№ 198
гр. Бургас, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Иванова
Йорданка Г. Майска
като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20232100500249 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК и е образувано по
повод жалбата на длъжника Д. И. Д., ЕГН: **********, с адрес: с. Р. г., ул. „Ц. А.“ №**,
подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Любен Донев- БАК против
акт за разноските по изпълнението, обективиран в съобщение за образувано дело с изх. №
26965 от 09.11.2022г. по изпълнително дело № 20228030401312 по описа на ЧСИ Таня
Маджарова, с рег. № 803, с район на действие- БОС, както следва: сумата от 150 лв. –
разноски по изпълнителното дело и сумата от 1224.06 лв. – такси по ТТРЗЧСИ, дължими
към 23.11.2022г.
В жалбата се изразява недоволство от атакуваните действия на ЧСИ, изразяващи се
във начисляване на горепосочените разноски по изпълнението и на такси по ТТРЗЧСИ, по
съображения, че са незаконосъобразни, постановени при допускане на съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в нарушение на чл. 79, ал. 1
и ал. 2 от ЗЧСИ съдебният изпълнител не е изготвил сметка за събиране на начислените
такси по изпълнението, нито е връчил такава на длъжника. Счита, че неиздаване на сметка
по чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ прави разноските незаконосъобразни, тъй като същите не са
установени по надлежен ред и това води до невъзможност за преценка на дължимия им
размер. В подкрепа на доводите си жалбоподателят цитира съдебна практика. Молят за
отмяна на атакуваните действия на ЧСИ относно вписаните като дължими разноски и такси
по ТТРЗЧСИ. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния представител на жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 от
ЗА вр. с чл. 2, ал. 2 и чл. 11 от НМРАВ в размер на 400 лв.
1
В срока по чл. 436, ал. 3, изр. първо от ГПК взискателят „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за
недопустимост на жалбата, с оглед на които моли за оставянето й без разглеждане. На първо
място счита, че жалбата е просрочена, тъй като е подадена след изтичане на законовия
двуседмичен срок от връчване на съобщението. На второ място се твърди, че атакуваното
съобщение не съставлява акт на ЧСИ за разноските, поради което счита, че не е от
категорията действия на ЧСИ, които подлежат на обжалване. Сочи, че подлежащ на
обжалване акт на ЧСИ би било нарочно постановление за разноските, което още не е
издадено, поради което счита, че жалбата е преждевременно подадена. По същество се
твърди, че жалбата е неоснователна, необоснована и недоказана. Счита, че изготвянето на
сметка не е задължително, поради което нито липсата на сметка, нито фактът, че не е
посочено основанието и размера на всяка от таксите, води до опорочаване на размера на
разноските, тъй като размерът им се променя в хода на производството. Уточнява, че сумата
от 150 лв. представлява претендирано от взискателя юрисконсултско възнаграждение. Моли
жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а в случай, че съдът я намери
за допустима моли за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира присъждане на
разноските по делото – 360 лв. по чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от НЗПП вр. с чл. 37 от
ЗПП и сумата от 80лв – по чл. 13, т. 2 от НЗПП.
На основание чл. 436, ал. 3, изр.последно от ГПК ЧСИ Таня Маджарова е
представила становище, че жалбата е допустима и е подадена в законовия срок, но по
същество я счита за неоснователна. Посочено е, че въпреки, че разпоредбата на чл. 79, ал. 1
от ЗЧСИ установява задължение за ЧСИ да изготви сметка за дължимите суми и разноски,
такова задължение не възниква съдебния изпълнител за всеки негов акт /покана, съобщение
и др./. Заявява, че след подаване на жалбата се е самосезирала и на 21.12.2022г. е издала
сметка за дължимите от длъжника такси и разноски по изпълнението. Приложено е копие на
изпълнителното дело.
След извършена служебна проверка, съдът намира, че жалбата е депозирана в срока
по чл.436, ал. 1 от ГПК /видно от пощенското клеймо/ срещу подлежащо на обжалване
действие на ЧСИ по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК / ТР от 10.07.2017 г. по т.д. № 3 / 2015 г. на
ОСГТК на ВКС/, като същата е подадена от длъжника, който е легитимирано лице да
обжалва атакуваното действие на ЧСИ, поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по приложеното
изпълнително дело, доводите на страните и становището на съдебния изпълнител, и като
съобрази разпоредбите на закона, намира жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
Изпълнително дело № 20228030401312 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, с
рег. № 803, с район на действие- БОС е образувано за събиране на парични вземания на
взискателя „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД срещу длъжника Д. И. Д. по
издаден срещу него изпълнителен лист от 07.07.2010 г. по ч.гр.д. № 3514/ 2019 г. по описа
на БРС.
