.08.2022 г., около 20.30 ч. в гр.
София, на ул. „О,..“, в участъка до Т..., поради бездействието на ответника и неизпълнение
на задълженията му да поддържа и ремонтира за своя сметка обектите на техническата
инфраструктура на своята територия, ведно със законната лихва, считано от датата на
събитието - 18.08.2022 г., до окончателното плащане на вземането.
Ищцата твърди, че с решение № 513/09.01.2024 г. по гражданско дело № 70483/2022 г.
по описа на Софийски районен съд, 45 състав, е уважен иск, частично предявен, за сумата в
размер на 3000 лв. от Г. Д. Л. срещу С О, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ищцата - г-жа Л., поради бездействие на ответника - С О, и
неизпълнение на задълженията му да поддържа и ремонтира обектите на своя територия, от
общо предявения с исковата молба иск в размер на 5000 лв. Посочва, че е било установено,
че неимуществените вреди произтичали от инцидент, настъпил на 18.08.2022 г., около 20:30
ч., в гр. София, на улица „О,..“, в участъка до Т.... Ищцата се е спънала в изхвърлени
изсечени дървета, докато е вървяла по тротоара на улицата, впоследствие на което е паднала
и се е наранила. Въпросната улица представлявала общински път, управляван от ответника -
С О. Посочва, че в резултат на настъпилата травма се е чувствала зле, изпитвала е силни
болки и се е възстановила трудно. Процесиите вреди се изразявали в наличието на телесна
повреда, която трайно и съществено е затруднила движението на десния горен крайник за
период от 4 месеца. Изпитан е значителен и продължителен във времето физически и
психически дискомфорт с болки, които по време на постановяване на решението - 09.01.2024
г., още са продължавали. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск и
1
присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявеният. Оспорва механизма на инцидента, както мястото на настъпването му.
Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата, доколкото не е положила
необходимата грижа като пешеходец и не е прескочила или заобиколила клоните на
тротоара. Твърди, че възстановяването на ищцата е било кратко и без усложнения. Счита, че
исканото от нея обезщетение е силно завишено. С оглед гореизложеното моли за
отхвърлянето на предявения иск, а в условията на евентуалност същият да не бъде уважаван
в пълен размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищцата по така предявения иск е да докаже: 1) осъществен фактически
състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работа при ответника с
необходимите елементи (деяние, вреда – неимуществена и/или имуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност); 3) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа. Съгласно чл. 45 ал.
2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил вземането, както и направеното от
него възражение за съпричиняване.
От фактическа страна:
С влязло в сила решение от 09.01.2024 г. по гр.д. № 70483/2022 г. по описа на СРС, 45
състав, С О е осъдена да заплати на Г. Д. Л. сума в размер на 3000 лв., предявена като
частична от сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди вследствие инцидент, настъпил на 18.08.2022 г., около 20.30 ч. в жк
„Р...“, на ул. „О,..“, изразяващи се в претърпени болки и страдания поради бездействието на
ответника и неизпълнение на задълженията му да поддържа и ремонтира за своя сметка
обектите на техническата инфраструктура на своята територия, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
По делото са приети и четири броя амбулаторни листове за извършени прегледи на
ищцата на18.08.2022 г., 04.10.2022 г., 13.10.2022 г. и на 08.11.2022 г. с основна диагноза
„счупване на долния край на лъчевата кост“.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П Д Л, съпруг на
ищцата. От неговите показания се установи, че след счупването на ръката ищцата не е
можела да вдига тежест повече от килограм и половина, не можела да търпи сложения гипс
и се наложило да й бъде срязан. След махането на гипса си закупила специални пособия,
които слагала на ръката си, за да я стягат. Към настоящия момент продължава да изпитва
болки при смяна на времето, когато стане по-студено. Възстановяването й отнело над
половин година и често казва, счупената й дясна ръка не е като другата ръка.
