Р Е Ш Е Н И
Е № 261345
гр. Пловдив, 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 5264 по описа за 2020
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявени от И.Ж.Т. ***, за заплащане на
сумата в размер на 2 371, 54 лева, представляваща възнаграждения за извършени
от ищеца специфични служебни задължения по *****************, предназначено за *******
в сградата на ******** при ОД на МВР- Пловдив за периода
01.02.2017г.- 29.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.05.2020г., до
окончателното заплащане на задължението, както и обезщетение за забава върху
главницата в размер от 385, 46 лева, дължимо за периода 01.03.2017 г. – 19.05.2020
г. ( отразените суми са претендираните от ищеца след заявено на основание чл.
214 ГПК увеличение в размера на исковете досежно претенциите за главница и за
мораторна лихва, сторено в открито съдебно заседание, проведено на 02.12.2020г.-
л. 144 гръб ).
Ищецът
И.Ж.Т. твърди, че работи по служебно правоотношение при ОД- МВР Пловдив, като
за периода 01.02.2017 г. – 29.02.2020 г. е полагал труд при сумирано
изчисляване на работното време на 24-часови смени на длъжност „********. Според
ищеца, неговите задължения се уреждали в Инструкция № ******** г. и Процедура
за ежедневната дейност на служителите от „********“ на ********. Излага
съображения, че престирането на работна сила се осъществявало в специално
обособено помещение, предназначено за оперативно- дежурна работа. В същото се
помещавал и **********, в който се съхранявали ********. Посочва, че макар и да
не му било вменено с изрична заповед, част от задълженията на ищеца касаели ***************,
което свидетелствало от актовете, уреждащи неговите задължения и дневника за
сдаване и приемане на дежурство в **** на ********.
Според
ищеца съобразно нормата на чл. 178 ал.1 т.2 ЗМВР към основното месечно
възнаграждение, следва да му бъде заплатено такова за изпълнение на специфична
дейност по ********. Неговият размер се определя въз основа на Заповед № ********
г. на *** на вътрешните работи, а именно до 50 % от базовата сума. Ищецът
посочва, че въпреки липсата на информация дали има издадена заповед за определя
на размер на допълнително възнаграждение, то такова се дължи. Предвид
изложеното, то се претендират и горепосочените суми извършени от ищеца
специфични служебни задължения по *****************, предназначено за
оперативно- дежурна работа в сградата на ******** при ОД на МВР- Пловдив.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба, с който се взима становище за неоснователност на предявените
искове. Излагат се съображения, че в процесния период са издадени две Наредби
за заплащане на специфичните служебни задължения, като допълнителното
възнаграждение може да възлиза на 50 % от 140 лева. Посочва се, че в
длъжностната характеристика на ищеца не е възложено задължение за **********. Изтъква
се, че подобна дейност не му е и изрично възлагана и ищецът фактически не я е
осъществявал. Отделно, поддържа се и че ******, намиращи се в служебната каса
не са ******** съобразно чл. 7 от ЗОБВВПИ. Излага съображения, че за да бъде
заплатено допълнително възнаграждение за специфични служебни дейности, следва
тази дейност да се изпълнява пряко от съответните служители. В случая, подобна
дейност не само не е възлагана, но и не влиза пряко в осъществяваните от ищеца
дейности. Също така посочва, че определянето на допълнително възнаграждение се
извършва единствено от ****** на структурата, т.е. ******** на ОД МВР Пловдив,
като за ищеца такова предложение е направено единствено за работа с
видеозаписи. Поддържа се, че допълнителните възнаграждения са в процентно
съотношение и същите не могат да бъдат определени от съда, а единствено от ********
на ОД на МВР- Пловдив. Моли се, така предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Между страните не е спорно
обстоятелството, че за процесния период от 01.02.2017 г. до 29.02.2020 г.
ищецът е заемал длъжността „********“ при ОД на МВР- Пловдив, като мястото му
на работа е било в сградата на ******** при ОД
на МВР- Пловдив. Впрочем, между страните липсва и спор досежно обстоятелството,
че на ищеца не му е издавана нарочна заповед, с която да му бъде възложено
извършването на специфични служебни задължения по *****************,
предназначено за оперативно- дежурна работа в сградата на ******** при ОД на
МВР- Пловдив (ищецът потвърждава, че не е налице издавана заповед- видно от
отразеното на стр. 1- ва от исковата молба ).
Спорът в настоящото производство се
концентрира върху обстоятелството дали без да е налице изрично възлагане,
дейността по ******* в горепосоченото помещение, е част от трудовите функции на
длъжността „********“.
В § 26а от ДР на ЗМВР (ред. към ДВ бр.
