Р Е Ш Е Н И Е
№ 1423 08. 10.2021г. гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ,
на тридесети септември, две хиляди двадесет и първа година, в открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР Д.
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.ЯНА КОЛЕВА НИКОЛОВА
секретар: И.Л.прокурор: Х.К.
Като разгледа докладваното от съдия Хр.
Христов КАНД дело № 1602 по описа за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от Г.М.Г., ЕГН **********, чрез адв. Т.Д. и адв. А.Т. *** против Решение № 260007/14.04.2021г. постановено по НАХД № 107/2019г. по описа на Районен съд – Малко Търново, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 1727/2018г. от 14.02.2019г., издадено от С.Д. Директор на ТД „Южна Морска“ при Агенция „Митници“ гр.София, с което на касатора Г.М.Г., ЕГН **********,***, на основание чл.231 във вр. с чл.233, ал.1 от Закона за Митниците, е
наложена глоба в размер на 33 730.00 лв., и на основание чл.233, ал.6 от ЗМ е отнет в полза на държавата препарат за растителна защита
марка „Dalton 5 SG“ – 500 бр., в опаковка по 1 кг. всяка, общо 500 кг., с обща митническа
стойност 33 730.00 лв., както и на основание чл.233, ал.8 от ЗМ в полза на
държавата е отнет л.а. марка „Хонда“, модел „Акорд“ с рег.№ А 9097 НА, оценен
на 15 000.00 лв., послужил като средство за превозване на описаната стока,
предмет на нарушението.
В касационната жалба са изложени възражения, че оспореното
съдебно решение е постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Посочва, че първоинстанционният съд е съобразил неправилно
събраните по делото доказателства и е достигнал до
погрешен извод, че вмененото на жалбоподателя нарушение е доказано. Излагат се
съображения за недоказаност на извършеното нарушение и липса на достатъчно
мотиви за неговото реално осъществяване. Оспорва се и заключението на извършената по делото експертиза, с която о определена
оценката на инкриминираната стока. Твърди се, че съобразно установените по делото факти не може да се приеме, че касаторът е извършил нарушението, за което му е наложено
административното наказание. Моли да бъде изцяло отменено издаденото
наказателно постановление и присъждане в полза на касатора направените от него
разноски и пред двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание
касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява, а се представлява от адв. Д. и адв. Т., които поддържат
касационната жалба за отмяна на издаденото НП и искането за присъждане на
разноски в полза на доверителя им. Алтернативно молят за прекратяване на
адмнистартивнонаказателното производство на основание чл.33 от ЗАНН.
Ответникът – ТД „Митница Бургас“ в Агенция „Митници“, редовно
уведомена, се представлява се от юрисконсулт Д., която оспорва жалбата,
като счита че решението е правилно.
Представя писмени бележки с допълнителни съображения.
Участващият
в процеса представител на Прокуратурата на РБ -
Бургас счита, че решението на районния съд е мотивирано,
правилно и законосъобразно и
следва да бъде оставено в сила.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК
от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:
С наказателното
постановление, лицето е санкционирано за това, че на 23.06.2018г. е превозил
през външна граница на Европейския съюз - ГКПП „Малко Търново“ от Р Турция за Р
България, без знанието и разрешението на митническите органи стоки – препарати
за растителна защита марка
„Dalton 5 SG“ – 500 бр., в опаковка по 1 кг. всяка, общо 500 кг., като стоките
са открити в резултат на проверка на територията на
Република България – на път І-9, кръстовището за мотел „Козият рог“ в посока
гр. Малко Търново, с което виновно е осъществил състава на чл.233, ал.2 от ЗМ.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и
обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя
напълно направените въз основа на нея правни изводи.
При така установената фактическа обстановка, съдът е
приел от правна страна, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му, а
извършеното нарушение е установено по безспорен начин. Съдът е намерил, че всички
правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение – време,
място на извършване, субект на нарушението са посочени, като е обсъдил подробно
всички възражения на наказаното лице. В резултат на изведените от него правни
изводи с обжалваното решение е потвърдил оспорения пред него санкционен акт,
като законосъобразен.
Така постановеното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно,
като същото не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Първоинстанционният съд е изследвал всички обстоятелства по
установяване на административното нарушение и налагане на санкцията. В хода на
съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с
възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и
обективно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК /в сила
от 01.01.2019 г./, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е
необходимо тяхното преповтаряне. Правилно въззивният
съд е приел, че в случая са били налице законовите предпоставки за издаване на
Наказателно постановление.
Неоснователно е възражението на
касационния жалбоподател, че оспореното решение е постановено при непълнота на
доказателствата и че районният съд неправилно е анализирал показанията на
разпитаните по делото свидетели, като е игнорирал някои от тях и други е
кредитирал без основание. Безспорно установен е фактът на преминаването на
жалбоподателя Г. с управлявания от него а л.а. „Хонда“ с рег.№ А9097НА през
външна граница на Европейския съюз - ГКПП „Малко Търново“ от Р Турция за Р
България. Категорично е доказано, че именно от посочения автомобил е иззета с
протокол инкриминираната стока, предмет на нарушението. Няма никакви
доказателства за това, че трети лица са натоварили препарата за растителна
защита от друг автомобил във автомобила на жалбоподателя, на територията на Република
България. От записите на камерите намиращи се
в района на ГКПП „Малко Търново“ се установява, че на автомобила
управляван от жалбоподателя е извършена формална проверка, за която няма
съставен протокол, поради което не може да се направи извод, че същият не е
пренесъл процесната стока през граница, без съответно разрешение. Неоснователни
са и възраженията на жалбоподателя по отношение на заключението на вещото лице
за определяне стойността на вещите предмет на нарушението, като в тази връзка
настоящият съдебен състав споделя изцяло изложените от въззивния съд
съображения и не намира за необходимо да ги преповтаря.
Съобразно изложените съображения настоящият
касационен състав намира оспореното съдебно решение за правилно. Районният съд
е обсъдил събраните доказателства и въз основа на правилно установените факти е
извел законосъобразни правни изводи. Предвид изложеното, не се констатират
отменителни основания, поради което решението на първоинстанционния съд следва
да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.
Предвид крайния изход на спора и липсата на отправено
искане на процесуалния представител на ответника за
присъждане на разноски, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.37 от
Закона за правната помощ, съдът не намира за необходимо да присъжда такива.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260007/14.04.2021г. постановено по НАХД № 107/2019г. по
описа на Районен съд – Малко Търново.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
1.
2.