№ 1169
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело
№ 20241000501517 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от Р. И. Х., с която обжалва
решение № 6 227 от 05.12.2023 г., постановено по гр. д. № 12 496/21 г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, 3 състав, с което е осъден Р. И. Х. да заплати на К. П.
Н., на основание чл. 45 ЗЗД, обезщетение за претърпени вреди от непозволено увреждане, както
следва: обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер 50 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 20.03.2021 г. до окончателното й изплащане и обезщетение за
имуществени вреди от 231.51 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2021 г. до
окончателното изплащане, както и сторените разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение в размер 2 800 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в разрез с материалния и процесуалния закон, които пороци
вкупом са довели до неговата необоснованост. Твърди, че ответникът е бил представляван от
особен представител, без да са налице условията и реда за това. В тази връзка навежда
доводи относно начина на удостоверяване от длъжностното лице, както и че липсват данни
от които може да се направи извод дали връчителят е залепил уведомление по чл. 47, ал. 1
ГПК на вратата или на пощенската кутия, а в случай, че до тях не е осигурен достъп - на
входната врата или на видно място около нея. Твърди, че не е установено изключението от
правилото - връчителят да е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка
1
от управителя на етажната собственост или по друг начин, както и да е удостоверил това с
посочване на източника на данни в съобщението. Твърди, че липсват данни съдът да е
извършил служебна проверка по местоработата на ответника, съобразно нормата на чл. 47,
ал. 3 ГПК. С оглед на това твърди, че са налице тежки нарушения на правилата за
призоваване, не е имало основание за назначаване на особен представител на ответника, а
като е участвал чрез него в производството, доверителят ми не е бил надлежно
представляван по делото, което опорочава всички извършени от особения представител
процесуални действия.
Инвокира друго процесуално нарушение, изразяващо се в приемането на
подадената от особения представител молба за отлагане на делото за неоснователна. С оглед
на това твърди, че му е нарушено правото на защита. Твърди, че съдът не е указал на
ответника да посочи дали подаването на отговор на исковата молба след срока се дължи на
особени непредвидени обстоятелства, каквито са налице в случая. Молим да приеме, че в
случая пропускът за подаване на исковата молба се дължи на особени непредвидени от
ответника обстоятелства, като предоставите възможност на ответника да депозира отговор
на искова молба, като представи доказателства и заяви доказателствени искания.
Твърди, че ако съдът приеме, че ответникът е бил надлежно представляван в
първоинстанционното производство, то решението е постановено при множество нарушения
на материалния закон. В тази връзка твърди, че отсъства елемента от фактическия състав
вината и противоправността на деянието. Развива доводи относно действителната
фактическа обстановка, свързана с провеждането на боксовия мач. Твърди, че и двамата са
били с еднаква екипировка, както и че преди провеждането на мача, ищецът лично се е
оплакал на ответника, че е имал проблем с челюстта, която му е била счупена два месеца
преди това. Твърди, че отсъства и елемента противоправност, тъй като ищецът доброволно е
участвал в срещата, действал е с ясното съзнание, че участва в регламентирана среща.
Оспорва размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като
твърди, че същото е силно и необосновано завишено, като не съответства като еквивалент
на действителните неимуществени вреди, претърпени от него. В тази връзка твърди, че при
определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, съдът е
нарушил принципа за справедливост, установен в нормата на чл. 52 ЗЗД. Ето защо моли
съда постанови връщане на делото на първоинстанционния съд от момента на подаване на
отговор на исковата молба, с оглед реализирането на правото на зашита на ответника и
ефективното му представителство. Евентуално в случай, че искането за връщане на делото
на първоинстанционния съд е неоснователно, моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли като неоснователни и недоказани предявените искове.
