Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.10.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,първи въззивен състав, в публично заседание
на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Евгения
Генева
Членове:1.
Дора Михайлова
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Цветанка
Павлова
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 379/2018г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Ц.Б.Ч. с ЕГН ********** с адрес ***,против решение № 47/10.04.2018г.
на РС-Своге по гр.д. № 93/2017г.релевират се
оплаквания за нарушение на материалния закон и на съществени процесуални норми.Въззивничката твърди,че районният съд неправилно е
отхвърлил иска й срещу О.С. за обезщетение за имуществени вреди в размер на
19 000 лв. и неимуществени вреди в размер на 1000лв., които понесла в
резултат на увреждане на имота й в с.В.Т., п.и. № 586 за имот първи к кв.42 по
плана на селото с площ 650 кв.м,ведно с построената в имота масивна жилищна
сграда със ЗП 73 кв.м, състояща се от приземен етаж, етаж и тавански полуетаж
при граници на имота: улица с о.т. 220-245,УПИ 587 за имот втори, вследствие
неподдържане в добро състояние на уличното платно и неизграждане на подпорната стена на
улица“2-ра“ № 12.Твърди,че при наводнения през април 2014г., на 23.12.2015г.
и през м. юни 2016г. водата от улицата
навлязла в двора й и увредила къщата,която била ремонтирана през пролетта на
2014г.Подовете от дюшеме били раздути и се наложило да се подменят.Стените били
мокри и впоследствие мухлясали.Депозирала жалби до ответната община на
08.04.2014г., 22.06.2016г. и 27.06.2016г.,но подпорната стена не била укрепена.Освен
че се наложило да закупува материални и да плаща труда на работници за
отстраняване на щетите,понесла и нематериални вреди,изразяващи се в притеснения
и неудобства, особено по коледните празници.Отговорността на ответника за вреди
произлизала от чл.50 ЗЗД, тъй като общината била собственик на улица „2-ра“ и
нейно задължение било да я поддържа в добро състояние съгласно чл.3 и чл.16 и Глава
втора от ЗОбС,както и разпоредбите на ЗМСМА и чл.31
от Закона за пътищата.Впоследствие се уточнява,че основанието на иска е чл.49 вр.чл.45 ЗЗД.Конкретните ремонтни работи били: изгребване
на вода от помещенията, къртене на разлепените плочки, къртене и поставяне на
греди за дюшеме,смяна на 16 кв.м дюшеме,изливане на бетон, полагане на замазка
и каменна вата,нова шпаклова 13 кв.м,нова мазилка 13 кв.м,сваляне и слагане на
нови тапети в стая със същите размери,къртене,шпакловка и мазилка на стени и
под в три други помещения с площ 74 кв.м,поставяне на фаянсови плочки,боядисване
на всички стени и тавани на приземния и горния етаж с латекс и врати и прозорци
с блажна боя.Претендира се законната лихва върху сумата от датата на образуване
на делото 01.03.2017г. до окончателното им плащане и съдебни разноски.
Ответникът по жалбата я
оспорва.Твърди,че процесната улица „2-ра“ в кв. В.Т.
не е участък от републикански или общински път по смисъла на чл. 1,ал.2,т.1 от
ЗП.Районният съд обосновано приел, че улицата е в добро състояние,разрушени са
само два бордюра и е размит скатът като съборената част от оградата не е вследствие
наводнение, а на механинично увреждане от ПТП,чиято
дата не може да се установи.Липсвали данни за противоправно
поведение на длъжностни лица на ответната община.Процесната
подпорна стена не представлявала пътно съоръжение по смисъла на параграф 1,т.3
от ДР на ЗП по изтъкнатите по-горе съображения, а също и поради установения
факт,че подпорната стена е в имота на въззивничката и
е елемент от вертикалната планировка при построяване на сградата.Представените
платежни документи не отговаряли на изискванията на чл.6,ал.1 от ЗСч.,поради
което не били достоверни доказателства за реално извършени плащания.Относно
неимуществените вреди твърди,че медицинският документ за здравословен проблем с
вестибуларния апарат на въззивничката няма каузална
връзка с процесния деликт,
а се дължи на професията й като ватман.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира въззивната
жалба процесуално допустима и частично основателна.
Въззивничката е собственичка на процесния имот по силата на саморъчно завещание, обявено на
22.02.2011г.,на Х. П. М. с ЕГН **********,починала на 10.01.2011г.,според което
завещала на племенницата си Ц.Б.Ч. *** и цялото си движимо и недвижимо
имущество.Видно от нотариален акт № 174,т.втори рег.№ 1720,д.348/2003г., на
05.11.2003г. Х.П. М. закупила процесния имот.