60 от 2020г.) е дадена легална дефиниция
на понятието "специфични служебни дейности" и то е: „пряко изпълнявани от държавните служители
по този закон дейности за осъществяване на агентурно- оперативна, издирвателна,
експертно-криминалистична, патрулно- постова, пожарогасителна, спасителна и
неотложна аварийно-възстановителна работа, държавен противопожарен контрол или
превантивна дейност по чл. 17, ал. 2, т. 1, контрол на държавната граница,
химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с
опасни вещества и материали, летателна, авиационна, парашутна, плавателна,
водолазна, охрана на взривоопасни вещества, банкови или други ценности, борба с
тероризма или участие в специални операции, откриване, идентифициране и
неутрализиране на взривни устройства и взривни вещества, конвоиране,
съпровождане или транзитиране на лица, опазване на обществения ред и
разследване по досъдебни производства „. От цитираното легално определение
следва, че за да се определи допълнително възнаграждение по чл.178, ал. 1, т. 2 ЗМВР, ********* следва пряко да осъществява някоя от изчерпателно изброените
дейности. Тоест, същите следва да са му пряко възложени с нарочна заповед или
да следват от длъжностната характеристика на длъжността, която заема.
През процесният период, ищецът е заемал
длъжността "********" в ********
при ОД на МВР- Пловдив и длъжностната му характеристика / л. 54- 56/ не включва
нито една от посочените по- горе дейности ( и по конкретно дейност по **********).
Подобни дейности не са му възлагани пряко с нарочна заповед. Липсват и
доказателства фактически да е извършвал такива. Противно на твърдяното от
ищеца, извод за извършване на специфични служебни дейности не може да се
обоснове и от разпоредбите на Инструкцията за организация и реда за
осъществяване на дежурство в МВР / л. 12- 20/. Цитираният от ищеца в исковата
молба чл. 24, т. 14 от Инструкцията, касае правомощие на **** да разпореди при
необходимост използване на оръжие, като уведоми незабавно съответния
ръководител. Съдържанието на посочената разпоредба не вменява задължение на
оперативния да осъществява охрана на оръжията и боеприпасите за тях, а
единствено да разпореди тяхното използване ( което действие е съвсем различно
от физическото охраняване/ пазене на наличностите в касата). Задължение за
охраняване на оръжията и боеприпасите не следва и от разпоредбата на чл. 26, т.
5 от Инструкцията, която гласи- оперативните дежурни „упражняват контрол за охрана на структурата и спазване на
пропускателния режим“. Впрочем, цитираният текст е в подкрепа на твърдението
на ответната страна, че ************* е възложена на друго лице- дежурният
служител, който е разпределен на пост № *** в сградата на ******** при ОД на МВР- Пловдив (доколкото в изпълняваните от
него задължения се включва **** на цялата територия на *****, включително
сградата и паркинга – л. 136- 142 ). Съобразно съдържанието на чл. 26, т. 5 от
Инструкцията, ***** упражнява контрол за охрана, но не извършва сам тази
дейност (използваният израз „контрол за
охрана“ означава, че ***** сам не осъществява подобна дейност, а само би
могъл да проследи дали лицето, което я извършва е на своя пост ).
Отделно от гореизложеното, по делото е
приета и Заповед № ********г. за утвърждаване на
вътрешни правила за експлоатацията на ***** ( л. 93- л. 127). В чл. 16, т. 2 от
цитираната заповед, е посочено, че *********/****** (*******) в РУ отговаря за
отчетността на ОБВВПИ и други активи по ***** и е длъжен да организира и
осъществява съхранението на активите. Тоест, дейността по отчет и съхранение на
******** за тях ( включително и тези, намиращи се в касата, в помещението,
предназначено за оперативно- дежурна работа) е възложена на ***** на
съответното районно управление, а не е вменена на ****. Посоченото
обстоятелство се изяснява и от разпита на св. Ш.- *** на ******** при ОД на МВР- Пловдив / л. 88/. Св. Ш. изтъква, че в
оперативната дежурна стая е разположена каса, в която се съхраняват ******** за
тях. Акцентира и върху обстоятелството, че тези ******** са зачислени на ***,
който е ******. Свидетелят поддържа и че цялостната охрана на районното
управление ( 24 часа в денонощието ) се осъществява от служителя, разположен на
пост № ****, който не е *****. Съдът кредитира изложеното от свидетеля,
доколкото поднесената от него информация е обективна, логически последователна
и съответна на отразеното в чл. 16 от Заповед № ********г. ( л. 93- 127).
От показанията на св. Ф. ( л. 87) се установява,
че ключът от стаята на *** се намира при съответния ****** на смяна. Сочи и че
при приемане и предаване на дежурството, ***** съставя приемо- предавателен
протокол, в който се описва съдържанието на касата. Съдът счита за нужно да
акцентира върху факта, че съставянето на протокол за наличността в касата не е
достатъчно, за да се изведе заключение, че ищецът **********. Самата дейност по
описване на инвентара в касата в дежурната стая, не представлява действие по охрана.
