№ 386
гр. София, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110209790 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на В. Р. Д., ЕГН ********** чрез адв. ХР. Р.
срещу наказателно постановление /НП/ № 20-4332-022343/18.12.2020 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ в СДВР, с което на
жалбоподателя на основание чл. 174, ал.3 пр. 2 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, както и на
основание чл. 183, ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП - „глоба” в размер на 10 лева за
нарушение на чл. 100, ал.1 т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление и се моли да неговата отмяна. Поддържа се, че при
съставянето на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, изразили се в непосочване ЕГН на свидетелите, тяхното качество, а
така също и че съставеният АУАН е нечетлив. Застъпва се тезата, че АУАН и
НП не съдържат ясно и точно описание на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, не е посочено ясно в какво се състои отказът на Д.
да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества. Претендира се, че
правната квалификация на нарушенията по чл. 20, ал.2, чл. 5, ал. 3 т.1 и чл.
174, ал.3 ЗДвП е посочена бланкетно без нужната конкретизация. Поддържа
се, че не е спазен редът, посочен в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. В жалбата е аргументирана липса на
задължение за жалбоподателя да даде проба за употреба на наркотични
1
вещества, поради което и отказът му да даде такава не представлява
нарушение. Според жалбоподателя правото му на защита е накърнено с
посочване в НП, че се отнемат 12 точки на основание Наредба Iз -2539 на
МВР, тъй като така не става ясно какви са тези точки и на какво основание се
отнемат поради неизписване пълното наименование на наредбата. По
отношение нарушението по т. 2 от НП се поддържа, че липсва описание на
действията на жалбоподателя, които се субсумират под посочената като
нарушена правна норма. Претендират се разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява.
Представлява се от адв. Димова, преуъплномощена от адв. Р., която моли за
отмяна на НП по съображенията, изложени в жалбата. Претендира разноски,
за което представя списък.
Въззиваемата страна – СДВР - ОПП, редовно призована, не изпраща
процесуален представител.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна
връзка, като обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 08.12.2020 г. около 22:30 часа в гр. София жалбоподателят В. Р. Д.
управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № *****,
движейки се по ул. „Макгахан“ с посока на движение от ул. „Резбарска“ към
ул. „Уошбърн“, когато бил спрян за проверка от полицейски служители при
05 РУ-СДВР. Д. не представил контролен талон към свидетелството за
управление на МПС. Поради съмнение, че водачът е употребил наркотични
вещества на място бил повикан екип на ОПП-СДВР, част от който бил
свидетелят М. В. ИВ.. Същият поискал да изпробва жалбоподателя с тест за
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Жалбоподателят
отказал, поради което на жалбоподателя бил издаден талон за медицинско
изследване № 080736 с отбелязване, че следва да се яви в ВМА-София до 45
минути от връчването му. Талонът бил връчен на Д. в 00:20 часа на 09.12.2020
г. Жалбоподателят В.Д. бил придружен от органите на 05 РУ- СДВР до ВМА,
където отказал да даде кръв и урина за изследване за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози. Отказът на жалбоподателя бил
удостоверен в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от лекар – д-р Б.П.
Предвид констатирания отказ от страна на жалбоподателя В. Р. Д. да
бъда изпробван с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози
и непредставяне на контролен талон към СУМПС свидетелят М. В. ИВ.,
заемащ длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП-СДВР съставил
против Д. акт за установяване на административно нарушение с бланков №
661444/08.12.2020 г. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя,
който го подписал без възражения. Такива не постъпили и впоследствие.
Въз основа на така съставения АУАН на 18.12.2020 г. началник група в
отдел „Пътна полиция” при СДВР издал обжалваното НП, екземпляр от
който бил връчен на жалбоподателя на 10.06.2021 г., а на 17.06.2021 г. по
пощата била депозирана жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото доказателствени материали, а именно
2
показанията на свидетеля М. В. ИВ., както и събраните по надлежния ред на
чл. 283 от НПК писмени доказателства: талон за медицинско изследване №
080736, справка „Картон на водача“, копие от заповед № 8121к-13140/2019
г. на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, копие на
стикери, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от
09.12.2020 г., лист за преглед на пациент от 09.12.2020 г., копие на
страниците на книгата за регистрация на лицата за медицински преглед по
реда на Наредба №1/2017 г. на МЗ, МВР и МП, Наредба № Н-5/2012 г. на МО
и с постановление по реда на НПК, водена при Военномедицинска академия.
При изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло и
безкритично на свидетеля М. В. ИВ., който е служителят на ОПП- СДВР,
изпратен за оказване на съдействие на колегите му от 05 РУ-СДВР.
Показанията на свидетеля с в достатъчна степен подробни и информативни и
същите се явяват източник на преки доказателства относно отказа на водача
да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози.
Кореспондиращи с показанията на свидетеля са и писмените доказателства по
делото – талона за медицинско изследване, в което също е отразено, че
водачът В. Р. Д. е отказал да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. По делото са приобщени и писмени
доказателствени средства, изпратени от Военномедицинска академия в
изпълнени разпореждане на съда. Видно от представените документи и при
съпровождането му до медицинското заведение водачът и жалбоподател по
настоящото дело В.Д. е отказал да даде проба за изследване за употреба на
наркотични вещества и техни аналози, което е удостоверено в съставения
протокол от лекар – д-р Б.П. Протоколът е подписани и от жалбоподателя Д..
От представените по делото заповед № 8121к-13140/2019 г. и заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи и двете на
министъра на вътрешните работи се установява компетентността на
актосъставителя и на административнонаказващия орган.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване
на преклзивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи -
видно от т.1.3. от представената по делото заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
на министъра на вътрешните работи актосъставителят в качеството си на
„младши автоконтрольор” е бил компетентен да съставя АУАН на ЗДвП.
Действително в наказателното постановление е посочено единствено, че
същото се издава от Г.В.Б. „началник група към СДВР, отдел Пътна
полиция“, без да е уточнено коя е групата. От представения по делото акт за
встъпване в длъжност обаче се установява, че считано от 29.10.2019 г. Г.В.Б.
3
е встъпила в длъжността началник на група „Административнонаказателна
дейност“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което и същата на
основание т. 2.10 от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи е била компетентна към 18.12.2020 г. да издаде
обжалваното наказателно постановление. При съставянето на АУАН и
издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН –
АУАН е съставен в деня на извършване и установяване на нарушението, а НП
е издадено 10 дни по – късно.
Преди да даде отговор на възраженията на жалбоподателя съдът намира
за нужно да посочи, че не всяко неспазване на изискванията на процесуалния
закон представлява основание за отмяна на НП, а само тези нарушения, които
са толкова значими, че са ограничили правото на защита на наказаното лице.
Имайки предвид така направеното уточнение съдът счете възраженията
изложени в жалбата срещу процесуалната годност на АУАН за
неоснователни. На първо място изискването на посочване ЕГН на
свидетелите /чл. 42, т.1 в редакцията в сила към датата на съставяне на
АУАН/ е въведено с оглед тяхното индивидуализиране по несъмнен начин,
като така се обезпечи възможността същите да бъдат установени и разпитани
в хода на съдебното производство. Невъзможността да бъдат установени и
разпитани свидетелите по АУАН /ако е счетено, че такава необходимост е
налице/ всъщност препятства доказателствената дейност на АНО, тъй като
същият ще бъде значително затруднен в доказване на обвинителната теза. Ето
защо, макар и да е налице неспазване изискването на закона за посочване в
АУАН на ЕГН на свидетелите, правото на защита на жалбоподателя не е
накърнено, още повече, че същият нито е поискал установяването на тези
свидетели, нито разпита им пред съда.
Неоснователно е твърдението, изложено в жалбата, че в АУАН не е
посочено качеството на свидетелите, вписани в акта. Напротив, в същия ясно
е вписано, че и двамата свидетели са очевидци тоест очевидци на извършване
на твърдяното нарушение, а също така макар и да не е изрично вписано е
явно, че те са и свидетели по съставяне на АУАН. Не се констатира никакво
нарушение на разпоредбите на чл. 40 ЗАНН, свързано с изискването за
участие на свидетелите в процедурата по съставяне на АУАН.
Съдът не споделя и възражението, че не може да се извърши проверка
на АУАН за съответствието му със законовите изисквания поради това, че
същият е нечетлив. Предвид обстоятелството, че същият се съставя извън
канцеларията на ОПП-СДВР, на мястото на установяване на нарушението, а
именно на пътя, то съвсем естествено е същият да е написан на ръка. Впрочем
законът не е въвел изискване актовете за установяване на административни
нарушения да се написани на компютър, пишеща машина или друго печатно
устройство. Въпреки ръкописното изписване на текста същият не е нечетлив,
а напротив, разбираем е и не е налице неяснота относно съдържанието му.