На 08.04.2014г. въззивничката
депозирала „молба“ до Кмета на с.В.Т., в която заявява,че поради наклона на
улицата дворът и се наводнява;бордюрите били паднали и подпорната стена поддала.На 22.06.2016г. подала жалба до Кмета на с. В.Т. ,в
която прави същите оплаквания с твърдение,че положението се е влошило.Настоява
за ремонт на подпорната стена.На 27.06.2016г.
жалбата е препратена служебно до О.С.
Свидетелката Ч.-дъщеря на ищцата-
потвърждава,че е имало наводнения в имота през април 2014г.,декември 2015г. и
юни 2016г.,при което мебелите, постелките и пералнята били намокрени, плочките
в банята били кални,мазето било в кал.Не установява ,че освен намокряне с вода и кал, са настъпили и
повреди на подовете и стените и са били
правени ремонти.Уточнява,че след първото
наводнение майка и получила бъбречна криза, а след второто била хоспитализирана
заради проблеми с вестибуларния апарат.Свидетелят Р.-бивш кмет на с.В.Т.-установява,че
е ходил на оглед в имота по повод жалби на ищцата и установил,че бетонно
съоръжение подобно на подпорна стена има в самия имот на ищцата, а не на
улицата;същото отстояло на около половин метър от оградата.Не бил виждал
вътрешността на къщата.Свидетелят твърди,че към 2015г.“ бордюрите не са
поправени и водата не тръгва по улицата, а влиза в двора“.Свидетелят Й.- шофьор
по професия, твърди,че помагал на ищцата да ремонтира сградата през периода
2014-2016г.,без да уточнява конкретни дати. Посочва ,че е работил по ремонтни
работи през пролетта на 2014г. и през 2016г.,когато било сменено
дюшемето,тапетите,измазано с латекс,направена циментова замазка и наредени
плочки,смяна на вратите на долния етаж. Подмяна на водната инсталация и
електроинсталацията била извършена от специалисти .
Основната и допълнителната
съдебно-оценителни експертизи установяват,че в имота са извършени строително-монтажнни работи през периода 2012-2016г.на
стойност 10 056 лв., а при положение,че се включат пет интериорни
врати-13 358 лв.Не може да се установи
от вещото лице кои работи са
извършени при ремонта през пролетта на 2014г.,преди първото от описаните
наводнения.Самата ищца твърди в исковата молба: „През пролетта на 2014г.
направих цялостен ремонт на къщата:шпакловане на стените,мазилка и нови
тапети“.Представените документи за покупка на строителни материали са от почти
всички календарни месеци на 2014,2015 и 2016г. и не могат да бъдат свързани с
конкретни ремонтни работи,които би следвало да са във функционална връзка.Някои
платежни документи са от 2013г. ,следователно касаят основния ремонт, извършен
преди наводненията.Не може да се докаже,че панелните радиатори и
мебелите“Виденов „ са закупени за процесния имот.
Закупените греди 11 бр. съгласно превозен билет от 19.12.2015г. безспорно са
били предназначени за дестинацията с.В.Т. Същото се отнася за стокова разписка
с дата 19.10.2015г.,експедиционни бележки от 07.10.2015г. за доставка на пясък
и чакъл.Вещото лице отговаря,че не всички материали,за които са представени
документи,могат да бъдат отнесени към претендираните
СМР/например за отоплителна инсталация, въглища/.Независимо от това, повечето
от платежните документи са за стоки,свързани с ремонтни дейности ,които според
вещото лице действително са извършени, и са от периода 2015-2016г. При
съвкупната преценка на данните от писмените доказателства, свидетелските
показания и основната и допълнителната съдебно-оценителната експертиза настоящият
състав достига до извода,че ремонтните работи са в причинно-следствена връзка с
наводненията на имота през 2014-2016г.и
са извършени в обема и стойността,посочени в експертизата-13 358 лв.