Ответникът по въззивната жалба К. П. Н. оспорва същата. Твърди, че решението е правилно,
обосновано и изчерпателно мотивирано предвид липсата на каквито и да било представени
по делото релевантни писмени и гласни доказателства от страна на ответника, в чиято
доказателствена тежест е било да докаже пълно и главно твърденията си. Твърди, че
релевираното възражение за тежко нарушение на правилата за призоваване са силно
2
преувеличени и по-подходящи за наказателния процес, но не и за настоящия случай. Твърди,
че по-внимателен анализ на въззивната жалба показва, че съвсем умишлено отново не се
сочи адреса на Р. Х.. а само съдебен адрес за призоваване - адреса на адвокатската кантора.
Твърди, че възражението на жалбоподателя за допуснато от първоинстанционния съд
процесуално нарушение по чл.142, ал.2 ГПК е неоснователно. В тази връзка прави анализ на
разпоредбата на чл. 8 и чл. 142 от ГПК, като твърди, че към молбата обаче не е приложено
никакво доказателство за служебната му ангажираност, а още по-малко доказателства за
наличие на препятствие, което страната не може да отстрани. Твърди, че особеният
представител на ответника като адвокат с многогодишен професионален опит, със сигурност
би следвало да е наясно с процесуалните възможности, конто са били на негово
разположение в случай, че не може да се яви лично по дело, за което е редовно уведомен -
например да депозира писмено становище, в което ла изрази мнението си по доклада, хода
на делото, доказателствата и да направи искания или възражения или да упълномощи друг
адвокат, които да се яви в съдебно заседание. Твърди, че подаването на отговора на исковата
молба извън установеният в ГПК срок за това и настъпването на последиците предвидени в
чл.133 от ГПК по никакъв начин не може да бъде вменено, като процесуално нарушение на
първоинстанционият съд. Твърди, че въвеждането на нови твърдения и обстоятелства по
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД едва с въззивната жалба е абсолютно процесуално
недопустимо. Твърди, че абсолютно невярно е, че екипировката и на двамата е била
идентична. Абсолютно невярно е, че двамата са действали със съзнанието, че участват в
спортен двубой. Абсолютно невярно и силно унизително е твърдението, че К. Н. е бил със
счупена на две места челюст още преди събитието.
По отношение на размера на присъденото обезщетение твърди, че размерът на
претендираното обезщетение нито веднъж не е бил оспорен. Цитира съдебна практика.
Моли съда да постанови решение, с което да потвърдите изцяло атакуваното, като
претендира разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 6
227 от 05.12.2023 г., постановено по гр. д. № 12 496/21 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 3 състав, съдът е осъдил Р. И. Х. да заплати на К. П. Н., на основание
чл. 45 ЗЗД, обезщетение за претърпени вреди от непозволено увреждане, както следва:
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер 50 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 20.03.2021 г. до окончателното й изплащане и обезщетение за имуществени
вреди от 231.51 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2021 г. до окончателното
изплащане, както и сторените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в
размер 2 800 лв.
Не се спори, а се установява и от събраните по делото доказателства, на
3
20.03.2021 г. ищецът е отишъл на обяд в спортната зала на ул. „Виолетка“ № 2, за да участва
в снимането на шоу, като портиер и касиер. Не се спори, а се установява и от
доказателствата по делото, че в последствие организатора К. му предложил да се снима на
мястото на момче, което не е дошло и да се бие с ответника Р. Х., с прякор Р..
Не се спори, че са присъствали не повече от десетина човека, като всичко се е
заснемало с мобилен телефон от оператора И. Ш., като впоследствие на 12.04.2021 г.
видеозаписът от боя бил качен от К. К. в YouTube, в общодостъпен канал с над 1600 реални
последователи, със заглавие на клипа ШОУ БЕЗ РЕЗЕРВАЦИИ- ЕП. 10.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че след инцидента
е образувано ДП № 502 по описа на 02 РУП, пр. пр. № 11 715/21 г. по описа на СРП срещу
ответника Р. И. Х. за нанесената на ищеца средна телесна повреда - престъпление по чл. 129
НК, което към настоящият момент е спряно.
В показанията си свидетелят В. П. И. - П., майка на ищеца твърди, че знае, че
на сина й е бил нанесен побой. Твърди, че на посочената дата тя е отишла да го вземе от
шоу, както било обявено - след снимките на шоуто. Били двете със сестра му. На това шоу К.