Както вече бе изяснено, при възникване на нужда, ***** би могъл да разпореди
използването на огнестрелно оръжие и поради това се осъществява опис на
намиращото се в касата такова ( ако е извадено и използвано оръжие от касата,
то следва да се остави документална следа). Това действие обаче, не означава,
че оръжието се охранява ( пази ) от ********* - охраната се осъществява от пост
№ *** в сградата на ******** при ОД на МВР- Пловдив, а
самите ************ за тях са зачислени на *** на районното управление, който
непосредствено осъществява функции по отчет и съхранение (чл. 16, т. 2 от
горепосочената Заповед № ********г. ). Впрочем, ако ***** е разпоредил
използване на оръжие, то впоследствие и въз основа на съставените протоколи, ***,
на когото е зачислен материалният актив, ще знае и какво количество **** са
употребени, а оттам и колко е нужно, за да се запълни касата. Предвид това,
дейността по съставяне на приемо- предавателни протоколи от **** е свързана с
отчетността на материалния актив ( и което способства за осъществяване
дейността на *** ), а не с неговата охрана.
Аргумент в подкрепа на твърдението, че
ищецът извършва специфична дейност по *************, не може да се търси и в твърдението,
че по време на дежурство, у него се намира ключът от стаята на ***. Ключът му е
връчен, не защото му е възложено да охранява намиращите се в касата ********, а
защото по време на дежурство, ***** изпълнява своите присъщи и непосредствени
дейности, така както са описани в длъжностната характеристика ( л. 54- 56) и в чл.
24- 32 от Инструкция за организацията и реда за осъществяване на дежурство в
МВР ( л. 12- 20) и сред които не попада дейност от охрана на
съдържанието на касата.
По отношение на приложената към исковата
молба и цитирана от ищеца съдебна практика, обективирана в Решение № 1769/
07.12.2017г., по гр.д. № 5138/ 2017г., по описа на РС- Русе / л. 28- 33/, то
съдът счита, че същата не е обвързваща за настоящия съдебен състав. Още повече,
че не представлява и трайна съдебна практика, доколкото са постановени в изцяло
противоположен смисъл по идентични казуси Решение
№ 42 от 27.01.2020 г. по в. гр. д. № 837 / 2019 г., по описа на Окръжен съд –
Русе, Решение № 405 от 04.11.2019 г. по в. гр. д. № 548 / 2019 г., по описа на
Окръжен съд – Русе, Решение № 456 от 27.11.2019 г. по в. гр. д. № 709 / 2019
г., по описа на Окръжен съд – Русе, Решение № 468 от 05.12.2019 г. по в. гр. д.
№ 710 / 2019 г. на Окръжен съд – Русе и др. ( с цитираните решения, ОС-
Русе отхвърля претенциите с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР ).
Предвид гореизложеното, искът с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР, с който се претендира ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сума в размер на 2 371, 54 лева, представляваща
възнаграждения за извършени от ищеца специфични служебни задължения по *****************,
предназначено за оперативно- дежурна работа в сградата на ******** при ОД на
МВР- Пловдив за периода 01.02.2017г.- 29.02.2020г., следва да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен. Доколкото искът е неоснователен, то безпредметно е
да се обсъжда неговият размер, както и да се коментира изготвеното по делото
заключение по назначената ССчЕ / л. 128- 129/.
Доколкото претенцията по главния иск се
отхвърля, то на ищеца не му се дължи и претендираното на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД обезщетение за забава върху главницата в размер от 385, 46 лева за
периода 01.03.2017 г. – 19.05.2020г.
По
разноските:
Предвид изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК се поражда право на разноски в полза на ответника. Същият се
представлява от юрк., поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.
Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът счита, че с оглед фактическата и
правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 150
лв.
Доколкото ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски, всички останали разходи по делото остават в
тежест на бюджета на Съдебната власт.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от И.Ж.Т., ЕГН **********
срещу Областна дирекция на МВР- Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз
Богориди“ № 7 обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД, с които се претендира ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 2 371, 54 лева, представляваща възнаграждения за извършени от ищеца
специфични служебни задължения по *****************, предназначено за ********
в сградата на ******** при ОД на МВР- Пловдив за периода 01.02.2017г.-
29.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 20.05.2020г., до окончателното заплащане
на задължението, както и обезщетение за забава върху главницата в размер от 385, 46 лева, дължимо за периода 01.03.2017
г. – 19.05.2020 г.
ОСЪЖДА И.Ж.Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Областна дирекция на
МВР- Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, сума в размер от 150
лева, представляваща разноски за процесуално представителство от юрк. в рамките
на настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