Съдебно-техническата експертиза
установява,че в имота е изградена „подпорна стена“ като елемент на вертикалната
планировка при построяване на жилищната сграда,тъй като теренът е със силен
наклон.Намира се на 50-60 см. от основата на оградата и е изградена от два реда
тухли , с две декоративни бетонови пана от вътрешната страна.понеже е поддала натиска на земната маса, подпряна е с винкели.Това
не е същинска подпорна стена,тъй като не е бетонова,армирана,не е изчислено на
каква дълбочина да бъде,за да издържи на натиск с определена сила,какъвто може
да се очаква при природно бедствие.Настилката на пътя е нова и няма разрушения
или поддаване на пътното платно.Разрушени са два бордюра и част от оградата,
вследствие ПТП по признание на самата ищца и на съседи пред вещото лице.При
разрушените бордюри има размиване на ската извън подпорните бетонови пана- в
горната част на имота, където няма подпорна стена.Уличното платно не е повредено,размито
и не е поддало.Поради големия наклон на пътя и завоя
наляво,при силен дъжд водният поток влиза в имота.Жилищният имот е без
хидроизолация, къщата е неизмазана и тухлената зидария е почти на нивото на
терена,поради което водата лесно прониква в сградата.
От представената медицинска
документация се установява,че ищцата била хоспитализирана за един ден на
10.06.2014г. в Първа МБАЛ-ЕАД София поради бъбречна криза,причинена от камък в уретера. През периода 03.06.2016г. - 07.06.2016г. била
хоспитализирана в същата болница поради нарушение във вестибуларната функция.От
представените амбулаторен лист с дата 23.06.2016г.и болничен лист е видно,че била в отпуск по болест от
18.06.2016г. до 17.07.2016г.,т.е. в продължение на един месец, поради теменна
болка,причинена от остеохондроза ,остеофити
на задните ръбове/т.е.ошипяване на шийните прешлени/. За лаиците е известно,че това може да
предизвика вестибуларни смущения,но ищцата не твърди такава каузална връзка и
не е поискала изслушване на съдебно-медицинска експертиза при първоинстанционното разглеждане на делото, за да докаже
причината на здравословните си проблеми.Независимо,че не е доказана каузална връзка между здравословното
състояние на ищцата и щетите от наводненията,то последните безспорно биха
провокирали нормално-психологическа негативна реакция-притеснение, раздразнение,тревога,грижи
и пр.,за които обезщетение от 1000 лв. би било адекватно и справедливо.
За да се уважи искът с правно
основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД, следва да е налице
неизпълнение на задължения,вменени с нормативен акт, от служител на ответното
юридическо лице, реално настъпили щети за ищеца и причинна връзка между
неизпълнението на задълженията и възникналите вреди.Вината се предполага
,доколкото презумпцията за вина не е оспорена.
По делото се доказва по безспорен
начин, че ищцата е понесла материални и морални
щети от повреждането на собствения и имот в с.В.Т. при проливни дъждове
през м. април 2014г., юни 2016г. и
декември 2015г.Тя е сигнализирала Кмета на селото и сигналите и са препратени
до ответната община.Поискала е поправка на „подпорната стена“и на бордюрите на
улицата, които били разрушени.Следва да се обърне внимание,че още в първата си
молба ищцата е посочила,че бордюрите са разрушени.Самият ответник признава,че
това станало вследствие ПТП.Съгласно чл.31 от Закона за пътищата
изграждането,ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
общините.Експертизата установява,че теренът е със силен наклон ,има ляв завой и
при неблагоприятни метерологични условия
наводняването на имота е хроничен проблем.Действително т.н.“подпорна стена“ е в
имота на ищцата и общината няма задължение да я поддържа в добро състояние,но
би могла да изгради истинска подпорна стена съобразно строително-техническите
изисквания, особеностите на терена климатичните особености на района.Това е
задължение на общината съгласно параграф 1, т.3 от ДР на Закона за пътищата,в
който е посочено ,че подпорната стена представлява „пътно съоръжение“.Особено
тежко нарушение представлява бездействието на общината относно поправката на
бордюра, разрушен при ПТП,при което МПС е нарушило дори целостта на
оградата,навлязло е в имота и би могло да увреди живота и здравето на
хора.Бордюрът не е поправен повече от 4 години/ПТП е от дата преди
08.04.2014г.-първия сигнал на ищцата-и към момента на устните състезания в
районния съд това все още не било направено.Не се изискват специални знания ,за
да се предположи,че това създава предпоставки за нов инцидент.В конкретния
случай най-малкото застрашава имота на ищцата от нови наводнявания.Бордюрите
представляват конструктивен елемент от пътното платно по аргумент от параграф 1,т.4 от ДР на
Наредба № 2/17.01.2001г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка.Налице
е безспорна каузална връзка между щетите и противоправно
поведение на служители на ответната община.Ответникът не е доказал, че ищецът е
съпричинил вредите като не е направил хидроизолация и
външна мазилка,тъй като не е установил доколко такива подобрения биха намалили
щетите от наводняване на имота в конкретния случай.
