РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Сливница, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело №
20211890100416 по описа за 2021 година
„П. и. б.” АД, ЕИК: ********** е предявила иск с правно основание чл. 422, във вр.
чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК, с който моли да бъде установено по отношение на ответника Ц. Л.
Б., с ЕГН **********, съществуването на вземания в полза на ищеца, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 316/2020 г., а именно: сумата от 7
254,06 лв. (седем хиляди двеста петдесет и четири лева и шест стотинки),
представляваща просрочена и непогасена главница; сумата от 1 238,83 лева – непогасена
договорна лихва, начислена за периода: от 28.11.2016 г. до 27.01.2020 г. включително,
дължима на основание Раздел 1, т.4.1, т.4.2 от Договора за кредит; сумата от 2 050,32 лева –
обезщетение за забава за просрочени задължения, начислена за периода от 29.07.2014 г. до
12.03.2020 г. включително, дължима на основание Раздел 1, т.6 от Договора за кредит;
сумата от 174,28 лева – непогасена договорна лихва, дължима на основание Раздел 1, т.4.1,
т.4.2 от Договора за кредит, за периода: от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.; сумата от 67,56
лева – обезщетение за забавана просрочените задължения за периода: от 14.05.2020 г. до
27.05.2020 г. включително, дължимо на основание Раздел 1, т.6 от Договора за кредит, ведно
със законната лихва, считано от 28.05.2020 г. до изплащане на вземането. Претендира
заплащане на сторените в хода на настоящото производство разноски, както и на
разноските, направени в хода на заповедното производство.
Представени са писмени доказателства под опис и са направени доказателствени
искания.
Ответникът, Ц. Л. Б., чрез адв. Н. И., е депозирала в срок писмен отговор по реда на
чл.131 от ГПК, с който заявява, че оспорва изцяло исковата молба като неоснователна, като
прави възражение, че не е уведомена извънсъдебно за настъпилата предсрочна изискуемост,
съгласно правилата и указанията, дадени с ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС – ОСГТК,
постановено по ТД № 4/2014 г. Излага становище, че правото на банката да претендира
събирането на дължимата сума се е преклудирало на основание чл. 110 ЗЗД /изтекла обща
петгодишна давност към момента на депозиране в РС-Сливница на заявлението по чл. 417
1
ГПК, а именно: на 28.05.2020 г./, както и че по отношение на претендираните лихви от
страна на банката-кредитор, същите са погасени изцяло по давност на основание чл. 111
б.“в“ от ЗЗД /кратка тригодишна давност/. Не е представила писмени доказателства.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК, след като издадената на
14.12.2020 г. в полза на ищцовото дружество заповед № 318 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело № 316/2020 г. по описа на
Районен съд – Сливница е била връчена на длъжника по реда на чл.418, ал.5 ГПК, и същата
е депозирала пред съда възражение срещу издадената заповед. С разпореждане №
526/05.05.2021 г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечния срок от съобщаването. За разпореждането на съда, заявителят е уведомен на
28.05.2021 г. и на 18.06.2021 г. същият е предявил настоящите положителни установителни
искове. Ето защо предявените искове са допустими.
В хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 316/2020 г. на РС-Сливница по
заявление на ищцовото дружество била издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
№ 318/14.12.2020 г., по силата на която ответникът следва да заплати сумите: 7 254,06 лв.
(седем хиляди двеста петдесет и четири лева и шест стотинки), представляваща просрочена
и непогасена главница; сумата от 1 238,83 лева – непогасена договорна лихва, начислена за
периода: от 28.11.2016 г. до 27.01.2020 г. включително; сумата от 2 050,32 лева –
обезщетение за забава за просрочени задължения, начислена за периода от 29.07.2014 г. до
12.03.2020 г. включително; сумата от 174,28 лева – непогасена договорна лихва, дължима за
периода: от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.; сумата от 67,56 лева – обезщетение за забава на
просрочените задължения за периода: от 14.05.2020 г. до 27.05.2020 г. включително, ведно
със законната лихва, считано от 28.05.2020 г. до изплащане на вземането. Сочи се, че
вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за потребителски кредит № 328-
143/10.04.2012 г., сключен между длъжника и „МКБ Ю.” АД (с последващо търговско
наименование „Ю.” ЕАД) — универсален праводател на „П. И. Б.“, по силата на който
кредиторът е отпуснал, а длъжникът е усвоил сумата в размер на 9000 лв., която се е
задължил да върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва до 27.01.2020 г. Кредитът е в
просрочие, считано от 28.07.2014 г. – общо 2131 дни към 27.05.2020 г. включително, като са
просрочени 67 вноски по главница и 39 вноски по лихва.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 417 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена на длъжника-
ответник от ЧСИ Стоян Лазаров по реда на чл. 418 ал.5 от ГПК и в изпълнение указанията
на съда заявителят - ищец в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на
настоящото производство и неговата допустимост.
Видно от депозираното заявление в СРС на 28.05.2020 г. банката изрично подчертала,
че кредитът е падежирал на 27.01.2020 г. От тази дата всички задължения по Договор за
потребителски кредит № 328-143/10.04.2012 г. стават дължими и изискуеми.
Поради настъпилия падеж и предвид това, че срокът кани длъжника вместо
Кредитора /чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД/, на длъжника не е необходимо да бъдат изпращани
покани и уведомления. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че Кредиторът – ищец
„Първа инвестиционна банка“ АД е предявила вземането си в предвидения 5 годишен
давностен срок, както и че претендираните суми по основание и размер не са погасени по
2
давност.