К. поканил сина й да вземе участие, като помага като касиер, тъй като шоуто се заснема със
статисти, които плащат на входа. Кога видяла сина си, операторът И. Ш. го държал и му
помагал, защото ищецът не можел да ходи самостоятелно. Обяснил й, че К. е пострадал от
сценичен бой и трябвало да бъде заведен на лекар. Помогнал й да го заведат директно до
колата и отишли в Пирогов. Там установили, че челюстта му била счупена на две места и
трябва да се обездвижи и да му се направи операция с поставяне на метална шина -
наместване и поставяне на метални скоби. Приели го в болница. Твърди, че синът й не
можел да говори, бял като платно, треперел. На третия ден го изписали за домашно лечение,
като не можел нито да говори, нито да се храни. Твърди, че поради спецификата на зъбите
му почти всичката храна изтичала от устата му и свидетелката му купувала ентерална храна,
за да може да я приема. Твърди, че не можел да говори, мучал, нямало никаква комуникация
с него, това продължило петдесет дни с шината и още две седмици след това. Две седмици
не трябвало да става от леглото. Започнал да се захранва сам, първоначално със супа. След
сваляне на шината отварял устата си половин сантиметър, можел по малко да говори. Заради
болките, които продължавали, предимно нощем пиел обезболяващи като аулин, за да може
да спи и това продължило поне две - три седмици след свалянето на шината.
В показанията си твърди, че синът й не искал да посещава психолог, защото
не искал да говори за станалото, тъй като това връщало усещанията му за инцидента, и сега
рядко го споменава, но все още не е превъзмогнал травмата и кара майка си да го посреща,
когато закъснява вечер. Не излиза много, всичко върши от вкъщи, въпреки че е студент кино,
има страх да излиза вечер, за да не попадне на място, където може да има сбиване. дори
неговите приятели се притесняват за него. Твърди, че пролет и есен, макар и рядко, го болят
зъбите. Ищецът продължава да живее при родителите си.
В показанията си свидетелят И. Г. Ш. твърди, че е присъствал на процесното
4
събитие като оператор, познава ищеца, тъй като е бил студент на баща му в НБУ
операторско майсторство. Твърди, че е бил поканен от К. К. за оператор на боксовия мач,
който се провел на 20.03.2023 г. малка спортна зала в кв. „Надежда“, снимал с телефона на
К.. Твърди, че мачът бил без лиценз, като идеята била да бъде шоу, да го заснемат и качат в
Ютуб като реклама. Твърди, че първоначално имало мач между К. и Р., след което ищецът
играл с ответника мач и пострадал. Твърди, че в проведения спаринг, тъй като Р. бил по -
подготвен, нанесъл тежки удари, от които К. Н. не могъл да се опази. Твърди, че е било
договорено, че мачът ще е бутафорен, а впоследствие се оказало, че си е съвсем истински.
Твърди, че ищецът се съгласил да играе срещу Р. след отказа на К. К., но го пребили - бил
ударен в ченето, той залитнал и съдията прекратил мача и казали, че Р. е победител. Твърди,
че Н. бил притеснен и стресиран, изпитвал силна болка. Твърди, че ответникът е тренирал
бокс 7-8 години, а К. К. не е боксьор, както и че Х. бил поне 10-15 кг. по - тежък от ищеца.
От заключението на съдебно - медицинска експертиза се установява, че в
резултат на претърпения на 20.03.2021 г. инцидент ищецът е получил травма в областта на
лицето, изразяваща се в счупване на долната челюст (мандибула) вдясно, което реализира
медико биологичния признак трайно затруднение в дъвченето и говоренето за период по -
голям от 30 дни. Вещото лице твърди, че на счупеното място е необходимо поне месец за да
се образува костен калус (за по големи фрактури 2 месеца), поради което фрактурите се
обездвижват за такъв период от време. Костният калус, обаче, не е истинска кост, а
представлява гъбесто подобна костна материя, която изгражда наново фрактурата.