От правна страна по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД:
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. по тълк.д. №
3/2016 г., ОСГТК на ВКС решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва
със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата
до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
В хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може
да съществува, но е възможно и да не съществува. Обективните предели на СПН на
положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по
останалата част може да се формира нова – различна СПН. При уважаване на частичния иск
обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението
2
произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия
размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част
от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата
част от вземането. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че
правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е
възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ
исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали
същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация.
При така дадените задължителни разяснения и с оглед влязлото в сила решение по
гр.д. № 70483/2022 г. по описа на СРС, 45 състав, със сила на пресъдено нещо са установени
настъпването на процесния инцидент, а именно падането на ищцата при спъване в
изхвърлени изсечени дървета на 18.08.2022 г., около 20.30 ч. в жк „Р...“, на ул. „О,..“, при
което тя е получила многофрагментарно разместване (счупване) на дясна лъчева кост в
долния край до китката (дисталната област), както и че причината за настъпване на
инцидента е бездействието на ответника да организира своевременно почистването на
процесния участък в изпълнение на задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП.
Следователно, със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав
на чл. 49 ЗЗД, като в настоящото производство следва да се извърши преценка единствено
във връзка с размера на претендираното обезщетение.
По отношение възражението на ответника за съпричиняване, същото, както и в
предходното производство по частичния иск, остана напълно недоказано. Не е допустимо да
се прехвърля върху гражданите отговорността на С О за неизпълнение на вменените й
законови задължения, като те нямат задължение непрестанно да очакват наличието на
препятствия и опасности по пътната настилка.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото
в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение в конкретния случай следва да се
вземе предвид обстоятелството, че вследствие на падането ищцата е получила счупване на
кост, което е наложило поставяне на гипс, с последващи трайни усложнения (видно от
мотивите на решението по предявения частичен иск при обсъждане на изготвената по
същото дело съдебно-медицинска експертиза – л. 9 гръб). Увреждането е наложило четири
посещения за извършване на преглед, а съгласно свидетелските показания възстановяването
е отнело над половин година, като ищцата изпитва болки при смяна на времето и към
настоящия момент, носи приспособление за стягане на китката и намаляване на болката.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът взе и възрастта. С оглед на
изложеното съдът намира, че претендираният от ищцата пълен размер на обезщетението от
5000 лв. съответства на справедливия размер на дължимото обезщетение, поради което
предявеният иск в размер на 2000 лв. следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ищцата следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
бъдат присъдени направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на
80 лв. Тя претендира и заплатеното съгласно представения договор за правна защита и
съдействие адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. С отговора на исковата молба
3
ответникът е направил възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. С
оглед предмета на доказване в настоящото производство, обстоятелството, че то е второ
поред след воден частичен иск, както и извършените от процесуалния представител
процесуални действия, възнаграждението следва да бъде намалено до сумата от 500 лв.,
която е минимално предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С О, с адрес: гр. София, ул. "М.." № ..., да заплати на Г. Д. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, жк "Н..", бл. ..., вх. .., ет. .., ап. .., на основание чл. 49, вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 2000 лв., представляваща разликата над присъденото с влязло в
сила решение по гр.д. № 70483/2022 г. по описа на СРС, 45 състав, обезщетение от 3000 лв.,
претендирано по горепосоченото дело като частично, до пълния размер от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени от нея болки и страдания при падане на 18.08.2022 г., около 20.30 ч. в гр.
София, на ул. „О,..“, в участъка до Т..., поради бездействието на ответника и неизпълнение
на задълженията му да поддържа и ремонтира за своя сметка обектите на техническата
инфраструктура на своята територия, ведно със законната лихва, считано от датата на
събитието - 18.08.2022 г., до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА С О, с адрес: гр. София, ул. "М.." № ..., да заплати на Г. Д. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, жк "Н...", бл. ..., вх. .., ет. .., ап. ..., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК разноски по делото в размер на 580 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4