Наред е горното според неатакуваната практика на ВКС. Така например, в Решение
№ 38/26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г. на ВКС, е разгледан допуснатият до касационно
обжалване въпрос: "Дали плащанията за главница по договор за банков кредит с
погасителен план имат характер на периодични плащания, с оглед приложното поле на
кратката погасителна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД или е приложим общият петгодишен
давностен срок по чл. 110 ЗЗД, изчисляван от датата на окончателния падеж (последната
уговорена дата за окончателно издължаване на кредита).
В мотивите на решението от състава на ВКС е прието, че за вземанията на банките по
договори за банков кредит с погасителен план давността е 5-годишна и започва да тече от
крайния падеж на кредита.
Същите мотиви са изразени и в редица други съдебни актове: (решение №
38/26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г. по описа на II т. о. на ВКС, решение № 28/05.04.2012
г. по гр. д. № 523/2011 г. по описа на III г. о. на ВКС и решение № 261/12.07.2011 г. по гр. д.
№ 795/2010 г. по описа на IV г. о. на ВКС; решение № 345 от 12.11.2012 г. по гр. д. №
481/2012 г. на III г. о. на ВКС, решение № 58 от 15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г. на II т. о"
решение № 130 от 27.10.2009 г. по т. д. № 139/2009 г. на I т. о" решение № 23 от 24.03.2015
г. по т. д. № 1717/2013 г. на I т. о. и решение № 40 от 17.06.2015 г. по т. д. № 601/2014 г. на I
т. о., ВКС).
Видно от горецитираната съдебна практика, плащането на вноски на задължението
по банков кредит не променя характера на вземането на банката, като същото представлява
единно и неделимо вземане, което е прието от страните да се издължи на части. А след като
вземането е единно, то и погасителната давност за вземането започва да тече от един и същ
момент - крайният падеж на кредита.
В конкретния случай - кредитът е с настъпил падеж на 27.01.2020 г., на основание
Раздел I, т. 10.1 от Договора за банков кредит, а искът е заведен на 28.05.2020 г., т. е. преди
изтичането на петгодишната погасителна давност.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е допустим – същият е
предявен в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК от заявителя в производството по чл. 417 от ГПК
пред районния съд срещу кредитополучателя по договора за потребителски кредит,
възразил в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява доказан по основание и размер.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД:
От гореописаните, приети по делото, неоспорени досежно тяхната автентичност,
Договор за потребителски кредит № 328-143/10.04.2012 г. и погасителен план към него, по
категоричен начин се установява възникването между страните на облигационно отношение,
което ги обвързва и което е било с краен срок: 27.01.2020 г.
От приетото по делото заключение на изготвена съдебно-счетоводна експертиза е
ведно, че ответникът дължи всички суми, претендирани в исковата молба.
По отговорността за разноски:
Ищецът претендира разноски за исковото производство, като представя списък по чл.
80 от ГПК. Предвид изхода по делото, такива му се дължат от ответника в размер на общо
665,70 лева /шестстотин шестдесет и пет лева и седемдесет стотинки/, от които: 215,70 лева
- държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение, 350 лева – депозит за съдебно-
счетоводна експертиза.
3
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени
в заповедта за изпълнение, издадена в заповедното производство, включително и разноските
за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК, на ищцовата страна се следват разноски в размер на 315,70 /триста
и петнадесет лева и седемдесет стотинки/, от които 215,70 лева - държавна такса и 100 лева
– юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че
ответникът Ц. Л. Б., с ЕГН **********, с адрес: с. А., община С., област С., ул. „*******“,
дължи на „П. и. б.“ АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Д.Ц.“ № **, сумата от общо 10 785,05 лева /десет хиляди седемстотин осемдесет и пет
лева и пет стотинки/, от която: сумата от 7 254,06 лева /седем хиляди двеста петдесет и
четири лева и шест стотинки/, представляваща просрочена и непогасена главница; сумата от
1 238,83 лева /хиляда двеста тридесет и осем лева и осемдесет и три стотинки/,
представляваща непогасена договорна лихва за периода: 28.11.2016 г. – 27.01.2020 г.
включително; сумата от 2 050,32 лева /две хиляди и петдесет лева и тридесет и две
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за просрочени задължения за периода:
29.07.2014 г. – 12.03.2020 г. включително; сумата от 174,28 лева /сто седемдесет и четири
лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща непогасена договорна лихва за периода:
13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. включително; сумата от 67.56 лева /шестдесет и седем лева и
петдесет и шест стотинки/у представляваща обезщетение за забава на просрочените
задължения за периода: 14.05.2020 г. до 27.05.2020 г. включително, ведно със законната
лихва върху главницата от 7 254,06 лева, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 28.05.2020 г., до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д. № 316/2020 г. на РС-Сливница.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответника Ц. Л. Б., с ЕГН **********, с
адрес: с. А., община С., област С., ул. „********“, да заплати на „П. и. б. АД, с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Ц.“ № **, сумата от 665,70
лева /шестстотин шестдесет и пет лева и седемдесет стотинки/, представляваща съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 315.70 лева /триста и
петнадесет лева и седемдесет стотинки/ – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
316/2020 г. на РС-Сливница.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4