Неоснователно е твърдението, изложено в жалбата, че в АУАН и НП не
са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението и в какво
точно се състои отказът на жалбоподателя. На жалбоподателя са вменени две
отделни нарушения, всяко от които е описано ясно, точно и конкретно, като е
дадена съответстваща на описанието правна квалификация. Както в АУАН,
така и в НП е посочено, че нарушенията са извършени на 08.12.2020 г. около
22:30 часа. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – на ул.
„Макгахан“, с посока от ул. „Резбарска“ към ул. „Уошбърн“ като по ясен
4
начин е посочено, че водачът В. Р. Д. е отказал да бъде изпробван за употреба
на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство drug test
5000 с №0069. Неоснователна е претенция да се посочи в какво се състои
отказът. Ирелевантно е, а и по никакъв начин не се накърнява правото на
защита на жалбоподателя от това, че не е посочено дали отказът е словесен
или жестов /поклащане на глава, махане с пръст/.
Невярно е твърдението в жалбата, че правната квалификация на
нарушенията е бланкетна и неточна. На първо място се касае до описани две,
а не три нарушения, както неправилно се посочва в жалбата и никъде нито в
АУАН, нито в НП същите не са квалифицирани като такива по чл. чл. 20, ал.2
и чл. 5, ал. 3 т.1. Правната квалификация на нарушението, описано под № 1 в
НП, а именно чл. 174, ал.3 ЗДвП е точна, ясна и съответна на фактическото
описание.
По отношение нарушението по т. 1 от НП.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 т.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни
превозни средства да управляват такива след употреба на наркотични
вещества и/или техни аналози. За установяване употребата им от водачи
контролните органи имат правомощия да изпробват същите с технически
средства, респ. да издават талони за провеждане на медицинско изследване с
цел установяване наличието на горепосочените вещества в кръвта на
водачите.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е едновременно санкционна и
предписваща правила за поведение, като съгласно нея се санкционира водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Съдът приема, че от доказателствата, събрани по делото, може да бъде
направен категоричен извод, че от обективна страна, на посочените в НП дата
и място жалбоподателят В. Р. Д. е осъществил състава на нарушението по чл.
174, ал.3 от ЗДвП. В конкретния случай безспорно се установява (от
показанията на свидетеля М. В. ИВ., както и от талона за медицинско
изследване и протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози), че жалбоподателят Д. е отказал да бъде проверен с тест за употреба
на наркотични вещества или техни аналози.
От субективна страна, жалбоподателят В. Р. Д. е извършил нарушението
при пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал, че следва да изпълни
указанията на контролния орган и да бъде изпробван с тест за употреба на
наркотични вещества и/или техни аналози, но съзнателно е отказал да стори
това.
Прав е жалбоподателят, че съгласно чл. 174, ал.4 ЗДвП редът, по който
се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни
превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на
5
наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра
на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието и че тази наредба е именно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/. Неправилно обаче се
приема, че доколкото при жалбоподателя не са били налице условията на чл.
5, ал.1 от Наредбата, а именно външни признаци, поведение или реакции на
водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози,
то за жалбоподателя не е било налице задължение да бъде изпробван за
такава употреба. Задължение за водачите да бъдат изпробвани за употреба на
алкохол и наркотични вещества или техни аналози е законово уредено в чл.
174, ал.3 ЗДвП, като условията, посочени в чл. 5, ал.1 от Наредбата - наличие
на външни признаци и поведение на водачите, които да породят съмнение за
употреба на наркотични вещества нямат характер на абсолютни предпоставки
за изпробване на водаите тоест и без наличието им контролните органи имат
право да извършват преценка и да изискват от водачите извършване на
проверка за употребата на алкохол и наркотични вещества или техни аналози.
По отношение твърдението, че издаденият талон се придружава от 7
стикера, а не от 8, каквото е изискването на наредбата, съдът обръща
внимание, че единият от стикерите се залепва на екземпляра от талона,
предназначен за АУАН, а останалите седем се прилагат към екземпляра от
талона за изследване, който се предоставя на водача /чл.6, ал.1 от Наредбата/.