На 28.11.2022г. на длъжника е редовно връчено /при условията на чл. 46, ал. 2 вр. с
ал. 4, изр. първо от ГПК/ съобщение за образувано дело, в което освен сумите по издадения
изпълнителен лист е посочено и задължението на длъжника да заплати на взискателя и
сумата от 150 лв. - разноски по изпълнителното делото и сумата от 1224.06лв. - такси по
ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят е оспорил законосъобразността на действията на ЧСИ по
вписаните във връченото му съобщение такси и разноски по съображения за липсата на
изготвена сметка по чл. 79 от ЗЧСИ.
След подаване на жалбата, на 21.12.2022г съдебният изпълнител е изготвил
сметка за размера на дълга, която е връчил на процесуалния представител на длъжника. В
2
нея е посочено, че разноските по изпълнителното са в размер на 150 лв., а дължимите такси
са в общ размер от 1376.36 лв., с отразяване по основание и размер на всяка от дължимите
такси, в т.ч. посочване коя такса е авансово внесена от взискателя.
Съгласно чл. 79, ал.1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. Последната
хипотеза – плащане преди започване на изпълненителното производство не е налице, което
означава, че в случая не е приложимо посоченото изключение от общото правило, че
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника.
Съгласно чл.435, ал.2 от ГПК съдебният изпълнител е длъжен да уведоми длъжника
за всяка дължима от него такса по основание и размер, тъй като той има право да обжалва
постановлението за разноските. Затова в чл. 79 от ЗЧСИ е предвидено задължението на ЧСИ
да изготви сметка за тях в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния
съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице, като в сметката
следва да се съдържат разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалния
интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителните
разноски, размерът на получената предплата и последиците от неплащането. Въпреки, че
тази сметка не представлява самото реално събиране на посочените в нея суми, неспазване
на изискването за изготвянето й предвид императивния характер на нормата на чл. 79 от
ЗЧСИ води незаконосъобразност на действията на ЧСИ в тази връзка.
В случая, макар и след подаване на жалбата такава сметка по чл. 79 от ЗЧСИ е
изготвена от ЧСИ и е надлежно връчена на длъжника, чрез адвокатския му представител.
Ето защо същата следва да бъде зачетена от съда. Тъй като при проверка на
законосъобразността на оспореното действие на ЧСИ съдът е ограничен от оплакванията в
жалбата /по аргумент на ТР 2 от 21.11.2022г. по т.д. 2/2021г. по ОСГТК на ВКС/, а такива не
са съдържат по отношение на изгответната впоследствие сметка за дълга, съдът не може
служебно са проверява и изчислява нали посочените в нея задължения са правилно
начислени от съдебния изпълнител.
По гореизложените съображения, поради изпълнение на изискванията на чл. 79 от
ЗСЧИ макар и след подаване на жалбата, изложените в нея оплаквания се явяват
неоснователни, с оглед на което жалбата следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото, основателно се явява искането навзискателя за присъждане
на юрисконсулстко възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, като такова му се следва само по
чл. 25, ал. 1 от НЗПИ в размер на 100 лв. В останалата част молбата му за присъждане на
юриконсултско възнаграждение над този размер от 100 лв. до претендирания от 360 лв.,
както и за присъждане на възнаграждение по т. 13 от НЗПП се явява неоснователна.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. И. Д., ЕГН: **********, с адрес: с. Р. г.,
ул. „Ц. А.“ №**, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Любен
3
Донев- БАК против акт за разноските по изпълнението, обективиран в съобщение за
образувано дело с изх. № 26965 от 09.11.2022г. по изпълнително дело № 20228030401312 по
описа на ЧСИ Таня Маджарова, с рег. № 803, с район на действие- БОС, както следва:
сумата от 150 лв. –разноски по изпълнителното дело и сумата от 1224.06 лв. – такси по
ТТРЗЧСИ, дължими към 23.11.2022г.
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН: **********, с адрес: с. Р. г., ул. „Ц. А.“ №** ДА
ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес сграда
Люлин-6, ет. 2, представляван от Зорница Д.а юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.
8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 100 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4