Постепенно той се замества от истинска кост с характеристиките на костта, която е била
счупена. Тогава функцията на съответната кост може да се каже, че е напълно възстановена.
Това възстановяване отнема много време - от 6 до 12 месеца.
От заключението на вещото лице-психолог се установява, че тестовите
изследвания и проведения личен преглед характеризират ищеца К. Н. със средна към висока
степен на тревожност; в процес на трансформация от юношески оптимизъм към
реалистична представа за собствените и на околните възможности и особености. Твърди, че
след травматичен жизнен опит той е започнал изграждане на реалистична оценка на
случващото се, като съществува актуална опасност от конфликт поради това, че търси
безусловно съвпадение на възгледите и се нуждае от емоционална връзка с тези, които
приема за близки, но без да престъпва принципите си. Твърди, че способността му да се
съпротивлява на външни въздействия е снижена и това се проявява в повишена
раздразнителност и нетърпеливост, не е удовлетворен от начина си на живот, чувства се
претоварен и дотолкова въвлечен в проблемите, че не може да ги прецени обективно,
поглеждайки ги отстрани. Твърди, че се справя относително добре с ежедневните си
задължения, но, когато има стресова ситуация, се мобилизира и се справя, като, след това, се
нуждае от много по-дълго от обичайното време за възстановяване - както физическо, ката и
психическо.
В заключението вещото лице е отразило, че към периода на провеждане на
психологическото изследване е клинично здрав, не показва психотични симптоми, но се
5
наблюдават отчетливи признаци за непреодоляна психическа травма, свързана с
преживяното на 20.03.2021 г., като е налице сериозна опасност от развитие на
посттравматично стресово разстройство. Твърди, че благоприятен факт, способствал за
частичното справяне с преживяното е, че младежът е получил безусловната подкрепа от
близките си, но това не е достатъчно за преодоляване на психическите последици от
преживяното. Внезапността на станалото и първоначалната невъзможност да се осмисли то,
е типична характеристика на силно травматичните ситуации, които благоприятстват
развитието на посттравматично стресово разстройство. Психическата травма не е
преодоляна повече от две години и седем месеца след травмиращото събитие.
Пред настоящата инстанция допуснатия до разпит свидетел Ц. Ц. твърди, че
познава и двете страни от въпросното събитие, като участвал там като коментатор. Твърди,
че опонентът на Р. доброволно се е съгласил да участва. В показанията си твърди, че и двете
страни са си нанасяли удари, като поведението на ответника е било спортсменско. Този
извод прави въз основа на факта, че след двубоя се е притекъл, помогнал с вода на момчето.
Твърди, че идеята е била мача да бъде бутафорен, но ударите са си били истински, пълен
контакт. Твърди, че К. Н. е бил нисичък, бил по-слабия противник, но парадирал, че ще се
състезава. Твърди, че не знае дали ищецът е бил предупреден, че срещата е шоу, не е
присъствал на срещата с уговорките. Изразява предположение, че след като се е съгласил да
участва е бил подготвен за срещата. Настоящият състав намира, че дадените показания
относно ръста на участниците, както и относно идеята относно характера на двубоя не
следва да се кредитират. В тези части дадените показания противоречат на изгледания
видеозапис, които отразява действителното състояние на участниците преди и по време на
двубоя. Не следва да се споделят и твърденията за бутафорност на двубоя, тъй като от една
страна отразяват субективното възприятие на свидетеля, а от друга страна са в противоречие
със записа. Не на последно място извод в насока на кредитиране на показанията в тази част
на свидетеля не може да бъде установен и от обясненията на страните, дадени пред
настоящата инстанция. В обясненията си пострадалия сам твърди, че е дал съгласието си, с
оглед знанието, че това ще е видеоклип.
От представеният и приет като доказателства по делото видеозапис се
установява, че видимо предпазните средства на двамата участници се различават, тъй като
шлема на пострадалия е без подбрадник. От записа се установява, че твърдението за по-
малък размер (височина) на пострадалия не отговаря на истината. От съдържанието на
същият запис се установява, че в срещата двамата участници си разменят удари, за които не
може да се направи извод за съществуваща уговорка за бутафорност.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
уточнения съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 231.51 лв.,
6
представляваща обезщетение за имуществени вреди.