Липсват данни - смекчаващи отговорността обстоятелства, от които да
се направи извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение разкрива
значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива
нарушения, поради което и извършеното от жалбоподателя деяние не може да
се квалифицира като маловажен случай. Законодателят е предвидил висок
размер на наказанието за това нарушение, доколкото може да се предположи,
че чрез отказа да бъде изпробван водач за употреба на алкохол, наркотични
вещества или техни аналози се прикрива извършено друго нарушение
/управление на МПС след употреба на посочените вещества/, което пък от
своя страна сериозно застрашава здравето и живота на участниците в
движението.
Санкционната част на чл. 174, ал.3 от ЗДвП предвижда при осъществен
състав на нарушението по цитирания законов текст кумулативното налагане
на две административни наказания „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство” за срок от 2 години и „глоба” в размер на 2000 лева.
Законодателят е определил размерите на административните наказания в
абсолютен размер, поради което АНО не е допуснал нарушение на закона
като е наложил именно този размер на лишаването от право да управлява
МПС и глоба, поради което въпрос за намаляването им не може да се поставя.
По отношение нарушението по т. 2 от НП.
Член 100, ал. 1 т.1 от ЗДвП задължава водача на моторно превозно
средство да носи в себе си свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него. Видно от
отразеното в справката „картон на водача“ контролният талон на
жалбоподателя Д. е иззет със съставяне на АУАН № АА347288/20.05.2020 г.
Въз основа на така съставения АУАН е било издадено НП № 20-6207-
000377/10.06.2020 г., влязло в сила на 18.06.2021 г. Посоченото НП, съобразно
разпоредбата на чл. 157, ал.8 ЗДвП, заменя контролния талон за срок от един
6
месец от влизането му в сила. Съгласно ал.7 на цитираната разпоредба при
връчване на наказателното постановление и доброволно заплащане на
наложената глоба контролният талон се връща незабавно. В справката
„картон на водач“ е отразено, че горепосоченото НП не е заплатено,
следователно към датата на проверка 08.12.2020 г. контролният талон на
жалбоподателя все още се е намирал в структурите на Пътна полиция, от
което следва извод, че жалбоподателят В. Р. Д. не е носил в себе си
контролния талон към СУМПС при извършената му проверка на 08.12.2020
г., с което от обективна страна е осъществил състава на нарушението по чл.
100, ал.1 т.1 ЗДвП.
Нарушението е извършено умишлено, при форма на вината пряк
умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че не носи в себе си контролният талон
към СУМПС, тъй като същият му е бил отнет на 20.05.2020 г. със съставяне на
АУАН № АА347288/20.05.2020 г., но въпреки това е предприел управление
на МПС без да разполага в себе си с посочения документ.
Извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 100, ал.1 т.1 от ЗДвП
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи на нарушения от този вид, поради което същото не може
да се приеме за маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По отношение на индивидуализацията на наложеното административно
наказание по чл. 183, ал.1 т.1 пр.2 ЗДвП следва да се отбележи, че
предвидената глоба е определена от законодателя отново в абсолютен размер,
в случая - 10 лева, поради което съдът не разполага с възможност за нейното
изменение. Същата е наложена именно в посочения размер от 10 лева, поради
което и в тази си част наказателното постановление се явява законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
По отношение довода за незаконосъобразност на НП поради липса на
ясно посочване на обстоятелството какви точки се отнемат и въз основа на
кой подзаконов нормативен акт се извършва това следва да се отбележи, че
отнемането на контролни точки е уредено в Наредба № Iз-2539 от 17
декември 2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение. Отнемането на контролни точки не
представлява административно наказание /административните наказания са
изчерпателно изброени в чл. 13 от ЗАНН/ и не подлежи на обжалване в
настоящото производство, а представлява последица от извършване на
нарушение, посочено в раздел II на наредбата /според чл.3, ал.1 от
цитираната наредба контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила
наказателно постановление/.
С оглед изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, нарушенията са безспорно доказани, а наложените административни
наказания законосъобразни, поради което обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 108 състав
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-4332-
022343/18.12.2020 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ в
СДВР, с което на жалбоподателя В. Р. Д., ЕГН ********** на основание
чл.174, ал.3 пр. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, както и на основание чл. 183, ал.1 т.1
пр.2 от ЗДвП на жалбоподателя В. Р. Д., ЕГН ********** е наложена „глоба”
в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал.1 т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8