Като е приел,че не е налице
бездействие на служители на ответната община,нито причинна връзка между
поведението на служители на общината и претърпените от ищцата щети, районният
съд е постановил необосновано решение.На второ място,неправилно е пиел,че
ищцата не е понесла неимуществени вреди при положение,че здравето й не е
увредено по вина на ответника.Негативните емоции и времето,което е трябвало да
отдели за отстраняване на материалните щети представляват морална вреда, чието
справедливо обезщетение изисква уважаване на иска за неимуществени вреди в
пълен размер.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено искът
за имуществени вреди да бъде уважен за сумата 13358 лв. като за разликата до
предявения размер искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и
неоснователен.Искът за неимуществени вреди в размер на 1000 лв. следва да бъде
уважен изцяло.Акцесорните искове за законната лихва
върху обезщетенията следва да бъдат уважени така, както са предявени-от датата на депозиране на
исковата молба.Следва да се отмени решението в частта му, с която ищцата е осъдена
да заплати на ответника 910 лв. разноски- 450 лв.юрискансултско
възнаграждение и 460 лв. възнаграждение за вещо лице , и вместо него да се
осъди въззиваемата страна да заплати на въззивничката съдебни разноски, съразмерно с уважената част
от исковете.Видно от списъка по чл.80 ГПК те възлизат на 2844.32 лв. за първоинстанционното разглеждане ,както и 400 лв. държавна
такса и 500 лв. адвокатски хонорар за процесуално представителство пред въззивната инстанция.Съобразно уважената част въззиваемата страна следва да заплати на въззивника съдебни разноски за първата инстанция 1788 лв. и за въззивната
инстанция 646 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 47/10.04.2018г. по
гр.д. № 93/2017г. на РС-Своге В ЧАСТТА,с която е отхвърлен иска на Ц.Б.Ч. с ЕГН ********** против О.С. за
имуществени вреди на осн.чл.49 вр.чл.45 ЗЗД, претърпени вследствие наводняване на имота й в с.В.Т. през месец април
2014г. ,на 23.12.2015г. и през месец юни 2016г.,причинено от бездействие на
ответника, изразяващо се в неотстраняване на повреди в бордюра на ул.“Втора“ с
о.т. 220-245 в с.В.Т. в непосредствено близост до имот пл.№ 586 за УПИ първо в
кв.42 по ПУП на селото и неизграждане на подпорна стена на улицата в същия
участък-задължение по чл.31от Закона за пътищата,до размера от 13 358
/тринадесет хиляди триста петдесет и осем лева/,и В ЧАСТТА,с която е отхвърлен
изцяло искът за неимуществени вреди на осн.чл.49 вр.чл.45 вр.чл.52 от ЗЗД в размер на 1000/хиляда / лева, а така също
и в частта, с която Ц.Б.Ч. е осъдена да заплати на О.С. съдебни разноски в
размер на 910/деветстотин и десет/ лева
и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА О.С. със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Ц.Б.Ч. с ЕГН ********** с адрес ***, обезщетение
за имуществени вреди ,представляващи разходи за закупени материали и труд,на осн.чл.49 вр.чл.45 ЗЗД в размер
на 13 358/тринадесет хиляди триста петдесет и осем лева/,ведно със
законната лихва върху сумата,считано от 01.03.2017г. до окончателното и плащане,
и обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи
се в притеснение и неудобства, в размер на 1000/хиляда/ лева на осн.чл.49 вр.чл.45 вр.чл.52 от ЗЗД,ведно със законната лихва върху
сумата,считано от 01.03.2017г. до окончателното и плащане, ведно със съдебни
разноски в размер на 1788 /хиляда седемстотин осемдесет и осем/ лева, причинени
от бездействие на ответника,изразяващо се в неотстраняване повреди на бордюра
на улица „Втора“ с о.т. 220-245 в кв.В.Т.,и неизграждане на подпорна стена в
участъка,граничещ с имот пл.№586 за УПИ първо в кв.32 по ПУП на с.В. Т.-задължение
на общината по чл.31 от Закона за пътищата,което е причинило наводняване на
имота й през м.април 2014г., и 23.12. 2015г. и през м.юни 2016г.
Потвърждава решението в частта,с
която е отхвърлен искът за имуществени вреди за разликата над 13 358 лв.
до предявения размер от 19 000лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА О.С. да заплати на Ц.Б.Ч. с
ЕГН ********** с адрес ***, съдебни разноски ,направени пред въззивната инстанция, в размер на 646/шестотин
четиридесет и шест/лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на Р. Б. в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.