С обжалвано решение № 6 227 от 05.12.2023 г., постановено по гр. д. № 12
496/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 3 състав, съдът е осъдил
Р. И. Х. да заплати на К. П. Н., на основание чл. 45 ЗЗД, обезщетение за претърпени вреди от
непозволено увреждане, както следва: обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер
50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.03.2021 г. до окончателното й изплащане
и обезщетение за имуществени вреди от 231.51 лв., ведно със законната лихва, считано от
15.10.2021 г. до окончателното изплащане, както и сторените разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение в размер 2 800 лв.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът в
настоящия си състав намира същата за процесуално допустима, като подадена в
решителните срокове и от оправомощено лице.
Във въззивната жалба са релевирани доводи за недопустимост на атакуваното
решение, свързани с твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничили правото на защита на ответника. Така наведените доводи съдът в настоящия си
състав намира за неоснователни.
Съобразно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 9 от
ППВС № 1/10.11.1985 г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното
искане и по начина, който е поискан от ищеца. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК
регламентира един от основните принципи на гражданския процес - диспозитивното начало,
според което предметът на делото и обемът на дължимата от съда защита и съдействие се
определят от страните по спора. Следователно съдът е длъжен да разгледа само иска, с който
е сезиран. Решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото
може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на
право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато
липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Съгласно
Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ВКС, ОСГТК дейността на въззивната
инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор, произнасяне по спорния
предмет на делото, който предмет се въвежда с исковата молба, като съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК и Тълкувателно решение 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС въззивният съд дължи служебно произнасяне по валидността на решението
изцяло, служебно произнасяне по допустимостта на първоинстанционния съдебен акт в
обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната
жалба с уточненията в т. 1 и 2 на посоченото Тълкувателно решение. Предмет на делото е
спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието (изложените в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения) и петитума на исковата молба
(заявеното искане). Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е
произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз
7
основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението е недопустимо, тъй
като е разгледан иск на непредявено основание.
В конкретния случай видно от обстоятелствената част на въззивната жалба се
твърдят допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, свързани с
призоваването на ответника и възможността на същият да вземе становище по предявеният
иск и да ангажира доказателства. Така наведените твърдения не могат да обосноват
недопустимост на атакуваното решение. Съгласно задължителните разяснения в т. 1 от ТР №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното
разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната
инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните
чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под
приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по
същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да
потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Допуснатите нарушения на
процесуалните права дават възможност на въззивника да поиска събирането на
доказателства във въззивната инстанция, с оглед на осъществяване на задължението на
въззивния съд да разреши спора по същество. С оглед на това настоящият състав намира, че
атакуваното решение е допустимо, а наведените твърдения за неговата недопустимост
неоснователни.
Релевираните от въззивника доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение са свързани
с твърдения, че съдът неправилно е преценил наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността
на деликвента, по отношение на противоправността, вината, както и неправилно определяне на размера на
обезщетението, което репарира вредите. Така наведените твърдения за незаконосъобразност на атакуваното
решение, съдът в настоящия си състав намира за основателни по следните съображения:
Един от източните на задълженията е деликтната отговорност, уредена в разпоредбата на чл. 45, ал.
1 от ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Източникът на вредоносния резултат и самата вреда представляват промяна в обективната
действителност, която е нежелана от увредения. За да бъде успешно проведен иска за ангажиране на деликтната
отговорност по безспорен начин следва да се установят наличието на следните предпоставки: деяние, вреда,
противоправността на деянието, причинната връзка и вината. Деянието (действие или
бездействие) трябва да е противоправно, като вината се предполага до доказване на
противното. Вредата е основния елемент на непозволеното увреждане. Под използвания
термин „вреда” следва да разбираме каквото и да е засягане на правно защитени блага.
