Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №     395

 

гр.Сливен,   10 април  2019  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

      СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри    граждански състав  в закрито заседание на осми април  през две хиляди и  деветнадесета година в състав: 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

     при секретаря НАТАЛИЯ ЕГОВА, като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 590/2019 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

    Предявен е иск  с  правно основание  чл.  150 от СК.

В Исковата молбата ищцата  чрез адв. С.М. *** твърди, че  с Решение  постановено по гр. дело № 2890/2016 г. по описа на СлРС ответника бил осъден да заплаща на малолетното дете Т.С.С. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен предпазител А.Т. Д. месечна издръжка в размер на 120 лева, считано от 18 ноември 2016 г.

 Към днешна дата сумата от 120 лева месечно била  крайно недостатъчна, за да осигури на едно дванадесетгодишно дете дори и най-необходимите средства, нужни за отглеждането и възпитанието му.

Също така минималният размер за издръжка на дете е в размер на една четвърт от минималната работна заплата, която от началото на 2019 г. е в размер на 560 лева.

Т. бил в V клас на ХІ СОУ „Константин Константинов”, а това било свързано със средства за учебници, тетрадки, учебни помагала, джобни пари за храна, транспорт, нужни били допълнителни уроци по математика и английски език. Необходимо било посещение на специализирани клиники и логопед във връзка със здравословното му състояние.

Ответникът живеел и работел в чужбина, реализирал високи доходи въпреки, че   дейността му не е регистрирана по надлежния ред, поради което същият не декларира никакви доходи.  Счита, че една издръжка за малолетното дете в размер на 200 лева не би затруднила особено ответника, тъй като ответникът няма друго семейство и друго дете за което да се грижи.

Ищцата в момента била безработна и не реализира доходи.  С така определеният размер на издръжката не успява да задоволи дори най-елементарните и основни нужди на детето, поради което било крайно необходимо увеличаването й.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да й заплаща като майка и законна представителка на малолетното дете Т. месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от датата на депозиране на Исковата молба. 

Претендира за направените по делото разноски.

Моли съда да  допусне до разпит двама свидетели при режим на довеждане с които ще установява посочените в ИМ обстоятелства. 

В дадения едномесечен срок не е депозиран Отговор от ответника и не е изразено становище.       

     В  с.з.  ищцата лично и   процесуалния си представител   адв. С.М. ***, която   поддържа Исковата  молба по съображенията, изложени в нея.  Тъй като  ответникът не се явява и не е депозирал Отговор  желаят  да пристъпят към разглеждане на делото по чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

            Ответникът, редовно призован  не се явява  в с.з.    и не се представлява.

     След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

     От представеното копие от Удостоверение за раждане се установява, че  Т.С.С.  е роден  на  20 февруари 2007  г. от майка А.Т.С.   и баща С.И.С..

     С Решение № 889 от 18 април 2016  г.  по гр. дело № 2890/2016 г. по описа на Районен съд – Сливен  е прекратен брака между страните с развод по взаимно съгласие като ответникът се е задължил да заплаща месечна  издръжка на малолетното си дете Т.С.С.  е роден  на  20 февруари 2007  г.  в размер на 120 лева, считано от влизане в сила на решението за прекратяване на брака между страните.

     Видно от представеното Удостоверение изх. № РД - - 52 – 256  от 6 февруари  2019 г. Т.С.С.  е роден  на  20 февруари 2007  г. през учебната 2018/2019 г.  е ученичка във V Б клас    на СУ „Константин Константинов” – Сливен.

     По делото е представена  Епикриза на детето за престой в  УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД – Пловдив с окончателна диагноза  „Лека умствена изостналост, няма нарушение или е налице минимално нарушение на поведението”.

     Представена  е Служебна бележка № 60-02-5930  от 1 февруари 2019 г., че ищцата А.Т.С., че същата е регистрирана като търсещо работа лице в Дирекция „Бюро по труда”.        

По делото  са събрани и гласни доказателства  като свид.   Д. заявява: „Познавам страните от 2010 г. Лично от ответникът   не зная къде работи, но зная, че е в Англия и  работи там от две години, на автомивка.  Не плаща редовно издръжка за детето.  Не се интересува от детето, не го търси. За него се грижи А.. Детето има специални нужди, говорни проблеми има, има проблеми в училище, има нужда от допълнително обучение. Има нужда от логопед и психолог, защото има проблеми и с дисциплината. Ищцата  в момента работи от около месец.  Какво възнаграждение получава ответника в Англия не зная.   Няма задължение към други деца”.

 

 

           

     Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните в производството.

           Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът не е  представил в срок Отговор на Исковата молба и не се явява в с.з. без да е поискал разглеждането на делото да стане в негово отсъствие.

Съгл. чл. 239 от ГПК на страните са указани последиците от не представяне на Отговор и неявяване в с.з. Искът е вероятно основателен с оглед представените с Исковата молба доказателства.

            Решението се основава  на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

             Ответникът следва да бъде осъден да заплати д.т. върху увеличеният размер на издръжката в размер на  115.20 лева по сметка на СлРС.                  

     Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И   :

 

    ИЗМЕНЯВА определената с Решение № 889 от 18 април 2016  г.  по гр. дело № 2890/2016 г. по описа на Районен съд – Сливен месечна издръжка,  която   С.И.С.  с ЕГН ********** ***    се е задължил да  заплаща на  А.Т.С.   с ЕГН **********  като  майка и законна представителка Т.С.С.,   роден  на  20 февруари 2007 г.  и двамата от гр. Сливен,   бул. Христо Ботев 1 – Ж - 9     със съдебен адрес:***, кантора 17  чрез адв. С.М. *** като я УВЕЛИЧАВА от 120 /сто и двадесет/ лева на  200 /двеста/ лева месечно, считано от датата на предявяването на иска – 7 февруари 2019 г. до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъснява вноска.

 

              

            ОСЪЖДА С.И.С.  с ЕГН ********** ***     да заплати   държавна такса  върху увеличения размер на издръжката по сметка на СлРС в размер на 115.20 лева.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: