ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 46
гр. В**, 23.07.2021 г.
ВОС в закрито заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:АН* М. П*
като разгледа докладваното от АН* М. П* Търговско дело № 20201300900054
по описа за 2020 година
Производството по делото е спряно във връзка с отправено от съда преюдициално
запитване.
По делото е постъпило искане от „КТБ“ АД /н/ за оттегляне на отправеното от съда
преюдициално запитване, по което е образувано и към момента пред Съда на Европейския
съд е висящо дело № С-260/21 (КТБ).
За да обоснове искането си за оттегляне, ищецът се позовава на решение на
Конституционния съд от 27 май 2021г. по конституционно дело № 9 от 2020г., с което
разпоредбите на § 5, 6, 7 и 8 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за
изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от
2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019г.) са обявени за
противоконституционни. Иска се ВОС да оттегли искането си за преюдициално запитване и
спре делото до решаване на друг спор, който е преюдициален по отношение на настоящия.
Препис от искането е изпратено на ответника по делото „Елит Петрол“ , по чието
искане е отправено запитването за становище.
Ответникът „Е* П*“ АД , с ЕИК ********* се противопоставя на искането, като
посочва , че предметът на конституционно дело № 9 от 2020г., по което се е произнесъл
Конституционният съд е различен от предмета на преюдициалното запитване, с което е
сезиран Съдът на Европейския съюз по настоящото дело.Посочва се също , че правните
последици от решението на Конституционния съд също не се припокриват с последиците от
решението на Съда на Европейския съюз по отправеното до него преюдициално запитване.
С оглед на изложеното се иска съдът да не оттегля отправденото до ЕС преюдициално
запитване , образувано в дело под № Ъ-260/21 /КТБ/.
След като се запозна със становищата на страните и Решението на Конституционния
съд от 27 май 2021 г. по конституционно дело № 9 от 2020 г. съдът намира искането за
оттегляне на отправеното преюдициално запитване за неоснователно по следните
съображения:
1
С определение от 21.04.2021 г. ВОС е отправил искане до Съда на Европейския съюз
за отговор на следните въпроси по реда на чл.267 от ДФЕС:
1. Следва ли чл. 63 ДФЕС, уреждащ свободното движение на капитали и плащания,
да се тълкува в смисъл, че включва осъществяването на прихващане в отношения с банкова
институция, при което търговско дружество – длъжник на банката изпълнява свои
задължения чрез прихващане на насрещни установени по размер, ликвидни и изискуеми
вземания, които има към същата банка ?
2. Следва ли чл.63 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че промяната на условията за
действителност на вече извършени законно прихващания между търговско дружество и
банкова институция, която обявява за недействителни извършените прихващания въз основа
на нови условия, които се прилагат ретроактивно спрямо осъществените вече прихващания,
представлява пречка по чл. 63, пар. 1 ДФЕС, ако има за последица ограничаване на
възможността за изпълнение на задължения към други дружества, в капитала на които имат
акции или дялове или от които държат облигации субекти от други държави членки на ЕС?
3. Следва ли чл. 63 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна
уредба, с която се променят ретроактивно условията за действителност на вече извършени
законно прихващания между търговско дружество и банкова институция, като обявява за
недействителни извършените прихващания въз основа на нови условия, които се прилагат
ретроактивно спрямо осъществените вече прихващания ?
4. Следва ли член 4, параграф 2, буква а) и членове 26, 27, 114 и 115 от Договора за
функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), които уреждат единния вътрешен пазар на
ЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, с която се променят
ретроактивно условията за действителност на вече извършени законно прихващания между
търговско дружество и банкова институция в държава - членка, като се обявяват за
недействителни извършените прихващания въз основа на нови условия, които се прилагат
ретроактивно спрямо осъществените вече прихващания и в случаите, когато
правоотношенията се развиват само между еднонационални правни субекти и така могат да
се квалифицират, като вътрешни отношения, без директна трансгранична връзка с
вътрешния пазар на ЕС ?
5. Следва ли чл. 2 вр. чл. 19, ал. 1 ДЕС и чл. 47, ал. 1 и 2 ХОПЕС да се тълкуват в
смисъл, че позволяват приемането на национална правна уредба, която променя условията за
действително извършване на прихващания в отношенията с банкова институция, като
придава изрично обратно действие на новите условия и обявява за недействителни законно
извършените към минал период от време прихващания, при условията на висящо
производство за несъстоятелност на банкова институция в съответната държава членка и
заведени висящи съдебни производства за обявяване за недействителни на извършени
спрямо банката прихващания, по отношение на които към момента на извършването им са
2
били приложими други правни условия?
6. Следва ли принципът на правна сигурност, като общ принцип на правото на ЕС да
се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която променя условията за
действително извършване на прихващания в отношенията с банкова институция, като
придава изрично обратно действие на новите условия и обявява за недействителни
извършени законно към минал период от време прихващания, при условията на висящо
производство за несъстоятелност на банкова институция в съответната държава членка и
заведени висящи съдебни производства за обявяване за недействителни на извършени
спрямо банката прихващания, по отношение на които към момента на извършването им са
били приложими други правни условия?
С решение на Конституционния съд от 27 май 2021г. по конституционно дело № 9
от 2020г., разпоредбите на § 5, 6, 7 и 8 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на
Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ,
бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019г.) са обявени за
противоконституционни.
Т.е в предмета на преюдициалното запитване е включено освен тълкуване на правото
на ЕС, за да прецени дали оспорените норми на §5,6,7 и 8 от ПЗР на ЗИДЗБН съответстват
на съюзните норми, така също и тълкуване за съответствие с правото на ЕС и на
разпоредбите на чл.59, ал.5 и ал.6 ЗБН във връзка със същинското обратното действие, което
им е придадено с § 7 и 8 от ПЗР на ЗИДЗБН. Това означава , че предмета на преюдициалното
запитване е различен от предмета на конституционното дело.
На второ място решението на КС по посоченото дело е ирелевантно за
съответствието на §5,6,7и 8 ПЗР на ЗИДЗБН с наднационалното право на ЕС.
Различни са и правните последици от решението на КС и не се припокриват с
последиците от решението на Съда на Европейския съюз по отправеното до него
преюдициално запитване. Решението на КС има действие занапред, съгласно чл.151,ал.2 от
К на Република България, докато евентуално решение на СЕС ще даде тълкуване за
съответствие на нормите на §5,6,7и 8 ПЗР на ЗИДЗБН с правото на ЕС от момента на
тяхното приемане.
Предвид изложеното ВОС намира, че следва да се остави без уважение искането
на „КТБ“ АД /н/ за оттегляне на отправеното от съда преюдициално запитване, по което е
образувано и към момента пред Съда на Европейския съд е висящо дело № С-260/21 (КТБ),
за което
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „КТБ“ АД /н/ за оттегляне на отправеното от
съда преюдициално запитване, по което е образувано и към момента пред Съда на
Европейския съд е висящо дело № С-260/21 (КТБ).
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Окръжен съд – Видин: _______________________
4