Противоправно е всяко поведение, което защитава чуждо благо, защитено от правния ред,
като предмет на чуждо абсолютно субективно право. Тя се изразява в нарушаването на
предписанията на императивна правна норма. Правнорелевантната причинна връзка между
деянието и вредата е тази, която обосновава ангажирането на гражданската отговорност.
Липсата на една от тези предпоставки води до неоснователност на предявеният иск. В
производството по предявен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД в тежест на
ответника е да обори презумпцията въведена от законодателя в разпоредбата на чл. 45, ал. 2
от ЗЗД. Тежестта на доказване на другите релевантни за спора предпоставки за ангажиране
на отговорността за вреди по чл. 45 от ЗЗД е на ищеца. Същият следва при условията на
8
пълното и главно доказване да установи наличието на противоправното поведение на
ответника, на вредата от това противоправно поведение, както и наличието на причинна
връзка с това обстоятелство. С оглед на въведените във въззивната жалба на ищеца
твърдения за незаконосъобразност на изводите на първоинстанционния съд, настоящият
състав приема като спорни пред настоящата инстанция изводите на по отношение на
противоправността на действията на ответника и оборването на законовата презумпция за
наличие на вина.
По отношение на въведеното възражение за липса на противоправност на
извършеното деяние съдът в настоящия си състав намира следното:
Противоправността при деликта се изразява в нарушаването на предписанията
на императивна правна норма. Не всяко причиняване на вреди е противоправно. Вредите и
противоправността са различни предпоставки за ангажиране на отговорността на
деликвента. В определени хипотези увреждането е разрешено от правото. Пример за това са
неизбежната отбрана, крайната необходимост, упражняване на субективно право в
установените от закона граници, както и съгласието за увреждане от страна на пострадалия.
Липсва спор в доктрината и съдебната практика, че причинителят на вредите отговаря
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието. Деликатната
отговорност изисква да се установи такова действие или бездействие на привлеченото към
отговорност лице, което да сочи на виновно поведение или на нарушение на установен ред и
правила на поведение в дадена област или професия. В случая няма съмнение, че ответникът
не е допуснал нарушение на някое задължение, възложено му от закона. Извършените от
него действия не представляват и нарушение на общата норма, която стои в основата на
задълженията по чл. 45 и сл. ЗЗД. Общата норма влиза в действие при оценката на дадено
поведение, когато то не е съобразено с общоприети, нормални, обичайни изисквания. По
делото не са ангажирани годни доказателства, от които съдът да направи обоснован извод за
поведение, което не е съобразено с такива изисквания. В тази връзка не следва да се
кредитират показанията на свидетеля Шекерджиев „че е било договорено, че мачът ще е
бутафорен“. Това твърдение в показанията не следва да се кредитира, тъй като липсва
изявления, че същият е участвал в подготовката на мача, а от друга страна същите са
вътрешно противоречиви, с оглед изнесеното, че същият е бил поканен в качеството си на
оператор, поради което не съществува задължение да присъства при уговарянето на
участниците и не на последно място отразява неговото субективно възприятие.
В конкретния случай вредите, които са причинени от пострадалия, не са пряка
и непосредствена последица на извършеното от причинителя (другия участник в двубоя,
ответник в производството) на вредите деяние. За тях последният не отговаря. От факта, че
пострадалия и прекия причинител на увреждането са взели участие в обща игра, която крие
опасност от нараняване не може да бъде направен обоснован извод за общо участие при
настъпването на вредите. Отговорността на прекия причинител на вредата се обуславя от
наличието на пряка причинна връзка от поведението му, изразена в нарушение на правилата
на играта, довели до увреждането. В конкретния случай настоящият състав намира, че не е
9
налице нарушение на правилата на играта от страна на причинителя на вредата, ответник в
настоящето производство. Пострадалият сам е дал съгласието си да участва в тази игра, не е
направил възражение относно разликите в екипировката на двамата участници, както и в
разликата в телосложението и теглото на същите. Не следва да бъде споделено и
разбирането на първоинстанционния съд, че К. Н. е очаквал сценичен бой, а не реален
боксов мач с възприетия от него като физически превъзхождащ го противник. От
извършения преглед на видеозаписа на срещата не може да се направи обоснован извод за
такова очакване. В него и двамата участници нанасят удари, за които не може да се приеме,
че представляват част от сценичен бой. За да бъде възприето това е необходимо да има
предварителен сценарии, в които да са посочени конкретните действия, а доказателства за
такъв не са събрани. Твърдението, че е налице противоправно поведение от страна на
ответника, изразяващо се в разлика в телосложението и теглото на участниците само по себе
си не дава основание за извод относно наличието на виновно противоправно поведение от
страна ответника. По делото липсват доказателства за предварително установени правила на
играта, които да са били нарушени от ответника, такива каквито съществуват в бокса. Такъв
извод не може да бъде направен и от твърдението на ищеца, установено от прегледа на
записа, че двамата участници са с различна защитна екипировка. Участието на пострадалия
в този мач (среща) е резултат от неговото ясно и недвусмислено съгласие за участието в
игра, която крие опасност от нараняване. В тази връзка следва да се споделят и изводите на
съдебнопсихиатричната експертиза, която е установила „повишена раздразнителност и
нетърпеливост, чувство на неудовлетвореност от начина на живот“. С оглед на това може да
се направи обоснован извод, че давайки съгласието си участие ищецът е игнорирал общо
приети, нормални и обичайни изисквания за съхранение, сам се е поставил в положение да
търпи вреди, които са резултат от негово поведение. Това съгласие изключва
законосъобразен извод, че настъпилите вреди са в пряка и непосредствена последица от
противоправно поведение на ответника. Даденото съгласие за участие, при съзнаването на
опасния характер на играта (срещата) по същество представляват предварително дадено
съгласие за увреждане, което изключва противоправността. Възприемането на обратното би
довело до претенции за ангажирането на отговорността на всеки състезател, които е
претърпял вреди по време на спортно състезание.
Дори да се приеме за доказано твърдяната от ищеца в производството
предварителна уговорка за сценичен бой, без размяна на действителни удари и уговорка за
„бутафорност“ на срещата (годни доказателства за това не са ангажирани), то отново не
може да се направи обоснован извод за наличие на противоправност в действията на
ответника. Установявайки, че „уговорката“ няма да бъде спазена, ищецът е могъл да
прекрати боя (срещата) преди да бъде нанесен удара, причинил травматичното увреждане.
Доказателства за такова намерение не се установяват от изгледания запис на срещата. От
него по безспорен начин се установява, че искания за прекратяване не са правени, а
поведението на ищеца е за продължаване на срещата. Това поведение, включващо и липсата
на искания за прекратяване по същество представляват дадено съгласие от негова страна,
което е основание за изключване на отговорността за вреди.
10
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че не е налице един от
елементите за ангажирането на деликтната отговорност на ответника. Липсата на един от
кумулативните елементи, е достатъчно основание за извод за неоснователност на
предявеният иск, поради което наведените възражения относно начина и критерии при
определяне на размера на обезщетението е безпредметно да се обсъждат.
По изложените съображения съдът, в настоящия си състав намира, че
атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени и
вместо него се постанови ново, с което предявените искове се отхвърлят.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски в
настоящето производство, съдът намира, че такива се дължат на въззивника. Релевираното
от ответника по въззивната жалба възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът намира за неоснователно с оглед на обема на извършените
процесуални действия и фактическата и правната сложност на делото пред настоящата
инстанция. Ето защо ответникът по въззивната жалба следва да бъде осъден да заплати на
въззивника сумата от 5 520 лв., представляваща разноски за един адвокат. Разноски за
внесена държавна такса не са претендирани, поради което не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6 227 от 05.12.2023 г., постановено по гр. д. № 12 496/21 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 3 състав, като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. П. Н., ЕГН: ********** срещу Р. И. Х., ЕГН:
********** обективно съединени искове за заплащане на сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за заплащане на сумата от 231.51
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА К. П. Н., ЕГН: ********** да заплати на Р. И. Х., ЕГН: **********
сумата от 5 520 (пет хиляди петстотин и двадесет) лв., на основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11
12